На този ден преди 20 години Екатерина Дафовска спечели първия

...
На този ден преди 20 години Екатерина Дафовска спечели първия
Коментари Харесай

Екатерина Дафовска: Все още има желаещи да се занимават с биатлон, но няма къде да тренират

На този ден преди 20 години Екатерина Дафовска завоюва първия и единствен златен орден за България от зимни олимпийски игри. Българската биатлонистка печели олимпийската купа в самостоятелния старт на 15 километра от игрите в Нагано през 1998 година През същата година е определена за състезател №1 на България. Дафовска има два бронзови медала от международни шампионати и три оценки от европейски, в това число злато от шампионата в Минск през 2004 година От осем години тя е президент на българската федерация по биатлон. " Дневник " беседва с Дафовска преди заминаването й за игрите в Пьонгчанг.

Двадесет години по-късно какви са спомените ви от олимпийската купа в Нагано?

- Това, че стъпих на най-голямото ходило, е най-незабравимият миг. Да чуя химна на България на олимпийски игри си остава най-трайният спомен. Това е най-голямата фантазия на всеки един състезател.

Какви качества са нужни, с цел да станеш олимпийски първенец в толкоз изискващ спорт с огромна конкуренция?

- Вече стартирам да се увещавам, че би трябвало да ти е писано да станеш олимпийски първенец. Просто дребна страна като България не я броят за никаква конкуренция в зимни спортове. Трябват най-много гений, доста труд, вярно да се развие спортистът и към този момент да имаш шанс в самото съревнование, да бъде твоят ден.

Имаше ли упования към вас да спечелите олимпийско злато?

- Не. Никой не го е очаквал. Затова и се разясняваше, че е било доста огромна изненада. Винаги от федерацията са очаквали от мен да имам положително класиране. Дори в договорите ми пишеше до осмо място, като тръгвах на всяка олимпиада. Но никой в действителност не е очаквал да бъда на най-високото ходило. Единствено един съветски треньор ми е казвал, че ще стана олимпийска шампионка. Явно е виждал нещо в мен. Това беше към три години преди олимпиадата в Нагано.

 Екатерина Дафовска: Все още има искащи да се занимават с биатлон, само че няма къде да упражняват
© Associated Press

Казвате, че в контракта ви е имало отговорности за влизане в топ 8. Какво следваше, в случай че не съумеете да го извършите?

- По принцип в цялата си спортна кариера може би всяка година съм влизала в топ 8. Не съм си направила труда да видя, само че съвсем от всяко международно състезание и олимпиада съм се прибирала с класиране до осмо място най-малко в едно от надпреварите. Бях на 19 години, когато завоювах първия си орден на международно състезание (бел. авт. - сребро в самостоятелното на 15 км в Антхолц през 1995 г.). Едновременно завоювах и орден от международното за юноши и девойки. През 1997 година още веднъж взех орден от международно за дами и по-късно на три олимпиади записах първо, пето и осмо място. Така че си ми бяха връчили постоянно да имам класиране в осмицата.

Минаха 20 години от вашата купа и 16 от последния български олимпийски орден в биатлона. Колко години още очаквате да минат до идващия?

- Това е нещо, което не мога да си показва по кое време може да се случи. Може да мине доста време. Може пък нещо да се обърне и да се случи още на тази олимпиада. Макар че в биатлона никакви прогнози не мога да дам. Но осъждам по себе си - когато вземеш медали от международни шампионати, по-късно към този момент е по-реално да мислиш и да имаш вярата, че можеш да спечелиш нещо огромно. Но когато към момента не сме стигнали до този стадий - да се качват нашите състезатели на стълбичката на международно състезание, мъчно е да се мисли за олимпиада. На този стадий нашите мъже са стигали до четвърто, пето, шесто място на международни. Дай, Боже, да стигнат към този момент и до почетната стълбичка.

Казвали сте, че това е един от най-евтините златни медали за България. Означава ли това, че изискванията не са били на доста високо равнище в биатлона?

- За вложени пари от страна, от федерация, това е най-евтиният орден. Тогава се състезавахме в доста сложни времена за България, по време на рецесиите и на инфлацията - 95-а, 96-а, 97-а година. Бяха доста тежки години за страната. Пътували сме по цели дни с бусове, за самолети не сме си и помисляли. Всички останали - даже не приказваме за скандинавците и руснаците - са били на по-високо равнище. Абсолютно може да се каже, че с минимум пари е извоюван най-важният ни орден в зимните спортове. Това, което се е вложило, не е нищо на фона на другите страни.

 Екатерина Дафовска: Все още има искащи да се занимават с биатлон, само че няма къде да упражняват
© Associated Press

На какво се дължеше това, че тогава имаше толкоз мощен женски тим?

- На потомство. Женското потомство към този момент вървеше, аз се учех от по-големите и по този начин общо взето ние прихванахме и успяхме да продължим техните положителни изяви. И към този момент с нашето потомство пък завърши женският стадий и в този момент имаме по-добри мъже.

Защо се стигна до там да завърши мощното женско потомство?

- Заради неналичието на качествени спортисти, които да доближат до националните тимове. При тези, които бяха след нас и по-късно, нямаше тъкмо това качество, което се изисква за този спорт. Подборът ни е дребен, тъй като сме дребна страна с малко клубове. Не можем да се съпоставим като асортимент с огромни страни като Русия и Норвегия. Няма по какъв начин да желаеме да имаме положителни спортисти в две посоки в случай, че имаме толкоз дребен асортимент.

Когато вие бяхте дейна състезателка, повече ли клубове се занимаваха с биатлон и повече ли като цяло бяха трениращите биатлон?

- Клубовете са едни и същи. Просто организацията по наше време беше напълно държавна политика. Двете зимни спортни учебни заведения - в Самоков и в Чепеларе, бяха водещи и надлежно имаше конкуренция, което създаваше много високо равнище. Сега всичко това е разрушено и се работи само и единствено в клубовете.

Можете ли да извършите параленост сред изискванията за българските състезатели тогава и в този момент?

- Всяко време си е характерно. Но в този момент несъмнено са подсигурени много по-добри условия. И като облекло, и като екипировка, и като пътувания. Сега пътуват доста повече със самолети, не се изисква такива дълги часове стоене затворени в бусовете, каквито на нас ни е коствало. Пътували сме по 24 часа до Австрия. Сега даже с бус да тръгнат, има автомагистрали и ще дойдат за 14 часа. От страна на облекло, екипировки също няма никакъв проблем. По наше време даже това е било проблем - да имаш хубави ръкавици, да имаш хубави скиорски обувки.

 Екатерина Дафовска: Все още има искащи да се занимават с биатлон, само че няма къде да упражняват
© Associated Press

За всяко нещо трябваше да се бориш да си в елита, с цел да може компанията да ти го даде. Сега даже и да не се бориш, тези неща ги има. Осигурени са от федерацията напълно и състезателите не мислят за тези неща. Дори заплащането мога да кажа, че е по-високо. По наше време не се взимаха нито кой знае какви заплати, нито награди. Днешното потомство доста повече гледа и на това нещо, тъй че гледаме да ги подсигурим по-добре и със заплати, и със спонсори. Комерсиално стана към този момент и поколенията се трансформираха, до момента в който при нас това не е било приоритет.

По-малко ли са искащите да се занимават с биатлон в този момент?

- Може би са малко по-малко. Проблемът е, че минимум са тези, които стигат до националните тимове. Защото при дребните имаме много деца, само че след седми-осми клас и нагоре към този момент, когато пристигна време за народен тим, доста от тях се отхвърлят. Решават, че ще учат и няма да се занимават с такива тежки спортове.

Кое ги отхвърля? Къде се къса нишката преди националния тим?

- Поколенията са по-различни. Развитието и на компютри, и на технологии, това нещо може би отдалечава до някаква степен децата. Дали са по-глезени, дали не желаят да влагат толкоз старания, или може би родителите са повода, тъй като подсигуряват напълно децата си и тогава те нямат нужната упоритост да се потвърдят и да се борят сами. Не знам.

Не е ли една от аргументите изискванията за упражняване на биатлон?

- Така е, да. Като вземем едно Чепеларе, ние нямаме нито едно стрелбище, където можеш да ги закараш децата да упражняват този спорт. Развиваме, имаме клуб по биатлон, само че се получава тежко състояние, в което има искащи, само че няма условия. Има няколко други центрове, където са малко по-добри изискванията и има стрелбища, само че в биатлона особено ни куца материалната база.

 Екатерина Дафовска: Все още има искащи да се занимават с биатлон, само че няма къде да упражняват
© Associated Press

По ваше време по-добре ли беше ситуацията откъм материална база?

- Тогава беше по-добре, тъй като нямаше толкоз огромни условия, както в този момент има за самите стрелбища. Можеха да се организират надпревари у нас, до момента в който в този момент условията за сигурност се подвигнаха, а в това време западнаха местата, които би трябвало да се поддържат - стрелбището в Боровец, в Чепеларе няма нищо.

Какво e ситуацията с центъра в Банско?

- На този стадий не дава отговор на условията за Б категория и е без лиценз. Останалите центрове в Европа подвигнаха доста високо летвата и ние изостанахме в един миг. На Банско няма право да се строят постройките, които се изискват за подобен комплекс, който да организира надпревари. В момента нямаме нито един център, който да покрива условията.

По-скъпо ли е в този момент да се поддържат центрове?

- Самата поддръжка не е толкоз скъпа, само че е скъпо това да се построи такова оборудване съгласно условията. Това е скъпото. Ние имаме изоставени стрелбища, в които не са се влагали никакви средства от 25 години.

Колко огромна спънка е това за постигането на положителни резултати?

- За националния тим всичко е подсигурено. Те повече от половин година са в чужбина на съвършени условия. Когато са в България, единственото ни място, което е с по-добри условия, е Белмекен. Общо взето за националните тимове има задоволително финансови средства и могат даже в чужбина да се приготвят при доста положителни условия.

 Екатерина Дафовска: Все още има искащи да се занимават с биатлон, само че няма къде да упражняват
© Associated Press

Извън държавното финансиране има ли частен интерес към биатлона?

- На локално равнище имаме няколко клуба с частни вложители. Това са напълно млади клубове - на по една-две години. Федерацията също има три-четири спонсори, които подкрепят активността. Но частните вложения в клубовете са малко и са от напълно скоро. А те в действителност имат огромна потребност, на най-ниско равнище, от финансова поддръжка.

Вероятно това основава проблем и с качеството на треньорите?

- Много треньори в клубове, които имат опция, се устоят от общини. Но не на всички места е по този начин и това ги отблъсква. Много от младите треньори, които приключват, не се хващат да работят като треньори, а стартира да се занимават със напълно друго нещо отвън спорта. Само от обич към спорта има останали - или доста възрастни, или други, които не са за заплата и помогат на благосклонност.

Какви са заплатите на треньорите по биатлон?

- Треньорите в националния тим взимат положителни заплати. В клубовете е доста ниско равнището. Нямам визия какви тъкмо са заплатите там, тъй като всяка една община си дефинира.

По-далеч ли е България в този момент от огромния биатлон, в сравнение с беше преди 20 години?

- Мисля, че не сме изостанали, тъй като с това мъжко потомство, което вкарвахме в международния хайлайф, поддържаме равнището. Въпросът е, че към момента не сме стигнали до медалите. Но мисля, че успяхме най-малко да затвърдим, че имаме обичаи в този спорт.

 Екатерина Дафовска: Все още има искащи да се занимават с биатлон, само че няма къде да упражняват
© Associated Press

На какво се дължи съществуването на това мощно потомство при мъжете и очаквате ли след него да се отвори дупка, както с вашето потомство?

- На гения и упоритостта. Не изключвам да се отвори такава дупка. Но в случай че се случи, нека да се завърти отново колелото при дамите. Не е наложително да имаме мощни генерации и в двете направление

След игрите в Сочи казахте, че тежки времена чакат българския биатлон. На същото мнение ли сте в този момент?

- Малко по-оптимистично виждам. Все отново и аз работя за това нещо да създадем някое запаметяващо се класиране. В мъжката част имаме шансове, само че не мога да предвиждам. Виждаме, че Краси (Анев) навлиза във форма и се показва добре в последно време. За страдание на Владо (Илиев) сезонът не му потегли изобщо. Не знам дали ще успее за олимпиадата да преобърне обстановката. Надеждите са ни най-много към тях. Плюс Тони (Синапов) и Митко (Герджиков), само че те са дебютанти на олимпийски игри.

Защо съгласно вас се получи по този начин с Владимир Илиев след страхотното показване през предишния сезон?

- Той тази година не слушаше доста треньора. В подобен смисъл, че тренираше повече. По принцип той тренира доста повече, в сравнение с му се каже. Малко прекалява с натоварванията и може това да е повода. Притесняваме се, че може би е претренирал. То към този момент и ние не можем да му помогнем, тъй като олимпиадата си пристигна. Мисля, че този сезон се хвърли малко повече, в сравнение с трябваше и това може да му изиграе неприятна смешка.

Мислите ли, че може да откри най-хубавата си форма тъкмо в Пьонгчанг?

- Всичко е допустимо. И при мен са се обръщали нещата. Целият сезон преди игрите в Нагано ми беше доста слаб. Във всички надпревари през януари и февруари до самата олимпиада нямах по-предно класиране от 34-о място. Много ми беше зле този сезон и то стрелково не ми вървеше, тъй че има и такива стадии. Дано се извърнат и при него нещата.

Как оценявате обстановката в националния тим в този момент в съпоставяне със Сочи, когато имаше много проблеми - от промяна на треньор до ски?

- Мисля, че в този момент всичко най-малко от тази позиция е умерено. И на Краси с персоналния треньор и теляк, и на другите момчета в националния тим сме подсигурили всичко на най-хубавото равнище. Всичко, което са желали, беше изпълнено. Вече от тях зависи какво ще дадат и създадат на олимпиадата. А и нямаше такива промени като в Сочи. Подготовката мина обикновено и нямаше разтърсвания.

 Екатерина Дафовска: Все още има искащи да се занимават с биатлон, само че няма къде да упражняват
© LAP.bg

Каква е персоналната ви оценка като началник на федерацията по биатлон?

- Вече осма година съм президент на федерацията. В първия мандат това, което ми костваше най-вече старания, беше да изкарам федерацията от финансовото усложнение и отговорностите. Изискваше две-три, може би повече години, с цел да почистим всичко, което ми бяха трансферирали като отговорности. Вече във втория мандат мисля, че подсигурих много пари от страната като бюджети и също по този начин от спонсори, които в България е доста мъчно да намериш. Това са нещата, които съгласно мен са доста по-добре във федерацията спрямо преди. Също по този начин заплащането и премиите на спортистите са по-добри, всичко се изплаща в точния момент, няма забавяния, до момента в който по наше време (като състезателки) трябваше да чакаме по три-четири месеца за заплати. Мисля, че това тотално се промени, най-малко откогато съм аз отпред на федерацията.

Какво желаете да подобрите в бъдеще?

- В по-близко бъдеще желая да наблегнем на клубно равнище, на тимовете. По някакъв метод и там да се намерят спонсори, с цел да се развива биатлонът. То е ясно, че единствено от страната няма по какъв начин да стане, само че би трябвало да се опитаме изпод, от най-ниското равнище да съживим нещата, с цел да може след десетина години да излезе някое по-талантливо потомство.

А във връзка с материалната база?

- Преди пет години направихме едно стрелбище в Троян, само че след това не можахме да довършим втория стадий, който беше ролбан. Там може би щеше да стане един летен център, който да дава отговор на всички стандарти за интернационалните надпревари, в това число за летни международни шампионати. Но аз не съм се отказала да се боря. Надявам се в идващите години да подсигурим пари за довършването на този план, тъй като имаме стрелбище, което стои по този начин незавършено.

Имате ли подпомагане за този план?

- Имали сме диалози (с министерството), само че предходните години имаха други задължения за други уреди. Сега отново ще търсим подпомагане. Да забележим дали ще можем да се доредим и ние, с цел да довършим този план.

Всичко, което би трябвало да знаете за: Пьонгчанг 2018 (98)
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР