На Великден предаването „#Eвропа“ с празнично издание
На Великден (28 април) екипът на предаването „ #Eвропа “ поглежда към благосъстоянието на посланията в многолика Европа.
„ Да живеем дружно като идентични по достолепие “ – по този начин е озаглавена Бялата книга за междукултурния разговор на Съвета на Европа. Документът на Европейски Съюз е самопризнание към другите религии и светските концепции за живота и техния принос за богатото цивилизационно завещание на Стария континент и отбелязва смисъла на религиите за актуалното културно разнообразие.
След последното си разширение Европейският съюз към този момент има четири страни с преобладаващо православно население – Гърция, Румъния, България и Кипър, и още пет страни със обилни православни общности, за които в неделя стартират Великденските празници.
Броени дни преди визитата на папа Франциск в нашата страна Емилия Запартова споделя за епископите на Рим, които са посещавали висшия законодателен орган на Европейски Съюз, за символиката на обръщенията им и за знаковата мощ на óтказа.
Опазването на културното завещание на Европа е един от значимите цели в дневния ред на Европейския парламент.
Специален отчет на Европарламента обрисува другите аспекти на новото схващане за полезностите на културата. Един от тях е кулинарното завещание и достоверните усети на другите райони. Списъкът на предпазените обичайни артикули включва повече от 1400 храни от всичките 27 страни-членки.
Най-голям брой сертифицирани храни създават южнитe дъpжaви в Eвpoпeйcĸия cъюз. Лидер по бpoй нa предпазени пpoдyĸти e Итaлия - oбщo 293. Едва 8 български храни се употребяват с европейски документ за своя генезис, а предишния месец Европейската комисия включи в листата и странджанския манов мед - единственият български артикул, който има знак за уникалност и може да се създава единствено в Странджа.
Защо страната ни не се възползва задоволително от истинските си обичаи споделя пред камерата на „ #Eвропа “ специалистът Янка Казакова от катедрата по стопанска система на естествените запаси в УНСС.
Близо 6 години продължи борбата, която прилежаща Гърция води за названието „ Фета “. Представените пред Европейската комисия доказателства за произхода на сиренето тежали над 6 кг, като измежду тях има и данни за археологически находки на гръцко сирене от епохата на неолита. Гърците съумяват да преборят претенциите на Дания, Франция, Германия и Англия, а правото на Гърция да се назовава татковина на сиренето „ Фета “ е открито със специфичен Регламент на Европейска комисия от 2002 година
Какво прави парчето сирене толкоз значимо в Европа през днешния ден споделя Теодора Гатева.
Една трета от цялата създадена храна в световен мащаб се изхвърля. Този въпрос става все по-актуален и притегля вниманието към разнообразни акции за ограничение на разхищението – от появяването на заведения с нулев боклук, стартъпи, помагащи да направляваме какъв брой тъкмо изхвърляме. Храната е скъпа, а изхвърлянето й е неетично, както по отношение на хората, които са отгледали или произвели продуктите, по този начин и към множеството гладуващи.
Цанка Николова и Анна Андреева показват един от първите заведения за хранене у нас, в който към храната се отнасят с почитание.
В празничния ден „ #Eвропа “ ще подари на феновете сбирка от впечатляващи гледки от България, оповестени, харесвани и споделяни в обществените мрежи.
Един от създателите на фрагменти, които будят удивление е фотографът Владислав Терзийски и тази неделя е посетител в предаването. Гледайте предаването „ #Европа “ тази неделя (28 април) от 12:30 ч. по БНТ1!
„ Да живеем дружно като идентични по достолепие “ – по този начин е озаглавена Бялата книга за междукултурния разговор на Съвета на Европа. Документът на Европейски Съюз е самопризнание към другите религии и светските концепции за живота и техния принос за богатото цивилизационно завещание на Стария континент и отбелязва смисъла на религиите за актуалното културно разнообразие.
След последното си разширение Европейският съюз към този момент има четири страни с преобладаващо православно население – Гърция, Румъния, България и Кипър, и още пет страни със обилни православни общности, за които в неделя стартират Великденските празници.
Броени дни преди визитата на папа Франциск в нашата страна Емилия Запартова споделя за епископите на Рим, които са посещавали висшия законодателен орган на Европейски Съюз, за символиката на обръщенията им и за знаковата мощ на óтказа.
Опазването на културното завещание на Европа е един от значимите цели в дневния ред на Европейския парламент.
Специален отчет на Европарламента обрисува другите аспекти на новото схващане за полезностите на културата. Един от тях е кулинарното завещание и достоверните усети на другите райони. Списъкът на предпазените обичайни артикули включва повече от 1400 храни от всичките 27 страни-членки.
Най-голям брой сертифицирани храни създават южнитe дъpжaви в Eвpoпeйcĸия cъюз. Лидер по бpoй нa предпазени пpoдyĸти e Итaлия - oбщo 293. Едва 8 български храни се употребяват с европейски документ за своя генезис, а предишния месец Европейската комисия включи в листата и странджанския манов мед - единственият български артикул, който има знак за уникалност и може да се създава единствено в Странджа.
Защо страната ни не се възползва задоволително от истинските си обичаи споделя пред камерата на „ #Eвропа “ специалистът Янка Казакова от катедрата по стопанска система на естествените запаси в УНСС.
Близо 6 години продължи борбата, която прилежаща Гърция води за названието „ Фета “. Представените пред Европейската комисия доказателства за произхода на сиренето тежали над 6 кг, като измежду тях има и данни за археологически находки на гръцко сирене от епохата на неолита. Гърците съумяват да преборят претенциите на Дания, Франция, Германия и Англия, а правото на Гърция да се назовава татковина на сиренето „ Фета “ е открито със специфичен Регламент на Европейска комисия от 2002 година
Какво прави парчето сирене толкоз значимо в Европа през днешния ден споделя Теодора Гатева.
Една трета от цялата създадена храна в световен мащаб се изхвърля. Този въпрос става все по-актуален и притегля вниманието към разнообразни акции за ограничение на разхищението – от появяването на заведения с нулев боклук, стартъпи, помагащи да направляваме какъв брой тъкмо изхвърляме. Храната е скъпа, а изхвърлянето й е неетично, както по отношение на хората, които са отгледали или произвели продуктите, по този начин и към множеството гладуващи.
Цанка Николова и Анна Андреева показват един от първите заведения за хранене у нас, в който към храната се отнасят с почитание.
В празничния ден „ #Eвропа “ ще подари на феновете сбирка от впечатляващи гледки от България, оповестени, харесвани и споделяни в обществените мрежи.
Един от създателите на фрагменти, които будят удивление е фотографът Владислав Терзийски и тази неделя е посетител в предаването. Гледайте предаването „ #Европа “ тази неделя (28 април) от 12:30 ч. по БНТ1!
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ