111 години от смъртта на Константин Величков
На този ден през 1907 година умира Константин Величков. Историята ще го запомни като индивидът, наказан на гибел от турците след Априлското въстание, който откакто бива избавен от европейската комисия продължава да оказва помощ на освободителното дело, превеждайки на руснаците по време на Освободителната война. Политическата и литературна активност, която развива след Освобождението пък приключват облика му на бележит деятел.
Константин Величков е роден през 1855 година в Татар Пазарджик (днес Пазарджик). Произхожда от занаятчийски семейство, а татко му Величко Петков-Кюркчията е бил един от видните градски първенци. Това му разрешава да обезпечи положително обучение на сина си, който откакто приключва локалното класно учебно заведение учи във френския колеж “Галатасарай ” в Цариград. След като приключва той се завръща в родния град, където стартира да преподава български и френски. Младият Константин обаче не устава безразличен и към революционните настроения в цяла България. Той става член на локалния революционен комитет и взе участие в подготовката на Априлското въстание. Вследствие на това бива хванат от турските управляващи иосъден на гибел. Спасен е само с помощта на намесата на европейската комисия, проверяваща насилието при потушаване на въстанието.
Фактът, че откакто е хванат от турските управляващи е наказан на гибел не отхвърля Константин Величков от желанието му да помогне на поробеното си родно място. По време на Руско-турската война той работи като преводач на руснаците. След войната се завръща в родния град, където става ръководител на Окръжния административен съд, а през идващите години съумява и интензивно да се намеси в политическия живот на Източна Румелия, ставайки депутат в Областното заседание. Междувременно взема решение да подновиобразованието си и отпътува за Париж, където стартира да учи право, само че не съумява да се дипломира. Завръщайки се в България става член на Българското книжовно сдружение (днес БАН) и взе участие в Съединението.
След 1885 година Константин Величков се реалокира в София и става непрекъсната големина в българския политически живот. Влиза във втория кабинет на Константин Стоилов и става министър на публичните здания, пътищата и известията. По време на третия мандат на Стоиловото ръководство, Величков още веднъж заема значими длъжности –министър на търговията и земеделието, както и на националното просвещение.
Освен с политическата си кариера, Константин Величков остава диря в българската история и с културната активност, която развива. Едва 17-годишен той стартира да превежда творби от Виктор Юго и Пушкин. Освен с преводи, той написа и в няколко литературни рода като драми, повести и разкази, публикации, стихове. Заедно с Иван Вазов създават двутомната “Българска христоматия ”. По негова самодейност се открива и Държавното рисувално учебно заведение в София. Макар и малко по размер, творчеството му е извънредно значимо за развиването на българското общество. Успява да обогати художествено българския език с помощта на многочислените си преводи. Споделя, че от самото начало до момента в който ги е правел е бил воден само от желанието да разшири кръгозора на българския четец. Поезията му е по възрожденски въодушевена и в това време целяща да издигне културното ниво на сънародниците си.
С цялостната си политическа и културна активност Константин Величков оставя трайна диря в българската история. През целия си умишлен живот той е воден само и единствено от желанието си да помогне на България, което се потвърждава най-добре от дейностите му. Умира на 16 ноември 1907 година във френския град Гренобъл. През 1909 година тленните му остатъци са пренесени в София, където е и заровен.
Константин Величков е роден през 1855 година в Татар Пазарджик (днес Пазарджик). Произхожда от занаятчийски семейство, а татко му Величко Петков-Кюркчията е бил един от видните градски първенци. Това му разрешава да обезпечи положително обучение на сина си, който откакто приключва локалното класно учебно заведение учи във френския колеж “Галатасарай ” в Цариград. След като приключва той се завръща в родния град, където стартира да преподава български и френски. Младият Константин обаче не устава безразличен и към революционните настроения в цяла България. Той става член на локалния революционен комитет и взе участие в подготовката на Априлското въстание. Вследствие на това бива хванат от турските управляващи иосъден на гибел. Спасен е само с помощта на намесата на европейската комисия, проверяваща насилието при потушаване на въстанието.
Фактът, че откакто е хванат от турските управляващи е наказан на гибел не отхвърля Константин Величков от желанието му да помогне на поробеното си родно място. По време на Руско-турската война той работи като преводач на руснаците. След войната се завръща в родния град, където става ръководител на Окръжния административен съд, а през идващите години съумява и интензивно да се намеси в политическия живот на Източна Румелия, ставайки депутат в Областното заседание. Междувременно взема решение да подновиобразованието си и отпътува за Париж, където стартира да учи право, само че не съумява да се дипломира. Завръщайки се в България става член на Българското книжовно сдружение (днес БАН) и взе участие в Съединението.
След 1885 година Константин Величков се реалокира в София и става непрекъсната големина в българския политически живот. Влиза във втория кабинет на Константин Стоилов и става министър на публичните здания, пътищата и известията. По време на третия мандат на Стоиловото ръководство, Величков още веднъж заема значими длъжности –министър на търговията и земеделието, както и на националното просвещение.
Освен с политическата си кариера, Константин Величков остава диря в българската история и с културната активност, която развива. Едва 17-годишен той стартира да превежда творби от Виктор Юго и Пушкин. Освен с преводи, той написа и в няколко литературни рода като драми, повести и разкази, публикации, стихове. Заедно с Иван Вазов създават двутомната “Българска христоматия ”. По негова самодейност се открива и Държавното рисувално учебно заведение в София. Макар и малко по размер, творчеството му е извънредно значимо за развиването на българското общество. Успява да обогати художествено българския език с помощта на многочислените си преводи. Споделя, че от самото начало до момента в който ги е правел е бил воден само от желанието да разшири кръгозора на българския четец. Поезията му е по възрожденски въодушевена и в това време целяща да издигне културното ниво на сънародниците си.
С цялостната си политическа и културна активност Константин Величков оставя трайна диря в българската история. През целия си умишлен живот той е воден само и единствено от желанието си да помогне на България, което се потвърждава най-добре от дейностите му. Умира на 16 ноември 1907 година във френския град Гренобъл. През 1909 година тленните му остатъци са пренесени в София, където е и заровен.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ