Западните Балкани са застрашени от драстично повишение на температурите, според проучване
На цялата територия на Западните Балкани в близко бъдеще температурите ще набъбнат с 1,2 градуса по Целзий, а до края на века може да се покачат фрапантно с 5 градуса, демонстрира изследване на Съвета за районно съдействие, представено от Танюг.
Анализите на климатичните промени в района удостоверяват, че здравето на хората, сигурността и качеството на живот значително се въздействат от естествените бедствия и вредите от климатичните условия.
Най-тежки последствия търпи селското стопанство, където повишението на температурите може да докара до понижаване на качеството на храните, ерозия и деградация на почвите. В горското стопанство има висок риск от последователно изгубване на горите и съществуващите организми, ще пострадат и водните запаси, което може да докара до дефицит на питейна вода. Вредни последствия от стоплянето ще има и върху човешкото здраве, при което може да зачестят топлинните удари и да обхванат нови заразни заболявания.
Данните за климатичните промени в Западните Балкани демонстрират разпространяване на субтропичния климат още по на север. Времето в крайморските и южните региони става все по-горещо и изсъхнало през летния сезон, чиято дълготрайност се чака да нарасне с един до два месеца до края на века.
Според изследване на публичното мнение “Балкански барометър за 2017 г.” 73 % от популацията в района считат, че климатичните промени са проблем.
Като претенденти и евентуални претенденти за участие в Европейския съюз всички страни от Западните Балкани са стимулирани да съблюдават Парижкото съглашение и задачата за понижаване на излъчванията на парникови газове до 2020 или до 2030 година, сложена от Европейски Съюз, както и да усилят енергийната си успеваемост и производството на електрическа енергия от възобновими източници.
За тази цел страните от Западните Балкани са определили целите в приспособяването към климатичните промени и понижаване на тяхното въздействие и не престават дружно със Съвета за районно съдействие да вземат решение въпросите, свързани с климатичните промени и отбраната на околната среда.
Анализите на климатичните промени в района удостоверяват, че здравето на хората, сигурността и качеството на живот значително се въздействат от естествените бедствия и вредите от климатичните условия.
Най-тежки последствия търпи селското стопанство, където повишението на температурите може да докара до понижаване на качеството на храните, ерозия и деградация на почвите. В горското стопанство има висок риск от последователно изгубване на горите и съществуващите организми, ще пострадат и водните запаси, което може да докара до дефицит на питейна вода. Вредни последствия от стоплянето ще има и върху човешкото здраве, при което може да зачестят топлинните удари и да обхванат нови заразни заболявания.
Данните за климатичните промени в Западните Балкани демонстрират разпространяване на субтропичния климат още по на север. Времето в крайморските и южните региони става все по-горещо и изсъхнало през летния сезон, чиято дълготрайност се чака да нарасне с един до два месеца до края на века.
Според изследване на публичното мнение “Балкански барометър за 2017 г.” 73 % от популацията в района считат, че климатичните промени са проблем.
Като претенденти и евентуални претенденти за участие в Европейския съюз всички страни от Западните Балкани са стимулирани да съблюдават Парижкото съглашение и задачата за понижаване на излъчванията на парникови газове до 2020 или до 2030 година, сложена от Европейски Съюз, както и да усилят енергийната си успеваемост и производството на електрическа енергия от възобновими източници.
За тази цел страните от Западните Балкани са определили целите в приспособяването към климатичните промени и понижаване на тяхното въздействие и не престават дружно със Съвета за районно съдействие да вземат решение въпросите, свързани с климатичните промени и отбраната на околната среда.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ