На този ден Православната и Католическата църква честват паметта на

На този ден Православната и Католическата черква празнуват паметта на Св. Апостол Андрей Первозвани (Андреевден).

Свети Андрей Первозвани е християнски просветител, първият от 12-те апостоли (общо са 13, след измяната и гибелта на Юда е определен 13-ти апостол), брат на Свети Петър. Св. Андрей е най-видният просветител на християнството в станалите по-късно български земи по Черноморието към средата на първи век.

В българския национален календар този празник е прочут под разнообразни имена ( Андрѐювден, Андрѐя, Ендрѝн, Едрѐй, Ъдрѐй, Дрѐйовден, Едрѐвдън, Мѐчкинден ) за другите краища на България. Вярва се, че от 30 ноември денят стартира да пораства ( "наедрява ") колкото едно просено (царевично, грахово и др.) зърно, с което е обвързвана обредната процедура в навечерието на този празник да се варят в ново гърне разнообразни зърна жито, грах, царевица, фасул, леща и други, с цел да наедряват. От това вариво на сутринта всеки от домочадието хвърля по малко в комина, като пожелава "високи " (добри) посеви, а останалото се изяжда. От него се дава и на домашните животни и кокошките. Вярва се още, че светецът прогонва зимата и дългите нощи. По българското Черноморие той е уважаван наедно със Свети Никола като заповедник на бурите, а в Югозападна България съществува вярване, че Свети Андрей е татко на Свети Никола.

В Северна България на този ден честват в чест на мечките, като се има вяра, че Свети Андрей е техен стопанин. Според националното поверие светецът победил мечката, впрегнал я в рало и изорал земята. По тази причина от свареното вариво (най-често царевица) се хвърля в комина с думите: "На ти, мечко, варен мамул, да не ядеш суровия и да не ядеш индивидите и стоката! " Още се счита, че мечката е основната част от празника и както прави баба се закача до най-близката стена до масата картина или нещо приподобяващо мечка.

Съществува догадка, че преди този момент е бил възпитаник на Йоан Кръстител. Проповядва в Мала Азия, Грузия и Скития. Смята се за настойник на Румъния и Русия. Руската православна черква го приема за собствен създател. Смята се също по този начин, че Андрей е основал църквата във Византион, поверие, което лежи в основата на по-късните искания на Константинопол за международно религиозно доминиране. И през днешния ден константинополските патриарси считат себе си за негови директни наследници.

Свети Андрей Первозвани умира с мъченическа гибел.

Главното светилище на светеца е Църквата на Свети Андрей в гръцкия град Патра. Разположен е на южния бряг на Коринтския залив, на полуостров Пелопонес на 215 км западно от Атина. Градът е издигнат в подножието на планината Панахаикон, и гледа към залива Патра.

Изобразяват Свети Андрей Первозвани като възрастен мъж с дълга (на Изток постоянно разрошена) бяла коса и брада, държащ Евангелието в дясната си ръка, от време на време подпрян на crux decussate.

Светецът покровителства Шотландия, Русия, Сицилия, Гърция, Румъния, Амалфи и Луква (Малта), Прусия, както и рейнджърите от армията, моряците, риболовците, търговците на риба, плетачите на въжета, артистите.

Именници през днешния ден са: Андрей, Андриана, Андреа, Андрейка, Андрея, Андриян, Андрияна, Андро, Дешка, Първан, Силен, Храбрин, Храбър.