С церемония: В Истанбулския университет започва изучаването на български език
На гала през днешния ден в Истанбулския университет публично ще дадат началото на преподаването на български език във висшето учебно заведение. До момента на университетско равнище българският език и литература се изучаваха единствено в университета в Анкара.
На церемонията ще участват заместник-министърът на образованието Деница Сачева, ректорът на Истанбулския университет проф. Махмуд Ак и представители на висшето учебно заведение, генералният консул на България в Истанбул и български дипломати. Очаква се формалните посетители от България да подарят на Истанбулския университет учебници и образователни пособия по български език.
Преподаването на български език ще бъде част от Катедрата по славянски езици и литератури към Факултета по литература на Истанбулския университет, който има дълга традиция.
„ Към края на 19 век, след Танзимата - това е интервалът на европеизация в Османската империя, се вкарва по-съвременен тип на обучение. Този образ нашият университет придобива след основаването на Република Турция “, споделя Емине Инанър, началник на програмата по русистика.
За модернизирането на образованието в Истанбулския университет оказват помощ доста учени от Германия, които намират в Турция леговище от режима на Хитлер.
Във факултета по литература на Истанбулския университет в този момент са записани към 13 000 студенти. Те учат история, философия, археология и 25 антични и модерни езици, като българският ще заеме място измежду тях и ще стане 26-ият.
От славянските езици се учат още съветски, полски, украински и така наречен „ македонски “ език, който под формата на курсове се предлага и в други университети.
Проф. Емине Инанър изяснява въвеждането на образование по тези езици от края на предишния век насам в Истанбулския университет: „ Понеже това са ни прилежащи страни, с които връзките на Турция са задълбочени в икономическо, културно отношение, а също по този начин имаме общи ползи, общо културно завещание, общи исторически моменти. “
Началото на образованието по български език е показателно за положителното развиване на българо-турските връзки в последните години, разяснява още Емине Инанър.
От тази година българският език, литература и просвета се вкарва като незадължителен език в образованието. Предвижда се в началото заниманията да се организират един път седмично като свободно избираем предмет. Студентите, които запишат този курс, ще получат съответните университетски заеми.
Група студенти към този момент са показали предпочитание да учат нашия език, само че упованията са с времето техният брой да нараства. Програмата тази година ще обхване студентите от втори и трети курс.
„ По програмата „ Еразъм “ нашите студенти имат опция да учат един учебен срок или два семестъра в България. Със Софийския университет има, с Пловдивския университет. Наши студенти са учили в тези два университета “, добавя Джанан Ерсой, която ще преподава български език.
Водят се диалози за подписване на съглашения за продан на студенти и с Шуменския университет „ Епископ Константин Преславски “. Според Джанан Ерсой близостта на българския и съветския език би ускорила напредъка на студентите, които изберат да учат български.
Съседството с Турция, положителното качество на образованието, сходната кухня и метод на живот също са измежду факторите, които обуславят университетския продан.
На церемонията ще участват заместник-министърът на образованието Деница Сачева, ректорът на Истанбулския университет проф. Махмуд Ак и представители на висшето учебно заведение, генералният консул на България в Истанбул и български дипломати. Очаква се формалните посетители от България да подарят на Истанбулския университет учебници и образователни пособия по български език.
Преподаването на български език ще бъде част от Катедрата по славянски езици и литератури към Факултета по литература на Истанбулския университет, който има дълга традиция.
„ Към края на 19 век, след Танзимата - това е интервалът на европеизация в Османската империя, се вкарва по-съвременен тип на обучение. Този образ нашият университет придобива след основаването на Република Турция “, споделя Емине Инанър, началник на програмата по русистика.
За модернизирането на образованието в Истанбулския университет оказват помощ доста учени от Германия, които намират в Турция леговище от режима на Хитлер.
Във факултета по литература на Истанбулския университет в този момент са записани към 13 000 студенти. Те учат история, философия, археология и 25 антични и модерни езици, като българският ще заеме място измежду тях и ще стане 26-ият.
От славянските езици се учат още съветски, полски, украински и така наречен „ македонски “ език, който под формата на курсове се предлага и в други университети.
Проф. Емине Инанър изяснява въвеждането на образование по тези езици от края на предишния век насам в Истанбулския университет: „ Понеже това са ни прилежащи страни, с които връзките на Турция са задълбочени в икономическо, културно отношение, а също по този начин имаме общи ползи, общо културно завещание, общи исторически моменти. “
Началото на образованието по български език е показателно за положителното развиване на българо-турските връзки в последните години, разяснява още Емине Инанър.
От тази година българският език, литература и просвета се вкарва като незадължителен език в образованието. Предвижда се в началото заниманията да се организират един път седмично като свободно избираем предмет. Студентите, които запишат този курс, ще получат съответните университетски заеми.
Група студенти към този момент са показали предпочитание да учат нашия език, само че упованията са с времето техният брой да нараства. Програмата тази година ще обхване студентите от втори и трети курс.
„ По програмата „ Еразъм “ нашите студенти имат опция да учат един учебен срок или два семестъра в България. Със Софийския университет има, с Пловдивския университет. Наши студенти са учили в тези два университета “, добавя Джанан Ерсой, която ще преподава български език.
Водят се диалози за подписване на съглашения за продан на студенти и с Шуменския университет „ Епископ Константин Преславски “. Според Джанан Ерсой близостта на българския и съветския език би ускорила напредъка на студентите, които изберат да учат български.
Съседството с Турция, положителното качество на образованието, сходната кухня и метод на живот също са измежду факторите, които обуславят университетския продан.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ