На тръни от смях с Албена Михова
На този театър може да се огледа и като тежка драма. Покрай всичките смешни моменти, „ Сама жена “ в Сатирата слага и доста съществени проблеми – като домашното принуждение, неравенството сред половете, обществената дискриминация, публичните предубеждения и още „ невидими “ войни, които всеки от нас води. Всичко това обаче наподобява много „ прелестно “, затворено във формата на кабаре с водещ Албена Михова.
Тя пее, танцува и беседва с публиката, с цел да опише за същинския свят на самотната жена. Нейният живот е толкоз разрушен и безнадежден, че не остава нищо друго с изключение на да бъде трансфорат в ослепителен спектакъл, който заслужава доста овации, откакто е съумял да бръкне в душите на сеирджиите и ги е предиздвикал да се замислят.
Снимка: Даниел Димитров
Един незабравим мъж – Дарио Фо (1926-2016), благодарение на своята действителна брачна половинка Франка Раме (1929-2013) – актриса, драматург и политическа активистка, ни води към три очарователно неверни дами. Чернокосата Джулия – истеричка или психоналитичка, не е доста ясно, само че на стадий „ Точно когато ме изостави, бях решила да го убия! “. Русата потиснатост Мария е затворена в кутия, с задължение зет и млад ухажор. „ Десертът “ е едно червенокосо неразбирателство, раздрано от въпроса „ Кой е бащата? “.
В „ Сама жена “ предсмъртните послания ще звучат като сеанс, служители на реда ще чукат гумени кукли, старци ще вият като койоти, телефонът ще бъде отдушник на пристрастеностите, а една ръка ще стане настоящо лице. Най-важното е обаче, че любовта ще се усеща от самото начало, с цел да е ясно, че тя не е единствено по филмите, само че и в театъра.
Снимка: Даниел Димитров
Любопитното е, че в представлението Албена Михова предава посланията от текстовете на Дарио Фо, а късите свързващи монолози, написани от Франка Раме, излизат от устата на Калоян Трифонов. Младият артист партнира на своята сътрудник и в два дуета – You are My Destiny и Only You.
Преводът на „ Сама жена “ е на Хубан Стойнов. Постановката е на Николай Младенов, а сценографията – на Кирил Наумов.
Албена Михова – за новия театър, за колегата на сцената, за музиката, за огромните и дребните функции, за щампите, за кумирите в театъра, за остарелия комизъм, за признанието и за любовта
Актьорският Ви гений не е изненада за никого, само че аз се сюрпризирам всякога, когато пеете. Преди време казахте: „ Няма да съм певица, която се прави на актриса “, само че май нищо не пречи да сте и певица, и актриса...
- Била съм певица и към този момент не желая да съм такава. Пеех по заведения, преди да стана актриса. Но за мен това не е задоволително. Затова се захванах и с двете (Смее се – бел. а.)
Уникално звучи даже единствено изпяването единствено на двете думички Only You в припева на едноименната ария. Чия беше концепцията да се изпее тъкмо по този метод?
- Реших, че би трябвало да се изпее по този начин – от името на облика. Режисьорът не се бъркаше в песните, оставяше ни да си ги създадем умерено и да ги изработим. В случая, обликът запява, а не аз. Защото, в случай че съм аз, други песни пея. Стилистиката е напълно друга. Няма нищо инцидентно на сцената...
Преди време ми споделихте, че обичате пиеси с доста хора, с цел да може да си партнирате, а не, както казахте „ да бича монолози и да ставам скучна на хората “...
- По време на подготовките се смееха и осветителите, дори не помниха да пускат по едно време. Това значи, че се е получило добре. От друга страна, аз желая да съм разнообразна сама за себе си и да не ми е скучно. Никога не дублирам идентични ударения, заучени изречения. Винаги имам чувство към текста...
Това зрелище всякога ще е друго. Всеки път ще отвеждам разнообразни неща. Сигурно последователно и ще си узрее като цяло... Щампи нямам, за моя наслада.
Тук въпреки всичко не сте и напълно сама. На кого бе изборът на сегашния Ви театрален сътрудник Калоян Трифонов?
- Да, имам доста добър сътрудник. В спектакъла има и мъже, и дами. Не мога сама всичко да разиграя. Затова е хубаво, че има човек, който се включва – с цел да не е напълно моно. (Смее се – бел. а.)
Аз ненавиждам тежки драми по тази причина не желая да се получава хипердраматично. Макар че в такива спектакли не може без трагичен миг. Но тези моменти не са за дълго. Хората аха да омекнат и внезапно – отново скачат. Гледам да ги държа на тръни от смях, в сравнение с от горест, което е доста хубаво решение, а то идва и от самия създател.
Но на този театър може да се огледа и като тежка драма – около всичките смехории, слага и доста съществени проблеми.
- Да, той може да се изиграе като супердраматичен театър. Точно по тази причина ми би трябвало повече време, с цел да ги изведа фино тези проблеми. Искам всичко да е на ръба. Има последователно качване на страстта.
Самата Франка Раме написа много за дами, и то от гледната точка на самите дами, което доста ми харесва при нея. Докато Дарио Фо е мощно ситуативен, даже в драмата си – доста е мъчно да си написа по този метод. Много одобрявам Дарио Фо и се веселя, че се възражда в нашите театри. Беше позабравен по едно време.
Факт е, че с изключение на актьорски, и вокално добре си пасвате с Калоян Трифонов?
- Да, Калоян има доста прекрасен тембър. И е доста добър сътрудник на сцената – без значение дали пее или играе. Активен е, отвръща, не е егоцентрик на сцената, тъй като аз ненавиждам индивидуалисти. Много добре се оправя момчето!
Спектакълът не се предлага за лица под 16 години. Защо? Какво не трябва да вижда един подрастващ в този театър?
- Защото има наранени тематики за дамата, за нейното преживяване с мъжете, за секса. Това са комплицирани тематики. Ясно е, че насилието съществува, само че един подрастващ не би трябвало да научава това от театъра. Има си способи, които последователно ще го срещнат с тази и с други тематики. За страдание, обаче, децата към този момент са в тези тематики, с помощта на интернет.
Снимка: Даниел Димитров
В „ Сама жена “ сте руса, брюнетка и червенокоса? В живота сте единствено руса. Случайно ли е това и към момента ли се водите от максимата, че „ русо гладно няма “?
- Както виждате, аз не съм от слабите. Значи не съм гладувала. Сега малко ще погладуваме около пандемията. Нормално е. Дано да спаднем, само че виждам, че множеството хора са понапълнели. Явно, гладът не е бил толкоз огромен. Аз съм от тези руси дами, които не са толкоз лимитирани във опциите си. (Смее се – бел. а.) Затова не бих се оставила да съм руса и гладна.
Това ли е Главната роля за вас – това, което играете в „ Сама жена “?
- Да. Това е българката даже, освен дамата в мащаб. Повечето българки са измъчвани, множеството са домакини, не излизат от у дома, имат секрети връзки, тъй като едното поражда другото... Когато един мъж те пренебрегва, а той си хойка, естествено, че ти, без да искаш, започваш да търсиш внимание.
А чисто актьорски това ли е Главната роля за вас?
- Мисля, че да. Аз занапред ще се разпростирам в тази роля. Да, това е една от функциите, които могат да покажат моите качества. Винаги може повече, несъмнено. Това не е мощно трагичната роля. Това просто е моята роля. Даже като чета „ Сама жена “ – това съм съвсем аз, макар че доста случки вътре не са мои. Нямам този живот, несъмнено, само че съм се пробвала да го усещам.
(Замисля се – бел. а.) Знаете ли, една жена след премиерата ми сподели: „ Направо се видях на сцената! “. Явно, има хора, които са претърпели всичко това, което е доста тъжно...
Кои са Вашите кумири през днешния ден в театъра?
- Татяна Лолова е моят идол. Въобще, всички остарели кримки, както им споделяме, носят хумора, който и аз доста добре притежавам. На мен ми подхожда всичко, което е минало дотук, само че, за жалост, към този момент не е съвременно...
Имам още доста сътрудници, с които е крепко да се работи. Например, Мария Сапунджиева.
Липсва Ви остарелия комизъм...
- Да, доста ми липсва. Сега се пробвам да прокарам това, което е правено преди и то стартира да става обичано на хората. Те даже го назовават образован комизъм. Аз самата пиша такива неща, които не съм разгласила, несъмнено.
По-устойчив ли е на времето този комизъм?
- Разбира се, че е резистентен, тъй като хората към момента гледат старите филми, старите музикални стратегии. И се кефят. Ето през днешния ден, да вземем за пример, доста ми се прииска да виждам „ Войната на таралежите “. Тези филми ми основават някакво изключително и хубаво въодушевление.
Няма да си пусна нов филм. Аз даже не им помня заглавията. Така са направени, че не можеш да ги запомниш с нищо, не остават в теб. Гледаш го, даже може да ти е харесал, само че толкова!
Какво пишете сега?
- Пиша неуместни разкази – като Даниил Хармс, къси и смешни, каламбури. Виждала ги е единствено моята преподавателка от НАТФИЗ Вера Стефанова, която умря... Тя ги хареса.
Снимка: Даниел Димитров
Казвате, че е значимо е какво идва при Вас, а не какво отива при другия. Какво пристигна при Вас в тази друга година?
- Нищо не пристигна. (Въздиша, замисля се – бел. а.) Единственото, което пристигна, е „ Сама жена “. Този текст го държа доста от дълго време, макар че несъмнено е юридически някъде. Предложих го на Сатирата и на едно общо заседание оповестиха, че са го одобрили.
Кое ѝ беше хубавото на тази насилствена почивка?
- Че пролетта я посрещнах за първи път без да работя. Миришех клони и цветчета, споделях си „ Боже, каква хубава пролет! “... Бях на село, в къщата си. Там си ходех без маска из двора и по тази причина в този момент постоянно не помня да я взимам себе си, когато излизам...
Станах по-спокойна, започнах да мисля по различен метод. Аз не се вглъбявам в себе си и не съм депресантка. Дори стартира да шпакловам къщата. Ходих да бера цветя по поляните. Разбрах, че има самодиви, които плетат гривите на конете...
Слава Богу, с такива неща се сблъсках по време на пандемията. Но и нямах време да стартира работа и да играя. То всеки артист е по този начин – изключително, в случай че е привикнал на темп, който би трябвало да промени внезапно....
Бихте ли драматизирала Ваш текст на сцената?
- Мой текст? Не! Това ще е все едно да се удариш в едната стена, а от другата страна да е мантинела. Аз пиша доста безредно. Мисля, че не всеки може и не всеки би трябвало да написа. Може да се опиташ, само че когато ти кажат, че не става, би трябвало да спреш!
Тя пее, танцува и беседва с публиката, с цел да опише за същинския свят на самотната жена. Нейният живот е толкоз разрушен и безнадежден, че не остава нищо друго с изключение на да бъде трансфорат в ослепителен спектакъл, който заслужава доста овации, откакто е съумял да бръкне в душите на сеирджиите и ги е предиздвикал да се замислят.
Снимка: Даниел Димитров
Един незабравим мъж – Дарио Фо (1926-2016), благодарение на своята действителна брачна половинка Франка Раме (1929-2013) – актриса, драматург и политическа активистка, ни води към три очарователно неверни дами. Чернокосата Джулия – истеричка или психоналитичка, не е доста ясно, само че на стадий „ Точно когато ме изостави, бях решила да го убия! “. Русата потиснатост Мария е затворена в кутия, с задължение зет и млад ухажор. „ Десертът “ е едно червенокосо неразбирателство, раздрано от въпроса „ Кой е бащата? “.
В „ Сама жена “ предсмъртните послания ще звучат като сеанс, служители на реда ще чукат гумени кукли, старци ще вият като койоти, телефонът ще бъде отдушник на пристрастеностите, а една ръка ще стане настоящо лице. Най-важното е обаче, че любовта ще се усеща от самото начало, с цел да е ясно, че тя не е единствено по филмите, само че и в театъра.
Снимка: Даниел Димитров
Любопитното е, че в представлението Албена Михова предава посланията от текстовете на Дарио Фо, а късите свързващи монолози, написани от Франка Раме, излизат от устата на Калоян Трифонов. Младият артист партнира на своята сътрудник и в два дуета – You are My Destiny и Only You.
Преводът на „ Сама жена “ е на Хубан Стойнов. Постановката е на Николай Младенов, а сценографията – на Кирил Наумов.
Албена Михова – за новия театър, за колегата на сцената, за музиката, за огромните и дребните функции, за щампите, за кумирите в театъра, за остарелия комизъм, за признанието и за любовта
Актьорският Ви гений не е изненада за никого, само че аз се сюрпризирам всякога, когато пеете. Преди време казахте: „ Няма да съм певица, която се прави на актриса “, само че май нищо не пречи да сте и певица, и актриса...
- Била съм певица и към този момент не желая да съм такава. Пеех по заведения, преди да стана актриса. Но за мен това не е задоволително. Затова се захванах и с двете (Смее се – бел. а.)
Уникално звучи даже единствено изпяването единствено на двете думички Only You в припева на едноименната ария. Чия беше концепцията да се изпее тъкмо по този метод?
- Реших, че би трябвало да се изпее по този начин – от името на облика. Режисьорът не се бъркаше в песните, оставяше ни да си ги създадем умерено и да ги изработим. В случая, обликът запява, а не аз. Защото, в случай че съм аз, други песни пея. Стилистиката е напълно друга. Няма нищо инцидентно на сцената...
Преди време ми споделихте, че обичате пиеси с доста хора, с цел да може да си партнирате, а не, както казахте „ да бича монолози и да ставам скучна на хората “...
- По време на подготовките се смееха и осветителите, дори не помниха да пускат по едно време. Това значи, че се е получило добре. От друга страна, аз желая да съм разнообразна сама за себе си и да не ми е скучно. Никога не дублирам идентични ударения, заучени изречения. Винаги имам чувство към текста...
Това зрелище всякога ще е друго. Всеки път ще отвеждам разнообразни неща. Сигурно последователно и ще си узрее като цяло... Щампи нямам, за моя наслада.
Тук въпреки всичко не сте и напълно сама. На кого бе изборът на сегашния Ви театрален сътрудник Калоян Трифонов?
- Да, имам доста добър сътрудник. В спектакъла има и мъже, и дами. Не мога сама всичко да разиграя. Затова е хубаво, че има човек, който се включва – с цел да не е напълно моно. (Смее се – бел. а.)
Аз ненавиждам тежки драми по тази причина не желая да се получава хипердраматично. Макар че в такива спектакли не може без трагичен миг. Но тези моменти не са за дълго. Хората аха да омекнат и внезапно – отново скачат. Гледам да ги държа на тръни от смях, в сравнение с от горест, което е доста хубаво решение, а то идва и от самия създател.
Но на този театър може да се огледа и като тежка драма – около всичките смехории, слага и доста съществени проблеми.
- Да, той може да се изиграе като супердраматичен театър. Точно по тази причина ми би трябвало повече време, с цел да ги изведа фино тези проблеми. Искам всичко да е на ръба. Има последователно качване на страстта.
Самата Франка Раме написа много за дами, и то от гледната точка на самите дами, което доста ми харесва при нея. Докато Дарио Фо е мощно ситуативен, даже в драмата си – доста е мъчно да си написа по този метод. Много одобрявам Дарио Фо и се веселя, че се възражда в нашите театри. Беше позабравен по едно време.
Факт е, че с изключение на актьорски, и вокално добре си пасвате с Калоян Трифонов?
- Да, Калоян има доста прекрасен тембър. И е доста добър сътрудник на сцената – без значение дали пее или играе. Активен е, отвръща, не е егоцентрик на сцената, тъй като аз ненавиждам индивидуалисти. Много добре се оправя момчето!
Спектакълът не се предлага за лица под 16 години. Защо? Какво не трябва да вижда един подрастващ в този театър?
- Защото има наранени тематики за дамата, за нейното преживяване с мъжете, за секса. Това са комплицирани тематики. Ясно е, че насилието съществува, само че един подрастващ не би трябвало да научава това от театъра. Има си способи, които последователно ще го срещнат с тази и с други тематики. За страдание, обаче, децата към този момент са в тези тематики, с помощта на интернет.
Снимка: Даниел Димитров
В „ Сама жена “ сте руса, брюнетка и червенокоса? В живота сте единствено руса. Случайно ли е това и към момента ли се водите от максимата, че „ русо гладно няма “?
- Както виждате, аз не съм от слабите. Значи не съм гладувала. Сега малко ще погладуваме около пандемията. Нормално е. Дано да спаднем, само че виждам, че множеството хора са понапълнели. Явно, гладът не е бил толкоз огромен. Аз съм от тези руси дами, които не са толкоз лимитирани във опциите си. (Смее се – бел. а.) Затова не бих се оставила да съм руса и гладна.
Това ли е Главната роля за вас – това, което играете в „ Сама жена “?
- Да. Това е българката даже, освен дамата в мащаб. Повечето българки са измъчвани, множеството са домакини, не излизат от у дома, имат секрети връзки, тъй като едното поражда другото... Когато един мъж те пренебрегва, а той си хойка, естествено, че ти, без да искаш, започваш да търсиш внимание.
А чисто актьорски това ли е Главната роля за вас?
- Мисля, че да. Аз занапред ще се разпростирам в тази роля. Да, това е една от функциите, които могат да покажат моите качества. Винаги може повече, несъмнено. Това не е мощно трагичната роля. Това просто е моята роля. Даже като чета „ Сама жена “ – това съм съвсем аз, макар че доста случки вътре не са мои. Нямам този живот, несъмнено, само че съм се пробвала да го усещам.
(Замисля се – бел. а.) Знаете ли, една жена след премиерата ми сподели: „ Направо се видях на сцената! “. Явно, има хора, които са претърпели всичко това, което е доста тъжно...
Кои са Вашите кумири през днешния ден в театъра?
- Татяна Лолова е моят идол. Въобще, всички остарели кримки, както им споделяме, носят хумора, който и аз доста добре притежавам. На мен ми подхожда всичко, което е минало дотук, само че, за жалост, към този момент не е съвременно...
Имам още доста сътрудници, с които е крепко да се работи. Например, Мария Сапунджиева.
Липсва Ви остарелия комизъм...
- Да, доста ми липсва. Сега се пробвам да прокарам това, което е правено преди и то стартира да става обичано на хората. Те даже го назовават образован комизъм. Аз самата пиша такива неща, които не съм разгласила, несъмнено.
По-устойчив ли е на времето този комизъм?
- Разбира се, че е резистентен, тъй като хората към момента гледат старите филми, старите музикални стратегии. И се кефят. Ето през днешния ден, да вземем за пример, доста ми се прииска да виждам „ Войната на таралежите “. Тези филми ми основават някакво изключително и хубаво въодушевление.
Няма да си пусна нов филм. Аз даже не им помня заглавията. Така са направени, че не можеш да ги запомниш с нищо, не остават в теб. Гледаш го, даже може да ти е харесал, само че толкова!
Какво пишете сега?
- Пиша неуместни разкази – като Даниил Хармс, къси и смешни, каламбури. Виждала ги е единствено моята преподавателка от НАТФИЗ Вера Стефанова, която умря... Тя ги хареса.
Снимка: Даниел Димитров
Казвате, че е значимо е какво идва при Вас, а не какво отива при другия. Какво пристигна при Вас в тази друга година?
- Нищо не пристигна. (Въздиша, замисля се – бел. а.) Единственото, което пристигна, е „ Сама жена “. Този текст го държа доста от дълго време, макар че несъмнено е юридически някъде. Предложих го на Сатирата и на едно общо заседание оповестиха, че са го одобрили.
Кое ѝ беше хубавото на тази насилствена почивка?
- Че пролетта я посрещнах за първи път без да работя. Миришех клони и цветчета, споделях си „ Боже, каква хубава пролет! “... Бях на село, в къщата си. Там си ходех без маска из двора и по тази причина в този момент постоянно не помня да я взимам себе си, когато излизам...
Станах по-спокойна, започнах да мисля по различен метод. Аз не се вглъбявам в себе си и не съм депресантка. Дори стартира да шпакловам къщата. Ходих да бера цветя по поляните. Разбрах, че има самодиви, които плетат гривите на конете...
Слава Богу, с такива неща се сблъсках по време на пандемията. Но и нямах време да стартира работа и да играя. То всеки артист е по този начин – изключително, в случай че е привикнал на темп, който би трябвало да промени внезапно....
Бихте ли драматизирала Ваш текст на сцената?
- Мой текст? Не! Това ще е все едно да се удариш в едната стена, а от другата страна да е мантинела. Аз пиша доста безредно. Мисля, че не всеки може и не всеки би трябвало да написа. Може да се опиташ, само че когато ти кажат, че не става, би трябвало да спреш!
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ