Рекордно високи нива на редовни плащания в България
На второ място сме в Европа по възобновен оборот на бизнеса
Българските компании регистрират най-хубавите си индикатори по прецизност на заплащанията за последните 6 години (снимка: CCO Public Domain)
Продължава наклонността за възстановяване на навиците на заплащане в България и Европа. Положителният тренд тази година доближава самобитен връх по постоянно платени фактури (81% приблизително за Европа), демонстрират данните от представително изследване на EOS – „ Навици на заплащане в Европа ” 2019, извършено взаимно с института Kantar TNS измежду 3400 компании в 17 страни.
България следва тази позитивна наклонност – 77% от издадените фактури се заплащат в точния момент (при приблизително 79% за Източна Европа и 76% за България през 2018 г.), 19% се заплащат със забавяне (при 20% година по-рано), а 4% се отписват заради невъзможността да бъдат събрани въобще (без смяна по отношение на 2018 г.).
Напълно в унисон с общоевропейската картина през 2019 година и българските компании регистрират най-хубавите си индикатори по прецизност на заплащанията за последните 6 години. Въпреки подобрението обаче, българският бизнес още веднъж се подрежда в групата с неприятна дисциплинираност – 23% от фактурите, издадени към фирми-контрагенти, се заплащат със забавяне или въобще не се погасяват (при приблизително равнище за Европа от 19%). Другите страни със подобен дял нередовни заплащания са Обединеното кралство (21%), Гърция (23%) и Румъния (22%).
Гражданите са по-дисциплинирани от компаниите
Българските жители обичайно остават по-дисциплинирани спрямо бизнеса – при тях просрочените фактури са 18% (спрямо 16% приблизително за Източна Европа), докато бизнесът в България бави заплащанията или не заплаща изобщо по 25% от издадените фактури (спрямо приблизително за Източна Европа 21%).
Въпреки че и по двата индикатора изоставаме от средноевропейските равнища, въпреки всичко дисциплината на заплащане при жителите през 2019 година очевидно се усъвършенства – забавата от тяхна страна понижава с 5% по отношение на предходната година, до момента в който при бизнеса остава същата.
Дните просрочие при жителите също понижават (от 15 дни на 14 дни за 2019 г.), до момента в който при бизнеса наклонността е противоположна – бизнес клиентите се постанова да чакат парите си 3 дни по-дълго (от 19 на 21 дни за 2019 г.).
До какво води забавянето на заплащанията
Забавените заплащания от клиенти засягат финансовото здраве на фирмите. Основните отрицателни последствия са: понижаване на облагите (58%), липса на ликвидност (48%) и по-високи разноски за лихви (47%). Запазва се наклонността съвсем всяка четвърта компания в България да се усеща застрашена от банкрут в резултат на несъбрани вземания – 24% (спрямо 26% през 2018 г.), при приблизително равнище за Източна Европа от 16%.
За да компенсират отрицателните резултати от несъбраните вземания, 27% от интервюираните лимитират вложенията, 25% редуцират чиновници или не наемат нови, а близо една четвърт усилват цените на създаваните от тях артикули и услуги.
„ Събирането на вземания подкрепя опазване на доверието в бизнеса и способства за стабилизацията на стопанската система. Ефектът от работата с компании за ръководство на вземания се мери с усъвършенстваната ликвидност на бизнеса и увеличение на пазара на труда ”, разяснява Райна Миткова, шеф на EOS за България.
Събраните от експертите средства се връщат назад в стопанската система, като бизнесът ги употребява за погасяване на лични отговорности (57%), основаване на нови работни места (51%) или за разнообразни типове вложения – в разгръщане на пазарния дял (43%), научна и развойна активност (27%) или вложения на финансовия пазар (23%), добави Миткова.
Предпочитани способи на разплащане
Европейците остават традиционалисти и във връзка с методите за разплащане, като най-популярен остава банковият трансфер, предлаган от 81% от фирмите. След него се подреждат натрапен платеж (69%) и предплатено заплащане (50%).
Едва 28% от фирмите оферират съвременни цифрови способи на заплащане като онлайн прехвърляния посредством външни снабдители (23%), мобилни заплащания (7%), а криптовалутите рядко се употребяват като средство за разплащане (1%), сочи още изследването.
Българските компании регистрират най-хубавите си индикатори по прецизност на заплащанията за последните 6 години (снимка: CCO Public Domain)
Продължава наклонността за възстановяване на навиците на заплащане в България и Европа. Положителният тренд тази година доближава самобитен връх по постоянно платени фактури (81% приблизително за Европа), демонстрират данните от представително изследване на EOS – „ Навици на заплащане в Европа ” 2019, извършено взаимно с института Kantar TNS измежду 3400 компании в 17 страни.
България следва тази позитивна наклонност – 77% от издадените фактури се заплащат в точния момент (при приблизително 79% за Източна Европа и 76% за България през 2018 г.), 19% се заплащат със забавяне (при 20% година по-рано), а 4% се отписват заради невъзможността да бъдат събрани въобще (без смяна по отношение на 2018 г.).
Напълно в унисон с общоевропейската картина през 2019 година и българските компании регистрират най-хубавите си индикатори по прецизност на заплащанията за последните 6 години. Въпреки подобрението обаче, българският бизнес още веднъж се подрежда в групата с неприятна дисциплинираност – 23% от фактурите, издадени към фирми-контрагенти, се заплащат със забавяне или въобще не се погасяват (при приблизително равнище за Европа от 19%). Другите страни със подобен дял нередовни заплащания са Обединеното кралство (21%), Гърция (23%) и Румъния (22%).
Гражданите са по-дисциплинирани от компаниите
Българските жители обичайно остават по-дисциплинирани спрямо бизнеса – при тях просрочените фактури са 18% (спрямо 16% приблизително за Източна Европа), докато бизнесът в България бави заплащанията или не заплаща изобщо по 25% от издадените фактури (спрямо приблизително за Източна Европа 21%).
Въпреки че и по двата индикатора изоставаме от средноевропейските равнища, въпреки всичко дисциплината на заплащане при жителите през 2019 година очевидно се усъвършенства – забавата от тяхна страна понижава с 5% по отношение на предходната година, до момента в който при бизнеса остава същата.
Дните просрочие при жителите също понижават (от 15 дни на 14 дни за 2019 г.), до момента в който при бизнеса наклонността е противоположна – бизнес клиентите се постанова да чакат парите си 3 дни по-дълго (от 19 на 21 дни за 2019 г.).
До какво води забавянето на заплащанията
Забавените заплащания от клиенти засягат финансовото здраве на фирмите. Основните отрицателни последствия са: понижаване на облагите (58%), липса на ликвидност (48%) и по-високи разноски за лихви (47%). Запазва се наклонността съвсем всяка четвърта компания в България да се усеща застрашена от банкрут в резултат на несъбрани вземания – 24% (спрямо 26% през 2018 г.), при приблизително равнище за Източна Европа от 16%.
За да компенсират отрицателните резултати от несъбраните вземания, 27% от интервюираните лимитират вложенията, 25% редуцират чиновници или не наемат нови, а близо една четвърт усилват цените на създаваните от тях артикули и услуги.
„ Събирането на вземания подкрепя опазване на доверието в бизнеса и способства за стабилизацията на стопанската система. Ефектът от работата с компании за ръководство на вземания се мери с усъвършенстваната ликвидност на бизнеса и увеличение на пазара на труда ”, разяснява Райна Миткова, шеф на EOS за България.
Събраните от експертите средства се връщат назад в стопанската система, като бизнесът ги употребява за погасяване на лични отговорности (57%), основаване на нови работни места (51%) или за разнообразни типове вложения – в разгръщане на пазарния дял (43%), научна и развойна активност (27%) или вложения на финансовия пазар (23%), добави Миткова.
Предпочитани способи на разплащане
Европейците остават традиционалисти и във връзка с методите за разплащане, като най-популярен остава банковият трансфер, предлаган от 81% от фирмите. След него се подреждат натрапен платеж (69%) и предплатено заплащане (50%).
Едва 28% от фирмите оферират съвременни цифрови способи на заплащане като онлайн прехвърляния посредством външни снабдители (23%), мобилни заплащания (7%), а криптовалутите рядко се употребяват като средство за разплащане (1%), сочи още изследването.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ