Иво Христов: Регламентът за контрол на рибарството ще вземе предвид особеностите на българските рибарски лодки
На съвещание на Съвета в сряда е контрактувана дерогация от 2 години за рибарските съдове до 10 метра, заяви евродепутатът.
" Радвам се, че мнението ни, отстоявано дружно с няколко сътрудници, бе чуто ", съобщи евродепутатът Иво Христов. „ На свое съвещание, извършено в сряда, Съветът е постигнал съглашение, съгласно което рибарските съдове с дължина под 10 метра ще разполагат с спомагателен интервал от две години, преди да бъдат приложени по отношение на тях разпоредбите на Системата за наблюдаване на корабите. Радвам се, че в Съвета са чули апелите, които отправихме – за еластичност по отношение на дребните риболовни съдове. “
Това сподели по време на съвещание на Комисията по рибно стопанство в Брюксел Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Екологичен потенциал.
В края на месец април българският евродепутат, който е докладчик по тематиката " Предизвикателства и благоприятни условия за риболовния бранш в Черно море ", изрази своя позиция, съгласно която: „ Регламентът за надзор на рибарството би трябвало да регистрира, че българският флот в голямата си част е маломерен и не трябва да се вкарват непостижими за осъществяване правила, което би заплашило поминъка на българските риболовци. “
Христов прикани да се подходи доста деликатно, с цел да не се стигне до утежняване на обстановката в бранша на рибарството. Тогава той обърна внимание на обстоятелството, че към 95% от рибарския флот се състои от кораби с дължина под 12 метра. „ Значителна част от тях ловят извънредно лимитирани количества риба, постоянно едвам 40-50 кг годишно. Профилът на риболовците е подобен на този на заетите в региона на селското стопанство – главно възрастни хора. Въвеждането на нови технологии и правила се оказва постоянно непостижимо. “
„ Гъвкавост по отношение на дребните риболовни съдове с дължина до 10 метра също е стъпка в вярната посока, която би трябвало да подкрепим “, счита Иво Христов. По думите му, доста значимо е по-нататъшната цифровизация и модернизиране на бранша да става със средства от Европейския фонд за морско дело и риболовство (ЕФМДР).
По самодейност на Народното събрание през 2018 година Европейската комисия насочи своите оферти за промени в системата за надзор на бранша. Те целят: хармонизиране на регулациите, касаещи рибарството, опростяване на законодателството и унищожаване на ненужната административна тежест, по-добри благоприятни условия за продан на информация по отношение на размера на улова и равноправно отнасяне на участниците в бранша. В предходния си мандат Екологичен потенциал не реализира единодушие по това досие, в резултат на което в Брюксел в този момент протичат диспути по отношение на точните параметри на промяната.
" Радвам се, че мнението ни, отстоявано дружно с няколко сътрудници, бе чуто ", съобщи евродепутатът Иво Христов. „ На свое съвещание, извършено в сряда, Съветът е постигнал съглашение, съгласно което рибарските съдове с дължина под 10 метра ще разполагат с спомагателен интервал от две години, преди да бъдат приложени по отношение на тях разпоредбите на Системата за наблюдаване на корабите. Радвам се, че в Съвета са чули апелите, които отправихме – за еластичност по отношение на дребните риболовни съдове. “
Това сподели по време на съвещание на Комисията по рибно стопанство в Брюксел Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Екологичен потенциал.
В края на месец април българският евродепутат, който е докладчик по тематиката " Предизвикателства и благоприятни условия за риболовния бранш в Черно море ", изрази своя позиция, съгласно която: „ Регламентът за надзор на рибарството би трябвало да регистрира, че българският флот в голямата си част е маломерен и не трябва да се вкарват непостижими за осъществяване правила, което би заплашило поминъка на българските риболовци. “
Христов прикани да се подходи доста деликатно, с цел да не се стигне до утежняване на обстановката в бранша на рибарството. Тогава той обърна внимание на обстоятелството, че към 95% от рибарския флот се състои от кораби с дължина под 12 метра. „ Значителна част от тях ловят извънредно лимитирани количества риба, постоянно едвам 40-50 кг годишно. Профилът на риболовците е подобен на този на заетите в региона на селското стопанство – главно възрастни хора. Въвеждането на нови технологии и правила се оказва постоянно непостижимо. “
„ Гъвкавост по отношение на дребните риболовни съдове с дължина до 10 метра също е стъпка в вярната посока, която би трябвало да подкрепим “, счита Иво Христов. По думите му, доста значимо е по-нататъшната цифровизация и модернизиране на бранша да става със средства от Европейския фонд за морско дело и риболовство (ЕФМДР).
По самодейност на Народното събрание през 2018 година Европейската комисия насочи своите оферти за промени в системата за надзор на бранша. Те целят: хармонизиране на регулациите, касаещи рибарството, опростяване на законодателството и унищожаване на ненужната административна тежест, по-добри благоприятни условия за продан на информация по отношение на размера на улова и равноправно отнасяне на участниците в бранша. В предходния си мандат Екологичен потенциал не реализира единодушие по това досие, в резултат на което в Брюксел в този момент протичат диспути по отношение на точните параметри на промяната.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ