На воден стрес в Европа са подложени 30% от населението

На воден стрес в Европа са подложени 30% от популацията и 20% от територията. В международен мащаб възходящият дефицит на воден запас, заради климатичните промени и разхищението на вода, заплашва да принуди над 1 милиарда души да мигрират. Това съобщи ръководителят на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев, откривайки конференцията на високо ниво „ Интелигентно ползване на водни запаси и Синя дипломация “. Една от функционалностите на водните запаси е задоволяването потребностите на семействата, само че извънредно значимо е смисъла им за промишлеността, енергетиката и селското стопанство, акцентира той. „ Постигането на стабилно и дейно ръководство на водите, наред с намаляването на засушаването и дефицита на вода, е допустимо единствено с използването на интегриран метод, съгласуван с новата климатична действителност на европейско и международно равнище. Този метод би трябвало да бъде съгласуван с националните специфики на всяка страна “, това съобщи заместник-министърът на околната среда и водите Ренета Колева. По думите ѝ България поставя старания да отрази въздействието на промените на климата и да планува ограничения за акомодация и намаляване в интелигентното ръководство на водите на национално равнище, в това число ръководство на комплексите от значими язовири, проекти за ръководство на речните басейни, проекти за ръководство на риска от наводняване и други Ключово за реализиране на задачите е обезпечаване на съответно финансиране на водния бранш освен за подсилване на напъните за реализиране на резистентност на водите, само че и за гарантиране на използването на съществуващото и идното да бъде признато съществено европейско законодателство, в това число директивата за питейни води, директивата за филтриране на отпадъчните води и директивата за предпочитаните субстанции, изясни Колева. За президента на КНСБ Пламен Димитров достъпът до качествена питейна вода и канализация е всеобщо право. Публичните институции и всички заинтригувани страни са длъжни да обезпечават това право. „ България е една от страните, които имат съществени водни запаси, само че в това време загубите в мрежите са доста огромни “, разяснява още той и добави, че са нужни повече вложения.   „ Все повече осъзнаваме цената на водата в международен проект. Но към момента страните не поставят задоволително старания да работят за по-ефективно потребление на водата. С оферти от нас Син пакт желаеме и чакаме от Европейска комисия да направи водата самостоятелен стратегически приоритет за Европа “, сподели Пиетро Франческо де Лото, президент на Консултативната комисия за индустриални промени на ЕИСК. Той показа и визията на ЕИСК във връзка с Синята договорка, в която се разказани 15 управителни правилото, които би трябвало да се осъществят посредством 21 ограничения. Сред тях са събиране на надеждни данни за настоящото положение и трендове на ниво Европейски Съюз във връзка с водоснабдяване и достъп до вода, задълбочени оценки на водната инфраструктура и водните запаси на всяка страна, въвеждане на тласъци за преход към кръгова водна стопанска система, въвеждане на критерии във всички фондове на Европейски Съюз за стабилно потребление на вода и др. Според изпълнителния шеф на Water Europe Дърк Крол би трябвало да се работи главно в три насоки, а точно: единно законодателство и политики във връзка с водата, обективно установяване на цената на водния запас и осъзнаването на обстоятелството, че светът е изправен пред водна рецесия. „ Пет от десетте най-големи риска в международен мащаб са свързани с водата. Необходимо е трансгранично ръководство на водите. В света има над 200 споделени водосборни басейна, 150 от тях са в Европа, а 5 - в България. Нужна ни е добра обща регулаторна рамка, само че би трябвало да се работи и по национални политики по ръководство на водата “, съобщи Филип Бийтълстоун, шеф „ Сътрудничество и дипломация по водите “ на Международния институт по водите в Стокхолм. Той добави, че провокациите са свързани главно с осъществяването на тези политики и отчетността им. Синята договорка би трябвало да начертае пътната карта, проекта за деяние на устойчивото ръководство на водните запаси. „ Трябват постоянни вложения, които да бъдат изразходвани дейно и за жизнеспособни планове. Само по този начин ще реализираме търсения резултат “, добави Любомир Филипов, шеф „ Стратегически партньорства и контролиране “ във „ Веолия “. Според ръководителя на Борда за резистентност на SGI Europe Ален Такоен политиките във връзка с водите в Европейски Съюз би трябвало да са на основата на холистичен метод. „ Инвестициите във водата, във водната инфраструктура са дълготрайни вложения. Трябва да си дадем сметка, че цифровизацията е настъпила и тя е извънредно нужна във връзка с водите “, сподели още той. „ Международното съдействие е извънредно значимо във връзка с Синята дипломация, тъй като дава опция за повишение на сигурността и просперипета. Призовавам българските политици да не престават да надграждат стартиралите през годините ограничения, само че и да работят още по-усърдно за използване на нови политики за стабилно ползване на водните запаси “, съобщи модераторът на втория панел на конференцията доцент доктор Милена Ангелова, която е основен секретар на АИКБ и докладчик на ЕИСК за Синята договорка и успеваемостта на водите. Десислава Стойкова от Националното съдружие на общините в Република България (НСОРБ) показа провокациите, пред които са изправени общините у нас. Сред тях са възстановяване обслужването на жителите, повишение на успеваемостта на ВиК сдруженията, нови подходи за преход към климатично неутрално и стабилно ръководство, обществената търпимост на водата, опазване на общинските ВиК сдружения и други Според НСОРБ има нужда от цялостна смяна на нормативната база, по-добра и гъвкава регулация на ВиК бранша. Ръководителят на работната група Water Beyond Europe Дейвид Смит прикани всички заинтригувани страни да работят за това водата и интелигентното ѝ ползване да бъдат по-актуални за младото потомство. „ Изменението на климата не признава граници, а това прави съдействието във връзка с водата от основно значение. И в този момент, когато в Европа предстоят избори, е извънредно значимо да сме дейни и да търсим по-бързо признание на Синята договорка от Европейска комисия “, съобщи Дейвид Смит. В заключителните бележки на събитието Чинция дел Рио, член на ЕИСК, прикани за включване на повече жители и ефикасен разговор сред институциите и неправителствените организации. По думите ѝ Синята договорка е опция да покажем на поколенията, че светът може да се сплоти в името на общото богатство.