Безопасна ли е плесента по хляба
На всеки се случва от време на време да не помни бурканче със сладко в хладилника или пък хлябът да се окаже затрупан със зеленикава мухъл, тъкмо когато гладът е най-силен. Изкушението просто да изгребем една лъжичка от сладкото и да я изхвърлим или да изрежем мухлясалата коричка на хляба, е доста огромно. Особено, в случай че сме от хората, които ненавиждат да изхвърлят храна и живеят със схващане за глада в по-бедните страни. Но дали това е безвредно?
Да, в действителност пеницилинът, избавил милиони души, се създава от тип мухъл, само че това значи ли, че всички са потребни? Краткият отговор е - не.
И не просто, че не са потребни за здравето ни, в случай че решим да ги консумираме, плесените са даже рискови. Те създават микотоксини, като добре известния афлатоксин, който визира житните култури и ядките. Борбата с него и контрола над количеството му в храните продължава в целия свят. Афлатоксинът е рисков канцероген и се създава от плесенната гъбичка Аспергилус. Токсинът поврежда изключително доста черния дроб, като в дълготраен проект може да докара до цироза и рак на този орган. Когато селскостопанските животни са хранени със инфектиран фураж, токсинът се придвижва в млякото, яйцата и месото и по-късно - на нашата софра.
Плесените в действителност са тип гъби, което значи, че на повърхността виждаме единствено размножителните им органи, носещи спори. Във вътрешността на субстрата, върху който порастват - в хляба, сладкото или плода - се разполага невидимата част от гъбата, а точно нейният мицел. А той създава отрови. Храните с високо наличие на вода са по-тежко наранени, защото токсинът съумява да доближи до по-голяма част от размера.
И по този начин, изрязването или изгребването на очевидно плесенясалата част несъмнено не значи, че остатъкът от хранителния артикул е чист и безвреден. Напротив, за предпочитане е да изхвърлим развалената храна и в случай че това провокира тъжни усеща в нас, да се постараем да не забравяме продуктите за дълго, с цел да не позволим развиването на плесента.
Да, в действителност пеницилинът, избавил милиони души, се създава от тип мухъл, само че това значи ли, че всички са потребни? Краткият отговор е - не.
И не просто, че не са потребни за здравето ни, в случай че решим да ги консумираме, плесените са даже рискови. Те създават микотоксини, като добре известния афлатоксин, който визира житните култури и ядките. Борбата с него и контрола над количеството му в храните продължава в целия свят. Афлатоксинът е рисков канцероген и се създава от плесенната гъбичка Аспергилус. Токсинът поврежда изключително доста черния дроб, като в дълготраен проект може да докара до цироза и рак на този орган. Когато селскостопанските животни са хранени със инфектиран фураж, токсинът се придвижва в млякото, яйцата и месото и по-късно - на нашата софра.
Плесените в действителност са тип гъби, което значи, че на повърхността виждаме единствено размножителните им органи, носещи спори. Във вътрешността на субстрата, върху който порастват - в хляба, сладкото или плода - се разполага невидимата част от гъбата, а точно нейният мицел. А той създава отрови. Храните с високо наличие на вода са по-тежко наранени, защото токсинът съумява да доближи до по-голяма част от размера.
И по този начин, изрязването или изгребването на очевидно плесенясалата част несъмнено не значи, че остатъкът от хранителния артикул е чист и безвреден. Напротив, за предпочитане е да изхвърлим развалената храна и в случай че това провокира тъжни усеща в нас, да се постараем да не забравяме продуктите за дълго, с цел да не позволим развиването на плесента.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ