На всекиго може да се случи - да изпадне в

На всекиго може да се случи - да изпадне в неволя в планината. Никой не е застрахован от произшествия, само че туристите и планинарите като че привикнаха с мисълта, че стане ли мъчно, идват спасителите.

Просто е, звъниш, търсиш помощ и едни яки и смели мъже те вадят от бедата. В множеството случаи обаче не се замисляме, че всичко има своята цена, написа " Труд “.

Усилията на спасители и кучета в акция не са безвъзмездни, макар че те са призвани да избавят животи и в никакъв случай не биха оставили човек без помощ.

В последните години опитът на планинските спасители демонстрира, че българинът има много ниска застрахователна просвета, а има закони и правила, които би трябвало да се съблюдават.

Масово туристите поемат към планини и върхове, екипират се, само че не помнят да си създадат планинската застраховка. А когато го спасиш и му кажеш, че би трябвало да заплати, в множеството случаи спасителите срещат зейнали уста.

Последният сходен случай в планината, при който бе избавен 75-годишен мъж, приключи с неговото бягство и хули, вместо да благодари на спасителите си.

Беда застигнала двама мъже на 75 и на 65 години. Те се объркали и изгубили в Пирин. Звъннали и поискали помощ от ПСС. Дали някакво изложение, че се намират в региона на Спано поле и след това изчезнала мобилната връзка с тях.

Два дни десетки спасители и кучета бродят из планината, с цел да спасят мъжете.

Откриват 75-годишния Л.З., който, с цел да не заплаща извършената акция, става нападателен. Псува, вика и ругае спасителите, след което безусловно си плюл на петите и избягал от тях.

" Не е за поверие, този човек просто стана за смях, само че огорчи сътрудниците, които поставиха големи старания “, разясниха спасителите от Банско.

Нещо повече, на другия екскурзиант му станало неприятно, а приятелят му го изоставил.

При такива акции спасителите признават, че се прибират в базата със смесени усеща. Уморени и удовлетворени, че са завършили сполучливо една издирвателна и избавителна интервенция и удивени от човешката природа.

Около 700 лв. коства избавителната акция в първите 24 часа и по 40 лв. на час във втория ден.

А планинската застраховка е 30-40 лв. на година. Цената е оскъдна по отношение на ресурса, който влагат спасителите.

Големи са разноските за образованието и последващата подготовка на спасителите, за поддържането на непрекъснатата подготвеност на отрядите, постовете и оборудванията, за материално-техническата база, за защитната екипировка и уреди, за медицинските, техническите и енергийните консумативи.

ПСС (Планинска избавителна служба) не е на бюджетна прехрана, а се подкрепя, доколкото е допустимо, от страната посредством БЧК, заради което средствата са извънредно лимитирани и незадоволителни. Затова и избавителните отряди разчитат на лични доходи, с цел да ги има. С приходите от оказана помощ се покриват част от направените разноски по избавителните дейности.

Малцина може би знаят, че спасителите не са на заплата, те дават безплатно своя труд при избавителните акции в планината.

Но всяко деяние, всяка избавителна интервенция има своите разноски (предварителна подготвеност, консумативи, горива, образование и т.н.) и потърпевшият, който провокира тези дейности, следва да поеме и разноските по тях.

ПСС оказва долекарска помощ на мястото на нещастието, нормално при комплицирани теренни и метеорологични условия, някъде високо в планината, след което прави превоз със профилирани избавителни уреди и предава потърпевшия там, където се прави здравна незабавна помощ.

От Планинската избавителна работа ни изясняват още, че на пазара се предлага от дълго време и планинска здравна застраховка. Това е една добра опция на директното разплащане и всеки, който практикува планински спортове и туризъм – застраховка на стойност към 30 лв. на година покрива разноски до 1000 лева, като за съпоставяне, при трагичен случай на ски-писта, за избавителната работа (400 лева.) и превоза (160 лева.) се заплаща общо 560 лева

А ето и най-важните правила, които туристите би трябвало да знаят преди да поемат към планината.

1. Планирайте, преди да тръгнете!

2. Проучете деликатно маршрута!

3. Съобразете оборудването, опита си и опциите си по отношение на маршрута.

4. Проверете метеорологичната прогноза, преди да тръгнете.

5. Научете съществени похвати за оказване на първа помощ!

6. Ходенето самичък в планината води до съществени опасности!

7. Пестете батерията на телефона си.

8. Преди да тръгнете, информирайте някого за Вашия маршрут.

9. Качете на телефона си мобилното приложение на ПСС!

10. Вземете сладки храни, които бързо възвръщат силата.

11. При топло време обезводняването е сериозен проблем. Носете вода!

12. Независимо от изискванията, носете свирка, първенец, аварийни акумулатори.

13. При потребност от помощ запазете успокоение!

14. Ако имате сериозен проблем, подайте сигнал за помощ на тел. 112 и изпратете SMS с вашите координати посредством мобилното приложение на ПСС.

15. Направете си планинска застраховка!