Истории за пътешественици: Пергамското царство
На западното крайбрежие на Мала Азия, почти на 28 километра от Егейско море, се издига рид, наименуван Пергамската цитадела. От запад на изток той се мие от две дребни рекички – Селинус и Кетиус, които пресичат пергамската котловина в южна посока и се вливат в река Каик. За в миналото цветущата елинистическа резиденция Пергам, с нейните необятни тераси, през днешния ден припомнят единствено остатъци от основи, руини и разхвърляни на места елементи от архитектурни уреди, потънали в трева.
В наши дни руините на Пергам се намират на територията на турския град Бергам, ситуиран на 110 километра северно от Измир (древният град Смирна). Находките от глинени съдове разрешават да се направи изводът, че на пергамския рид още през VІІ в. пр.н.е. е имало човешко наличие. За Пергам от античния интервал не знаем доста, както и за тези епохи, когато Елада претърпява Класическата си ера. За нея не са съхранени и доста исторически сведения. Малкото данни са от атинския историк Ксенофонт.
Историческото значение на Пергам стартира след гибелта на Александър Велики. В интервала на битките сред наследниците му в 282 година пр.н.е. Филетер от Тиос, след измяната на Лизимах, при който e на работа, основава в Пергам своя дребна елинистическа страна. Отначало тя заема единствено територията от междинното течение на река Каик с прилежащите хълмове. Едва по-късно елинистическата резиденция Пергам се трансформира в един от центровете на древногръцкия свят. Основателят на пергамската династия на Аталидите – Филетер, в началото е зависещ на александровия военачалник Антигон Едноокия. След борбата при Куропедион през 281 година пр.н.е. той признава властта на Селевкидите. През 263 година Филитер умира и е завещан от племенника си Евмен, който с поддръжката на Птолемеите афишира война на селевкидския цар Антиох І Сотер, който разрушава при Сарди. В резултат в Мала Азия се ражда нова независима елинистическа страна – Пергам. Синът на Евмен І Атал І Сотер приема купата цар.
През 230 година пр.н.е. пергамското царство е нападнато от келтите (галатите), които след походите си на Балканите се трансферират в Мала Азия. В покрайнините на Пергам Атал І ги разгромява и в чест на успеха получава прозвището Сотер (Спасител).
В три следващи борби пергамският държател разрушава съседа си Антиох Херакс и уголемява владенията си до Тавърските планини на изток. Той построява и всесилен военноморски флот, с чиято помощ прави нападения в Егейско мори и даже завладява остров Егина в Сароническия залив (близо до Атина).
В наши дни руините на Пергам се намират на територията на турския град Бергам, ситуиран на 110 километра северно от Измир (древният град Смирна). Находките от глинени съдове разрешават да се направи изводът, че на пергамския рид още през VІІ в. пр.н.е. е имало човешко наличие. За Пергам от античния интервал не знаем доста, както и за тези епохи, когато Елада претърпява Класическата си ера. За нея не са съхранени и доста исторически сведения. Малкото данни са от атинския историк Ксенофонт.
Историческото значение на Пергам стартира след гибелта на Александър Велики. В интервала на битките сред наследниците му в 282 година пр.н.е. Филетер от Тиос, след измяната на Лизимах, при който e на работа, основава в Пергам своя дребна елинистическа страна. Отначало тя заема единствено територията от междинното течение на река Каик с прилежащите хълмове. Едва по-късно елинистическата резиденция Пергам се трансформира в един от центровете на древногръцкия свят. Основателят на пергамската династия на Аталидите – Филетер, в началото е зависещ на александровия военачалник Антигон Едноокия. След борбата при Куропедион през 281 година пр.н.е. той признава властта на Селевкидите. През 263 година Филитер умира и е завещан от племенника си Евмен, който с поддръжката на Птолемеите афишира война на селевкидския цар Антиох І Сотер, който разрушава при Сарди. В резултат в Мала Азия се ражда нова независима елинистическа страна – Пергам. Синът на Евмен І Атал І Сотер приема купата цар.
През 230 година пр.н.е. пергамското царство е нападнато от келтите (галатите), които след походите си на Балканите се трансферират в Мала Азия. В покрайнините на Пергам Атал І ги разгромява и в чест на успеха получава прозвището Сотер (Спасител).
В три следващи борби пергамският държател разрушава съседа си Антиох Херакс и уголемява владенията си до Тавърските планини на изток. Той построява и всесилен военноморски флот, с чиято помощ прави нападения в Егейско мори и даже завладява остров Егина в Сароническия залив (близо до Атина).
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ