Колко висока може да е една планина на Земята
На доктрина една планина би могла да надмине височината на Еверест, само че силите на гравитацията и ерозията работят против това.
Преди 60 милиона години, когато Евразийската плоча се сблъскала с Индийската се образувала планинска верига . Тъй като и двете плочи били с идентична компактност не било допустимо нито една от двете да потъне и единственият им различен „ излаз “ бил нагоре .
Така се образували Хималаите - планинската верига с най-високите върхове на Земята. Най-високият връх е Еверест, извисяващ се на 8,8 км. над морското ниво. Вторият е K2 – 8,6 км. над повърхността.
Възможно ли е обаче тези върхове да са още по-високи? В този ред на мисли, какъв брой нависоко е допустимо да се простира една планина на Земята?
Теоретично, една планина „ би могла да е много по-висока от Еверест “, споделя Джийн Хъмфрис, геофизик от университета в Орегон. Но преди този момент има някои провокации за превъзмогване.
Например, всяка земна конструкция, която стартира да образува планина се смъква поради земното притегляне, „ сходно на тесто за самун, което поставяте на масата “, добавя Хъмфрис.
Why Don't Mountains Grow Forever?
— Live Science (@LiveScience)
Процесът на ерозия също възпира „ растежа “ на планините . Ледниците са доста значима част във образуването на планините.
Учените назовават ледниковата ерозия „ ледников циркуляр, поради способността им да ошлайфат скатовете на планините, в следствие, на което обаче стават податливи на свлачища “, споделя още Хъмфрис.
От всичко това следва, че „ колкото по-голяма е планината, толкоз по-силен е натискът оказан от гравитацията и толкоз по-голяма е вероятността от сриване “. Така че даже и хипотетично връх Еверест „ да може да се издигне още нагоре, южната му и много стръмна, страна е нестабилна “, което ще докара до свлачища.
Все отново, при верните условия в действителност е допустимо за една планина, на планетата ни, да бъде, даже с километър и половина, по-висока от Еверест . Първото изискване е, че планината би трябвало да е резултат от вулканични процеси, а не от конфликта сред континентални плочи . Вулканичните планини, като Хавайските, „ порастват “ посредством изригванията си. Благодарение на лавата, която се излива и се охлажда на пластове, планината става все по-висока и по-висока.
Другото належащо изискване е да има непрестанен източник на магма, който да я изпомпва все по-високо, позволявайки й да изригне, след което да стартира да се стича по стените на планината и да се охлажда.
Timelapse of the moon rising behind the mountain, serenely watching the eruption. Beautiful.
— Apaiss (@Apaiss1)
" Това е и методът, по който се е образувала най-високата планина в слънчевата ни система, която се намира на Марс и се назовава Olympus Mons . Висока е 25 км. и с върха си пробожда атмосферата на планетата " , споделя Биони Хорган, планетарен академик.
За Olympus Mons тази височина е била допустима, тъй като на Марс липсва тектоника на плочите, която дефинира геоложките процеси на Земята. Формирала се е над гореща точка - съставлява бунар от надигаща се магма , която неведнъж изригва. Точно както при Хавайските острови, изригналата лава се стекла по стените на планината и се охладила в нов пласт канара.
Въпреки че Хавайските острови също са се образували над гореща точка, Тихоокеанската плоча продължава да се движи и островите няма да останат над нея задоволително дълго, с цел да могат техните вулкани да доближат височината на Olympus Mons.
Olympus Mons: Largest Volcano in the Solar System: by, DLR, FU Berlin, Mars Express; Processing & CC BY 2.0 License:
— Astronomy Picture Of The Day (@apod)
„ Ако на Марс има същата гореща точка, само че плочата не се движи, може да се образуват големи, големи вулкани в течение на стотици, милиони или милиарди години “, сподели Хорган.
Но даже колоси като Olympus Mons имат ограничаване. Според Хорган, в случай че вулканът е към момента деен (а към този момент не е наблюдавана текуща активност), евентуално е в края на своя напредък . Това е по този начин, тъй като налягането, належащо за изпомпване на магма към върха на планината, няма да може да преодолее силите, работещи против него - височината на планината и гравитационните сили на Марс.
„ Можете да си визиите вулкана като тръба, през която се пробвате да изпомпвате лава, и в някакъв миг, в случай че тя е прекомерно огромна или е прекомерно нависоко, няма да имате задоволително мощ, с цел да я изхвърлите “, добавя Хорган.
Преди 60 милиона години, когато Евразийската плоча се сблъскала с Индийската се образувала планинска верига . Тъй като и двете плочи били с идентична компактност не било допустимо нито една от двете да потъне и единственият им различен „ излаз “ бил нагоре .
Така се образували Хималаите - планинската верига с най-високите върхове на Земята. Най-високият връх е Еверест, извисяващ се на 8,8 км. над морското ниво. Вторият е K2 – 8,6 км. над повърхността.
Възможно ли е обаче тези върхове да са още по-високи? В този ред на мисли, какъв брой нависоко е допустимо да се простира една планина на Земята?
Теоретично, една планина „ би могла да е много по-висока от Еверест “, споделя Джийн Хъмфрис, геофизик от университета в Орегон. Но преди този момент има някои провокации за превъзмогване.
Например, всяка земна конструкция, която стартира да образува планина се смъква поради земното притегляне, „ сходно на тесто за самун, което поставяте на масата “, добавя Хъмфрис.
Why Don't Mountains Grow Forever?
— Live Science (@LiveScience)
Процесът на ерозия също възпира „ растежа “ на планините . Ледниците са доста значима част във образуването на планините.
Учените назовават ледниковата ерозия „ ледников циркуляр, поради способността им да ошлайфат скатовете на планините, в следствие, на което обаче стават податливи на свлачища “, споделя още Хъмфрис.
От всичко това следва, че „ колкото по-голяма е планината, толкоз по-силен е натискът оказан от гравитацията и толкоз по-голяма е вероятността от сриване “. Така че даже и хипотетично връх Еверест „ да може да се издигне още нагоре, южната му и много стръмна, страна е нестабилна “, което ще докара до свлачища.
Все отново, при верните условия в действителност е допустимо за една планина, на планетата ни, да бъде, даже с километър и половина, по-висока от Еверест . Първото изискване е, че планината би трябвало да е резултат от вулканични процеси, а не от конфликта сред континентални плочи . Вулканичните планини, като Хавайските, „ порастват “ посредством изригванията си. Благодарение на лавата, която се излива и се охлажда на пластове, планината става все по-висока и по-висока.
Другото належащо изискване е да има непрестанен източник на магма, който да я изпомпва все по-високо, позволявайки й да изригне, след което да стартира да се стича по стените на планината и да се охлажда.
Timelapse of the moon rising behind the mountain, serenely watching the eruption. Beautiful.
— Apaiss (@Apaiss1)
" Това е и методът, по който се е образувала най-високата планина в слънчевата ни система, която се намира на Марс и се назовава Olympus Mons . Висока е 25 км. и с върха си пробожда атмосферата на планетата " , споделя Биони Хорган, планетарен академик.
За Olympus Mons тази височина е била допустима, тъй като на Марс липсва тектоника на плочите, която дефинира геоложките процеси на Земята. Формирала се е над гореща точка - съставлява бунар от надигаща се магма , която неведнъж изригва. Точно както при Хавайските острови, изригналата лава се стекла по стените на планината и се охладила в нов пласт канара.
Въпреки че Хавайските острови също са се образували над гореща точка, Тихоокеанската плоча продължава да се движи и островите няма да останат над нея задоволително дълго, с цел да могат техните вулкани да доближат височината на Olympus Mons.
Olympus Mons: Largest Volcano in the Solar System: by, DLR, FU Berlin, Mars Express; Processing & CC BY 2.0 License:
— Astronomy Picture Of The Day (@apod)
„ Ако на Марс има същата гореща точка, само че плочата не се движи, може да се образуват големи, големи вулкани в течение на стотици, милиони или милиарди години “, сподели Хорган.
Но даже колоси като Olympus Mons имат ограничаване. Според Хорган, в случай че вулканът е към момента деен (а към този момент не е наблюдавана текуща активност), евентуално е в края на своя напредък . Това е по този начин, тъй като налягането, належащо за изпомпване на магма към върха на планината, няма да може да преодолее силите, работещи против него - височината на планината и гравитационните сили на Марс.
„ Можете да си визиите вулкана като тръба, през която се пробвате да изпомпвате лава, и в някакъв миг, в случай че тя е прекомерно огромна или е прекомерно нависоко, няма да имате задоволително мощ, с цел да я изхвърлите “, добавя Хорган.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ