Как е изглеждала Луната преди 4 милиарда години?
На този въпрос в Quora дава отговор Кори Пауел, публицист и някогашен основен редактор на изданието Discover:
„ Луната се образува най-вероятно вследствие на колосален конфликт сред Земята и протопланета с величина на Марс преди към 4,5 милиарда години. По времето на появяването си, Луната е обикаляла към Земята на много близко разстояние от към 4 земни радиуса, т.е. орбитата й е била на към 24 000-30 000 км. от Земята, за разлика от настоящето приблизително разстояние от 383 000 км. (Цифрите са приблизителни, тъй като се основават на модели, които съдържат доста несигурни величини.)
Веднага след образуването си, Луната е била извънредно гореща. Цялата й външна повърхнина е представлявала бездънен магмен океан от разтопени скали. Ако можехме да я забележим тя би била в мрачно червен цвят в небето и би изглеждала 15 пъти по-голяма от Луната през днешния ден.
Ранните гравитационни талази сред Земята и Луната са били доста мощни. В резултат на това Луната остава „ заключена “ в границите на 100 милиона години. Оттам нататък ротационните и орбитални интервали на Луната са едни и същи, а единствено едната страна на Луната остава обърната към Земята. Орбитата на Луната стартира да се отдалечава от Земята бързо през идващите години. След 500 милиона години Луната обикаля на разстояние от към 20 радиуса на Земята или на към 130 000 км. Така тя е изглеждала към три пъти по-голяма в сравнение с я виждаме през днешния ден.
Части от лунната повърхнина се охлаждат и втвърдяват в границите на първите десетки милиони години от нейното основаване. Знаем, че астронавтите от Аполо донесоха мостри от някои от най-старите лунни скали на Земята. Преди 4 милиарда години цялата външна повърхнина на Луната е представлявала сивкава твърда канара.
През интервала от 4,1 до 3,8 милиарда години, Луната е претърпяла серия от големи конфликти и въздействия с други обекти. Тези въздействия явно са част от безреден епизод в историята на Слънчевата система, наименуван Късна тежка бомбардировка (въпреки че детайлите и даже съществуването на самото бомбардиране към момента се дебатират активно).
По някое време от тази ера различен голям обект влияе на Луната, като я изтегля в малко по-различна орбита. Това изяснява за какво орбитата на Луната е изместена с към 5 градуса спрямо екватора на Земята. Въз основа на метода, по който се е образувала, Луната първоначално е била съвсем идеално подравнена със Земята.
Тези великански удари са били съпроводени от голямо изтичане на лава, която е преобладавала в тази част на Луната, която е обърната към Земята. Преди 4 милиарда години е била най-силната фаза на тази вулканична активност. В разследване на това, в лунните планини се появяват сивкавите скали, които следим и през днешния ден. Но това, което в този момент виждаме като лунни „ морета “, са били същинските морета от разтопена канара: на някои места е имало вулканични фонтани, на други гореща блестяща лава, някои зони се охлаждат и там се образуват тъмните базалтови скали, нормално където са били най-ранните изригвания.
Преди 3,8 милиарда години по-голямата част от тази лава се охлажда и се трансформира в плавни тъмни равнини. В този миг Луната към този момент е изглеждала съвсем както и през днешния ден, само че е имала повече кратери, а такива са се появили и през идващите години. Вулканичната активност на луната понижава бързо и приключва съвсем напълно преди 1 милиард години. Днес всичко, което виждаме са белези от трагичния ранен живот на Луната.
Публикувано в Forbes.com
