99 години от подписването на Ньойския мирен договор
На този ден (27 ноември) преди 99 години (1919 г.) е подписан Ньойският кротичък контракт.
България след Балканските войни се намира в съвсем цялостна изолираност - и на Балканите, и в Европа - на прага на Първата международна война.
По силата на контракта България е обременена с тежки репарационни отговорности, възлизащи на 2 250 000 зл. франка.
От нея са откъснати територии с обща повърхност 11 278 кв. км, обитаеми с плътно българско население.
На Сръбско-хърватско-словенското кралство (от 1929 година Югославия) са предадени Царибродска околия, част от Кюстендилското краище, 18 села от Трънско и Знеполско, 8 села от Кулско.
С Гърция се удостоверява границата по Букурещкия кротичък контракт от 1913 година
Отнети са Западна Тракия и Южна Добруджа.
Вътрешна македонска революционна организация желае столична улица " Удроу Уилсън "
Благодарение на Уилсън България не е разграничена след края на Първата международна война
България сред Антантата и Централните сили
В края на XIX и началото на ХХ век в Европа се оформят контурите на двата противостоящи си блока. Изключително бързото икономическо развиване на Германия я прави настъпателна на политическата сцена. Стремежът ѝ към колониални владения я сблъсква с Англия и Франция, имащи при започване на ХХ век надлежно 10 и 4 пъти повече такива територии; желанието ѝ да овладее позиции в Близкия и Средния изток визира ползите на Англия и Русия; настъплението ѝ в Африка я сблъсква с Франция в Мароко; концепциите на пангерманизма плашат непосредствените ѝ съседи.
В своята политика Берлин е подкрепян от Виена, а Италия договорно се ангажира с тях и по този начин е завършен съставът на Тройния съюз. Срещу него стои Съглашението на Англия, Франция и Русия.
Борбата за продобиване на съдружници на Балканите стартира още преди 1912 година и в началото Антантата има по-силни позиции - основаването на Балканския съюз под съветска закрила е триумф, който обаче не се съхранява изцяло. В навечерието на Първата международна война само ориентацията на Сърбия към Съглашението и на Турция към Централните сили не буди подозрение, до момента в който останалите страни в региона следва да създадат своя предопределен избор.
На 28 юни 1914 година в Сараево е погубен австроунгарският престолонаследник - ерцхерцог Франц Фердинанд. Месец по-късно стартират сраженията сред Сърбия и Австро-Унгария, а от 1 до 4 август във войната влизат Германия, Русия, Франция и Англия.
Започва международният боен спор, в който за България има три вероятни пътя. Идеята за цялостен неутралитет и добиване на придобивки от него е доста привлекателна, само че историческата процедура потвърждава, че без ангажираност е невероятно да се осъществят териториални триумфи.
Основният въпрос, изравен пред страната ни, е националното обединяване, а неговото решение към този момент минава през корекции в границите ни със прилежащите страни. Следователно би трябвало да се търсят съдружници измежду Великите сили, да се избира сред Антантата и Централните сили.
След експлоадирането на войната държавното управление на Васил Радославов публично афишира неутралитет.
Съглашението не храни особени очаквания да притегли България на своя страна - и заради ориентацията на ръководещото сега държавно управление и цар Фердинанд, и заради това, че е заложило към този момент на българските съперници на Балканите. Наистина, подхващат се стъпки в тази посока, само че те са бавни и извънредно неубедителни.
Първото напълно съответно предложение идва през май 1915 година, когато Антантата дава обещание при влизане във войната посредством нахлуване против Турция линията Мидия-Енос, безспорната ѝ част от противоречивата зона в Македония, териториално уголемение в Беломорието и подпомагане за споразумяване на казуса с Южна Добруджа.
Българското държавно управление обаче е изцяло наясно, че тези задължения нямат действително покритие, защото за тях не е взето единодушието на балканските страни. В същото време Централните сили дават обещание по-малко, само че дават гаранции за реализация при общ боен триумф - цяла Македония абсолютно ще бъде предадена на България.
Освен всичко друго тази позиция на Централните сили (а по-точно - на Германия) има и голям психически резултат, тъй като е ориентирана в най-чувствителната точка на българската стратегия за национално обединяване.
Разбира се, обещанията не са единственият мотив в установяване крайната позиция на България. Именно Германия дава на държавното управление претенции заем от 500 млн. марки и по този метод печели още един плюс.
Въпреки влизането на Италия във военните дейности на страната на Съглашението, през 1915 година Централните сили записват някои триумфи. Германия подхваща необятна атака на Източния фронт против съветската армия; Дарданелската интервенция на Англия и Франция е несполучлива. Това дава спомагателни причини на държавното управление за неговото дефинитивно решение - смята се, че Тройният съюз има трайно предимство и са налице предпоставки за неговата победа.
През есента на 1915 година опозиционните водачи вършат опит да влияят за ориентацията на страната чрез среща с цар Фердинанд. Политици като Иван Гешов, Александър Малинов, Стоян Данев, Найчо Цанов предизвестяват за заплахата от конфронтиране със Съглашението.
Над 150 души участваха в Българския марш за годишнината от Ньойския контракт
От Ньойския контракт следват всичките ни неприятности, разгласи Станилов
През победи към нова загуба
На 23 септември 1915 година в страната е оповестена готовност, а на 14 октомври с царски декрет е оповестена война на Сърбия. Под знамената са свикани към 870 хиляди души, групирани в три армии. На бойното поле Българската войска реализира изключителни триумфи на няколко фронта.
Ала това няма изключително значение - Централните сили не съумяват да се опълчват на Антантата. През 1918 година страната ни към този момент стартира да изнемогва. Третата война в границите на няколко години се оказва освен тежка, а и продължителна. Икономиката се разрушава, шири се неодобрение на фронта и тила. Кризата обгръща и ръководещите кръгове.
През юни Васил Радославов подава оставката на кабинета си. Изборът на царя за министър-председател се стопира на Александър Малинов, прочут с ориентацията си към Съглашението.
На 14 септември 1918 година настава началото на края. При цялостно предимство в жива мощ и техника, Антантата подхваща огромна атака на Солунския фронт. Българската отбранителна линия е пробита при Добро поле и в армията настава безпорядък. Разбунтували се елементи отстъпват към вътрешността на страната, поражда се концепция за поход към София и кавга с виновниците.
Райко Даскалов афишира така наречен " Радомирска република " и повежда бунтовниците към столицата. Във Владайското дефиле, край Княжево и Павлово се водят братоубийствени боеве.
След военната злополука на юг България към този момент няма избор и изпраща в Солун делегация с искане на помирение. То е подписано на 29 септември 1918 година и всъщност съставлява капитулация. Армията следва да се изтегли в старите граници, да се разоръжи и демобилизира под контрола на съглашенски офицери и да остави като заложници частите, намиращи се западно от Вардар. За повторно в продължение единствено на 5 години страната ни е сложена на колене.
На 3 октомври 1918 година цар Фердинанд абдикира в интерес на своя наследник - цар Борис III.
Българите в Босилеград излизат на митинг при паметника на Васил Левски
По мотив годишнината от Ньойския контракт
Последствията
Те се съдържат в Ньойския кротичък контракт, подписан на днешната дата преди 98 години - 27 ноември 1919 г . Към изгубеното след Балканските войни се прибавят 11 хиляди кв. км така наречен Западни околности (с Цариброд и редица села в Кулско, Трънско, Босилеградско и половин Струмишка околия), които се предават на Сърбия; в Западна Тракия от Места до Марица се вкарва ръководство на Съглашението, само че по-късно територията е предадена на Гърция.
За 37 години страната би трябвало да изплати репарации в непостижимия размер от над 2 милиарда франка; постановат се и тежки натурални вземания - въглища, добитък, храни. България в действителност е лишена и от войска - планува се наемната армия дружно с полицията и граничната защита да не надвишава 30 хиляди души.
От отделените територии в идващите 3 години в България идват над 100 хиляди бежанци. 600 хиляди българи остават оттатък граница.
Несъмнено Ньойският диктат е доста нечовечен удар по България. При това извънредно неправдив удар. Версайската система от контракти, подписани със изгубилите страни от страна на Антантата, слагат на колене и другите страни от Централните сили. Много историци и познавачи показват, че тези контракти са една от директните аргументи за въвличането на света в най-кървавата война в историята на човечеството, а точно - Втората международна война.
Изборът България да влезе в съюз с Централните сили е изработен от цар Фердинанд и държавното управление на Васил Радославов. Според общосподелените оценки в българската историография те са посочени за основните виновници за " втората национална злополука ". Но както е видно от ревюто нагоре, изборът в интерес на Централните сили се базира на здрав смисъл, като претекстовете за този избор при всички случаи са пробългарски.
В този смисъл да се упрекват, че България се е обвързала с губещата страна, не е правилно, тъй като те са политици, а не " врачки ". Още повече, че политик като Александър Малинов, който от самото начало симпатизира на Съглашението и остро подлага на критика ръководещите за направения избор, след свършека на събитията изрича думите, които са изведени при започване на този текст - думи, призоваващи към натурализъм и вземане предвид с събитията.
Да, народът ни дава над 100 хиляди жертви, дефинитивно рухва фантазията за национално обединяване - България би трябвало да се елементарни с македонския идеал, както и с излаза си на Бяло море. Страната ни изпада в тежка интернационална изолазия. Обаче заслепени от типичния за Балканите катастрофизъм отсега нататък словосъчетанието " национални произшествия " става един от главните изрази, с които българите се оплакват от " несретната " си историческа орис.
Защото в случай че се направи съпоставяне със обстановката в другите губещи страни след Първата международна война, на часа ще се види, че и там ситуацията е тежко. Работата е там, че там не се приказва за " национална злополука ".
" Изопачаването на истините в региона на нашата външна политика преди войната, през време на нейното оповестяване и през време на нейното водене и подписване на примирието, е от такова естество и значение, че в случай че се забравим в нашите битки и отидем да си служим с измислици, ще има да плащаме и това, що не изискуем. "
Александър Малинов
България след Балканските войни се намира в съвсем цялостна изолираност - и на Балканите, и в Европа - на прага на Първата международна война.
По силата на контракта България е обременена с тежки репарационни отговорности, възлизащи на 2 250 000 зл. франка.
От нея са откъснати територии с обща повърхност 11 278 кв. км, обитаеми с плътно българско население.
На Сръбско-хърватско-словенското кралство (от 1929 година Югославия) са предадени Царибродска околия, част от Кюстендилското краище, 18 села от Трънско и Знеполско, 8 села от Кулско.
С Гърция се удостоверява границата по Букурещкия кротичък контракт от 1913 година
Отнети са Западна Тракия и Южна Добруджа.
Вътрешна македонска революционна организация желае столична улица " Удроу Уилсън "
Благодарение на Уилсън България не е разграничена след края на Първата международна война
България сред Антантата и Централните сили
В края на XIX и началото на ХХ век в Европа се оформят контурите на двата противостоящи си блока. Изключително бързото икономическо развиване на Германия я прави настъпателна на политическата сцена. Стремежът ѝ към колониални владения я сблъсква с Англия и Франция, имащи при започване на ХХ век надлежно 10 и 4 пъти повече такива територии; желанието ѝ да овладее позиции в Близкия и Средния изток визира ползите на Англия и Русия; настъплението ѝ в Африка я сблъсква с Франция в Мароко; концепциите на пангерманизма плашат непосредствените ѝ съседи.
В своята политика Берлин е подкрепян от Виена, а Италия договорно се ангажира с тях и по този начин е завършен съставът на Тройния съюз. Срещу него стои Съглашението на Англия, Франция и Русия.
Борбата за продобиване на съдружници на Балканите стартира още преди 1912 година и в началото Антантата има по-силни позиции - основаването на Балканския съюз под съветска закрила е триумф, който обаче не се съхранява изцяло. В навечерието на Първата международна война само ориентацията на Сърбия към Съглашението и на Турция към Централните сили не буди подозрение, до момента в който останалите страни в региона следва да създадат своя предопределен избор.
На 28 юни 1914 година в Сараево е погубен австроунгарският престолонаследник - ерцхерцог Франц Фердинанд. Месец по-късно стартират сраженията сред Сърбия и Австро-Унгария, а от 1 до 4 август във войната влизат Германия, Русия, Франция и Англия.
Започва международният боен спор, в който за България има три вероятни пътя. Идеята за цялостен неутралитет и добиване на придобивки от него е доста привлекателна, само че историческата процедура потвърждава, че без ангажираност е невероятно да се осъществят териториални триумфи.
Основният въпрос, изравен пред страната ни, е националното обединяване, а неговото решение към този момент минава през корекции в границите ни със прилежащите страни. Следователно би трябвало да се търсят съдружници измежду Великите сили, да се избира сред Антантата и Централните сили.
След експлоадирането на войната държавното управление на Васил Радославов публично афишира неутралитет.
Съглашението не храни особени очаквания да притегли България на своя страна - и заради ориентацията на ръководещото сега държавно управление и цар Фердинанд, и заради това, че е заложило към този момент на българските съперници на Балканите. Наистина, подхващат се стъпки в тази посока, само че те са бавни и извънредно неубедителни.
Първото напълно съответно предложение идва през май 1915 година, когато Антантата дава обещание при влизане във войната посредством нахлуване против Турция линията Мидия-Енос, безспорната ѝ част от противоречивата зона в Македония, териториално уголемение в Беломорието и подпомагане за споразумяване на казуса с Южна Добруджа.
Българското държавно управление обаче е изцяло наясно, че тези задължения нямат действително покритие, защото за тях не е взето единодушието на балканските страни. В същото време Централните сили дават обещание по-малко, само че дават гаранции за реализация при общ боен триумф - цяла Македония абсолютно ще бъде предадена на България.
Освен всичко друго тази позиция на Централните сили (а по-точно - на Германия) има и голям психически резултат, тъй като е ориентирана в най-чувствителната точка на българската стратегия за национално обединяване.
Разбира се, обещанията не са единственият мотив в установяване крайната позиция на България. Именно Германия дава на държавното управление претенции заем от 500 млн. марки и по този метод печели още един плюс.
Въпреки влизането на Италия във военните дейности на страната на Съглашението, през 1915 година Централните сили записват някои триумфи. Германия подхваща необятна атака на Източния фронт против съветската армия; Дарданелската интервенция на Англия и Франция е несполучлива. Това дава спомагателни причини на държавното управление за неговото дефинитивно решение - смята се, че Тройният съюз има трайно предимство и са налице предпоставки за неговата победа.
През есента на 1915 година опозиционните водачи вършат опит да влияят за ориентацията на страната чрез среща с цар Фердинанд. Политици като Иван Гешов, Александър Малинов, Стоян Данев, Найчо Цанов предизвестяват за заплахата от конфронтиране със Съглашението.
Над 150 души участваха в Българския марш за годишнината от Ньойския контракт
От Ньойския контракт следват всичките ни неприятности, разгласи Станилов
През победи към нова загуба
На 23 септември 1915 година в страната е оповестена готовност, а на 14 октомври с царски декрет е оповестена война на Сърбия. Под знамената са свикани към 870 хиляди души, групирани в три армии. На бойното поле Българската войска реализира изключителни триумфи на няколко фронта.
Ала това няма изключително значение - Централните сили не съумяват да се опълчват на Антантата. През 1918 година страната ни към този момент стартира да изнемогва. Третата война в границите на няколко години се оказва освен тежка, а и продължителна. Икономиката се разрушава, шири се неодобрение на фронта и тила. Кризата обгръща и ръководещите кръгове.
През юни Васил Радославов подава оставката на кабинета си. Изборът на царя за министър-председател се стопира на Александър Малинов, прочут с ориентацията си към Съглашението.
На 14 септември 1918 година настава началото на края. При цялостно предимство в жива мощ и техника, Антантата подхваща огромна атака на Солунския фронт. Българската отбранителна линия е пробита при Добро поле и в армията настава безпорядък. Разбунтували се елементи отстъпват към вътрешността на страната, поражда се концепция за поход към София и кавга с виновниците.
Райко Даскалов афишира така наречен " Радомирска република " и повежда бунтовниците към столицата. Във Владайското дефиле, край Княжево и Павлово се водят братоубийствени боеве.
След военната злополука на юг България към този момент няма избор и изпраща в Солун делегация с искане на помирение. То е подписано на 29 септември 1918 година и всъщност съставлява капитулация. Армията следва да се изтегли в старите граници, да се разоръжи и демобилизира под контрола на съглашенски офицери и да остави като заложници частите, намиращи се западно от Вардар. За повторно в продължение единствено на 5 години страната ни е сложена на колене.
На 3 октомври 1918 година цар Фердинанд абдикира в интерес на своя наследник - цар Борис III.
Българите в Босилеград излизат на митинг при паметника на Васил Левски
По мотив годишнината от Ньойския контракт
Последствията
Те се съдържат в Ньойския кротичък контракт, подписан на днешната дата преди 98 години - 27 ноември 1919 г . Към изгубеното след Балканските войни се прибавят 11 хиляди кв. км така наречен Западни околности (с Цариброд и редица села в Кулско, Трънско, Босилеградско и половин Струмишка околия), които се предават на Сърбия; в Западна Тракия от Места до Марица се вкарва ръководство на Съглашението, само че по-късно територията е предадена на Гърция.
За 37 години страната би трябвало да изплати репарации в непостижимия размер от над 2 милиарда франка; постановат се и тежки натурални вземания - въглища, добитък, храни. България в действителност е лишена и от войска - планува се наемната армия дружно с полицията и граничната защита да не надвишава 30 хиляди души.
От отделените територии в идващите 3 години в България идват над 100 хиляди бежанци. 600 хиляди българи остават оттатък граница.
Несъмнено Ньойският диктат е доста нечовечен удар по България. При това извънредно неправдив удар. Версайската система от контракти, подписани със изгубилите страни от страна на Антантата, слагат на колене и другите страни от Централните сили. Много историци и познавачи показват, че тези контракти са една от директните аргументи за въвличането на света в най-кървавата война в историята на човечеството, а точно - Втората международна война.
Изборът България да влезе в съюз с Централните сили е изработен от цар Фердинанд и държавното управление на Васил Радославов. Според общосподелените оценки в българската историография те са посочени за основните виновници за " втората национална злополука ". Но както е видно от ревюто нагоре, изборът в интерес на Централните сили се базира на здрав смисъл, като претекстовете за този избор при всички случаи са пробългарски.
В този смисъл да се упрекват, че България се е обвързала с губещата страна, не е правилно, тъй като те са политици, а не " врачки ". Още повече, че политик като Александър Малинов, който от самото начало симпатизира на Съглашението и остро подлага на критика ръководещите за направения избор, след свършека на събитията изрича думите, които са изведени при започване на този текст - думи, призоваващи към натурализъм и вземане предвид с събитията.
Да, народът ни дава над 100 хиляди жертви, дефинитивно рухва фантазията за национално обединяване - България би трябвало да се елементарни с македонския идеал, както и с излаза си на Бяло море. Страната ни изпада в тежка интернационална изолазия. Обаче заслепени от типичния за Балканите катастрофизъм отсега нататък словосъчетанието " национални произшествия " става един от главните изрази, с които българите се оплакват от " несретната " си историческа орис.
Защото в случай че се направи съпоставяне със обстановката в другите губещи страни след Първата международна война, на часа ще се види, че и там ситуацията е тежко. Работата е там, че там не се приказва за " национална злополука ".
" Изопачаването на истините в региона на нашата външна политика преди войната, през време на нейното оповестяване и през време на нейното водене и подписване на примирието, е от такова естество и значение, че в случай че се забравим в нашите битки и отидем да си служим с измислици, ще има да плащаме и това, що не изискуем. "
Александър Малинов
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ