Великден в църквата на Жедна
На Великден се оказах в село Жедна. До Радомир. Той пък - до Перник. Всъщност приятелката ми, биолог по обучение, искаше безусловно да подреже сливата в точния момент, а от няколко групи във Facebook беше научила, че " в точния момент " към този момент отминава. А Великден са си почивни дни.
И по този начин, след следобяд рязане на клони, вечерта тя ми сподели - дай да отидем в църквата. Защо пък в църквата? Питам - и двамата сме атеисти. Братовчедка й ще е там, събират се хората, да посрещнат Великден. Хубаво е да отидем по-рано. В Жедна Исус, възпитано, от време на време възкръсва към 11:30 - той е свестен и знае, че възрастните хора желаят да си легнат по-рано.
И по този начин се оказахме в една предосвобожденска черква. Схлупена, с ронещи се фрески, само че пък хубава. Попът го нямаше. Старият е починал, а младият, който обикаля няколко села, желал 80 лева за едната молитва. Отказали му.
Малко блъсканица, да се купят свещи, до момента в който разберем, че стара жена ще прочете молитвата в 11:55 - минути преди Възкресение. Уж селото запада, само че близо 30 души - и млади, и остарели, и деца - са се събрали в дребната черква. И молитвата стартира изключително. Жената се обърна към иконите и ни разясни - " обръщам се към Бога ".
" Господи, на този, който прави зло, дай разсъдък... "
И до момента в който говореше с тил към нас, разпознах в нея баба Сийка. От това село знам една шепа души - и баба Сийка е една от тях. Едва ли е най-възрастната - само че е най-възрастната, съгласила се да отиде в среднощ в църквата. Но аз я знам от другаде. Баба Сийка помагаше на собствен комшия - съвсем неин набор, на 82, с деменция. Готвеше му, ръчкаше го да не умира на легло. Сутрин му носеше закуска, преди да изведе кравите. Наобед - обяд, преди да нахрани кокошките. Баба Сийка беше и уверена вегетарианка. Въобще, много в селото не я харесват.
И след встъпителните думи прочете " Отче наш, ти който си на небесата... ", да бе, онази молитва, която всички я знаем. Но баба Сийка не я помнеше наизуст - четеше я, от време на време със запиране. И въпреки всичко я прочете - " тъй като Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин. "
И най-после добави:
" И дай, Господи, на Путин разсъдък, с цел да спре тази война... "
Някакъв тон. Някои се засмяха, само че не присмехулно, а по оня метод - " ех, тя го сподели дамата... ". Други съвсем искахме да изръкопляскаме.
Естествено, тъкмо зад мен някой измънка:
" Той Путин не е отговорен. "
Веднага един от църковните настоятели го отряза:
" Това в църквата не го приказва! "
Баба Сийка нищо от това не чу - и ни подсети още да вършим положително, и да помним, че всичко си има последици.
https://www.clubz.bg/uploads/2022/04/PSX_20220424_014913.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 700 " height= " 394 " />
Тръгнахме на открито, през втората врата на църквата, тази, ниската, под която би трябвало да се наведеш доста, с цел да минеш. Не пропуснахме да изчакаме баба Сийка и да й кажем, че краят на молитвата й е бил най-хубав. А след това обиколихме църквата със свещички в ръка, три пъти. После ние, атеистите, ги занесохме в къщата запалени и ги сложихме в чашка да догорят.
И по този начин, след следобяд рязане на клони, вечерта тя ми сподели - дай да отидем в църквата. Защо пък в църквата? Питам - и двамата сме атеисти. Братовчедка й ще е там, събират се хората, да посрещнат Великден. Хубаво е да отидем по-рано. В Жедна Исус, възпитано, от време на време възкръсва към 11:30 - той е свестен и знае, че възрастните хора желаят да си легнат по-рано.
И по този начин се оказахме в една предосвобожденска черква. Схлупена, с ронещи се фрески, само че пък хубава. Попът го нямаше. Старият е починал, а младият, който обикаля няколко села, желал 80 лева за едната молитва. Отказали му.
Малко блъсканица, да се купят свещи, до момента в който разберем, че стара жена ще прочете молитвата в 11:55 - минути преди Възкресение. Уж селото запада, само че близо 30 души - и млади, и остарели, и деца - са се събрали в дребната черква. И молитвата стартира изключително. Жената се обърна към иконите и ни разясни - " обръщам се към Бога ".
" Господи, на този, който прави зло, дай разсъдък... "
И до момента в който говореше с тил към нас, разпознах в нея баба Сийка. От това село знам една шепа души - и баба Сийка е една от тях. Едва ли е най-възрастната - само че е най-възрастната, съгласила се да отиде в среднощ в църквата. Но аз я знам от другаде. Баба Сийка помагаше на собствен комшия - съвсем неин набор, на 82, с деменция. Готвеше му, ръчкаше го да не умира на легло. Сутрин му носеше закуска, преди да изведе кравите. Наобед - обяд, преди да нахрани кокошките. Баба Сийка беше и уверена вегетарианка. Въобще, много в селото не я харесват.
И след встъпителните думи прочете " Отче наш, ти който си на небесата... ", да бе, онази молитва, която всички я знаем. Но баба Сийка не я помнеше наизуст - четеше я, от време на време със запиране. И въпреки всичко я прочете - " тъй като Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин. "
И най-после добави:
" И дай, Господи, на Путин разсъдък, с цел да спре тази война... "
Някакъв тон. Някои се засмяха, само че не присмехулно, а по оня метод - " ех, тя го сподели дамата... ". Други съвсем искахме да изръкопляскаме.
Естествено, тъкмо зад мен някой измънка:
" Той Путин не е отговорен. "
Веднага един от църковните настоятели го отряза:
" Това в църквата не го приказва! "
Баба Сийка нищо от това не чу - и ни подсети още да вършим положително, и да помним, че всичко си има последици.
https://www.clubz.bg/uploads/2022/04/PSX_20220424_014913.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 700 " height= " 394 " />
Тръгнахме на открито, през втората врата на църквата, тази, ниската, под която би трябвало да се наведеш доста, с цел да минеш. Не пропуснахме да изчакаме баба Сийка и да й кажем, че краят на молитвата й е бил най-хубав. А след това обиколихме църквата със свещички в ръка, три пъти. После ние, атеистите, ги занесохме в къщата запалени и ги сложихме в чашка да догорят.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ