На тази дата един от прекрасните български оперни певци –

На тази дата един от прелестните български оперни артисти – тенорът Николай Здравков щеше да навърши 95 години. Ще си напомним за неговото изкуство с документални записи от края на 50-те години на предишния век от постановки на оперите „ Риголето “ на Джузепе Верди и „ Ловци на бисери “ от Жорж Бизе на сцената на Русенската опера. Преди да се потопим обаче в магията на спектаклите ще изтъквам музиковедката Розалия Бикс във връзка неговата кончина: Беше детска игра да разпознаеш тенора у Николай Здравков. Дори при първа среща от улицата. Носеше „ теноровото “ като фамилен белег. И простодушието, съчетано със самобитно големство, и подкупващо нескритата суетливост, и доверчивото чистосърдечие, и непресъхващата наслада от живота, и незлобливостта към противника, и въодушевения, изобилен ентусиазъм към сцената и нейната сантиментална небивалица. Тенор до мозъка на костите си. Съсловие все по-рядко, само че все така потребно на днешния ни оперен спектакъл. Ще липсва на всички, които сме познали чистата наслада от неговото звънливо „ Ла донна е мобиле “ и още: Николай Здравков притежаваше всичко, с цел да бъде измежду първите в пространствата на първи тенор-любовник: експресивен, тембрист и пробивен глас, младежка външност, топлина и импулсивност на излъчването, сигурни височини... малко на брой можеха да бъдат сразвени с неговите Надир от „ Ловци на бисери “, Херцога в „ Риголето “, Едгардо в „ Лучия ди Ламермур “, Де Грийо в „ Манон “ на Масне... Трудно беше да повярваш, че е минал младините си без опората на систематичното музикално обучение – било в учебно заведение, било в академията; че всичко или съвсем всичко у него е израствало в практиката. Беше съдбовно обвързван със сцената... – думи на Розалия Бикс за артиста Николай Здравков, напуснал ни прибързано през 1990 година. Тенорът, който посвети дарбата, младостта и живота си на оперната сцена в крайдунавската ни столица. Заедно с Кирил Кръстев и Пенка Маринова той е в популярната „ русенска тройка ” и дружно печелят славата на Русе като „ певчески град ”. Роден е на 10 февурари 1923 година в ломското село Брусарци, в оскъдно работническо семейство. Преживява много компликации и едвам след войната получава опция да се посвети на обичаното от дете пеене. Талантът му е завещан от майка му, която е певица с чудна естествена заложба. В интервала 1948-1953 година е солист в ансамбъла на Министерство на вътрешните работи и паралелно с това учи пеене при двамата фамозни педагози Илия Йосифов и Катя Спиридонова. През февруари 1953 година е назначен за стажант-солист в Русенската национална опера, където единствено след два месеца прави своя огромен обществен дебют в ролята на Каварадоси от „ Тоска ” на Джакомо Пучини. Поетият риск с сложната партия е повече от сполучлив! Темпераментният юноша с красива театрална осанка бързо става любим на русенската аудитория. В същата година печели първото си лауреатско звание и златен орден от младежкия фестивал в Букурещ. Следват: 1954 - втора премия на състезанието „ Ема Дестинова - Карел Буриан ” в Прага, през 1956 е още веднъж първи - този път на един от най-авторитетните състезания във Вервие, Белгия. Тези оценки му отварят вратите за огромна интернационална кариера, получава предложение за дълготраен контракт за работа на Запад... Но! Решава да остане правилен на родината и на русенци, където е първи тенор в оперния спектакъл в продължение на 30 години. Гостува неведнъж в София, Варна, Пловдив, Стара Загора, Плевен и Бургас, както и на редица непознати подиуми в Европа, Азия и Америка. Сред внушителния брой спектакли, които има зад тила си - над 15 000 (от тях над 200 гостувания в Софийската опера, 100 във Варна и към 200 в други наши и непознати театри), са повече от 30 централни функции от класическия и актуалния репертоар. Той е водещият поетичен тенор в родния ни оперен спектакъл от 50-те до 70-те години на предишния век.

Съдържание на операта „ Риголето “

събота, 10 февруари, от 20 часа