Денят 22 септември в българската история
На тази дата през 1872 година, макар възбраната на Васил Левски, е осъществен Арбаконашкият грабеж. В Арабаконашкия проход (днес Ботевградски проход) турска пощенска кола е ограбена от група революционни дейци под управлението на Димитър Общи. В резултат на акцията са взети 125 000 гроша, които да бъдат употребявани за потребностите на Вътрешната революционна организация. На същата дата през 1912 година с царски декрет за помощник-главнокомандващ се назначава ген. Михаил Савов, а за началник-щаб на Действащата войска ген. Иван Фичев. Назначенията са част от подготовката на бъдещата Балканска война. През 1944 година със заповед на военния министър Дамян Велчев в българската войска се основава институтът на помощник-командирите, на който е предоставена политическата работа измежду войската за основаване на " приятелски връзки сред чиновете във войската " и за " културно-просветно превъзпитание в духа на концепциите на Отечествен фронт ". 1956 година - Тодор Живков отпътува с парламентарна делегация на посещаване в Югославия. По време на визитата македонският въпрос се заобикаля, само че Живков слага въпроса за антибългарската агитация в Югославия. На същата дата през 1981 година се открива паметникът на Незнайния боец в София, повдигнат в памет на българските бойци, пожертвали живота си в името на отечеството.
1997 година
Конституционният съд утвърждава Закона за достъп до архивите на някогашната Държавна сигурност.
През 1997 година XXXVIII Народно заседание приема Закон за достъп до документите на някогашната Държавна сигурност. В този закон има текст, който изисква архивите на някогашната Държавна сигурност да станат обществени. Член 13 от закона гласи: " До приключване на една година от влизането на закона в действие документите на някогашната Държавна сигурност се предават в Централния държавен списък по реда на Глава трета от Закона за държавния архивен фонд след приключване на периода по член 10, алинея 4., т. 1 от Закона за държавния архивен фонд. " (ЗДАФ, член 10, алинея 4: Приключените в деловодството документа се съхраняват в архивите на институциите и организациите в продължение на следните периоди: (т. 1) за висшите органи на власт и ръководство, за централните и окръжните институции и организации - 10 години.) Това условие на закона не е спазено, даже и при дадената от същия закон опция част от документите на някогашната Държавна сигурност да бъдат сложени при различен режим на предпазване по преценка на комисията, прилагаща Закона за достъп до документите на някогашната Държавна сигурност.
1996 година
На ексклузивен конгрес на Български земеделски народен съюз Анастасия Мозер е избрана отново за основен секретар на съюза.
Анастасия Мозер е родена на 30 юни 1937 година в София. Дъщеря е на доктор Г. М. Димитров. По политически аргументи приключва гимназия като частна ученичка. През 1962 година отпътува при родителите си в Съединени американски щати. Завършва френска лингвистика, след което работи в Световната банка, в Института за стратегически изследвания и Радио " Гласът на Америка ". През 1992 година се завръща в България и се включва в политическия живот. От 16 февруари до 8 ноември 1992 година е основен секретар е на Български земеделски народен съюз " Никола Петков ". От 8 ноември 1992 г до 18 май 1997 година е основен секретар на Български земеделски народен съюз. От 18 май 1997 година е основен секретар на Български земеделски народен съюз " Народен съюз ". Съпредседател е на парламентарната група на Български земеделски народен съюз " Народен съюз " - Демократическа партия в ХХXVIII Народно заседание. Депутат е и в ХХXVII; ХХXIX; ХХХХ Народно заседание. Избрана e за заместник-председател на 40-то Народно заседание.
1995 година
Съюз на демократичните сили внася избор на съмнение против държавното управление на Жан Виденов поради починалите на 11 август същата година 14 боеца, само че вотът е отритнат.
При неизяснени и до през днешния ден условия късно вечерта на 11 август 1995 година на околовръстното шосе в София катастрофира камион, в който изгарят 14 бойци от трудови войски. Впоследствие се открива, че по камиона е стреляно, само че по този начин и не се открива от кого и за какво.
1994 година
Бордът на шефовете на Световната банка гласоподава разпределяне на заем от $125 млн. в поддръжка на платежния баланс на България.
1993 година
Радиостанция " Свободна Европа " получава лиценз за лъчение в България.
1990 година
Андрей Луканов сформира второто си държавно управление от представители на Българска социалистическа партия.
Андрей Луканов е български политик и общественик. Роден е на 26 септември 1938 година Заема държавните постове министър-председател (1990 г.) и министър на външнотърговските връзки (1987-1989 г.). Член е на Политбюро и секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия (1989 г.), член е на Висшия съвет на Българска социалистическа партия (1990-1991 г.). След 1989 година Андрей Луканов е авторитетна и спорно оценена политическа фигура. Убит е пред дома си на 2 октомври 1996 година при неизяснени условия.
В интервала 22 - 25 септември Българска социалистическа партия организира своя 39 конгрес, на който се одобряват: платформа за по-нататъшно обновяване и превръщане на Българска социалистическа партия в " съвременна лява партия на демократичния социализъм " ; стратегия за действие; устав; решение по символите; послание " Мир, ред, избавление ". Делегатите преизбират Александър Лилов за ръководител на Висшия съвет на Българска социалистическа партия, а Александър Томов става първи заместител и отговарящ по организационните въпроси.
1981 година
Открива се паметникът на Незнайния боец в София. Той е повдигнат в памет на българските бойци, пожертвали живота си в името на отечеството. Проектът е дело на колектив с основен архитект арх. Никола Николов, ваятел е проф. Любен Димитров, инженер-конструктор - Атанас Каракостов.
В интервала 22 септември – 1 октомври по решение на ЮНЕСКО в Париж се организират Дни на България.
1973 година
България скъсва дипломатически връзки с Чили като митинг против военния прелом на ген. Пиночет от 11 септември, който смъква от власт президента-социалист Салвадор Алиенде.
Извършеният боен прелом е управляван от хунта в състав: главнокомандващ сухопътните сили ген. Аугусто Пиночет, командващ Военно-въздушните сили ген. Густаво Лей, командващ Военно-морските сили адмирал Хосе Торибио Мерино, командващ корпуса на карабинерите ген. Сесар Мендоса. На Алиенде е даден ултиматум да подаде оставка и да напусне страната. Той отхвърля. Хунтата бомбардира президентския замък " Ла Монеда " и го завладява. При щурма Алиенде, остава единствено с персоналната си защита, оказва опозиция, и е погубен.
1956 година
Тодор Живков отпътува с парламентарна делегация на посещаване в Югославия. По време на визитата македонският въпрос се заобикаля, само че Живков слага въпроса за антибългарската агитация в Югославия. Посещението продължава до 7 октомври.
Девет години по-късно, на същата дата през 1965 година, президентът на СФР Югославия и общоприет секретар на Съюза на югославските комунисти Йосип Броз Тито идва на публично посещаване в София. В диалозите с него Тодор Живков акцентира, че в Съюзна република Македония би трябвало да се даде опция популацията свободно да показва своето национално схващане. Той упорства, че на учените би трябвало да се обезпечат условия " добросъвестно, върху основата на обективните исторически обстоятелства, документи и разбори " да създават македонския въпрос, само че той " да не се раздухва " и от двете страни и да не се разрешава " посредством него да се трови атмосферата сред нашите страни и партии ". Посещението продължава до 27 септември.
1950 година
Отправя се втора нота на българското държавно управление до турските управляващи, в която се установи, че изселващите се от България жители, очакващи турски входни визи, са в мъчно състояние при настъпващата есен и зима, защото са продали парцелите си.
1944 година
Със заповед на военния министър Дамян Велчев в българската войска се основава институтът на помощник-командирите, на който е предоставена политическата работа измежду войската за основаване на " приятелски връзки сред чиновете във войската " и за " културно-просветно превъзпитание в духа на концепциите на Отечествен фронт ". За помощник-командири се назначават най-много членове на Българска работническа партия (к) и РМС. За такива са назначени: на 1. войска - Щерю Атанасов; на 2. войска - Боян Българанов; на 3. войска - Йонко Панов; на 4. войска - Борис Копчев; на 5. войска - Кирил Драмалиев; на 1. корпус - Божидар Божиков; на 2. корпус - Иван Радев; на Въздушни войски - Михаил Андреев.
1924 година
Централен комитет на Вътрешна македонска революционна организация внася меморандум в Обществото на народите за отбрана правата на българското население в Македония и за автономност на региона под контрола на ОН.
1923 година
В интервала 22 - 30 септември избухват комунистическите протести с център в Северозападна България. Те са потушени от управляващите. Водачите Васил Коларов и Георги Димитров емигрират в Югославия, където авансово са изпратили фамилиите си.
На уголемен пленум (12-24 юни 1923 г.) на ИККИ е взето решение Българска комунистическа партия (т. с.) да провежда въоръжено въстание за събаряне на държавното управление и установяването на работническо-селска власт в България. Димитър Благоев вижда заплахата от сходни дейности и се афишира срещу решението на Коминтерна. Подкрепят го и някои от членове на Централен комитет - Т. Луканов, Т. Петров и други На своя отговорност Т. Луканов изпраща контрауказания, с които анулира назначената акция. Бунтът стартира на 13 септември 1923 година в с. Мъглиж, Казанлъшко. След няколко дни придобива непостоянен темперамент и се популяризира. Към 20 септември обгръща по-голямата част от Старозагорска и Новозагорска околии. Най-масови са протестите в Северозападна България. На 23 септември е високомерен град Фердинад (днес Монтана), на 25 септември с. Бойчиновци. На 26 септември бунтовниците настъпват към Враца, само че са разрушени при с. Брусарци (днес област Монтана) от елементи от Видинския гарнизон. На 27 септември гр. Фердинанд пада и Главния революционен комитет дава разпореждане за евакуиране към Югославия. Васил Коларов и Георги Димитров още в разгара на военните дейности се трансферират на югославска територия, където авансово са изпратили фамилиите си. В Разложко и Петричко също има опити за протест. Под управлението на Вл. Поптомов комунистите завземат казармата в Разлог и властта в някои села на Разложка околия. Ръководството на Вътрешна македонска революционна организация активизира своите членове и ликвидира протеста, като изпраща всички бунтовници по домовете им. В другите региони на страната (Бургаско, Шуменско, Варненско, Пловдивско) ситуацията остава умерено. Не избухват протести в огромните градове - София, Пловдив, Варна, Бургас. За броени дни държавните сили възвръщат ситуацията.
1912 година
С царски декрет за помощник-главнокомандващ се назначава ген. Михаил Савов, а за началник-щаб на Действащата войска ген. Иван Фичев.
1908 година
В църквата " Св. Четиридесет мъченици " в Търново се афишира независимостта на България, с което страната ни отхвърля васалната си взаимозависимост от Османската империя, наложена й от Берлинския контракт (1878 г.).
Провъзгласяването на независимостта на България е политически акт, осъществен от държавното управление на Александър Малинов. С него се отхвърля васалната взаимозависимост на България от Османската империя, наложена й от Берлинския контракт, подписан през 1878 година Според контракта териториите на Северна България са включени в така наречен Княжество България - самостоятелно (самостоятелно) трибутарно (плащащо данък) княжество, което остава под висшата власт на султана. Южна България под името Източна Румелия получава административна автономност, само че остава под политическата и военната власт на султана. Княжеството би трябвало да взе участие в изплащането на държавните задължения на Турция (за него е в действие режимът на капитулациите, натрапен на Османската империя от Великите сили). Компанията на Източните железници резервира своите права на територията на Княжеството. Въпреки че васалната взаимозависимост е по-скоро официална, тя затруднява установяването на равноправни стопански и политически връзки сред България и останалите страни. Първите стъпки към унищожаване на това васално състояние са свързани с изпращането през 1879 година на български дипломатически и търговски сътрудници в прилежащите балкански страни и подписването през 1889 година на независими търговски контракти с редица страни. След Младотурската гражданска война, осъществена през 1908 година се основават условия за отменяне напълно на васалната взаимозависимост на България. Правителството и князът са подкрепени от Австро-Унгария, която се стреми да анексира Босна и Херцеговина. Поради васалната взаимозависимост на България турското държавно управление не поканва българския дипломатически представител в Цариград Иван Стефанов Гешов на банкет дружно с другите дипломати. Това дава мотив на българското държавно управление да го отзове от Османската империя. По същото време турските чиновници по Източните железници стартират стачка. За да не се прекъсне придвижването, държавното управление на Александър Малинов изпраща български чиновници на тяхно място. След прекратяването на стачката обаче българските управляващи задържат под собствен надзор ЖП линия. В такава конюнктура на 22 септември 1908 година в черквата " Св. Четиридесет мъченици " в Търново със специфичен манифест е провъзгласена независимостта на България, а княз Фердинанд I приема купата цар на България. Учредява се възпоменателен орден по този мотив. На идващия ден Австро-Унгария афишира анексирането на Босна и Херцеговина. Тъй като клаузите на Берлинския контракт 1878 година са нарушени, поражда остра Балканска рецесия (1908–1909 г.). Повечето от Великите сили отхвърлят да признаят независимостта на България, утежняват се и българо-турските връзки. Турция упорства България да й изплати 125 млн. франка обезщетение, с цел да признае българската самостоятелност. С помощта на Русия е реализирано съглашение по зародилите тежки финансови проблеми. Подписани са Руско-турски протокол (1909 г.), Българо-турски протокол (1909 г.) и Руско-български протокол (1909 г.). Според тях Русия опрощава на Турция военните й отговорности, останали още от войната от 1877–1878 година, против което Турция се отхвърля от всевъзможни искания към България. От своя страна България би трябвало да изплати на Русия в период от 75 година 82 млн. франка. Турция, а след нея и Великите сили признават независимостта на България. С провъзгласяването независимостта на България се издига интернационалният престиж на страната и тя се трансформира в равноправна на другите европейски страни.
1872 година
Извършен е Арбаконашкият грабеж. В Арабаконашкия проход (днес Ботевградски проход) турска пощенска кола е ограбена от група революционни дейци под управлението на Димитър Общи. В резултат на акцията са взети 125 000 гроша, които да бъдат употребявани за потребностите на Вътрешната революционна организация. Арбаконашкия грабеж е осъществен макар възбраната на Васил Левски. Последствията от този акт са тежки за революционната организация. Турските управляващи подхващат всеобщи арести на популацията в този край. В резултат на това са арестувани огромен брой членове на революционните комитети в Тетевен, Орхание (днес Ботевград), Етрополе, Ловеч и околните край тях села. Действията на турските управляващи са улеснени значително от признанията, които прави самичък Димитър Общи след неговото залавяне. Благодарение на самопризнанията турските управляващи попада и по следите на Васил Левски, който, с цел да предотврати окончателното пропадане на революционната организация, се насочва за Ловеч, само че е хванат посредством изменничество в Къкринското ханче.
На тази дата умират:
2006 година
Умира Пепа Николова – българска актриса.
Родена е на 23 декември 1946 година в гр. Харманли. Завършила е приблизително обучение. През 1969 година в гр. Хасково е удостоена със звание “актриса ”. Работи в Младежкия и в Държавния язвителен спектакъл.
Филмовият й дебют е в " Понеделник заран ". За ролята на Тони във кино лентата " Понеделник заран " получава премия от СБФД за най-хубава женска роля, 1988 година Най-голяма известност й носи ролята на циганката Джалма от " На всеки километър ".
Снима се в над 30 игрални и телевизионни кино лентата, както и в телевизионни сериали, измежду които " Понеделник заран ", " На всеки километър ", " Няма нищо по-хубаво от неприятното време ", " Опак човек ", " Катина ", " Снаха ", " Хирурзи, " Войната на таралежите ", " Ева на третия етаж ", " Вампири, таласъми... ", " Дунав мост ".
1921 година
Умира Иван Минчов Вазов – български публицист, стихотворец, драматург, журналист, почетен член на Българска академия на науките (от 1921 г.), почетен доктор на филологическите науки. Роден е на 9 юли 1850 година в Сопот. Брат е на Г. Вазов и В. Вазов. Учи при Партений Белчев и Ботьо Петков, а по-късно в Пловдивската гимназия, ръководена от Й. Груев. През 1870 година е изпратен в Румъния да практикува търговия при чичо си. Бяга в Браила. Попада в средите на българските хъшове. В България известно време учителства (1872-1873 г.). През 1875 година става член на революционния комитет в родния си град. След експлоадирането на Априлското въстание (1876 г.) емигрира през Цариград в Румъния. От този интервал е първата му стихосбирка " Пряпорец и гусла " (1871 г.), последвана от " Тъгите на България " (1877 г.). През Руско-турската война (1877-1878 г.) написа третата си стихосбирка " Избавление ". Работи в Берковския областен съд (1880 г.) и същата година се реалокира в Пловдив, където развива дейна обществено-политическа и публицистична активност. Заедно с Константин Величков списва в продължение на 5 години вестник " Народний глас ". Главен редактор е на списание " Наука " ; съставител е на литературното списание " Зора " (1885 г.). Отново с Константин Величков взе участие в съставителството на двутомната " Българска христоматия " (1884 г.). От това време са поетичният цикъл " Епопея на забравените ", повестта " Чичовци " и други През есента на 1886 година напуща България и се открива в Одеса. През 1894 година излиза романът " Под игото ", последван от драмата " Хъшове " (1894 г.) и романа " Нова земя " (1896 г.). От 1889 година живее в София. Издава списание " Денница " (1890-1892 г.). От 1897 година до 1899 година е министър на националната култура в кабинета на К. Стоилов. По време на войните основава високопатриотични песни, с които възпява героизма на българския боец. Автор е на многочислени пътеписи, есета, публикации, исторически повести. Обявен е за национален стихотворец. Награден е с ордена " Св. равноапостоли Кирил и Методий " (1920 г.) и с доста други български ордени. Произведенията му са преведени на към 50 езика.
На тази дата са родени:
1941 година
Родена е Анна Томова-Синтова – българска оперна певица. Завършва Музикалната консерватория, вокален факултет при Г. Златев-Черкин (1966 г.). Дипломната й работа е Татяна от “Евгений Онегин ” на сцената на Старозагорската опера. Специализира в Лайпциг. Излиза за пръв път на сцената в Лайпцигската опера с “Набуко ” от Верди (1967 г.). След получения златен орден в Рио де Жанейро (1972 г.), стартира работа в Щатсопера в Берлин. Получава най-високото отличие за изпълнителка - “камерзингирен ” (1973 г.). Същата година стартира взаимната й кариера с Херберт декор Караян по международните подиуми. Призната е за най-хубавата “Тоска ”, получава “Грами ” за “Арианда от Наксос ”. Наградата “Христина Морфова ” (1983 г.); II премия на Международния конкурс за млади оперни артисти - София (1970 г.). Държавни оценки от някогашната Германска демократична република, България, Австрия. Почетна купа “доктор хонорис идея ” на Държавната музикална академия “Панчо Владигеров ” (2001 г.).
1802 година
Роден е Юрий Иванович Венелин (псевдоним на Георги Хуца) - славист, българист, фолклорист, етнограф, лингвист. Учи в Лвовския университет. В Кишинев изследва езика и историята на българските преселници. Продължава образованието си в Москва, където следва медицина. През 1830 година посещава България. Запознава се с Васил Априлов, с който води оживена преписка. Огромни са заслугите му за българската просвета, а книгите му са генератор на хрумвания за възрожденските просветители. Умира на 26 март 1839 година в Москва. Някои съчинения: " Древние и ньiнешние болгаре в политическом, народописном, историческом и религиозном их отношении к россияном " (1829 г.), " О характере народньiх ария у славян задунайских " (1835 г.), " О зародьiше новой болгарской литературьi " (1838 г.), " Граматика на настоящия български език " и други, доста от които издадени след гибелта му.
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници :
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.;
1997 година
Конституционният съд утвърждава Закона за достъп до архивите на някогашната Държавна сигурност.
През 1997 година XXXVIII Народно заседание приема Закон за достъп до документите на някогашната Държавна сигурност. В този закон има текст, който изисква архивите на някогашната Държавна сигурност да станат обществени. Член 13 от закона гласи: " До приключване на една година от влизането на закона в действие документите на някогашната Държавна сигурност се предават в Централния държавен списък по реда на Глава трета от Закона за държавния архивен фонд след приключване на периода по член 10, алинея 4., т. 1 от Закона за държавния архивен фонд. " (ЗДАФ, член 10, алинея 4: Приключените в деловодството документа се съхраняват в архивите на институциите и организациите в продължение на следните периоди: (т. 1) за висшите органи на власт и ръководство, за централните и окръжните институции и организации - 10 години.) Това условие на закона не е спазено, даже и при дадената от същия закон опция част от документите на някогашната Държавна сигурност да бъдат сложени при различен режим на предпазване по преценка на комисията, прилагаща Закона за достъп до документите на някогашната Държавна сигурност.
1996 година
На ексклузивен конгрес на Български земеделски народен съюз Анастасия Мозер е избрана отново за основен секретар на съюза.
Анастасия Мозер е родена на 30 юни 1937 година в София. Дъщеря е на доктор Г. М. Димитров. По политически аргументи приключва гимназия като частна ученичка. През 1962 година отпътува при родителите си в Съединени американски щати. Завършва френска лингвистика, след което работи в Световната банка, в Института за стратегически изследвания и Радио " Гласът на Америка ". През 1992 година се завръща в България и се включва в политическия живот. От 16 февруари до 8 ноември 1992 година е основен секретар е на Български земеделски народен съюз " Никола Петков ". От 8 ноември 1992 г до 18 май 1997 година е основен секретар на Български земеделски народен съюз. От 18 май 1997 година е основен секретар на Български земеделски народен съюз " Народен съюз ". Съпредседател е на парламентарната група на Български земеделски народен съюз " Народен съюз " - Демократическа партия в ХХXVIII Народно заседание. Депутат е и в ХХXVII; ХХXIX; ХХХХ Народно заседание. Избрана e за заместник-председател на 40-то Народно заседание.
1995 година
Съюз на демократичните сили внася избор на съмнение против държавното управление на Жан Виденов поради починалите на 11 август същата година 14 боеца, само че вотът е отритнат.
При неизяснени и до през днешния ден условия късно вечерта на 11 август 1995 година на околовръстното шосе в София катастрофира камион, в който изгарят 14 бойци от трудови войски. Впоследствие се открива, че по камиона е стреляно, само че по този начин и не се открива от кого и за какво.
1994 година
Бордът на шефовете на Световната банка гласоподава разпределяне на заем от $125 млн. в поддръжка на платежния баланс на България.
1993 година
Радиостанция " Свободна Европа " получава лиценз за лъчение в България.
1990 година
Андрей Луканов сформира второто си държавно управление от представители на Българска социалистическа партия.
Андрей Луканов е български политик и общественик. Роден е на 26 септември 1938 година Заема държавните постове министър-председател (1990 г.) и министър на външнотърговските връзки (1987-1989 г.). Член е на Политбюро и секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия (1989 г.), член е на Висшия съвет на Българска социалистическа партия (1990-1991 г.). След 1989 година Андрей Луканов е авторитетна и спорно оценена политическа фигура. Убит е пред дома си на 2 октомври 1996 година при неизяснени условия.
В интервала 22 - 25 септември Българска социалистическа партия организира своя 39 конгрес, на който се одобряват: платформа за по-нататъшно обновяване и превръщане на Българска социалистическа партия в " съвременна лява партия на демократичния социализъм " ; стратегия за действие; устав; решение по символите; послание " Мир, ред, избавление ". Делегатите преизбират Александър Лилов за ръководител на Висшия съвет на Българска социалистическа партия, а Александър Томов става първи заместител и отговарящ по организационните въпроси.
1981 година
Открива се паметникът на Незнайния боец в София. Той е повдигнат в памет на българските бойци, пожертвали живота си в името на отечеството. Проектът е дело на колектив с основен архитект арх. Никола Николов, ваятел е проф. Любен Димитров, инженер-конструктор - Атанас Каракостов.
В интервала 22 септември – 1 октомври по решение на ЮНЕСКО в Париж се организират Дни на България.
1973 година
България скъсва дипломатически връзки с Чили като митинг против военния прелом на ген. Пиночет от 11 септември, който смъква от власт президента-социалист Салвадор Алиенде.
Извършеният боен прелом е управляван от хунта в състав: главнокомандващ сухопътните сили ген. Аугусто Пиночет, командващ Военно-въздушните сили ген. Густаво Лей, командващ Военно-морските сили адмирал Хосе Торибио Мерино, командващ корпуса на карабинерите ген. Сесар Мендоса. На Алиенде е даден ултиматум да подаде оставка и да напусне страната. Той отхвърля. Хунтата бомбардира президентския замък " Ла Монеда " и го завладява. При щурма Алиенде, остава единствено с персоналната си защита, оказва опозиция, и е погубен.
1956 година
Тодор Живков отпътува с парламентарна делегация на посещаване в Югославия. По време на визитата македонският въпрос се заобикаля, само че Живков слага въпроса за антибългарската агитация в Югославия. Посещението продължава до 7 октомври.
Девет години по-късно, на същата дата през 1965 година, президентът на СФР Югославия и общоприет секретар на Съюза на югославските комунисти Йосип Броз Тито идва на публично посещаване в София. В диалозите с него Тодор Живков акцентира, че в Съюзна република Македония би трябвало да се даде опция популацията свободно да показва своето национално схващане. Той упорства, че на учените би трябвало да се обезпечат условия " добросъвестно, върху основата на обективните исторически обстоятелства, документи и разбори " да създават македонския въпрос, само че той " да не се раздухва " и от двете страни и да не се разрешава " посредством него да се трови атмосферата сред нашите страни и партии ". Посещението продължава до 27 септември.
1950 година
Отправя се втора нота на българското държавно управление до турските управляващи, в която се установи, че изселващите се от България жители, очакващи турски входни визи, са в мъчно състояние при настъпващата есен и зима, защото са продали парцелите си.
1944 година
Със заповед на военния министър Дамян Велчев в българската войска се основава институтът на помощник-командирите, на който е предоставена политическата работа измежду войската за основаване на " приятелски връзки сред чиновете във войската " и за " културно-просветно превъзпитание в духа на концепциите на Отечествен фронт ". За помощник-командири се назначават най-много членове на Българска работническа партия (к) и РМС. За такива са назначени: на 1. войска - Щерю Атанасов; на 2. войска - Боян Българанов; на 3. войска - Йонко Панов; на 4. войска - Борис Копчев; на 5. войска - Кирил Драмалиев; на 1. корпус - Божидар Божиков; на 2. корпус - Иван Радев; на Въздушни войски - Михаил Андреев.
1924 година
Централен комитет на Вътрешна македонска революционна организация внася меморандум в Обществото на народите за отбрана правата на българското население в Македония и за автономност на региона под контрола на ОН.
1923 година
В интервала 22 - 30 септември избухват комунистическите протести с център в Северозападна България. Те са потушени от управляващите. Водачите Васил Коларов и Георги Димитров емигрират в Югославия, където авансово са изпратили фамилиите си.
На уголемен пленум (12-24 юни 1923 г.) на ИККИ е взето решение Българска комунистическа партия (т. с.) да провежда въоръжено въстание за събаряне на държавното управление и установяването на работническо-селска власт в България. Димитър Благоев вижда заплахата от сходни дейности и се афишира срещу решението на Коминтерна. Подкрепят го и някои от членове на Централен комитет - Т. Луканов, Т. Петров и други На своя отговорност Т. Луканов изпраща контрауказания, с които анулира назначената акция. Бунтът стартира на 13 септември 1923 година в с. Мъглиж, Казанлъшко. След няколко дни придобива непостоянен темперамент и се популяризира. Към 20 септември обгръща по-голямата част от Старозагорска и Новозагорска околии. Най-масови са протестите в Северозападна България. На 23 септември е високомерен град Фердинад (днес Монтана), на 25 септември с. Бойчиновци. На 26 септември бунтовниците настъпват към Враца, само че са разрушени при с. Брусарци (днес област Монтана) от елементи от Видинския гарнизон. На 27 септември гр. Фердинанд пада и Главния революционен комитет дава разпореждане за евакуиране към Югославия. Васил Коларов и Георги Димитров още в разгара на военните дейности се трансферират на югославска територия, където авансово са изпратили фамилиите си. В Разложко и Петричко също има опити за протест. Под управлението на Вл. Поптомов комунистите завземат казармата в Разлог и властта в някои села на Разложка околия. Ръководството на Вътрешна македонска революционна организация активизира своите членове и ликвидира протеста, като изпраща всички бунтовници по домовете им. В другите региони на страната (Бургаско, Шуменско, Варненско, Пловдивско) ситуацията остава умерено. Не избухват протести в огромните градове - София, Пловдив, Варна, Бургас. За броени дни държавните сили възвръщат ситуацията.
1912 година
С царски декрет за помощник-главнокомандващ се назначава ген. Михаил Савов, а за началник-щаб на Действащата войска ген. Иван Фичев.
1908 година
В църквата " Св. Четиридесет мъченици " в Търново се афишира независимостта на България, с което страната ни отхвърля васалната си взаимозависимост от Османската империя, наложена й от Берлинския контракт (1878 г.).
Провъзгласяването на независимостта на България е политически акт, осъществен от държавното управление на Александър Малинов. С него се отхвърля васалната взаимозависимост на България от Османската империя, наложена й от Берлинския контракт, подписан през 1878 година Според контракта териториите на Северна България са включени в така наречен Княжество България - самостоятелно (самостоятелно) трибутарно (плащащо данък) княжество, което остава под висшата власт на султана. Южна България под името Източна Румелия получава административна автономност, само че остава под политическата и военната власт на султана. Княжеството би трябвало да взе участие в изплащането на държавните задължения на Турция (за него е в действие режимът на капитулациите, натрапен на Османската империя от Великите сили). Компанията на Източните железници резервира своите права на територията на Княжеството. Въпреки че васалната взаимозависимост е по-скоро официална, тя затруднява установяването на равноправни стопански и политически връзки сред България и останалите страни. Първите стъпки към унищожаване на това васално състояние са свързани с изпращането през 1879 година на български дипломатически и търговски сътрудници в прилежащите балкански страни и подписването през 1889 година на независими търговски контракти с редица страни. След Младотурската гражданска война, осъществена през 1908 година се основават условия за отменяне напълно на васалната взаимозависимост на България. Правителството и князът са подкрепени от Австро-Унгария, която се стреми да анексира Босна и Херцеговина. Поради васалната взаимозависимост на България турското държавно управление не поканва българския дипломатически представител в Цариград Иван Стефанов Гешов на банкет дружно с другите дипломати. Това дава мотив на българското държавно управление да го отзове от Османската империя. По същото време турските чиновници по Източните железници стартират стачка. За да не се прекъсне придвижването, държавното управление на Александър Малинов изпраща български чиновници на тяхно място. След прекратяването на стачката обаче българските управляващи задържат под собствен надзор ЖП линия. В такава конюнктура на 22 септември 1908 година в черквата " Св. Четиридесет мъченици " в Търново със специфичен манифест е провъзгласена независимостта на България, а княз Фердинанд I приема купата цар на България. Учредява се възпоменателен орден по този мотив. На идващия ден Австро-Унгария афишира анексирането на Босна и Херцеговина. Тъй като клаузите на Берлинския контракт 1878 година са нарушени, поражда остра Балканска рецесия (1908–1909 г.). Повечето от Великите сили отхвърлят да признаят независимостта на България, утежняват се и българо-турските връзки. Турция упорства България да й изплати 125 млн. франка обезщетение, с цел да признае българската самостоятелност. С помощта на Русия е реализирано съглашение по зародилите тежки финансови проблеми. Подписани са Руско-турски протокол (1909 г.), Българо-турски протокол (1909 г.) и Руско-български протокол (1909 г.). Според тях Русия опрощава на Турция военните й отговорности, останали още от войната от 1877–1878 година, против което Турция се отхвърля от всевъзможни искания към България. От своя страна България би трябвало да изплати на Русия в период от 75 година 82 млн. франка. Турция, а след нея и Великите сили признават независимостта на България. С провъзгласяването независимостта на България се издига интернационалният престиж на страната и тя се трансформира в равноправна на другите европейски страни.
1872 година
Извършен е Арбаконашкият грабеж. В Арабаконашкия проход (днес Ботевградски проход) турска пощенска кола е ограбена от група революционни дейци под управлението на Димитър Общи. В резултат на акцията са взети 125 000 гроша, които да бъдат употребявани за потребностите на Вътрешната революционна организация. Арбаконашкия грабеж е осъществен макар възбраната на Васил Левски. Последствията от този акт са тежки за революционната организация. Турските управляващи подхващат всеобщи арести на популацията в този край. В резултат на това са арестувани огромен брой членове на революционните комитети в Тетевен, Орхание (днес Ботевград), Етрополе, Ловеч и околните край тях села. Действията на турските управляващи са улеснени значително от признанията, които прави самичък Димитър Общи след неговото залавяне. Благодарение на самопризнанията турските управляващи попада и по следите на Васил Левски, който, с цел да предотврати окончателното пропадане на революционната организация, се насочва за Ловеч, само че е хванат посредством изменничество в Къкринското ханче.
На тази дата умират:
2006 година
Умира Пепа Николова – българска актриса.
Родена е на 23 декември 1946 година в гр. Харманли. Завършила е приблизително обучение. През 1969 година в гр. Хасково е удостоена със звание “актриса ”. Работи в Младежкия и в Държавния язвителен спектакъл.
Филмовият й дебют е в " Понеделник заран ". За ролята на Тони във кино лентата " Понеделник заран " получава премия от СБФД за най-хубава женска роля, 1988 година Най-голяма известност й носи ролята на циганката Джалма от " На всеки километър ".
Снима се в над 30 игрални и телевизионни кино лентата, както и в телевизионни сериали, измежду които " Понеделник заран ", " На всеки километър ", " Няма нищо по-хубаво от неприятното време ", " Опак човек ", " Катина ", " Снаха ", " Хирурзи, " Войната на таралежите ", " Ева на третия етаж ", " Вампири, таласъми... ", " Дунав мост ".
1921 година
Умира Иван Минчов Вазов – български публицист, стихотворец, драматург, журналист, почетен член на Българска академия на науките (от 1921 г.), почетен доктор на филологическите науки. Роден е на 9 юли 1850 година в Сопот. Брат е на Г. Вазов и В. Вазов. Учи при Партений Белчев и Ботьо Петков, а по-късно в Пловдивската гимназия, ръководена от Й. Груев. През 1870 година е изпратен в Румъния да практикува търговия при чичо си. Бяга в Браила. Попада в средите на българските хъшове. В България известно време учителства (1872-1873 г.). През 1875 година става член на революционния комитет в родния си град. След експлоадирането на Априлското въстание (1876 г.) емигрира през Цариград в Румъния. От този интервал е първата му стихосбирка " Пряпорец и гусла " (1871 г.), последвана от " Тъгите на България " (1877 г.). През Руско-турската война (1877-1878 г.) написа третата си стихосбирка " Избавление ". Работи в Берковския областен съд (1880 г.) и същата година се реалокира в Пловдив, където развива дейна обществено-политическа и публицистична активност. Заедно с Константин Величков списва в продължение на 5 години вестник " Народний глас ". Главен редактор е на списание " Наука " ; съставител е на литературното списание " Зора " (1885 г.). Отново с Константин Величков взе участие в съставителството на двутомната " Българска христоматия " (1884 г.). От това време са поетичният цикъл " Епопея на забравените ", повестта " Чичовци " и други През есента на 1886 година напуща България и се открива в Одеса. През 1894 година излиза романът " Под игото ", последван от драмата " Хъшове " (1894 г.) и романа " Нова земя " (1896 г.). От 1889 година живее в София. Издава списание " Денница " (1890-1892 г.). От 1897 година до 1899 година е министър на националната култура в кабинета на К. Стоилов. По време на войните основава високопатриотични песни, с които възпява героизма на българския боец. Автор е на многочислени пътеписи, есета, публикации, исторически повести. Обявен е за национален стихотворец. Награден е с ордена " Св. равноапостоли Кирил и Методий " (1920 г.) и с доста други български ордени. Произведенията му са преведени на към 50 езика.
На тази дата са родени:
1941 година
Родена е Анна Томова-Синтова – българска оперна певица. Завършва Музикалната консерватория, вокален факултет при Г. Златев-Черкин (1966 г.). Дипломната й работа е Татяна от “Евгений Онегин ” на сцената на Старозагорската опера. Специализира в Лайпциг. Излиза за пръв път на сцената в Лайпцигската опера с “Набуко ” от Верди (1967 г.). След получения златен орден в Рио де Жанейро (1972 г.), стартира работа в Щатсопера в Берлин. Получава най-високото отличие за изпълнителка - “камерзингирен ” (1973 г.). Същата година стартира взаимната й кариера с Херберт декор Караян по международните подиуми. Призната е за най-хубавата “Тоска ”, получава “Грами ” за “Арианда от Наксос ”. Наградата “Христина Морфова ” (1983 г.); II премия на Международния конкурс за млади оперни артисти - София (1970 г.). Държавни оценки от някогашната Германска демократична република, България, Австрия. Почетна купа “доктор хонорис идея ” на Държавната музикална академия “Панчо Владигеров ” (2001 г.).
1802 година
Роден е Юрий Иванович Венелин (псевдоним на Георги Хуца) - славист, българист, фолклорист, етнограф, лингвист. Учи в Лвовския университет. В Кишинев изследва езика и историята на българските преселници. Продължава образованието си в Москва, където следва медицина. През 1830 година посещава България. Запознава се с Васил Априлов, с който води оживена преписка. Огромни са заслугите му за българската просвета, а книгите му са генератор на хрумвания за възрожденските просветители. Умира на 26 март 1839 година в Москва. Някои съчинения: " Древние и ньiнешние болгаре в политическом, народописном, историческом и религиозном их отношении к россияном " (1829 г.), " О характере народньiх ария у славян задунайских " (1835 г.), " О зародьiше новой болгарской литературьi " (1838 г.), " Граматика на настоящия български език " и други, доста от които издадени след гибелта му.
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници :
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.;
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ