Как спящите хора в метрото знаят кога е време да слизат
На всеки се случва да се унесе в градския превоз. Някои даже съумяват да ударят сериозна сънливост, в случай че пътуването им е по-дълго. Когато човек спи на обществено място обаче, в мозъка му се включват разнообразни механизми, които не му разрешават да се отпусне толкоз надълбоко, колкото в случай че си е в леглото. Затова (в множеството случаи) хората са способни да се разсънят тъкмо в точния момент за спирката си, както може би и от персонален опит сте се убедили.
Научното списание Science of Us прави анкета измежду американски психолози и учени, анализиращи съня, с въпроса " Как по този начин се будим тъкмо в точния момент за нашата спирка в метрото? ". Различните специалисти дават няколко вероятни пояснения.
Вътрешен будилник
Няма доста изследвания по въпроса какво се случва в мозъка при къса сънливост отвън това, което е известно за първия етап от съня като цяло. Той настава в първите 5 до 10 минути от заспиването и в него мускулите стартират да се отпускат, по тази причина в този стадий са вероятни конвулсии. Такива сепвания като възприятието за внезапно проваляне се следят най-вече при хора с неточен сън и са по-чести при децата, а с възрастта понижават. Причините за появяването им са разнообразни като прекаляването с кофеин, тревога и стрес, въпреки че от време на време са просто импровизиран отговор на тялото към загубата на надзор.
Но в тази ситуация тъкмо те могат да оказват помощ да не си изпуснем спирката. Затова и най-логичното пояснение на въпроса " по какъв начин по този начин се будим в точния момент " може да е това, че въобще не заспиваме, а единствено се отпускаме, споделят специалистите.
В тази обстановка мозъкът не си разрешава цялостна загуба на надзор, каквато другояче е задачата в първи стадий от заспиването. Според Д-р Марк Лийви от Мериленд, той си настройва нещо като вътрешен будилник, преценявайки какъв брой време име до съответната спирка, по същия метод, по който е предизвестен, че на сутринта в работен ден ще чуе тревога за ставане и има относително ясна визия по кое време да я чака, в случай че е усвоил рутината.
Ако пътуването в градския превоз е едно и също и едновременно всеки ден, както е нормално до и от работа, това още повече ще улесни настройването и на вътрешния будилник, и на целия вътрешен часовник. Възможно е мозъкът да влезе в режим и да се буди на равни шпации през пътуването, в някой тъкмо избран час, или пък постоянно на едни и същи места от маршрута поради повтарящи се дразнещи фактори - гръмък градеж, огрято от слънцето място, характерен прелез.
Тялото и мозъка усвояват рутините доста елементарно, стига в действителност да са рутини, споделя Лийви. Това значи, че е допустимо да си проспите спирката, в случай че не сте почнали в точния момент режима за деня или пък трафикът се окаже нетипично лек някой ден и изпревари вътрешния ви часовник, предизвестява той.
Наострен слух
Д-р Роналд Червин, шефът на Мичиганския медицински институт за нарушавания в съня, дава друго пояснение за тази човешка " супер мощ " да се буди, когато би трябвало - това че в метрото и в огромна част от градския превоз глас оповестява коя е спирката. Външните фактори са по-ключови от вътрешните, счита експертът.
© Associated Press
Според Червин разумно е даже и да е провиснал, мозъкът да е с наострен слух и внимание за сходни подсказки, тъй като има съответна цел и във влака тя не е да се наспи. По същия метод и смяната в общия шумов декор, когато метрото спре, или пък мърдането от инерцията на прекъсването, може да извади спящия от дрямката.
При дълбокия сън мозъкът изключва съвсем всички външни дразнители, само че има такива неща, които усеща повече от други, изключително в първите етапи от цикъла. Проучване от 2013 година да вземем за пример демонстрира, че по време на сън мозъкът на човек доста по-отчетливо разпознава и реагира на личното име, в сравнение с което и да е друго име или фраза. В случая на спящия в метрото човек, оповестяването на спирката, която чака, може да подейства също толкоз интензивно, в случай че си я е отбелязал на разум.
Това, от своя страна, подсказва, че по някакъв метод хората могат да обработват тон до момента в който спят и тази част от мозъка въобще не се изключва, само че учените още търсят удостоверение и потребно приложение за функционалността.
Обобщено, става въпрос и за рутина, и за съвършенството на мозъка. Според учените с целенасочени извършения и поддържане на подобен режим всеки ден, човек може да се научи да си почива добре по време на пътешестване, стига в началото да е задоволително бдителен. Пък и да си пропусне спирката, не е най-лошото нещо, което може да му се случи на човек.
Научното списание Science of Us прави анкета измежду американски психолози и учени, анализиращи съня, с въпроса " Как по този начин се будим тъкмо в точния момент за нашата спирка в метрото? ". Различните специалисти дават няколко вероятни пояснения.
Вътрешен будилник
Няма доста изследвания по въпроса какво се случва в мозъка при къса сънливост отвън това, което е известно за първия етап от съня като цяло. Той настава в първите 5 до 10 минути от заспиването и в него мускулите стартират да се отпускат, по тази причина в този стадий са вероятни конвулсии. Такива сепвания като възприятието за внезапно проваляне се следят най-вече при хора с неточен сън и са по-чести при децата, а с възрастта понижават. Причините за появяването им са разнообразни като прекаляването с кофеин, тревога и стрес, въпреки че от време на време са просто импровизиран отговор на тялото към загубата на надзор.
Но в тази ситуация тъкмо те могат да оказват помощ да не си изпуснем спирката. Затова и най-логичното пояснение на въпроса " по какъв начин по този начин се будим в точния момент " може да е това, че въобще не заспиваме, а единствено се отпускаме, споделят специалистите.
В тази обстановка мозъкът не си разрешава цялостна загуба на надзор, каквато другояче е задачата в първи стадий от заспиването. Според Д-р Марк Лийви от Мериленд, той си настройва нещо като вътрешен будилник, преценявайки какъв брой време име до съответната спирка, по същия метод, по който е предизвестен, че на сутринта в работен ден ще чуе тревога за ставане и има относително ясна визия по кое време да я чака, в случай че е усвоил рутината.
Ако пътуването в градския превоз е едно и също и едновременно всеки ден, както е нормално до и от работа, това още повече ще улесни настройването и на вътрешния будилник, и на целия вътрешен часовник. Възможно е мозъкът да влезе в режим и да се буди на равни шпации през пътуването, в някой тъкмо избран час, или пък постоянно на едни и същи места от маршрута поради повтарящи се дразнещи фактори - гръмък градеж, огрято от слънцето място, характерен прелез.
Тялото и мозъка усвояват рутините доста елементарно, стига в действителност да са рутини, споделя Лийви. Това значи, че е допустимо да си проспите спирката, в случай че не сте почнали в точния момент режима за деня или пък трафикът се окаже нетипично лек някой ден и изпревари вътрешния ви часовник, предизвестява той.
Наострен слух
Д-р Роналд Червин, шефът на Мичиганския медицински институт за нарушавания в съня, дава друго пояснение за тази човешка " супер мощ " да се буди, когато би трябвало - това че в метрото и в огромна част от градския превоз глас оповестява коя е спирката. Външните фактори са по-ключови от вътрешните, счита експертът.
© Associated Press
Според Червин разумно е даже и да е провиснал, мозъкът да е с наострен слух и внимание за сходни подсказки, тъй като има съответна цел и във влака тя не е да се наспи. По същия метод и смяната в общия шумов декор, когато метрото спре, или пък мърдането от инерцията на прекъсването, може да извади спящия от дрямката.
При дълбокия сън мозъкът изключва съвсем всички външни дразнители, само че има такива неща, които усеща повече от други, изключително в първите етапи от цикъла. Проучване от 2013 година да вземем за пример демонстрира, че по време на сън мозъкът на човек доста по-отчетливо разпознава и реагира на личното име, в сравнение с което и да е друго име или фраза. В случая на спящия в метрото човек, оповестяването на спирката, която чака, може да подейства също толкоз интензивно, в случай че си я е отбелязал на разум.
Това, от своя страна, подсказва, че по някакъв метод хората могат да обработват тон до момента в който спят и тази част от мозъка въобще не се изключва, само че учените още търсят удостоверение и потребно приложение за функционалността.
Обобщено, става въпрос и за рутина, и за съвършенството на мозъка. Според учените с целенасочени извършения и поддържане на подобен режим всеки ден, човек може да се научи да си почива добре по време на пътешестване, стига в началото да е задоволително бдителен. Пък и да си пропусне спирката, не е най-лошото нещо, което може да му се случи на човек.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ