Шенгенският договор премахва граничния контрол и създава единна визова система
На този ден през 1995 година влиза в действие Шѐнгенското съглашение - контракт сред страни от Европа за унищожаване на граничния надзор на вътрешните граници и за единна визова система.
То е подписано е на 14 юни 1985 година на борда на кораба "Принцеса Мария-Астрид ", плаващ по река Мозел, в Шенген, Люксембург (град край границата с Франция и Германия) сред пет от тогавашните 10 страни-членки на Европейската общественост: Белгия, Западна Германия, Люксембург, Нидерландия и Франция.
Пълното използване на Шенгенското съглашение стартира от юли 1995 година с унищожаване на контрола по границите сред шест от подписалите съглашението страни. С документа се цели да се отстранен граничните контролно-пропусквателни пунктове в Шенгенското пространство и да се съгласува контрола по външните граници.
В Шенгенското съглашение се включват по-късно и други европейски страни, в това число и нечленуващи в Европейския съюз. Днес в съглашението вземат участие общо 25 страни: Австрия, Белгия, Германия, Гързия, Дания, Естония, Исландия, Испания, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Чехия, Швейцария и Швеция, като образуват така наречен Шенгенско пространство или Шенгенска зона.
Измежду страните членки на Шенгенското пространство три страни - Исландия, Норвегия и Швейцария, не са членове на Европейския съюз. Някои елементи на страните членки на Шенгенското съглашение са изключени от действието на Споразумението.
При четири от страните членки на Европейски Съюз - България, Кипър, Румъния и Хърватия, съглашението работи отчасти, т.е. те са го подписали, само че не са изпълнили процедурите за цялостното му използване. Датите за подготвеност за използването му са разнообразни за всяка от тези страни.
Градовете страни - Ватикана и Сан Марино, които не са членове на Европейски Съюз, имат граница единствено с Италия и нямат граничен надзор, т.е. ползват Шенгенското съглашение, без да членуват в него. Двете страни се готвят за цялостно участие в Шенгенското съглашение.
Между Монако - страна, която също не е член на Европейски Съюз, и Франция, също няма граничен надзор. По съглашение сред тях Монако няма лична гранична полиция и морската му граница се охранява от френската гранична полиция.
Княжество Андора е дребна страна в Югозападна Европа, без изход на море, която също не е член на Европейския съюз. Тя се намира сред Франция и Испания, и няма граничен надзор, т.е. де факто ползва Шенгенското съглашение, без да членува в него.
Останалите две страни членки на Европейски Съюз - Република Ирландия и Обединеното краалство, са решили да останат отвън Шенгенската зона, само че реализират съдействие с шенгенските страни в региона на сигурността.
То е подписано е на 14 юни 1985 година на борда на кораба "Принцеса Мария-Астрид ", плаващ по река Мозел, в Шенген, Люксембург (град край границата с Франция и Германия) сред пет от тогавашните 10 страни-членки на Европейската общественост: Белгия, Западна Германия, Люксембург, Нидерландия и Франция.
Пълното използване на Шенгенското съглашение стартира от юли 1995 година с унищожаване на контрола по границите сред шест от подписалите съглашението страни. С документа се цели да се отстранен граничните контролно-пропусквателни пунктове в Шенгенското пространство и да се съгласува контрола по външните граници.
В Шенгенското съглашение се включват по-късно и други европейски страни, в това число и нечленуващи в Европейския съюз. Днес в съглашението вземат участие общо 25 страни: Австрия, Белгия, Германия, Гързия, Дания, Естония, Исландия, Испания, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Чехия, Швейцария и Швеция, като образуват така наречен Шенгенско пространство или Шенгенска зона.
Измежду страните членки на Шенгенското пространство три страни - Исландия, Норвегия и Швейцария, не са членове на Европейския съюз. Някои елементи на страните членки на Шенгенското съглашение са изключени от действието на Споразумението.
При четири от страните членки на Европейски Съюз - България, Кипър, Румъния и Хърватия, съглашението работи отчасти, т.е. те са го подписали, само че не са изпълнили процедурите за цялостното му използване. Датите за подготвеност за използването му са разнообразни за всяка от тези страни.
Градовете страни - Ватикана и Сан Марино, които не са членове на Европейски Съюз, имат граница единствено с Италия и нямат граничен надзор, т.е. ползват Шенгенското съглашение, без да членуват в него. Двете страни се готвят за цялостно участие в Шенгенското съглашение.
Между Монако - страна, която също не е член на Европейски Съюз, и Франция, също няма граничен надзор. По съглашение сред тях Монако няма лична гранична полиция и морската му граница се охранява от френската гранична полиция.
Княжество Андора е дребна страна в Югозападна Европа, без изход на море, която също не е член на Европейския съюз. Тя се намира сред Франция и Испания, и няма граничен надзор, т.е. де факто ползва Шенгенското съглашение, без да членува в него.
Останалите две страни членки на Европейски Съюз - Република Ирландия и Обединеното краалство, са решили да останат отвън Шенгенската зона, само че реализират съдействие с шенгенските страни в региона на сигурността.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ