Денят 5 юли в световната история
На тази дата през 1954 година се излъчва първата емисия вести по Би Би Си. Нейният водещ Ричард Бейкър слага връх, като чете новините в продължение на 28 години - от 1954 година до 1982 година
През 1946 година на 5 юли дизайнерът Луи Риер демонстрира на фешън ревю в Париж новия женски бански костюм, състоящ се от две елементи.
2014 година
Правителствените сили на Украйна овладяват Славянск и Краматорск.
2013 година
Преостановено е участието на Египет в Африканския съюз
2013 година
Папа Франциск канонизирва Йоан Павел II.
2000 година
Четиристотин тридесет и седем депутати от Европейския парламент гласоподават България да бъде извадена от " черния " Шенгенски визов лист, 97 са срещу. Това решение е показано за удостоверение на Съвета на външните министри.
Шенгенското съглашение е подписано на 14 юни 1985 година Страните, които го подписват са: Франция, Германия, Белгия, Холандия и Люксембург. Споразумението планува унищожаване на граничния надзор сред страните – членки на Европейски Съюз, свободно придвижване на хора и артикули, засилен надзор по “външните ” граници на съюза. Споразумението влиза в действие на 26 март 1995 година за седем от подписалите го 10 страни. Тези седем страни са Германия, Белгия, Холандия, Испания, Франция, Люксембург и Португалия. През септември 1995 година Европейският съвет приема лист на страните, за които се изисква входна виза.
На 26 януари 2000 година Европейската комисия взема решение да извади България и Румъния от " черния " Шенгенски визов лист. Официалното изваждане на страната ни от листата става на 15 март 2001 година
1994 година
В Китай е неразрешена употребата на детски труд.
1986 година
В Москва са открити първите Игри на благосклонност, проведени по концепция на Тед Търнър.
Тед Търнър е роден през 1939 година в щата Охайо, в фамилията на притежател на рекламна организация. Учи в университета в Род Айлънд, само че не съумява да го приключи. Занимава се с телевизия от 1970 година През 1980 година основава в Атланта денонощния новинарски канал " СиЕнЕн ". Инициатор е на провеждането на спортните Игри на благосклонност.
1977 година
В Пакистан военачалник Мохамед Зия Ул Хак смъква с кървясъл прелом държавното управление на Зулфикар Али Бхуто. Бхуто е задържан и обесен.
1971 година
В Съединени американски щати се дават изборни права на лицата, навършили 18 години. До този миг право на глас имат лицата над 21-годишна възраст.
1959 година
Индонезийският президент Сукарно разпуска Народното събрание и поема цялата власт.
През 1925 година Сукарно приключва Бандунгския софтуерен институт. Той е един от уредниците на “Бандунгския проучвателен клуб ”, който приготвя основаването на Националната партия на Индонезия (1927 г.); пръв неин ръководител. През декември 1929 година е задържан от холандските колониални управляващи. След излизането си на независимост през 1932 година влиза в партията “Индонезия ” (основана през 1931 г.) и е определен за неин ръководител. През 1938 година е още веднъж задържан и заточен на о-в Флорес. През 1938 година е изместен в Южна Суматра, където остава до японското настъпление в Индонезия (1942 г.). Сукарно формулира концепциите на така наречен мархаенизъм (индонезийски вид на дребнобуржоазен социализъм). По време на японската окупация (1942-1945 г.) поддържа външна преданост към окупационните управляващи, като резервира връзките си с национално-патриотичните незаконни организации. На 17 август 1945 година прогласява независимостта на Индонезия. Един от основателите за Бандунгската конференция (1955 г.) на страните от Азия и Африка. В края на 50-те години вкарва нова форма на ръководство - така наречен “управляема народна власт ”, която ускорява персоналната власт на президента. През 1963 година сесията на Временния национален съвещателен конгрес му дава купата “велик водач на революцията ” и го назначава за доживотен президент. След събитията от 30 септември 1965 година, вследствие на които на власт идват военните, въздействието на Сукарно в политическия живот на страната отслабва. На 20 февруари 1967 година е отхвърлен от власт; отстъпва президентския пост на ген. Сухарто.
1954 година
Излъчва се първата емисия вести по Би Би Си. Нейният водещ Ричард Бейкър слага връх, като чете новините в продължение на 28 години - от 1954 година до 1982 година
Би Би Си е основана през 1922 година като първата частна радиопредавателна компания във Англия. Ръководи се от Кралска харта. Световните служби на Би Би Си излъчват от 19 декември 1932 г.; излъчвания на непознати езици от 1938 година Основни правила: относителна вътрешна самостоятелност и цялостна политическа ангажираност във връзка с английската страна. Финансира се от лицензионна такса, плащана от всеки собственик на ТВ правоприемник. Би Би Си има през днешния ден 5 национални радиостанции и 2 национални ТВ канала. Излъчва на 37 езика. Редакцията на Би Би Си в България е основана през февруари 1940 година След рухването на " желязната завеса " тя е дистанциран наблюдаващ на Източна Европа, който записва " грешките на социализма ". Популярни български коментатори: Петър Семерджиев и Г. Марков; след 1990 година - П. Увалиев. Центърът на Би Би Си в София е първият и единствен отвън Англия. Издава книги, аудио- и видеопродукти; провежда курсове за проучване на непознати езици и курсове за публицисти.
1946
Дизайнерът Луи Риер демонстрира на фешън ревю в Париж новия женски бански костюм, състоящ се от две елементи. Костюмът получава названието бикини - на името на тихоокеанския остров, на който четири дни по-рано Съединени американски щати вършат първия нуклеарен опит след края на Втората международна война. Названието символизира шока, който новият бански костюм провокира в света на модата.
1945 година
По време на Втората международна война приключва Филипинската интервенция. Военна интервенция на американската войска за разгромяване войските на ХIV японска войска (повече от 450 000 души, 980 самолета), основните сили на обединявания японски флот и завземане на Филипинския архипелаг. Филипинската интервенция стартира на 20 октомври 1944 година В нея взе участие VI войска (240 000 души), III и VII военни флотове (245 бойни кораби, от които 35 самолетоносача и 29 подводници), военновъздушните сили на Далечния изток (над 2 500 самолета). Операцията стартира с десант на о-в Лайте. По време на боевете за острова се води огромно морско стълкновение, в което японския флот е разрушен. На 9 януари 1945 година американските войски вършат десант на о-в Лусон, а през февруари - на Минданао, Палаван и други южнофилипински острови. Официално бойните дейности на Филипините приключват на 5 юли, само че на Лусон и други острови обособени групи японци се съпротивляват до довеждане докрай на войната. След Филипинската интервенция морските известия на Япония със зоната на южните морета са изцяло прекратени.
1943 година
По време на Втората международна война (1939-1945 г.) стартира настъплението на немската войска при Курск - най-голямата танкова борба в историята. Курската борба се води на Източния фронт от 5 юли до 23 август 1943 година в региона на Курската дъга. След провалянето в Сталинградската борба (1942-1943 г.) командването на Вермахта възнамерява по време на лятната акция да организира огромно нахлуване на Източния фронт, с цел да си върне изгубената стратегическа самодейност. В региона на Курската дъга са съсредоточени до 50 немски дивизии, 2 танкови бригади, 3 обособени танкови батальона и 8 дивизиона щурмови оръдия, влизащи в състава на IХ и II войска от групата армии “Център ” (командвани от ген. фелдмаршал Х. Клюге), IV танкова войска и оперативна група “Камп ” на групата армии “Юг ” (командвани от ген. фелдмаршал Е. Майнщайн). Нацистката войска включва в настъплението 900 000 души, до 10 000 оръдия и минохвъргачки, към 2 700 танка и щурмови оръдия и повече от 2 000 самолета. Към фланговете на ударните групировки работят към 20 други дивизии. Съветското командване получава сведения за подготовката на противниковото нахлуване и взема решение за краткотрайно прекосяване към защита на Курската дъга, с цел да спре настъплението на съперника и да сътвори удобни условия за прекосяване в контранастъпление. Северната част на Курската дъга е отбранявана от войските на Централния фронт (командвани от ген. К. К. Рокосовски), а южната част е отбранявана от войските на Воронежкия фронт (командвани от ген. Н. Ф. Ватутин). В тила им е концентриран мощен стратегически запас - Степният фронт (командван от ген. полк. И. С. Конев). Координацията на дейностите се реализира от представителите на Главното командване - маршалите Г. К. Жуков и А. М. Василевски. В интервала април-юни на Курската дъга руските войски основават 8 отбранителни рубежа с дълбочина до 300 км. Направлението на предстоящите противникови удари е минирано със междинна компактност 1 500 танкови и 1 700 противопехотни мини на 1 км фронт. В началото на юли на Курската дъга Червената войска разполага с повече от 1,3 млн. души, до 200 000 оръдия и минохвъргачки, към 3 600 танка и самоходни оръдия и до 2 800 самолета. Германските войски стартират настъплението на 5 юли в северната част на Курската дъга. За 5 дни фашистите съумяват да обхванат на 10-12 км в защитата на Червената войска. В южната част нацистите съумяват да реализират доста предимство, само че съумяват да обхванат единствено на към 35 км. На 12 юли в борбата се включват руските стратегически запаси. В региона на с. Прохоровка става едно от най-големите в историята на войните танково стълкновение, в което от двете страни вземат участие 1 500 танка и самоходни оръдия и доста авиация. За един ден германците изгубват повече от 350 танка и повече от 10 000 души. На 12 юли е преломът в Курската битка; немската войска минава към защита и от 16 юли стартира оттегляне. Войските на Воронежкия (от 19 юли и на Степния фронт) стартират гонене и отблъскват немските войски на изходното им състояние. На 12 юли в настъплението се включват и войските на Западния фронт (командвани от - В. Д. Соколовски) и Брянския фронт (командвани от - ген.-полк. М. М. Попов). На 26 юли нацистките войски отстъпват Орел (освободен на 5 август). В резултат на контранастъплението Червената войска се придвижва на 140 км на запад и основава условия за общо нахлуване за освобождение на Украйна. В Курската борба са унищожени към 30 фашистки дивизии, от които 7 танкови. Общите загуби на германците са повече от 500 000 души. Тя прави радикален поврат в хода на войната на Източния фронт и значително въздейства върху хода на цялата Втора международна война. След Курската борба стратегическата самодейност дефинитивно минава в ръцете на руското командване.
1940 година
Френското държавно управление във Виши скъсва дипломатическите връзки с Англия. Генерал дьо Гол сформира френско държавно управление в заточение в Лондон.
Шарл Мари дьо Гол е президент на Франция (1959-1969 г.), ръководител на Временното държавно управление (1944-1946 г.), министър-председател (юни-декември 1958 г.). Участва като офицер в Първата международна война. Във Втората международна война е бригаден военачалник в борбата за Франция (май 1940 г.). След капитулацията (юни 1940 г.) възглавява комитета " Свободна Франция " в Лондон. През 1943 година основава в Алжир Френския комитет за национално избавление. Съставя нова конституция и слага начало на Петата република. Ликвидира алжирската рецесия (1962 г.). През 1969 година подава оставка след референдум, дал своя вот съмнение към промените на Дьо Гол. Пише писания по въпроси на политиката, военната стратегия; записки.
1937 година
В Букурещ завършва конференция на българите от Добруджа, Банат, Бесарабия, Букурещ, Браила и Галац, която учредява българска малцинствена партия (Върховен национален съвет на българското малцинство в Румъния).
1932 година
Антонио де Оливейра Салазар става министър председател на Португалия, след което основава нова конституция, установяваща властнически режим в страната и ръководи като деспот до 1968 година
Антонио де Оливейра Салазар е роден през 1889 година Той е професор по финанси и стопанска система. През 1930 година основава партията " Национален съюз ". През 1928 година е назначен за финансов министър, а през 1932 година президентът Антониу де Фрагозу Кармона го назначава за министър председател. Преди да стане министър председател, Салазар съумява да реорганизира финансите на страната и за пръв път от десетилетия да осъществя бюджетен остатък, което му печели поддръжката на армията, църквата, монархистите, междинната класа и аристократите. През 1933 година Салазар постанова нова конституция, която му дава на процедура неограничени пълномощия и по този начин властническият режим в страната е легализиран. По време на ръководството си Салазар твърди, че построява Estado Novo, безусловно - нова страна. Като основа на своята тирания той сочи стабилността, а промените му облагодетелстват висшите класи. Образованието не е считано за приоритет и в него не се влага, само че за сметка на това усърдно се построява мрежата на тайната полиция PIDE, която потушава всяко неодобрение.
1908 година
Младотурците разгласяват послание към българите в Охридско за подпомагане с заричане за пълноправие, откакто в Ресенския османски гарнизон в Македония на 3 юли 1908 година избухва Младотурската гражданска война на комитета " Единение и прогрес ". Дадена е политическа прошка и са освободени към 1500 българи.
Комитетът " Единение и прогрес " е организация на младотурците. Основана е през 1889 година в Цариград. Поставя си за задача събарянето на абсолютисткия режим на султан Абдул Хамид II и заменянето му с конституционно-парламентарен, а във външнополитически проект – унищожаване на зависимостта на Турция от Великите сили и възвръщане на тогавашното и великолепие. От 1907 година ролята на централно управление поема Солунският клон на комитета. Под управлението на комитета се прави Младотурската гражданска война 1908 година След поемането на ръководството на страната комитетът се преустройва в политическа партия, която последователно се преориентира към предходния политически курс на султана както във външнополитически, по този начин и във вътрешнополитически проект. Бързо не помни за обещаните права на немюсюлманското население в империята, измежду което са и българите от Тракия и Македония. След разгрома на Турция в Първата международна война (1914-1918 г.) комитетът се саморазпуска, само че обособени негови дейци не престават присъединяване си в политическия живот на страната. Поради враждебното им отношение към кемалистите през 1926 година се поставя завършек на тяхната активност.
Младотурска гражданска война (1908 г.) е осъществена в Османската империя от Комитета " Единение и прогрес ". Първи въстава гарнизонът в Ресен, последван от гарнизоните в Битоля и Одрин. Безсилен да се оправи с ситуацията, султан Абдул Хамид II афишира на 23 против 24 юли, че възвръща конституцията от 1876 година и единодушието си за осъществяване на избори за парламент. Привлечени от лъжливите лозунги на младотурците за тъждество на народите в Османската империя, без оглед на тяхната езикова и религиозна принадлежност, на тяхна страна минават и някои чети на ВМОРО, които слизат от планините и се саморазпускат. Те вземат участие дружно с младотурците в потушаването на държавния прелом от април 1909 година, след който следва и детронирането на султан Абдул Хамид II. Осигурили си цялата държавна власт, младотурците бързо не помнят дадените обещания и във връзка с българското население в европейските лимити на империята не престават остарялата султанска политика. Това довежда до изстудяване на връзките им с ВМОРО и четите и още веднъж излизат в планините, с цел да доведат до край битката си за избавление от османското господство.
1865 година
Англичанинът Уилям Буут основава в Лондон Християнската задача, преименувана след това в Армия на спасението. През 1880 година Буут става основният уредник на Армията, посветила се на християнските добродетели и използването им в живота. По-късно е и неин военачалник. През 1885 година е изправен на съд по обвинявания, свързани с напъните му да прокара законодателство, което да пази девойките от морални похищения. Оправдават го. Процесът е гръмък и убеждава скептиците, че младите дами са беззащитни, и че могат да бъдат търгувани с неморална цел срещу волята им. Буут пропагандира доктрината за християнското съвършенство. Издава 9 книги. Работи с възторг за религиозното образование на младите.
1850 година
Избрана от селските старейшини делегация е призната от изключителния султански комисар Али Риза паша. Въстаниците слагат искане за отстраняването на Видинския шеф Зия паша, както и за " точното установяване на техните налози за в бъдеще; премахване на досегашния метод за събиране на същите от т. нар субаши и да се предават директно на управителите; премахване на всички турци от техните селища и разрешаване да носят оръжие също както мюсюлманите ".
1811 година
В резултат на Войната за самостоятелност на испанските колонии в Америка Венецуела получава самостоятелност.
1770 година
Започва борбата сред съветската флота и османците в региона на Чесменския залив (между о. Хиос и малоазийския бряг). Това е най-голямата морска борба по време на войната от 1768-1774 година Отряд от 9 съветски кораба, командвани от адмирал Григорий Спиридов и от Фьодор Орлов, унищожава турската флота край черноморската цитадела Чесма. Победата разрешава на съветския флот да блокира Дарданелите и да превземе редица острови от Архипелага.
Войната сред Русия и Турция се води за съветски изход на Черно море и прекъсване на турската агресия в Русия и Украйна. На страната на Турция взе участие Кримското татарско ханство. Русия стартира военните дейности през октомври 1768 година През 1769 година съветските войски завладяват Азов и гр. Таганрог на брега на Азовско море, заемат Яш, окупират Молдова и част от Влашко. Руския експедиционен корпус в Грузия освобождава Кутаиси и обсажда крепостта Поти. През 1770 година турския флот е победен в Чесменския залив край крайбрежията на Мала Азия. През 1717 година съветските войски завладяват Крим, който дефинитивно влиза в състава на Руската империя. През 1774 година съветски елементи минават Дунав, настъпват в България, обсаждат Русе, Силистра и Шумен и минават на юг от Стара планина. В акциите от 1773-1774 година се отличава А. В. Суворов. Войната приключва с Кючюккайнарджанския кротичък контракт (1774 г.). Договорът променя съотношението на силите в региона на Черно море в интерес на Русия, която получава правото да пази християнското население в Османската империя.
1439 година
Във Флоренция е оповестена унията сред Римокатолическата черква и Византия. Според Флорентинската уния Православната черква се причислява към Римокатолическата, като признава филиоквистичния догмат и върховенството на папата в християнския свят. Унията провокира неодобрение измежду православните в християнския Изток.
1413 година
В борба при с. Чамурли, многочислената войска на Мехмед I (на снимката) разгромява войските на своя брат Муса, който умира. Балканските нации одобряват успеха на Мехмед І (1413–1421 г.) като завършек на насилието, само че тя поставя край и на политическата рецесия в османската страна. Общата битка на християни и мюсюлмани против разбойническото ръководство на Муса Челеби е справедлива нужда, само че нейният краен резултат стабилизира османската власт на Балканите и открива нова интензивна фаза на експанзията в Европа.
Муса Челеби е наследник на султан Баязид I. Пленен дружно с татко си в борбата при анкара (1402 г.) остава в монголски плен до 1405 година През 1405 година връща тялото на Баязид в Бурса и го погребва, а по-късно се включва в османската революция на страната на Мехмед. През 1409/1410 година Муса минава на европейска територия. Силно антиаристократичните му визии го трансформират в обединителна фигура за християнската и мюсюлманската парадайса, подкрепян скрито от византийския император Мануил II Палеолог и от влашкия воевода Мирчо остарели и сръбския депот Стефан Лазаревич. Начело на армията си (включваща тюркски племенни опълчения, българи, власи, сърби), сложил мюсюлманския шейх Бедреддин Симави, който проповядвал религиозна толерантност и приемливост. През 1411 година побеждава и убива брат си Сюлейман и се прогласява за държател на Румелия. Скъсва споразуменията с досегашните си съдружници и с Мехмед и стартира военни дейности против всички, вследствие от което Балканите са опустошени от подчинените нему туркмени. През 1413 година против Муса се провежда коалиция, в която на страната на Мехмед влизат както Византия, Сърбия, Влашко и българската аристокрация, по този начин и самостоятелните османски регионални шефове. На 5 юли 1413 година Обединените им сили разрушават Муса в борбата при Чамурли, а него убиват.
На тази дата са родени:
1911 година
Роден е Жорж Помпиду – френски политически деятел, президент на Франция (от 1969 г.), министър-председател (1962-1968 г.). През 1934 година приключва Екол Нормал Суперийор. Получава диплом от Свободното учебно заведение за политически науки. Автор е на писания по история на френската литература. По време на Втората международна война служи в армията като лейтенант от пехотата (1939-1940 г.). Включва се във френската Съпротива след капитулацията на Франция (1940 г.). През 1944 година е референт по въпросите на образованието в секретариата на ръководителя на Временното държавно управление Шарл дьо Гол. Впоследствие става един от неговите най-близки сътрудници. Играе дейна роля в основаването на партията " Обединение на френския народ ". След отдръпването на Дьо Гол от дейна политическа активност през 1953 година Помпиду работи в частни компании. През 1954 година е един от шефовете на банка " Ротшилд ", а през 1956-1962 година е неин общоприет шеф. След връщането на Дьо Гол на власт през 1958 година взе участие в създаването на конституцията от 1958 година Член е на Конституционния съвет (1959-1962 г.).
1891 година
Роден е Джон Нортръп - американски биохимик. Носител на Нобелова премия за химия за 1946 година (заедно с У. М. Стенли и Дж. Б. Самнър). Завършва Колумбийския университет през 1912 година, където става лекар по философия през 1915 година В интервала 1915-1962 година работи в Рокфелеровия институт за медицински проучвания. Основните му проучвания са върху биохимията на ферментите. Пръв (заедно със свои сътрудници) отделя в бистър тип протеолитични ферменти: пепсин (1930 г.), трипсин (1932 г.) и други, както и един от вирусите на дифтерита и дифтерийния антитоксин. Доказва белтъчната природа на ферментите (след Дж. Б. Самнър).
1889 година
Роден е Жан Кокто - френски стихотворец, драматург, белетрист, артист, режисьор и сценарист. Изявява се в драматургията, поезията, белетристиката, есеистиката, живописта и графиката. В киното работи от 1930 година Пише сюжети за 22 филма; слага 6 игрални и 2 късометражни кино лентата. Естетико-философските си възгледи разкрива в “Красавицата и звярът ” (1946 г.), “Ужасните родители ” (1949 г.) и в трилогията “Кръвта на поета ” (1930 г.), “Орфей ” (1950 г.) и “Завещанието на Орфей ” (1969 г.). Сценарист е на “Вечното завръщане ” (1943 г.), “Дамите от Булонския лес ” (1945 г.), “Ужасните деца ” (1950 г.). Член е на Френската академия от 1955 година Издава няколко стихосбирки: “Лекомисленият принц ” (1911 г.), “Нос Добра Надежда ” (1919 г.), “Речник ” (1922 г.), “Опера ” (1927 г.), “Загадка ” (1939 г.), “Алегории ” (1941 г.), “Цифрата седем ” (1952 г.), “Светлосянка ” (1954 г.), “Другият свят ” (1958 г.), “Реквием ” (1962 г.).
1879 година
Родена е Ванда Ландовска - полска пианистка, популяризаторка на клавесинната музика. Интерпретаторка на старинна музика за клавесин (Бах, Моцарт и др.). Концертира в Европа и Америка. Създава Школа за старинна музика покрай Париж (1925 г.). От 1941 година живее в Съединени американски щати. Авторка е на музика за пиано и оркестрови пиеси, на писания за Й. С. Бах и за музиката на XVIII в.
1879 година
Роден е Дуйат Фили Дейвис (1879 - 1945), американски боен и политик, основал интернационалния тенис-трофей, който носи неговото име - купа Дейвис.
1872 година
Роден е Едуард Ерио - френски политик, министър-председател на Франция (1924-1925 г.; 1932 г.), един от водачите на Радикалната партия. От 1946 година е член на Френската академия. От 1905 година е непрекъснат (с изключение на годините на фашистката окупация на Франция) мер на Лион. Първото държавно управление на Ерио (правителство на " левия блок " ) открива дипломатически връзки със Съюз на съветските социалистически републики през 1924 година Второто държавно управление подписва със Съюз на съветските социалистически републики пакт за ненападение през юни - юли 1932 година и взе участие в Лозанската конференция. Обявява се срещу Мюнхенското споразумение (1938 г.). През 1942 година е задържан и въдворен в немски концентрационен лагер. През есента на 1945 година е освободен от руската войска. През Съюз на съветските социалистически републики се завръща в родината си. В следвоенните години се афишира срещу политиката на ерес в Европа, опълчването на военните групировки и ремилитаризацията на Западна Германия. Ерио е изтъкнат журналист, историк, публицист, книжовен и музикален критик. Автор е на монография, отдадена на философията на Филон (1897 г.), на книгите " Мадам Рекамие и нейните другари " (1904 г.), " Към историята на френската литература " (1905 г.), " Новата Русия " (1922 г.), " Лион по време на войната " (1925 г.), " Животът на Бетовен " (1929 г.) и други
1863 година
Роден е Пьотър Шевирьов - съветски бунтовник. От 1883 година следва в Харковския, а по-късно в Петербургския университет. През зимата на 1885-1886 година провежда незаконния студентски “Землячески съюз ”. В края на 1886 година дружно с А. И. Улянов приготвя нападение над император Александър III. Болен от туберкулоза, през февруари 1887 година Шевирьов отпътува за Крим. Арестуван е на 7 март 1887 година в Ялта. На 19 април на процеса по делото “Вторият 1 март ” е наказан на гибел и обесен.
1857 година
Родена е Клара Цеткин – немска общественичка, създател на немската комунистическа партия, основател за честването на Международния ден на дамата. Клара Цеткин овреме се включва в немското работническо придвижване. Член е на Германската социалдемократическа партия от 1881 година Заради проповядване на извънредно радикални хрумвания и подбудителство на вълнения е преследвана от Изключителния закон срещу социалистите. Емигрира през 1881 година Живее известно време във Франция, Австрия и Италия. Участва във всички конгреси и в работата на Втория Интернационал. След анулацията на Изключителния закон се завръща в Германия (1890 г.). По нейна самодейност е свикана първата интернационална женска конференция 1907 година След разцеплението на Германската социалдемократическа партия минава към лявото крило, оповестило се срещу националистическото придвижване на немския народ. По-късно взе участие в съюза “Спартак ” и в основаването на ГКП. В интервала 1920-1933 година е народен представител в Райхстага. Член е на Президиума на ИККИ от 1921 година От 1925 година е ръководител на Международната организация за подкрепяне на революционерите.
1843 година
Роден е Пьотър Паренсов - съветски офицер, военачалник от пехотата. През 1860 година приключва Пажеския корпус в С. Петербург, а през 1867 година Николаевската академия на Генералния щаб. През 1876 година провежда съветското разузнаване на Балканите, създава " Инструкция за работата на сътрудниците ". По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) е един от ръководителите на съветското разузнаване в Дунавската войска. Участва в боевете при Плевен и Ловеч. Министър на войната в първото българско държавно управление на Т. Бурмов (5 юли – 24 ноември 1879 г.) и в държавното управление на митрополит Климент (24 ноември 1879 г.-24 март1980 г.). През 1880 година е отзован от България, служи в съветската войска. Автор е на книгата " Из предишното ", в пет елементи (1901-1908 г.).
1841 година
Англичанинът Томас Кук открива първата туристическа организация.
Томас Кук първи прави оценка опциите за стопанска активност, които дава организирането на групови пътувания с железопътен превоз. Той се записва като сътрудник за осъществяване на групови пътувания. На 5 юли 1841 година, със особено нает трен, той транспортира от Лестър до Лафбъроу и назад 570 участници в конгреса на трезвениците с обезпечен оркестър за пътуването и закуска и развлечения след идването. През 1845 година провежда и първото по-продължително пътешестване с смесен билет. Томас Кук издава първия “Пътеводител ”, а по-късно и вестник “Екскурзиант ”. Той убеждава притежателите на частни паркове и крепости да обезпечат достъп на туристите до владенията си. Кук провежда и първите туристически пътувания зад граница - за ревюто в Париж, а от 1856 година - постоянно и в други европейски страни по ЖП маршрута Харуич - Брюксел - Кьолн - Франкфурт - Баден Баден - Страсбург - Париж - Хавър - Саутхямптън. През 50-60-те години на ХIХ век Томас Кук провежда тематични познавателни екскурзии и вечерни излети на заетите денем хора. За визитата на следващото Лондонско ревю той вкарва комбинираните ваучери за пътешестване и престояване.
За проведените пътувания за Парижкото ревю през 1867 година за първи път е въведен хотелският ваучер. Кук вкарва и интернационалния бланков билет, чието преимущество е, че дава опция на екскурзианта да прекъсва пътуването и да прави промени в маршрута без особени формалности. Организирани са пътувания до Египет и Палестина, а през 1872 година и първото околосветско пътешестване.
1832 година
Роден е Павел Чистяков - съветски възпитател и живописец. В интервала 1849-1861 година учи в Художествената академия при В. П. Басин, след което осем години специализира в художествените академии в Париж и Рим. През 1860-1864 година преподава в Рисувалното учебно заведение на Петербургското сдружение за насърчаване на художниците. От 1872 година преподава в Петербургската художествена академия. Ученици на Чистяков са В. М. Васнецов, М. А. Врубел, В. Д. Поленов, Е. И. Репин, В. А. Серов, В. И. Суриков.
На тази дата умират:
1995 година
Умира Юри Ярвет – естонски артист. Той учи в Естонския сценичен институт в интервала 1945-1949 година От 1952 година работи в спектакъл “Кингисен ”. Дебютира в киното през 1955 година Снима се във филмите “Не кани посетители ” (1959 г.), “Актьорът Йолер ” (тв, 1962 г.), “Новият неверник от преизподнята ” (1964 г.), “Мъртъв сезон ” (1968 г.), “Крал Лир ” (1971 г.), “Дивият капитан ” (1972 г.), “Комитетът на 19-те ” (1972 г.), “Соларис ” (1973 г.), “Лято ” (1976 г.), “Хотел “При починалия планинар ” (1979 г.), “Търсачи на завършения ” (1983 г.), “Синът на сатаната ” (1989 г.), “Времето на вашия живот ” (1992 г.), “Сълзата на княза на тъмнината ” (1992 г.), “Тъмнина в Талин ” (1993 г.).
1966 година
Умира Георг декор Хевеши - маджарски химик, почетен член на Унгарската АН и задграничен член на Лондонското Кралско сдружение от 1939 година Георг декор Хевеши приключва Будапещенския университет през 1908 година Професор е в университетите на Будапеща (1918 г.), Копенхаген (1920-1926 година, 1934-1943 г.), Фрайбург (1926-1934 г.), Стокхолм (1943 г.). Заедно с Д. Костер открива химическия детайл хафний през 1922 година През 1913 година с Ф. Панет. оферират метода на изотопните знаци (белязаните атоми) и за пръв път го употребява за биологични проучвания. Заедно с унгарския химик Г. Леви за пръв път употребяват активационния разбор през 1936 година През 1943 година получава Нобелова премия по химия, а 16 години по-късно и Международна премия “Атом за мир ”.
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Большая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.
През 1946 година на 5 юли дизайнерът Луи Риер демонстрира на фешън ревю в Париж новия женски бански костюм, състоящ се от две елементи.
2014 година
Правителствените сили на Украйна овладяват Славянск и Краматорск.
2013 година
Преостановено е участието на Египет в Африканския съюз
2013 година
Папа Франциск канонизирва Йоан Павел II.
2000 година
Четиристотин тридесет и седем депутати от Европейския парламент гласоподават България да бъде извадена от " черния " Шенгенски визов лист, 97 са срещу. Това решение е показано за удостоверение на Съвета на външните министри.
Шенгенското съглашение е подписано на 14 юни 1985 година Страните, които го подписват са: Франция, Германия, Белгия, Холандия и Люксембург. Споразумението планува унищожаване на граничния надзор сред страните – членки на Европейски Съюз, свободно придвижване на хора и артикули, засилен надзор по “външните ” граници на съюза. Споразумението влиза в действие на 26 март 1995 година за седем от подписалите го 10 страни. Тези седем страни са Германия, Белгия, Холандия, Испания, Франция, Люксембург и Португалия. През септември 1995 година Европейският съвет приема лист на страните, за които се изисква входна виза.
На 26 януари 2000 година Европейската комисия взема решение да извади България и Румъния от " черния " Шенгенски визов лист. Официалното изваждане на страната ни от листата става на 15 март 2001 година
1994 година
В Китай е неразрешена употребата на детски труд.
1986 година
В Москва са открити първите Игри на благосклонност, проведени по концепция на Тед Търнър.
Тед Търнър е роден през 1939 година в щата Охайо, в фамилията на притежател на рекламна организация. Учи в университета в Род Айлънд, само че не съумява да го приключи. Занимава се с телевизия от 1970 година През 1980 година основава в Атланта денонощния новинарски канал " СиЕнЕн ". Инициатор е на провеждането на спортните Игри на благосклонност.
1977 година
В Пакистан военачалник Мохамед Зия Ул Хак смъква с кървясъл прелом държавното управление на Зулфикар Али Бхуто. Бхуто е задържан и обесен.
1971 година
В Съединени американски щати се дават изборни права на лицата, навършили 18 години. До този миг право на глас имат лицата над 21-годишна възраст.
1959 година
Индонезийският президент Сукарно разпуска Народното събрание и поема цялата власт.
През 1925 година Сукарно приключва Бандунгския софтуерен институт. Той е един от уредниците на “Бандунгския проучвателен клуб ”, който приготвя основаването на Националната партия на Индонезия (1927 г.); пръв неин ръководител. През декември 1929 година е задържан от холандските колониални управляващи. След излизането си на независимост през 1932 година влиза в партията “Индонезия ” (основана през 1931 г.) и е определен за неин ръководител. През 1938 година е още веднъж задържан и заточен на о-в Флорес. През 1938 година е изместен в Южна Суматра, където остава до японското настъпление в Индонезия (1942 г.). Сукарно формулира концепциите на така наречен мархаенизъм (индонезийски вид на дребнобуржоазен социализъм). По време на японската окупация (1942-1945 г.) поддържа външна преданост към окупационните управляващи, като резервира връзките си с национално-патриотичните незаконни организации. На 17 август 1945 година прогласява независимостта на Индонезия. Един от основателите за Бандунгската конференция (1955 г.) на страните от Азия и Африка. В края на 50-те години вкарва нова форма на ръководство - така наречен “управляема народна власт ”, която ускорява персоналната власт на президента. През 1963 година сесията на Временния национален съвещателен конгрес му дава купата “велик водач на революцията ” и го назначава за доживотен президент. След събитията от 30 септември 1965 година, вследствие на които на власт идват военните, въздействието на Сукарно в политическия живот на страната отслабва. На 20 февруари 1967 година е отхвърлен от власт; отстъпва президентския пост на ген. Сухарто.
1954 година
Излъчва се първата емисия вести по Би Би Си. Нейният водещ Ричард Бейкър слага връх, като чете новините в продължение на 28 години - от 1954 година до 1982 година
Би Би Си е основана през 1922 година като първата частна радиопредавателна компания във Англия. Ръководи се от Кралска харта. Световните служби на Би Би Си излъчват от 19 декември 1932 г.; излъчвания на непознати езици от 1938 година Основни правила: относителна вътрешна самостоятелност и цялостна политическа ангажираност във връзка с английската страна. Финансира се от лицензионна такса, плащана от всеки собственик на ТВ правоприемник. Би Би Си има през днешния ден 5 национални радиостанции и 2 национални ТВ канала. Излъчва на 37 езика. Редакцията на Би Би Си в България е основана през февруари 1940 година След рухването на " желязната завеса " тя е дистанциран наблюдаващ на Източна Европа, който записва " грешките на социализма ". Популярни български коментатори: Петър Семерджиев и Г. Марков; след 1990 година - П. Увалиев. Центърът на Би Би Си в София е първият и единствен отвън Англия. Издава книги, аудио- и видеопродукти; провежда курсове за проучване на непознати езици и курсове за публицисти.
1946
Дизайнерът Луи Риер демонстрира на фешън ревю в Париж новия женски бански костюм, състоящ се от две елементи. Костюмът получава названието бикини - на името на тихоокеанския остров, на който четири дни по-рано Съединени американски щати вършат първия нуклеарен опит след края на Втората международна война. Названието символизира шока, който новият бански костюм провокира в света на модата.
1945 година
По време на Втората международна война приключва Филипинската интервенция. Военна интервенция на американската войска за разгромяване войските на ХIV японска войска (повече от 450 000 души, 980 самолета), основните сили на обединявания японски флот и завземане на Филипинския архипелаг. Филипинската интервенция стартира на 20 октомври 1944 година В нея взе участие VI войска (240 000 души), III и VII военни флотове (245 бойни кораби, от които 35 самолетоносача и 29 подводници), военновъздушните сили на Далечния изток (над 2 500 самолета). Операцията стартира с десант на о-в Лайте. По време на боевете за острова се води огромно морско стълкновение, в което японския флот е разрушен. На 9 януари 1945 година американските войски вършат десант на о-в Лусон, а през февруари - на Минданао, Палаван и други южнофилипински острови. Официално бойните дейности на Филипините приключват на 5 юли, само че на Лусон и други острови обособени групи японци се съпротивляват до довеждане докрай на войната. След Филипинската интервенция морските известия на Япония със зоната на южните морета са изцяло прекратени.
1943 година
По време на Втората международна война (1939-1945 г.) стартира настъплението на немската войска при Курск - най-голямата танкова борба в историята. Курската борба се води на Източния фронт от 5 юли до 23 август 1943 година в региона на Курската дъга. След провалянето в Сталинградската борба (1942-1943 г.) командването на Вермахта възнамерява по време на лятната акция да организира огромно нахлуване на Източния фронт, с цел да си върне изгубената стратегическа самодейност. В региона на Курската дъга са съсредоточени до 50 немски дивизии, 2 танкови бригади, 3 обособени танкови батальона и 8 дивизиона щурмови оръдия, влизащи в състава на IХ и II войска от групата армии “Център ” (командвани от ген. фелдмаршал Х. Клюге), IV танкова войска и оперативна група “Камп ” на групата армии “Юг ” (командвани от ген. фелдмаршал Е. Майнщайн). Нацистката войска включва в настъплението 900 000 души, до 10 000 оръдия и минохвъргачки, към 2 700 танка и щурмови оръдия и повече от 2 000 самолета. Към фланговете на ударните групировки работят към 20 други дивизии. Съветското командване получава сведения за подготовката на противниковото нахлуване и взема решение за краткотрайно прекосяване към защита на Курската дъга, с цел да спре настъплението на съперника и да сътвори удобни условия за прекосяване в контранастъпление. Северната част на Курската дъга е отбранявана от войските на Централния фронт (командвани от ген. К. К. Рокосовски), а южната част е отбранявана от войските на Воронежкия фронт (командвани от ген. Н. Ф. Ватутин). В тила им е концентриран мощен стратегически запас - Степният фронт (командван от ген. полк. И. С. Конев). Координацията на дейностите се реализира от представителите на Главното командване - маршалите Г. К. Жуков и А. М. Василевски. В интервала април-юни на Курската дъга руските войски основават 8 отбранителни рубежа с дълбочина до 300 км. Направлението на предстоящите противникови удари е минирано със междинна компактност 1 500 танкови и 1 700 противопехотни мини на 1 км фронт. В началото на юли на Курската дъга Червената войска разполага с повече от 1,3 млн. души, до 200 000 оръдия и минохвъргачки, към 3 600 танка и самоходни оръдия и до 2 800 самолета. Германските войски стартират настъплението на 5 юли в северната част на Курската дъга. За 5 дни фашистите съумяват да обхванат на 10-12 км в защитата на Червената войска. В южната част нацистите съумяват да реализират доста предимство, само че съумяват да обхванат единствено на към 35 км. На 12 юли в борбата се включват руските стратегически запаси. В региона на с. Прохоровка става едно от най-големите в историята на войните танково стълкновение, в което от двете страни вземат участие 1 500 танка и самоходни оръдия и доста авиация. За един ден германците изгубват повече от 350 танка и повече от 10 000 души. На 12 юли е преломът в Курската битка; немската войска минава към защита и от 16 юли стартира оттегляне. Войските на Воронежкия (от 19 юли и на Степния фронт) стартират гонене и отблъскват немските войски на изходното им състояние. На 12 юли в настъплението се включват и войските на Западния фронт (командвани от - В. Д. Соколовски) и Брянския фронт (командвани от - ген.-полк. М. М. Попов). На 26 юли нацистките войски отстъпват Орел (освободен на 5 август). В резултат на контранастъплението Червената войска се придвижва на 140 км на запад и основава условия за общо нахлуване за освобождение на Украйна. В Курската борба са унищожени към 30 фашистки дивизии, от които 7 танкови. Общите загуби на германците са повече от 500 000 души. Тя прави радикален поврат в хода на войната на Източния фронт и значително въздейства върху хода на цялата Втора международна война. След Курската борба стратегическата самодейност дефинитивно минава в ръцете на руското командване.
1940 година
Френското държавно управление във Виши скъсва дипломатическите връзки с Англия. Генерал дьо Гол сформира френско държавно управление в заточение в Лондон.
Шарл Мари дьо Гол е президент на Франция (1959-1969 г.), ръководител на Временното държавно управление (1944-1946 г.), министър-председател (юни-декември 1958 г.). Участва като офицер в Първата международна война. Във Втората международна война е бригаден военачалник в борбата за Франция (май 1940 г.). След капитулацията (юни 1940 г.) възглавява комитета " Свободна Франция " в Лондон. През 1943 година основава в Алжир Френския комитет за национално избавление. Съставя нова конституция и слага начало на Петата република. Ликвидира алжирската рецесия (1962 г.). През 1969 година подава оставка след референдум, дал своя вот съмнение към промените на Дьо Гол. Пише писания по въпроси на политиката, военната стратегия; записки.
1937 година
В Букурещ завършва конференция на българите от Добруджа, Банат, Бесарабия, Букурещ, Браила и Галац, която учредява българска малцинствена партия (Върховен национален съвет на българското малцинство в Румъния).
1932 година
Антонио де Оливейра Салазар става министър председател на Португалия, след което основава нова конституция, установяваща властнически режим в страната и ръководи като деспот до 1968 година
Антонио де Оливейра Салазар е роден през 1889 година Той е професор по финанси и стопанска система. През 1930 година основава партията " Национален съюз ". През 1928 година е назначен за финансов министър, а през 1932 година президентът Антониу де Фрагозу Кармона го назначава за министър председател. Преди да стане министър председател, Салазар съумява да реорганизира финансите на страната и за пръв път от десетилетия да осъществя бюджетен остатък, което му печели поддръжката на армията, църквата, монархистите, междинната класа и аристократите. През 1933 година Салазар постанова нова конституция, която му дава на процедура неограничени пълномощия и по този начин властническият режим в страната е легализиран. По време на ръководството си Салазар твърди, че построява Estado Novo, безусловно - нова страна. Като основа на своята тирания той сочи стабилността, а промените му облагодетелстват висшите класи. Образованието не е считано за приоритет и в него не се влага, само че за сметка на това усърдно се построява мрежата на тайната полиция PIDE, която потушава всяко неодобрение.
1908 година
Младотурците разгласяват послание към българите в Охридско за подпомагане с заричане за пълноправие, откакто в Ресенския османски гарнизон в Македония на 3 юли 1908 година избухва Младотурската гражданска война на комитета " Единение и прогрес ". Дадена е политическа прошка и са освободени към 1500 българи.
Комитетът " Единение и прогрес " е организация на младотурците. Основана е през 1889 година в Цариград. Поставя си за задача събарянето на абсолютисткия режим на султан Абдул Хамид II и заменянето му с конституционно-парламентарен, а във външнополитически проект – унищожаване на зависимостта на Турция от Великите сили и възвръщане на тогавашното и великолепие. От 1907 година ролята на централно управление поема Солунският клон на комитета. Под управлението на комитета се прави Младотурската гражданска война 1908 година След поемането на ръководството на страната комитетът се преустройва в политическа партия, която последователно се преориентира към предходния политически курс на султана както във външнополитически, по този начин и във вътрешнополитически проект. Бързо не помни за обещаните права на немюсюлманското население в империята, измежду което са и българите от Тракия и Македония. След разгрома на Турция в Първата международна война (1914-1918 г.) комитетът се саморазпуска, само че обособени негови дейци не престават присъединяване си в политическия живот на страната. Поради враждебното им отношение към кемалистите през 1926 година се поставя завършек на тяхната активност.
Младотурска гражданска война (1908 г.) е осъществена в Османската империя от Комитета " Единение и прогрес ". Първи въстава гарнизонът в Ресен, последван от гарнизоните в Битоля и Одрин. Безсилен да се оправи с ситуацията, султан Абдул Хамид II афишира на 23 против 24 юли, че възвръща конституцията от 1876 година и единодушието си за осъществяване на избори за парламент. Привлечени от лъжливите лозунги на младотурците за тъждество на народите в Османската империя, без оглед на тяхната езикова и религиозна принадлежност, на тяхна страна минават и някои чети на ВМОРО, които слизат от планините и се саморазпускат. Те вземат участие дружно с младотурците в потушаването на държавния прелом от април 1909 година, след който следва и детронирането на султан Абдул Хамид II. Осигурили си цялата държавна власт, младотурците бързо не помнят дадените обещания и във връзка с българското население в европейските лимити на империята не престават остарялата султанска политика. Това довежда до изстудяване на връзките им с ВМОРО и четите и още веднъж излизат в планините, с цел да доведат до край битката си за избавление от османското господство.
1865 година
Англичанинът Уилям Буут основава в Лондон Християнската задача, преименувана след това в Армия на спасението. През 1880 година Буут става основният уредник на Армията, посветила се на християнските добродетели и използването им в живота. По-късно е и неин военачалник. През 1885 година е изправен на съд по обвинявания, свързани с напъните му да прокара законодателство, което да пази девойките от морални похищения. Оправдават го. Процесът е гръмък и убеждава скептиците, че младите дами са беззащитни, и че могат да бъдат търгувани с неморална цел срещу волята им. Буут пропагандира доктрината за християнското съвършенство. Издава 9 книги. Работи с възторг за религиозното образование на младите.
1850 година
Избрана от селските старейшини делегация е призната от изключителния султански комисар Али Риза паша. Въстаниците слагат искане за отстраняването на Видинския шеф Зия паша, както и за " точното установяване на техните налози за в бъдеще; премахване на досегашния метод за събиране на същите от т. нар субаши и да се предават директно на управителите; премахване на всички турци от техните селища и разрешаване да носят оръжие също както мюсюлманите ".
1811 година
В резултат на Войната за самостоятелност на испанските колонии в Америка Венецуела получава самостоятелност.
1770 година
Започва борбата сред съветската флота и османците в региона на Чесменския залив (между о. Хиос и малоазийския бряг). Това е най-голямата морска борба по време на войната от 1768-1774 година Отряд от 9 съветски кораба, командвани от адмирал Григорий Спиридов и от Фьодор Орлов, унищожава турската флота край черноморската цитадела Чесма. Победата разрешава на съветския флот да блокира Дарданелите и да превземе редица острови от Архипелага.
Войната сред Русия и Турция се води за съветски изход на Черно море и прекъсване на турската агресия в Русия и Украйна. На страната на Турция взе участие Кримското татарско ханство. Русия стартира военните дейности през октомври 1768 година През 1769 година съветските войски завладяват Азов и гр. Таганрог на брега на Азовско море, заемат Яш, окупират Молдова и част от Влашко. Руския експедиционен корпус в Грузия освобождава Кутаиси и обсажда крепостта Поти. През 1770 година турския флот е победен в Чесменския залив край крайбрежията на Мала Азия. През 1717 година съветските войски завладяват Крим, който дефинитивно влиза в състава на Руската империя. През 1774 година съветски елементи минават Дунав, настъпват в България, обсаждат Русе, Силистра и Шумен и минават на юг от Стара планина. В акциите от 1773-1774 година се отличава А. В. Суворов. Войната приключва с Кючюккайнарджанския кротичък контракт (1774 г.). Договорът променя съотношението на силите в региона на Черно море в интерес на Русия, която получава правото да пази християнското население в Османската империя.
1439 година
Във Флоренция е оповестена унията сред Римокатолическата черква и Византия. Според Флорентинската уния Православната черква се причислява към Римокатолическата, като признава филиоквистичния догмат и върховенството на папата в християнския свят. Унията провокира неодобрение измежду православните в християнския Изток.
1413 година
В борба при с. Чамурли, многочислената войска на Мехмед I (на снимката) разгромява войските на своя брат Муса, който умира. Балканските нации одобряват успеха на Мехмед І (1413–1421 г.) като завършек на насилието, само че тя поставя край и на политическата рецесия в османската страна. Общата битка на християни и мюсюлмани против разбойническото ръководство на Муса Челеби е справедлива нужда, само че нейният краен резултат стабилизира османската власт на Балканите и открива нова интензивна фаза на експанзията в Европа.
Муса Челеби е наследник на султан Баязид I. Пленен дружно с татко си в борбата при анкара (1402 г.) остава в монголски плен до 1405 година През 1405 година връща тялото на Баязид в Бурса и го погребва, а по-късно се включва в османската революция на страната на Мехмед. През 1409/1410 година Муса минава на европейска територия. Силно антиаристократичните му визии го трансформират в обединителна фигура за християнската и мюсюлманската парадайса, подкрепян скрито от византийския император Мануил II Палеолог и от влашкия воевода Мирчо остарели и сръбския депот Стефан Лазаревич. Начело на армията си (включваща тюркски племенни опълчения, българи, власи, сърби), сложил мюсюлманския шейх Бедреддин Симави, който проповядвал религиозна толерантност и приемливост. През 1411 година побеждава и убива брат си Сюлейман и се прогласява за държател на Румелия. Скъсва споразуменията с досегашните си съдружници и с Мехмед и стартира военни дейности против всички, вследствие от което Балканите са опустошени от подчинените нему туркмени. През 1413 година против Муса се провежда коалиция, в която на страната на Мехмед влизат както Византия, Сърбия, Влашко и българската аристокрация, по този начин и самостоятелните османски регионални шефове. На 5 юли 1413 година Обединените им сили разрушават Муса в борбата при Чамурли, а него убиват.
На тази дата са родени:
1911 година
Роден е Жорж Помпиду – френски политически деятел, президент на Франция (от 1969 г.), министър-председател (1962-1968 г.). През 1934 година приключва Екол Нормал Суперийор. Получава диплом от Свободното учебно заведение за политически науки. Автор е на писания по история на френската литература. По време на Втората международна война служи в армията като лейтенант от пехотата (1939-1940 г.). Включва се във френската Съпротива след капитулацията на Франция (1940 г.). През 1944 година е референт по въпросите на образованието в секретариата на ръководителя на Временното държавно управление Шарл дьо Гол. Впоследствие става един от неговите най-близки сътрудници. Играе дейна роля в основаването на партията " Обединение на френския народ ". След отдръпването на Дьо Гол от дейна политическа активност през 1953 година Помпиду работи в частни компании. През 1954 година е един от шефовете на банка " Ротшилд ", а през 1956-1962 година е неин общоприет шеф. След връщането на Дьо Гол на власт през 1958 година взе участие в създаването на конституцията от 1958 година Член е на Конституционния съвет (1959-1962 г.).
1891 година
Роден е Джон Нортръп - американски биохимик. Носител на Нобелова премия за химия за 1946 година (заедно с У. М. Стенли и Дж. Б. Самнър). Завършва Колумбийския университет през 1912 година, където става лекар по философия през 1915 година В интервала 1915-1962 година работи в Рокфелеровия институт за медицински проучвания. Основните му проучвания са върху биохимията на ферментите. Пръв (заедно със свои сътрудници) отделя в бистър тип протеолитични ферменти: пепсин (1930 г.), трипсин (1932 г.) и други, както и един от вирусите на дифтерита и дифтерийния антитоксин. Доказва белтъчната природа на ферментите (след Дж. Б. Самнър).
1889 година
Роден е Жан Кокто - френски стихотворец, драматург, белетрист, артист, режисьор и сценарист. Изявява се в драматургията, поезията, белетристиката, есеистиката, живописта и графиката. В киното работи от 1930 година Пише сюжети за 22 филма; слага 6 игрални и 2 късометражни кино лентата. Естетико-философските си възгледи разкрива в “Красавицата и звярът ” (1946 г.), “Ужасните родители ” (1949 г.) и в трилогията “Кръвта на поета ” (1930 г.), “Орфей ” (1950 г.) и “Завещанието на Орфей ” (1969 г.). Сценарист е на “Вечното завръщане ” (1943 г.), “Дамите от Булонския лес ” (1945 г.), “Ужасните деца ” (1950 г.). Член е на Френската академия от 1955 година Издава няколко стихосбирки: “Лекомисленият принц ” (1911 г.), “Нос Добра Надежда ” (1919 г.), “Речник ” (1922 г.), “Опера ” (1927 г.), “Загадка ” (1939 г.), “Алегории ” (1941 г.), “Цифрата седем ” (1952 г.), “Светлосянка ” (1954 г.), “Другият свят ” (1958 г.), “Реквием ” (1962 г.).
1879 година
Родена е Ванда Ландовска - полска пианистка, популяризаторка на клавесинната музика. Интерпретаторка на старинна музика за клавесин (Бах, Моцарт и др.). Концертира в Европа и Америка. Създава Школа за старинна музика покрай Париж (1925 г.). От 1941 година живее в Съединени американски щати. Авторка е на музика за пиано и оркестрови пиеси, на писания за Й. С. Бах и за музиката на XVIII в.
1879 година
Роден е Дуйат Фили Дейвис (1879 - 1945), американски боен и политик, основал интернационалния тенис-трофей, който носи неговото име - купа Дейвис.
1872 година
Роден е Едуард Ерио - френски политик, министър-председател на Франция (1924-1925 г.; 1932 г.), един от водачите на Радикалната партия. От 1946 година е член на Френската академия. От 1905 година е непрекъснат (с изключение на годините на фашистката окупация на Франция) мер на Лион. Първото държавно управление на Ерио (правителство на " левия блок " ) открива дипломатически връзки със Съюз на съветските социалистически републики през 1924 година Второто държавно управление подписва със Съюз на съветските социалистически републики пакт за ненападение през юни - юли 1932 година и взе участие в Лозанската конференция. Обявява се срещу Мюнхенското споразумение (1938 г.). През 1942 година е задържан и въдворен в немски концентрационен лагер. През есента на 1945 година е освободен от руската войска. През Съюз на съветските социалистически републики се завръща в родината си. В следвоенните години се афишира срещу политиката на ерес в Европа, опълчването на военните групировки и ремилитаризацията на Западна Германия. Ерио е изтъкнат журналист, историк, публицист, книжовен и музикален критик. Автор е на монография, отдадена на философията на Филон (1897 г.), на книгите " Мадам Рекамие и нейните другари " (1904 г.), " Към историята на френската литература " (1905 г.), " Новата Русия " (1922 г.), " Лион по време на войната " (1925 г.), " Животът на Бетовен " (1929 г.) и други
1863 година
Роден е Пьотър Шевирьов - съветски бунтовник. От 1883 година следва в Харковския, а по-късно в Петербургския университет. През зимата на 1885-1886 година провежда незаконния студентски “Землячески съюз ”. В края на 1886 година дружно с А. И. Улянов приготвя нападение над император Александър III. Болен от туберкулоза, през февруари 1887 година Шевирьов отпътува за Крим. Арестуван е на 7 март 1887 година в Ялта. На 19 април на процеса по делото “Вторият 1 март ” е наказан на гибел и обесен.
1857 година
Родена е Клара Цеткин – немска общественичка, създател на немската комунистическа партия, основател за честването на Международния ден на дамата. Клара Цеткин овреме се включва в немското работническо придвижване. Член е на Германската социалдемократическа партия от 1881 година Заради проповядване на извънредно радикални хрумвания и подбудителство на вълнения е преследвана от Изключителния закон срещу социалистите. Емигрира през 1881 година Живее известно време във Франция, Австрия и Италия. Участва във всички конгреси и в работата на Втория Интернационал. След анулацията на Изключителния закон се завръща в Германия (1890 г.). По нейна самодейност е свикана първата интернационална женска конференция 1907 година След разцеплението на Германската социалдемократическа партия минава към лявото крило, оповестило се срещу националистическото придвижване на немския народ. По-късно взе участие в съюза “Спартак ” и в основаването на ГКП. В интервала 1920-1933 година е народен представител в Райхстага. Член е на Президиума на ИККИ от 1921 година От 1925 година е ръководител на Международната организация за подкрепяне на революционерите.
1843 година
Роден е Пьотър Паренсов - съветски офицер, военачалник от пехотата. През 1860 година приключва Пажеския корпус в С. Петербург, а през 1867 година Николаевската академия на Генералния щаб. През 1876 година провежда съветското разузнаване на Балканите, създава " Инструкция за работата на сътрудниците ". По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) е един от ръководителите на съветското разузнаване в Дунавската войска. Участва в боевете при Плевен и Ловеч. Министър на войната в първото българско държавно управление на Т. Бурмов (5 юли – 24 ноември 1879 г.) и в държавното управление на митрополит Климент (24 ноември 1879 г.-24 март1980 г.). През 1880 година е отзован от България, служи в съветската войска. Автор е на книгата " Из предишното ", в пет елементи (1901-1908 г.).
1841 година
Англичанинът Томас Кук открива първата туристическа организация.
Томас Кук първи прави оценка опциите за стопанска активност, които дава организирането на групови пътувания с железопътен превоз. Той се записва като сътрудник за осъществяване на групови пътувания. На 5 юли 1841 година, със особено нает трен, той транспортира от Лестър до Лафбъроу и назад 570 участници в конгреса на трезвениците с обезпечен оркестър за пътуването и закуска и развлечения след идването. През 1845 година провежда и първото по-продължително пътешестване с смесен билет. Томас Кук издава първия “Пътеводител ”, а по-късно и вестник “Екскурзиант ”. Той убеждава притежателите на частни паркове и крепости да обезпечат достъп на туристите до владенията си. Кук провежда и първите туристически пътувания зад граница - за ревюто в Париж, а от 1856 година - постоянно и в други европейски страни по ЖП маршрута Харуич - Брюксел - Кьолн - Франкфурт - Баден Баден - Страсбург - Париж - Хавър - Саутхямптън. През 50-60-те години на ХIХ век Томас Кук провежда тематични познавателни екскурзии и вечерни излети на заетите денем хора. За визитата на следващото Лондонско ревю той вкарва комбинираните ваучери за пътешестване и престояване.
За проведените пътувания за Парижкото ревю през 1867 година за първи път е въведен хотелският ваучер. Кук вкарва и интернационалния бланков билет, чието преимущество е, че дава опция на екскурзианта да прекъсва пътуването и да прави промени в маршрута без особени формалности. Организирани са пътувания до Египет и Палестина, а през 1872 година и първото околосветско пътешестване.
1832 година
Роден е Павел Чистяков - съветски възпитател и живописец. В интервала 1849-1861 година учи в Художествената академия при В. П. Басин, след което осем години специализира в художествените академии в Париж и Рим. През 1860-1864 година преподава в Рисувалното учебно заведение на Петербургското сдружение за насърчаване на художниците. От 1872 година преподава в Петербургската художествена академия. Ученици на Чистяков са В. М. Васнецов, М. А. Врубел, В. Д. Поленов, Е. И. Репин, В. А. Серов, В. И. Суриков.
На тази дата умират:
1995 година
Умира Юри Ярвет – естонски артист. Той учи в Естонския сценичен институт в интервала 1945-1949 година От 1952 година работи в спектакъл “Кингисен ”. Дебютира в киното през 1955 година Снима се във филмите “Не кани посетители ” (1959 г.), “Актьорът Йолер ” (тв, 1962 г.), “Новият неверник от преизподнята ” (1964 г.), “Мъртъв сезон ” (1968 г.), “Крал Лир ” (1971 г.), “Дивият капитан ” (1972 г.), “Комитетът на 19-те ” (1972 г.), “Соларис ” (1973 г.), “Лято ” (1976 г.), “Хотел “При починалия планинар ” (1979 г.), “Търсачи на завършения ” (1983 г.), “Синът на сатаната ” (1989 г.), “Времето на вашия живот ” (1992 г.), “Сълзата на княза на тъмнината ” (1992 г.), “Тъмнина в Талин ” (1993 г.).
1966 година
Умира Георг декор Хевеши - маджарски химик, почетен член на Унгарската АН и задграничен член на Лондонското Кралско сдружение от 1939 година Георг декор Хевеши приключва Будапещенския университет през 1908 година Професор е в университетите на Будапеща (1918 г.), Копенхаген (1920-1926 година, 1934-1943 г.), Фрайбург (1926-1934 г.), Стокхолм (1943 г.). Заедно с Д. Костер открива химическия детайл хафний през 1922 година През 1913 година с Ф. Панет. оферират метода на изотопните знаци (белязаните атоми) и за пръв път го употребява за биологични проучвания. Заедно с унгарския химик Г. Леви за пръв път употребяват активационния разбор през 1936 година През 1943 година получава Нобелова премия по химия, а 16 години по-късно и Международна премия “Атом за мир ”.
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Большая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ