Денят 25 юни в българската история
На тази дата през 1999 година с съвсем цялостно единогласие българският парламент гласоподава решение, с което дава право на войските на НАТО да употребяват сухопътното пространство на България за мироопазващата интервенция в Косово.
През 1933 година е проведена полицейска обсада на София за изземване на оръжието от Вътрешна македонска революционна организация. Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) е националнореволюционна организация на македонските българи, основана през есента на 1919 година от Тодор Александров, Петър Чаулев и ген. Александър Протогеров. Ръководителите й са последователи на концепцията за присъединение на Вардарска и Беломорска Македония към България, само че заради нейното проваляне в Първата международна война (1914–1918 г.) одобряват концепцията на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) за автономност на Македония. На 25 юни 1923 година министрите от кабинетите Гешов-Данев и Малинов-Костурков са освободени от Шуменския затвор.
През 1880 година е основан Националният статистически институт.
На тази дата през 1876 година в родния му град е обесен Стефан Пешев. Той е роден е Севлиево през 1854 година, изявява се като изтъкнат деятел на националноосвободителното придвижване. Стефан Пешев е ръководител на локалния революционен комитет, той е основният уредник на Априлското въстание в Севлиевско през 1876 година
На 25 юни са родени: писателят Димитър Димов, певицата Нина Николина, артистът и режисьор Георги Черкелов…
На 25 юни умират: археологът Херменгилд Шкорпил, писателят и драматург Георги Дръндаров, историкът Боян Пенев...
2004 година
Президентът на Република България присъжда медал „ Стара планина “ първа степен на проф. Васил Мръчков „ за извънредно огромни заслуги към Република България и във връзка със 70-годишнината от рождението му “.
1999 година
С съвсем цялостно единогласие (3-ма срещу и 2-ма въздържали се) българският парламент гласоподава решение, с което дава право на войските на НАТО да употребяват сухопътното пространство на България за мироопазващата интервенция в Косово. Късно вечерта въздушен кулоар за 6 военни самолета желае и Русия, само че Министерството на външните работи дава отговор, че това не може да стане по-рано от 5 работни дни, нужни на държавното управление да вземе такова решение.
1991 година
Законът за Българска народна банка я афишира за централна емисионна институция, самостоятелна от държавното управление и отчитаща се пред Народното събрание.
Българска Народна Банка е първото държавно банково институция в България. Основана през 1879 година в София, Българска народна банка стартира да действа от юни идната година. Създава клонове в цялата страна. От 1885 година се трансформира в емисионен център, който й дава правото да издава банкноти. Занимава се с краткосрочно и дълготрайно кредитиране на предприятия, обособени търговци, индустриалци и други, както и с разпределяне на заеми на общините. Чрез нея страната подписва и външните си заеми. От 1929 година под натиска на външни финансови сили лимитира кредитирането си единствено на държавни и частни банки. Тази функционалност извършва до национализацията на банковото дело (1947 г.), когато се обособява в централно звено на банковата система в страната.
1975 година
Установени са дипломатически връзки сред Р. България и Мозамбик.
1973 година
В интервала 25 - 27 юни на публично посещаване в България е президентът на Ирак Ахмед Хасан ал Бакр. Подписана е конвенция за разширение на икономическото, научно-техническото и културното съдействие сред двете страни.
1970 година
В интервала 25 юни - 3 юли в София се организират българо-гръцки диалози и са подписани документи за свързване на енергийните системи на двете страни, за потребление на водите на реките, протичащи през териториите на двете страни, и за туризма.
1955 година
Изпратено е писмо на Никита С. Хрушчов, първи секретар на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз, до Централен комитет на Българска комунистическа партия с информация за договарянията на руската делегация в Белград от 27 май до 2 юни за нормализиране на връзките сред Съюз на съветските социалистически републики и Югославия. Същата политика се изисква и от България.
Никита Сергеевич Хрушчов е съветски държавник, общественик, върховен партиен функционер. Работник и миньор е в Донбас (от 1908 г.), участник е в Гражданската война (1918-1920 г.). Учи известно време в Московската промишлена академия (1929-1931 г.), след което работи в московския партиен уред (1931-1935 г.). Първи секретар е на московския градски партиен комитет (1935-1938 г.); първи секретар е на Централен комитет на украинската болшевишка партия (1938 година - март 1947 г.); началник е на украинското държавно управление (1944-1947 г.). По време на войната като партиен комисар води война на доста фронтове и получава званието генерал-лейтенант (1943 г.). От декември 1949 година е секретар на Централен комитет на ВКБ, от 1939 година е член на Политбюро. Като върховен партиен функционер има отношение към организацията и провеждането на всеобщите репресии против партийни, държавни и военни функционери в навечерието на II международна война и след нея. След гибелта на Й. В. Сталин Хрушчов заема неговата служба. През февруари 1956 година провежда разобличаването му и разкрива ужасите на неговата тирания пред света в отчет на закрито съвещание на ХХ конгрес на Комунистическа партия на Съветския съюз. Хрушчов стартира ликвидирането на “култа към личността на Й. В. Сталин ”. Опитва се да вкара либерализъм в тоталитарната социалистическа система и да съчетае демокрацията в обществото с така наречен либерален централизъм и с монопола на комунистическата партия върху политическата власт и управлението на обществото и страната. Като употребява опциите на плановата стопанска система, Хрушчов се пробва да засилва земеделието и Съюз на съветските социалистически републики да изпревари Съединени американски щати в селскостопанското производство; хвърля големи средства за създаване и асимилиране на нови аграрни земи в Казахстан. Във външната политика демонстрира самодейност и реализира доближаване със Съединени американски щати, при което се реализира съгласие по някои въпроси на международния мир и интернационалната сигурност. След ХХ конгрес на Комунистическа партия на Съветския съюз освобождава всички политически пандизчии, наказани по времето на “култа към личността ”. Въвежда избран ред и стартира да реализира надзор върху работата на органите за държавната сигурност. Под управлението на Никита Хрушчов се основават условия за креативна независимост на интелектуалците.По-късно той се намесва в активността на креативната интелигенция. Свален е от служба и е пенсиониран по решение на Октомврийския пленум на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз (1964 г.).
1947 година
Професор Георги Наджаков е определен за ректор на Софийски университет " Св. Климент Охридски ".
Георги Стефанов Наджаков е български физик и изобретател, публичен и държавен деятел, учен (от 1945 г.), член-кореспондент на Гьотингенската академия на науките (от 1940 г.), член на Американската асоциация за прогрес на науката (от 1965 г.). Роден е на 8 януари 1897 година в гр. Дупница. Завършва физика и математика в Софийски университет “Св. Климент Охридски ” (1920 г.), специализира в Париж в лабораторията на Пол Ланжвен (1925-1926 г.) и в института " Радиум " в Сорбоната при Мария Склодовска-Кюри. Доцент е от 1927 година, професор е по физика от 1932 година, началник е на Катедрата по пробна физика (1937-1962 г.), декан е на Физико-математическия факултет (1939-1940 година, 1944-1947 г.), ректор е на Софийски университет “Св. Климент Охридски ” (1947-1951 г.). Основател е и е шеф на секцията за научна инсталация и специфични проблеми към Физическия институт при Българската академия на науките (1946-1971 г.). Подпредседател е на Българската академия на науките (1947-1959 г.), ръководител е на Физико-математическото сдружение в България, един от създателите е и е член на научния съвет и непрекъснат представител на България в Обединения институт за нуклеарни проучвания в Дубна. Съосновател е и е член на Пъгуошкото придвижване на учените (1958 г.) и на Световното придвижване за отбрана на мира, член е и е почетен ръководител (1970-1981 г.) на Световния съвет на мира. В региона на физиката открива " фотоелектретното положение на веществатавата " (докладва на 22 юни 1937 година пред Френската академия на науките, в България откритието е узаконено едвам през 1981 година, вписано е в Държавния указател на откритията и изобретенията под № 1. Името на Георги Наджаков е записано първо в Златната книга на българските изобретатели и откриватели), т. е. фотоелектричния резултат при диелектрици и полупроводници (Ефект на Наджаков-Андрейчин) и перманентната фотоелектрична поляризация при диелектрици (1937 г.). Автор е на към 120 истински научни публикации, студии и писания. Носител е на златен орден за мир " Фредерик Жолио-Кюри ” (1967 г.). Умира на 24 февруари 1981 година
1933 година
Организирана е полицейска обсада на София за изземване на оръжието от Вътрешна македонска революционна организация.
Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) е националнореволюционна организация на македонските българи, основана през есента на 1919 година от Тодор Александров, Петър Чаулев и ген. Александър Протогеров. Ръководителите й са последователи на концепцията за присъединение на Вардарска и Беломорска Македония към България, само че заради нейното проваляне в Първата международна война (1914–1918 г.) одобряват концепцията на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) за автономност на Македония.
1923 година
Министрите от кабинетите Гешов-Данев и Малинов-Костурков са освободени от Шуменския затвор.
1923 година
Народовластническият български аграрни съюз на Коста Томов издава " Позив " за възобновяване на Български земеделски народен съюз. На 5 юли и БЗНС-Стара Загора на Димитър Драгиев издава сходно окръжно.
Българският аграрни национален съюз (БЗНС) е политическа организация на селячеството, формирана през декември 1899 година До 1902 година има професионално–просветителски темперамент, след което се трансформира в политическа партия. Обявява се като бранител на дребните селски стопани и отстоява тезата за независима водеща роля на селячеството. Възприема съсловния принцип, съгласно който българското общество се дели на класи, главното от които е селското. Поради това България би трябвало да се ръководи точно от това население. В редовете на партията могат да членуват всички селяни, без значение от имущественото положение. Съюзът се стреми към ограничение на едрото земевладение и към основаване на кооперативни сдружения. Обявява се изрично против персоналния режим на княз Фердинанд I и води битка за подсилване на конституционно-парламентарното ръководство на страната. Разнородният обществен състав на съюза обуславя съществуването на разнообразни политически течения.
1913 година
По време на Междусъюзническата война Втора войска води отбранителни боеве против гръцките войски в Рупелското дефиле.
Първи полски артилерийски полк води сражения със сърбите при Чуковец, Голям стан, Стрешир, Македония.
По време на Междусъюзническата война повече от 130 първи жители на Куманово са пребити, изтезавани, а огромна част от тях след това - убити от сръбските окупационни управляващи, открити в града.
Нишавският свещеник Иларион, краткотрайно ръководещ Дебърската епархия е хвърлен в пандиза от сръбските управляващи, поради нежеланието си да премине към Сръбската православна черква.
По време на Междусъюзническата война в сражения против сръбските войски, умират опълченците от 6-та Охридска тайфа на Македоно-одринското опълчение: Фелдфебел Георги Стефанов и ефрейтор Ангел Талев от Крушево, редниците Димче Йорданов, Здраве Георгиев, Йордан Иванов, Иван Кръстев,Иван Димитров, Илия Котев, Иван Пулев, Михаил Танев, Никола Костов, Петър Лешков,Стефан Янакиев, Спас Георгиев, Спасе Житошанчето от Крушево, Иван Георгиев, Мито Христоманов, Наке Андонов, Пандо Григоров от Струмица, Диме Георгиев и Дончо Спасов от Кашино, Битолско, Стоян Секулов, Секула Георгиев, Лазар Николов от Ракитница, Крушевско, Стоян михайлов и Сокол Стоянов от Брезово, Крушевско, Стефан Цветков от Корнца, Крушевско, Спас Богданов от Света, Крушевско, Наум Николов, Александър Николов, Кирко Атанасов и Киро Петров от Цер, Кичевско, Никола Чобанов от Горно Илино, Крушевско, Никола Стоянов и Коста Кръстев от Долни дивяци, Крушевско, Мито Велянов от Сопотница, Битолско, Миле Донев от Вардин, Крушевско, Кръсто Мицов от Върбяни, Прилепско, Йордан Китанов от Обрежани, Прилепско, Йордан Илиев от Закла, Крушевско, Иван Николов и Алекси Илиев от Горни Дивяци, Крушевско, Здраве Велев от Вогяни, Крушевско, Георги Наумов от Отчути, Костурско, Васил Богоев от Селце, Прилепско, Веле Настев от Брезово, Крушевско, Богой Нешков от Крушица, Кичевско, Богдан Траянов от Радево, Крушевско, Атанас Петков от Селце, Крушевско, Атанас Гугулянов от Валандово.
1906 година
В местността “Куртев камък ” в сръбска засада умира околийският челник на Прилепско Георги Ацев (1883 - 1906), дълготраен активист на Вътрешна македонска революционна организация, воювал против турския войник, сръбските и гръцките чети.
1905 година
В стълкновение с турския войник сред Куклица и Пендек на връх Видин, дружно с 13 четници, умира войводата Атанас Димитров – Бабата (1875 - 1905). Войводата на ВМОРО е роден в село Синитево, Пазарджишко. През 1901 година е помощник-войвода в Тиквешката чета, по-късно става и независим челник. Участва в Аферата " Мис Стоун " дружно с Христо Чернопеев, Яне Сандански, Сава Михайлов, Кръстьо Асенов и Андон Кьосето. По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903) с четата си работи в Кратовско.
1880 година
Създаден е Националният статистически институт.
Национален статистически институт се занимава с набиране, култивиране и даване на точна информация за цялостното обществено и икономическо положение и развиване на страната.
Първите институции, извършващи систематична статистическа активност в България, са Статистическата работа към Отдела за вътрешни работи на Временното съветско ръководство (1877-1879 г.) и Статистическото поделение към Министерството на правораздаването (1880-1883 г.).
1863 година
В Цариград излиза първият брой на в. „ Гайда ”. Издател и редактор на в. " Гайда " е Петко Славейков. Вестникът излиза два пъти месечно и коства 2 бели меджидиета.
На тази дата са родени:
1975 година
Родена е Нина Николина - българска поппевица. С музика се занимава от 3-годишна, взе участие в детски хор. През 1980 година учи пиано и солфеж, през 1994 година приключва Музикалното учебно заведение в Плевен, компетентност " Народно пеене " и " Контрабас ". В интервала 1989-1994 година има театрални изяви и записи в БНР и Българска национална телевизия. Висше обучение приключва в Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив, където през 1998 година се дипломира с две специалности – " Ръководител на национални сформира - диригентство на хор и оркестър " и " Музикална педагогика ". Като студентка Нина Николина издава първия си албум с достоверни национални песни с съвременен аранжимент. Има голям брой участия във фолклорни фестивали: Дания (1990 г.); Финландия (1991 г.); Румъния (1992 г.); Белгия (1994 г.); Eгипет (1996 г.); Италия (1996 г.); Франция (1997 г.); Англия (1998 г.); Испания (1999 г.); Португалия (1999 г.) и други От 1997 година до 2000 година работи в твшоу " Хъшове ". През 1999 година излиза вторият й независим албум " Слънчоглед " (съдържа 15 обичайни фолклорни песни от всички краища на България). През октомври 2000 година взе участие с група " ТБС " в Международен джазфестивал в София с песните " Излел е Дельо Хайдутин " и " Лале ли си, зюмбюл ли си " в джазаранжимент. В края на 2001 година излиза третият й албум " С отворени очи ", в който е налице синтез сред обособени музикални жанрове и електронна мелодичност.
1930 година
В Хасково е роден артистът и режисьор Георги Черкелов. Завършва ВИТИЗ през 1956 година В киното дебютира през 1961 година - “Последният рунд ” (1961 г.). Черкелов е занаятчия на негативния персонаж (въпреки че играе с триумф и позитивни роли). Неговите герои са невъзмутими и рационални, умни и надарени, без значение че постоянно пазят обречена идея ( “Ричард II ”, “Тази дребна земя ”, “Страшният съд ” и други в театъра). Филми: “На тихия бряг ” (1963 г.), “Смърт няма ” (1963 г.), “Невероятна история ” (1964 г.), “Приключение в среднощ ” (1964 г.), “До града е близо ” (1965 г.), “Цар и военачалник ” (1966 г.), “Мълчаливите пътеки ” (1967 г.), “Бялата стая ” (1968 г.), “Светът е дребен ” (1968 г.), “Семейство Калинкови ” (тв, 1968 г.), “На всеки километър ” (тв, 1969 година, 1972 г.), “Шарен свят ” (1971 г.), “Странен дуел ” (1971 г.), “Демонът на империята ” (тв, 1971 г.), “Очакване ” (1973 г.), “Иван Кондарев ” (1974 г.), “Зарево над Драва ” (1974 г.), “Трудна обич ” (1974 г.), “На живот и гибел ” (тв, 1974 г.), “Сватбите на Йоан Асен ” (тв, 1975 г.), “Човекът, който донесе дъжд ” (тв, 1975 г.), “Изгори, с цел да светиш! ” (тв, 1976 г.), “Допълнение към Закон за задълженията и договорите ” (1976 г.), “Студеното сърце ” (тв, 1977 г.), “Юлия Вревска ” (1978 г.), “Топло ” (1978 г.), “Черешова градина ” (1979 г.), “Хан Аспарух ” (1981 г.), “Най-тежкият грях ” (1982 г.), “Спирка “Берлин ” (тв, 1982 година, и режисьор), “Съдията ” (1986 г.), “Константин Философ ” (1983-1986 г.), “Под игото ” (тв, 1991 г.), “Страшният съд ” (тв, 1993 г.), “Търкалящи се камъни ” (1995 г.), “Закъсняло пълнолуние ” (1996 г.), “Стъклени топчета ” (1999 г.), “Версенжеторикс ” (1999 г.).
1909 година
В Ловеч е роден Димитър Тодоров Димов – български писател-белетрист. Следва право в Софийски университет “Св. Климент Охридски ”, приключва ветеринарна медицина (1934 г.). Работи като участъков доктор в провинцията. Специализира хистология на нервната система в Испания. От 1953 година е професор във ВССИ " Г. Димитров ". Автор е на повече от 20 научни труда. Председател е на Съюз на българските писатели (1964-1966 г.). Майстор е на психологическия и обществения разказ. Произведения: " Поручик Бенц " (1938 г.), " Осъдени души " (1945 г.), " Тютюн " (1951 г.), " Жени с минало " (1960 г.) и други
На тази дата умират:
1979 година
В София умира Георги Савов Дръндаров - български публицист и драматург. Завършва право в Софийски университет “Св. Климент Охридски ” (1920 г.). Работи като служител. Публикува за пръв път стихотворения през 1914 година Известен е като драматург. Повечето му пиеси са с историческа тема и са поставяни в провинциални театри. Две негови пиеси се играят на сцената на Народния спектакъл през 1933 година Автор е на творби за деца. Някои съчинения: " Болярите и пустинножителят " (1934 г.), " Страхиловата майчица " (1934 г.), " Злато " (1939 г.), " Тайната " (1949 г.), " Велчова завера " (1960 г.) и други
1927 година
В София умира Боян Николов Пенев - български историк и критик, член на Българската академия на науките (1918 г.). Завършва Славянска лингвистика в София. Професор е в Софийски университет “Св. Климент Охридски ” по славянски литератури. Член е на Съюза на българските писатели. Творец е с разностранни знания и интереси; най-хубавият ценител е на полската литература и просвета. Печата в сп. " Мисъл ", " Периодическо списание ", " Свободно мнение ", " Златорог " и други Отделни издания: " Посоки и цели при изследване на новата ни литература " (1910 г.), " Г. С. Раковски. Живот и активност " (1917 г.), " Сръбският национализъм " (издадена на френски език през 1916 г.), " П. Р. Славейков. Живот и творчество " (1919 г.), " Начало на Българското възобновление (1918 г.), " История на новата българска литература ", т. 1-4 (1931-1936 г.).
1923 година
Във Варна умира Херменгилд Вацлав Шкорпил - български археолог. Брат на К. Шкорпил. Завършва Политехниката в Прага и в университета в Лайпциг. Гимназиален преподавател е в Пловдив, Сливен, София, Русе и Варна (1880-1906 г.). Председател е на Археологическото сдружение във Варна (1901-1923 г.).
1876 година
В родния му град е обесен Стефан Пешев. Той е роден е Севлиево през 1854 година, изявява се като изтъкнат деятел на националноосвободителното придвижване. Стефан Пешев е ръководител на локалния революционен комитет, той е основният уредник на Априлското въстание в Севлиевско през 1876 година
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
National Geographic Arhive;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ”
През 1933 година е проведена полицейска обсада на София за изземване на оръжието от Вътрешна македонска революционна организация. Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) е националнореволюционна организация на македонските българи, основана през есента на 1919 година от Тодор Александров, Петър Чаулев и ген. Александър Протогеров. Ръководителите й са последователи на концепцията за присъединение на Вардарска и Беломорска Македония към България, само че заради нейното проваляне в Първата международна война (1914–1918 г.) одобряват концепцията на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) за автономност на Македония. На 25 юни 1923 година министрите от кабинетите Гешов-Данев и Малинов-Костурков са освободени от Шуменския затвор.
През 1880 година е основан Националният статистически институт.
На тази дата през 1876 година в родния му град е обесен Стефан Пешев. Той е роден е Севлиево през 1854 година, изявява се като изтъкнат деятел на националноосвободителното придвижване. Стефан Пешев е ръководител на локалния революционен комитет, той е основният уредник на Априлското въстание в Севлиевско през 1876 година
На 25 юни са родени: писателят Димитър Димов, певицата Нина Николина, артистът и режисьор Георги Черкелов…
На 25 юни умират: археологът Херменгилд Шкорпил, писателят и драматург Георги Дръндаров, историкът Боян Пенев...
2004 година
Президентът на Република България присъжда медал „ Стара планина “ първа степен на проф. Васил Мръчков „ за извънредно огромни заслуги към Република България и във връзка със 70-годишнината от рождението му “.
1999 година
С съвсем цялостно единогласие (3-ма срещу и 2-ма въздържали се) българският парламент гласоподава решение, с което дава право на войските на НАТО да употребяват сухопътното пространство на България за мироопазващата интервенция в Косово. Късно вечерта въздушен кулоар за 6 военни самолета желае и Русия, само че Министерството на външните работи дава отговор, че това не може да стане по-рано от 5 работни дни, нужни на държавното управление да вземе такова решение.
1991 година
Законът за Българска народна банка я афишира за централна емисионна институция, самостоятелна от държавното управление и отчитаща се пред Народното събрание.
Българска Народна Банка е първото държавно банково институция в България. Основана през 1879 година в София, Българска народна банка стартира да действа от юни идната година. Създава клонове в цялата страна. От 1885 година се трансформира в емисионен център, който й дава правото да издава банкноти. Занимава се с краткосрочно и дълготрайно кредитиране на предприятия, обособени търговци, индустриалци и други, както и с разпределяне на заеми на общините. Чрез нея страната подписва и външните си заеми. От 1929 година под натиска на външни финансови сили лимитира кредитирането си единствено на държавни и частни банки. Тази функционалност извършва до национализацията на банковото дело (1947 г.), когато се обособява в централно звено на банковата система в страната.
1975 година
Установени са дипломатически връзки сред Р. България и Мозамбик.
1973 година
В интервала 25 - 27 юни на публично посещаване в България е президентът на Ирак Ахмед Хасан ал Бакр. Подписана е конвенция за разширение на икономическото, научно-техническото и културното съдействие сред двете страни.
1970 година
В интервала 25 юни - 3 юли в София се организират българо-гръцки диалози и са подписани документи за свързване на енергийните системи на двете страни, за потребление на водите на реките, протичащи през териториите на двете страни, и за туризма.
1955 година
Изпратено е писмо на Никита С. Хрушчов, първи секретар на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз, до Централен комитет на Българска комунистическа партия с информация за договарянията на руската делегация в Белград от 27 май до 2 юни за нормализиране на връзките сред Съюз на съветските социалистически републики и Югославия. Същата политика се изисква и от България.
Никита Сергеевич Хрушчов е съветски държавник, общественик, върховен партиен функционер. Работник и миньор е в Донбас (от 1908 г.), участник е в Гражданската война (1918-1920 г.). Учи известно време в Московската промишлена академия (1929-1931 г.), след което работи в московския партиен уред (1931-1935 г.). Първи секретар е на московския градски партиен комитет (1935-1938 г.); първи секретар е на Централен комитет на украинската болшевишка партия (1938 година - март 1947 г.); началник е на украинското държавно управление (1944-1947 г.). По време на войната като партиен комисар води война на доста фронтове и получава званието генерал-лейтенант (1943 г.). От декември 1949 година е секретар на Централен комитет на ВКБ, от 1939 година е член на Политбюро. Като върховен партиен функционер има отношение към организацията и провеждането на всеобщите репресии против партийни, държавни и военни функционери в навечерието на II международна война и след нея. След гибелта на Й. В. Сталин Хрушчов заема неговата служба. През февруари 1956 година провежда разобличаването му и разкрива ужасите на неговата тирания пред света в отчет на закрито съвещание на ХХ конгрес на Комунистическа партия на Съветския съюз. Хрушчов стартира ликвидирането на “култа към личността на Й. В. Сталин ”. Опитва се да вкара либерализъм в тоталитарната социалистическа система и да съчетае демокрацията в обществото с така наречен либерален централизъм и с монопола на комунистическата партия върху политическата власт и управлението на обществото и страната. Като употребява опциите на плановата стопанска система, Хрушчов се пробва да засилва земеделието и Съюз на съветските социалистически републики да изпревари Съединени американски щати в селскостопанското производство; хвърля големи средства за създаване и асимилиране на нови аграрни земи в Казахстан. Във външната политика демонстрира самодейност и реализира доближаване със Съединени американски щати, при което се реализира съгласие по някои въпроси на международния мир и интернационалната сигурност. След ХХ конгрес на Комунистическа партия на Съветския съюз освобождава всички политически пандизчии, наказани по времето на “култа към личността ”. Въвежда избран ред и стартира да реализира надзор върху работата на органите за държавната сигурност. Под управлението на Никита Хрушчов се основават условия за креативна независимост на интелектуалците.По-късно той се намесва в активността на креативната интелигенция. Свален е от служба и е пенсиониран по решение на Октомврийския пленум на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз (1964 г.).
1947 година
Професор Георги Наджаков е определен за ректор на Софийски университет " Св. Климент Охридски ".
Георги Стефанов Наджаков е български физик и изобретател, публичен и държавен деятел, учен (от 1945 г.), член-кореспондент на Гьотингенската академия на науките (от 1940 г.), член на Американската асоциация за прогрес на науката (от 1965 г.). Роден е на 8 януари 1897 година в гр. Дупница. Завършва физика и математика в Софийски университет “Св. Климент Охридски ” (1920 г.), специализира в Париж в лабораторията на Пол Ланжвен (1925-1926 г.) и в института " Радиум " в Сорбоната при Мария Склодовска-Кюри. Доцент е от 1927 година, професор е по физика от 1932 година, началник е на Катедрата по пробна физика (1937-1962 г.), декан е на Физико-математическия факултет (1939-1940 година, 1944-1947 г.), ректор е на Софийски университет “Св. Климент Охридски ” (1947-1951 г.). Основател е и е шеф на секцията за научна инсталация и специфични проблеми към Физическия институт при Българската академия на науките (1946-1971 г.). Подпредседател е на Българската академия на науките (1947-1959 г.), ръководител е на Физико-математическото сдружение в България, един от създателите е и е член на научния съвет и непрекъснат представител на България в Обединения институт за нуклеарни проучвания в Дубна. Съосновател е и е член на Пъгуошкото придвижване на учените (1958 г.) и на Световното придвижване за отбрана на мира, член е и е почетен ръководител (1970-1981 г.) на Световния съвет на мира. В региона на физиката открива " фотоелектретното положение на веществатавата " (докладва на 22 юни 1937 година пред Френската академия на науките, в България откритието е узаконено едвам през 1981 година, вписано е в Държавния указател на откритията и изобретенията под № 1. Името на Георги Наджаков е записано първо в Златната книга на българските изобретатели и откриватели), т. е. фотоелектричния резултат при диелектрици и полупроводници (Ефект на Наджаков-Андрейчин) и перманентната фотоелектрична поляризация при диелектрици (1937 г.). Автор е на към 120 истински научни публикации, студии и писания. Носител е на златен орден за мир " Фредерик Жолио-Кюри ” (1967 г.). Умира на 24 февруари 1981 година
1933 година
Организирана е полицейска обсада на София за изземване на оръжието от Вътрешна македонска революционна организация.
Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) е националнореволюционна организация на македонските българи, основана през есента на 1919 година от Тодор Александров, Петър Чаулев и ген. Александър Протогеров. Ръководителите й са последователи на концепцията за присъединение на Вардарска и Беломорска Македония към България, само че заради нейното проваляне в Първата международна война (1914–1918 г.) одобряват концепцията на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) за автономност на Македония.
1923 година
Министрите от кабинетите Гешов-Данев и Малинов-Костурков са освободени от Шуменския затвор.
1923 година
Народовластническият български аграрни съюз на Коста Томов издава " Позив " за възобновяване на Български земеделски народен съюз. На 5 юли и БЗНС-Стара Загора на Димитър Драгиев издава сходно окръжно.
Българският аграрни национален съюз (БЗНС) е политическа организация на селячеството, формирана през декември 1899 година До 1902 година има професионално–просветителски темперамент, след което се трансформира в политическа партия. Обявява се като бранител на дребните селски стопани и отстоява тезата за независима водеща роля на селячеството. Възприема съсловния принцип, съгласно който българското общество се дели на класи, главното от които е селското. Поради това България би трябвало да се ръководи точно от това население. В редовете на партията могат да членуват всички селяни, без значение от имущественото положение. Съюзът се стреми към ограничение на едрото земевладение и към основаване на кооперативни сдружения. Обявява се изрично против персоналния режим на княз Фердинанд I и води битка за подсилване на конституционно-парламентарното ръководство на страната. Разнородният обществен състав на съюза обуславя съществуването на разнообразни политически течения.
1913 година
По време на Междусъюзническата война Втора войска води отбранителни боеве против гръцките войски в Рупелското дефиле.
Първи полски артилерийски полк води сражения със сърбите при Чуковец, Голям стан, Стрешир, Македония.
По време на Междусъюзническата война повече от 130 първи жители на Куманово са пребити, изтезавани, а огромна част от тях след това - убити от сръбските окупационни управляващи, открити в града.
Нишавският свещеник Иларион, краткотрайно ръководещ Дебърската епархия е хвърлен в пандиза от сръбските управляващи, поради нежеланието си да премине към Сръбската православна черква.
По време на Междусъюзническата война в сражения против сръбските войски, умират опълченците от 6-та Охридска тайфа на Македоно-одринското опълчение: Фелдфебел Георги Стефанов и ефрейтор Ангел Талев от Крушево, редниците Димче Йорданов, Здраве Георгиев, Йордан Иванов, Иван Кръстев,Иван Димитров, Илия Котев, Иван Пулев, Михаил Танев, Никола Костов, Петър Лешков,Стефан Янакиев, Спас Георгиев, Спасе Житошанчето от Крушево, Иван Георгиев, Мито Христоманов, Наке Андонов, Пандо Григоров от Струмица, Диме Георгиев и Дончо Спасов от Кашино, Битолско, Стоян Секулов, Секула Георгиев, Лазар Николов от Ракитница, Крушевско, Стоян михайлов и Сокол Стоянов от Брезово, Крушевско, Стефан Цветков от Корнца, Крушевско, Спас Богданов от Света, Крушевско, Наум Николов, Александър Николов, Кирко Атанасов и Киро Петров от Цер, Кичевско, Никола Чобанов от Горно Илино, Крушевско, Никола Стоянов и Коста Кръстев от Долни дивяци, Крушевско, Мито Велянов от Сопотница, Битолско, Миле Донев от Вардин, Крушевско, Кръсто Мицов от Върбяни, Прилепско, Йордан Китанов от Обрежани, Прилепско, Йордан Илиев от Закла, Крушевско, Иван Николов и Алекси Илиев от Горни Дивяци, Крушевско, Здраве Велев от Вогяни, Крушевско, Георги Наумов от Отчути, Костурско, Васил Богоев от Селце, Прилепско, Веле Настев от Брезово, Крушевско, Богой Нешков от Крушица, Кичевско, Богдан Траянов от Радево, Крушевско, Атанас Петков от Селце, Крушевско, Атанас Гугулянов от Валандово.
1906 година
В местността “Куртев камък ” в сръбска засада умира околийският челник на Прилепско Георги Ацев (1883 - 1906), дълготраен активист на Вътрешна македонска революционна организация, воювал против турския войник, сръбските и гръцките чети.
1905 година
В стълкновение с турския войник сред Куклица и Пендек на връх Видин, дружно с 13 четници, умира войводата Атанас Димитров – Бабата (1875 - 1905). Войводата на ВМОРО е роден в село Синитево, Пазарджишко. През 1901 година е помощник-войвода в Тиквешката чета, по-късно става и независим челник. Участва в Аферата " Мис Стоун " дружно с Христо Чернопеев, Яне Сандански, Сава Михайлов, Кръстьо Асенов и Андон Кьосето. По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903) с четата си работи в Кратовско.
1880 година
Създаден е Националният статистически институт.
Национален статистически институт се занимава с набиране, култивиране и даване на точна информация за цялостното обществено и икономическо положение и развиване на страната.
Първите институции, извършващи систематична статистическа активност в България, са Статистическата работа към Отдела за вътрешни работи на Временното съветско ръководство (1877-1879 г.) и Статистическото поделение към Министерството на правораздаването (1880-1883 г.).
1863 година
В Цариград излиза първият брой на в. „ Гайда ”. Издател и редактор на в. " Гайда " е Петко Славейков. Вестникът излиза два пъти месечно и коства 2 бели меджидиета.
На тази дата са родени:
1975 година
Родена е Нина Николина - българска поппевица. С музика се занимава от 3-годишна, взе участие в детски хор. През 1980 година учи пиано и солфеж, през 1994 година приключва Музикалното учебно заведение в Плевен, компетентност " Народно пеене " и " Контрабас ". В интервала 1989-1994 година има театрални изяви и записи в БНР и Българска национална телевизия. Висше обучение приключва в Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив, където през 1998 година се дипломира с две специалности – " Ръководител на национални сформира - диригентство на хор и оркестър " и " Музикална педагогика ". Като студентка Нина Николина издава първия си албум с достоверни национални песни с съвременен аранжимент. Има голям брой участия във фолклорни фестивали: Дания (1990 г.); Финландия (1991 г.); Румъния (1992 г.); Белгия (1994 г.); Eгипет (1996 г.); Италия (1996 г.); Франция (1997 г.); Англия (1998 г.); Испания (1999 г.); Португалия (1999 г.) и други От 1997 година до 2000 година работи в твшоу " Хъшове ". През 1999 година излиза вторият й независим албум " Слънчоглед " (съдържа 15 обичайни фолклорни песни от всички краища на България). През октомври 2000 година взе участие с група " ТБС " в Международен джазфестивал в София с песните " Излел е Дельо Хайдутин " и " Лале ли си, зюмбюл ли си " в джазаранжимент. В края на 2001 година излиза третият й албум " С отворени очи ", в който е налице синтез сред обособени музикални жанрове и електронна мелодичност.
1930 година
В Хасково е роден артистът и режисьор Георги Черкелов. Завършва ВИТИЗ през 1956 година В киното дебютира през 1961 година - “Последният рунд ” (1961 г.). Черкелов е занаятчия на негативния персонаж (въпреки че играе с триумф и позитивни роли). Неговите герои са невъзмутими и рационални, умни и надарени, без значение че постоянно пазят обречена идея ( “Ричард II ”, “Тази дребна земя ”, “Страшният съд ” и други в театъра). Филми: “На тихия бряг ” (1963 г.), “Смърт няма ” (1963 г.), “Невероятна история ” (1964 г.), “Приключение в среднощ ” (1964 г.), “До града е близо ” (1965 г.), “Цар и военачалник ” (1966 г.), “Мълчаливите пътеки ” (1967 г.), “Бялата стая ” (1968 г.), “Светът е дребен ” (1968 г.), “Семейство Калинкови ” (тв, 1968 г.), “На всеки километър ” (тв, 1969 година, 1972 г.), “Шарен свят ” (1971 г.), “Странен дуел ” (1971 г.), “Демонът на империята ” (тв, 1971 г.), “Очакване ” (1973 г.), “Иван Кондарев ” (1974 г.), “Зарево над Драва ” (1974 г.), “Трудна обич ” (1974 г.), “На живот и гибел ” (тв, 1974 г.), “Сватбите на Йоан Асен ” (тв, 1975 г.), “Човекът, който донесе дъжд ” (тв, 1975 г.), “Изгори, с цел да светиш! ” (тв, 1976 г.), “Допълнение към Закон за задълженията и договорите ” (1976 г.), “Студеното сърце ” (тв, 1977 г.), “Юлия Вревска ” (1978 г.), “Топло ” (1978 г.), “Черешова градина ” (1979 г.), “Хан Аспарух ” (1981 г.), “Най-тежкият грях ” (1982 г.), “Спирка “Берлин ” (тв, 1982 година, и режисьор), “Съдията ” (1986 г.), “Константин Философ ” (1983-1986 г.), “Под игото ” (тв, 1991 г.), “Страшният съд ” (тв, 1993 г.), “Търкалящи се камъни ” (1995 г.), “Закъсняло пълнолуние ” (1996 г.), “Стъклени топчета ” (1999 г.), “Версенжеторикс ” (1999 г.).
1909 година
В Ловеч е роден Димитър Тодоров Димов – български писател-белетрист. Следва право в Софийски университет “Св. Климент Охридски ”, приключва ветеринарна медицина (1934 г.). Работи като участъков доктор в провинцията. Специализира хистология на нервната система в Испания. От 1953 година е професор във ВССИ " Г. Димитров ". Автор е на повече от 20 научни труда. Председател е на Съюз на българските писатели (1964-1966 г.). Майстор е на психологическия и обществения разказ. Произведения: " Поручик Бенц " (1938 г.), " Осъдени души " (1945 г.), " Тютюн " (1951 г.), " Жени с минало " (1960 г.) и други
На тази дата умират:
1979 година
В София умира Георги Савов Дръндаров - български публицист и драматург. Завършва право в Софийски университет “Св. Климент Охридски ” (1920 г.). Работи като служител. Публикува за пръв път стихотворения през 1914 година Известен е като драматург. Повечето му пиеси са с историческа тема и са поставяни в провинциални театри. Две негови пиеси се играят на сцената на Народния спектакъл през 1933 година Автор е на творби за деца. Някои съчинения: " Болярите и пустинножителят " (1934 г.), " Страхиловата майчица " (1934 г.), " Злато " (1939 г.), " Тайната " (1949 г.), " Велчова завера " (1960 г.) и други
1927 година
В София умира Боян Николов Пенев - български историк и критик, член на Българската академия на науките (1918 г.). Завършва Славянска лингвистика в София. Професор е в Софийски университет “Св. Климент Охридски ” по славянски литератури. Член е на Съюза на българските писатели. Творец е с разностранни знания и интереси; най-хубавият ценител е на полската литература и просвета. Печата в сп. " Мисъл ", " Периодическо списание ", " Свободно мнение ", " Златорог " и други Отделни издания: " Посоки и цели при изследване на новата ни литература " (1910 г.), " Г. С. Раковски. Живот и активност " (1917 г.), " Сръбският национализъм " (издадена на френски език през 1916 г.), " П. Р. Славейков. Живот и творчество " (1919 г.), " Начало на Българското възобновление (1918 г.), " История на новата българска литература ", т. 1-4 (1931-1936 г.).
1923 година
Във Варна умира Херменгилд Вацлав Шкорпил - български археолог. Брат на К. Шкорпил. Завършва Политехниката в Прага и в университета в Лайпциг. Гимназиален преподавател е в Пловдив, Сливен, София, Русе и Варна (1880-1906 г.). Председател е на Археологическото сдружение във Варна (1901-1923 г.).
1876 година
В родния му град е обесен Стефан Пешев. Той е роден е Севлиево през 1854 година, изявява се като изтъкнат деятел на националноосвободителното придвижване. Стефан Пешев е ръководител на локалния революционен комитет, той е основният уредник на Априлското въстание в Севлиевско през 1876 година
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
National Geographic Arhive;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ”
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ