14 септември 1752 г. - Британската империя приема Григорианския календар
На тази дата Британската империя приема Григорианския календар и пропуща 11 дни (предишният ден е 2 септември).
Григорианският календар (понякога именуван и Грегориански календар, „ нов жанр “) е актуалният интернационално приет всемирски календар, на който се основава и интернационалният стандарт ISO 8601.
Григорианският календар е въведен в приложимост за първи път на 4 октомври 1582 година в сходство с була от 24 февруари 1582 година на папа Григорий XIII, чието име носи и през днешния ден. Той поправя древноримския Юлиански календар, като в него са нанесени някои корекции, с цел да се регистрира по-точно дължината на тропическата година.
В Юлианския календар се приема, че времето сред две поредни пролетни равноденствия е 365,25 дни и дробната част се компенсира, като една на всеки четири години има с един ден повече (високосна година). При Григорианския календар на всеки четири века се пропущат три високосни години ( 1700, 1800 и 1900 година), което дава междинна дълготрайност на годината от 365,2425 дни. Тази стойност се приближава доста до продължителността на тропическата година - да вземем за пример времето сред пролетните равноденствия през 2000 година е 365,242374 дни.
Григорианският календар е общопризнат в другите страни по друго време, като този развой продължава съвсем три века и половина.
Основната разлика сред Григорианския календар и предшественика му, Юлианския, се състои в разпределянето на високосните години. В Юлианския календар, всяка четвърта година е високосна и има един спомагателен ден през февруари.
Средната тропическа година, т.е. интервалът на завъртане на Земята към Слънцето, лишава 365,2422 дни. Добавяйки един ден на всеки четири години, Юлианският календар има малко по-голяма междинна дължина от 365,25 дни. Това е довело до разликата с 10 дни по отношение на същинското време и като резултат датата на Великден, определяна съгласно пролетното равноденствие, се отмествала обратно към февруари.
За да се приведе календарът в сходство с равноденствието, нов вид е препоръчан за пръв път от калабрийския лекар Алойзий Лилий. Новият календар е утвърден на 24 февруари 1582 година посредством папската була Inter gravissimasна папа Григорий XIII.
Новият календар отстранява високосните дни за годините, отговарящи на следните две условия:
- годината е кратна на 100;
- годината не е кратна на 400.
Както в Юлианския календар, годините 1600 и 2000 са високосни, само че за разлика от него, 1700, 1800, 1900, 2100 не са.
Inter gravissimas постановява също, че четвъртък, 4 октомври 1582 година, ще бъде директно следван от петък, 15 октомври, с цел да се компенсира отместването, насъбрано през вековете.
Григорианският календар не се приема по едно и също време в цяла Европа. Той е натрапен от Григорий XIII в страните под негова власт. Испания, Португалия и Полша го одобряват незабавно. Други (Франция и други ), напълно скоро след тях. Протестантска Англия приема Григорианския календар чак през 18 век, а Русия би трябвало да дочака Октомврийската гражданска война, с цел да го одобри през 1918 година, като се оказва че Октомврийската гражданска война почнала на 25 октомври 1917 година съгласно юлианския календар, в действителност е почнала на 7 ноември 1917 година Разликите в календарите основават компликации на историците, тъй като примерно даден британски документ, датиран от 10 януари 1603 година, е по-късен от френски документ от 15 януари същата година. Например Уилям Шекспир и Мигел де Сервантес са умряли на една и съща дата (23 април 1616 г.), само че не и в един и същи ден. Допълнителни компликации идват от обстоятелството, че календарите се отдалечават и григорианската „ корекция “ от 10 дни през 16-ти и 17-ти век, през 18-ти век е 11 дни, през 19-ти век е 12 дни и през 20 век - 13 дни.
Григорианският календар не планува година Нула и вековете и хилядолетията стартират с годината номер 1. Следователно:
- последният ден от остарялата епоха е 31 декември от първата година преди новата ера;
- първото столетие продължава от 1 януари 1 година до 31 декември 100 година, второто - от 1 януари 101 година до 31 декември 200 година, 21-ви век и Третото хилядолетие стартират на 1 януари 2001 година
Григорианският календар е малко по-дълъг от действителното време на циркулиране на Земята към Слънцето, т.е. 365,2425 вместо 365,2422 дни, тъй че, в случай че интервалът се резервира през вековете, към 3000-та година ще би трябвало да се отнеме още един ден.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
1752 година — Британската империя приема Григориански календар и пропуща 11 дни (предишният ден е 2 септември).
1812 година — Наполеонови войни: Седем дни след Бородинската борба, Наполеон със своята Велика войска влиза в Москва без пердах, само че намира градът зарязан и разпален от отстъпващите руснаци.
1829 година — Руско-турска война (1828-1829): Османската империя подписва с Русия Одринския кротичък контракт, който поставя завършек на войната.
1867 година — Излиза първото издание на " Капиталът " на Карл Маркс.
1901 година — Президента на Съединени американски щати Уилям Маккинли умира след покушението от 6 септември и поста заема Теодор Рузвелт.
1911 година — При атентат в Киевския спектакъл смъртоносно е прострелян министър-председателя на Русия Пьотър Столипин, който умира четири дни по-късно.
1917 година — Временното съветско държавно управление афишира Руската империя за република.
1918 година — Първа международна война: Започва офанзивата на Антантата при Добро поле.
1939 година — VS-300 на Игор Сикорски става първият сполучливо пробван хеликоптер.
1943 година — Назначено е Правителство на България отпред с Добри Божилов.
1944 година — Излиза първият брой на вестник " Земеделско знаме ", орган на Български земеделски народен съюз, с основен редактор Никола Петков.
1959 година — Съветският галактически уред Луна 2 става първия обект с човешки генезис на Луната, разбивайки се на нейната повърхнина.
1960 година — Приключва срещата в Багдад на страните производителки на нефт, с която се основава ОПЕК.
1978 година — Съюз на съветските социалистически републики изстрелва автоматизираният галактически уред Венера 12.
1999 година — Кирибати, Науру и Тонга се причисляват към Организацията на обединените народи.
2006 година — Покрив на летище на испанския остров Менорка се срутва и затрупва над 20 души. Според данни на районното държавно управление единствено трима души са потърпевши при случая.
Родени
208 година — Диадумениан, римски император († 218 г.)
1169 година — Алексий II Комнин, византийски император († 1183 г.)
1769 година — Александър декор Хумболт, немски естественик († 1859 г.)
1791 година — Франц Боп, немски лингвист († 1867 г.)
1817 година — Теодор Щорм, немски публицист († 1888 г.)
1838 година — Христо Иванов-Големия, български политик († 1898 г.)
1847 година — Димитър Греков, министър-председател на България († 1901 г.)
1847 година — Павел Яблочков, съветски откривател († 1894 г.)
1848 година — Адолф Албин, румънски шахматист († 1920 г.)
1849 година — Иван Павлов, съветски физиолог, Нобелов лауреат († 1936 г.)
1853 година — Марк-Емил Руше, швейцарски политик († 1912 г.)
1859 година — Добри Петков, български политик († 1932 г.)
1860 година — Даниел Бланшу, български възпитател († 1945 г.)
1860 година — Димитър Гешов, български боен деятел († 1922 г.)
1863 година — Стою Брадистилов, български боен деятел († 1930 г.)
1864 година — Робърт Сесил, британски политик, Нобелов лауреат († 1958 г.)
1868 година — Иван Пожарлиев, български боен († 1943 г.)
1884 година — Стоян Кантуров, български бунтовник († 1959 г.)
1889 година — Мария Естер де Каповиля, финален най-стар човек († 2006 г.)
1920 година — Марио Бенедети, уругвайски публицист († 2009 г.)
1920 година — Лорънс Клайн, американски икономист, Нобелов лауреат († 2013 г.)
1921 година — Иван Янчев, български артист († 1995 г.)
1928 година — Алберто Корда, кубински фотограф († 2001 г.)
1929 година — Фердинан Ойоно, камерунски публицист и политик († 2010 г.)
1930 година — Антон Дончев, български публицист
1936 година — Уолтър Кьониг, американски артист
1937 година — Ренцо Пиано, италиански проектант
1940 година — Венцеслав Константинов, български публицист и преводач
1942 година — Хираня Лал Шрестха, непалски посланик
1944 година — Гюнтер Нетцер, немски футболист
1947 година — Сам Нийл, новозеландски артист
1950 година — Адемир Кенович, босненски режисьор
1954 година — Васил Стоев, български музикант
1956 година — Константинос Александру Караманлис, министър-председател на Гърция
1958 година — Джон Херингтън, американски астронавт
1965 година — Дмитрий Медведев, трети президент на Руската Федерация
1973 година — Румен Иванов, български футболист
1975 година — Антоанета Добрева-Нети, българска певица
1983 година — Ейми Уайнхаус, британска певица († 2011 г.)
1985 година — Ая Уето, японска актриса и певица
1987 година — Джейда Атеш, турска актриса
Починали
23 година — Юлий Цезар Друз, римски военачалник и консул (* 13 пр.н.е. г.)
407 година — Йоан Златоуст, просветител и богослов (* 349 г.)
775 година — Константин V Копроним, византийски император (* 719 г.)
891 година — Стефан VI, римски папа (*? г.)
1067 година — Прохор Пчински, български светец (*? г.)
1321 година — Данте Алигиери, италиански стихотворец (* 1265 г.)
1523 година — Адриан VI, римски папа (* 1459 г.)
1712 година — Джовани Доменико Касини, френски астроном (* 1625 г.)
1851 година — Джеймс Фенимор Купър, американски публицист (* 1789 г.)
1852 година — Артър Уелсли, херцог на Уелингтън (* 1769 г.)
1901 година — Уилям Маккинли, 25-ти президент на Съединени американски щати, (покушение) (* 1843 г.)
1903 година — Мирчо Кипрев, български бунтовник (* 1880 г.)
1906 година — Армен Купциос, гръцки бунтовник (* 1885 г.)
1916 година — Хосе Ечегарай, испански драматург (* 1832 г.)
1920 година — Ичко Димитров, български офицер и бунтовник (* 1880 г.)
1927 година — Айседора Дънкан, американска танцьорка (* 1877 г.)
1927 година — Хуго Бал, немски стихотворец и драматург (* 1886 г.)
1937 година — Томаш Масарик, първи президент на Чехословакия (* 1850 г.)
1957 година — Асен Белковски, български художник (* 1879 г.)
1967 година — Енчо Тагаров, български артист (* 1904 г.)
1970 година — Рудолф Карнап, германо-американски мъдрец (* 1891 г.)
1982 година — Грейс Кели, американска актриса, принцеса на Монако (* 1929 г.)
1984 година — Джанет Гейнър, американска актриса (* 1906 г.)
1984 година — Рада Балевска, професор (* 1903 г.)
2001 година — Стелиос Казантзидис, гръцки артист и музикант
2005 година — Искра Йосифова, българска актриса (* 1954 г.)
2005 година — Робърт Уайз, американски кино режисьор (* 1914 г.)
2008 година — Георги Китов, български археолог (* 1943 г.)
2009 година — Патрик Суейзи, американски артист (* 1952 г.)
2011 година — Рудолф Мьосбауер, немски физик, притежател на Нобелова премия за физика през 1961 година (* 1929 г.)
Празници
Източноправославна черква — Въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен (Кръстовден) (Кръстьо, Ставри)
Празник на вестник “Българска войска ” — На този ден през 1944 година излиза брой 1 на вестник “Народна армия ” ( “Всекидневен вестник за войската и народа ”), преименуван на 14 септември 1952 година в “Народна войска ”. На 27 май 1991 година е преименуван във в. ”Българска войска ”
Професионален празник на Национална работа „ Пожарна сигурност и отбрана на популацията ” и на българските пожарникари — Годишнина от учредяването през 1905 година на първото професионално обединяване на пожарникарите в България. Обявен за празник с Решение на Министерски съвет от 12 септември 1995 година
Празник на град Силистра
Източник: Wikipedia
Григорианският календар (понякога именуван и Грегориански календар, „ нов жанр “) е актуалният интернационално приет всемирски календар, на който се основава и интернационалният стандарт ISO 8601.
Григорианският календар е въведен в приложимост за първи път на 4 октомври 1582 година в сходство с була от 24 февруари 1582 година на папа Григорий XIII, чието име носи и през днешния ден. Той поправя древноримския Юлиански календар, като в него са нанесени някои корекции, с цел да се регистрира по-точно дължината на тропическата година.
В Юлианския календар се приема, че времето сред две поредни пролетни равноденствия е 365,25 дни и дробната част се компенсира, като една на всеки четири години има с един ден повече (високосна година). При Григорианския календар на всеки четири века се пропущат три високосни години ( 1700, 1800 и 1900 година), което дава междинна дълготрайност на годината от 365,2425 дни. Тази стойност се приближава доста до продължителността на тропическата година - да вземем за пример времето сред пролетните равноденствия през 2000 година е 365,242374 дни.
Григорианският календар е общопризнат в другите страни по друго време, като този развой продължава съвсем три века и половина.
Основната разлика сред Григорианския календар и предшественика му, Юлианския, се състои в разпределянето на високосните години. В Юлианския календар, всяка четвърта година е високосна и има един спомагателен ден през февруари.
Средната тропическа година, т.е. интервалът на завъртане на Земята към Слънцето, лишава 365,2422 дни. Добавяйки един ден на всеки четири години, Юлианският календар има малко по-голяма междинна дължина от 365,25 дни. Това е довело до разликата с 10 дни по отношение на същинското време и като резултат датата на Великден, определяна съгласно пролетното равноденствие, се отмествала обратно към февруари.
За да се приведе календарът в сходство с равноденствието, нов вид е препоръчан за пръв път от калабрийския лекар Алойзий Лилий. Новият календар е утвърден на 24 февруари 1582 година посредством папската була Inter gravissimasна папа Григорий XIII.
Новият календар отстранява високосните дни за годините, отговарящи на следните две условия:
- годината е кратна на 100;
- годината не е кратна на 400.
Както в Юлианския календар, годините 1600 и 2000 са високосни, само че за разлика от него, 1700, 1800, 1900, 2100 не са.
Inter gravissimas постановява също, че четвъртък, 4 октомври 1582 година, ще бъде директно следван от петък, 15 октомври, с цел да се компенсира отместването, насъбрано през вековете.
Григорианският календар не се приема по едно и също време в цяла Европа. Той е натрапен от Григорий XIII в страните под негова власт. Испания, Португалия и Полша го одобряват незабавно. Други (Франция и други ), напълно скоро след тях. Протестантска Англия приема Григорианския календар чак през 18 век, а Русия би трябвало да дочака Октомврийската гражданска война, с цел да го одобри през 1918 година, като се оказва че Октомврийската гражданска война почнала на 25 октомври 1917 година съгласно юлианския календар, в действителност е почнала на 7 ноември 1917 година Разликите в календарите основават компликации на историците, тъй като примерно даден британски документ, датиран от 10 януари 1603 година, е по-късен от френски документ от 15 януари същата година. Например Уилям Шекспир и Мигел де Сервантес са умряли на една и съща дата (23 април 1616 г.), само че не и в един и същи ден. Допълнителни компликации идват от обстоятелството, че календарите се отдалечават и григорианската „ корекция “ от 10 дни през 16-ти и 17-ти век, през 18-ти век е 11 дни, през 19-ти век е 12 дни и през 20 век - 13 дни.
Григорианският календар не планува година Нула и вековете и хилядолетията стартират с годината номер 1. Следователно:
- последният ден от остарялата епоха е 31 декември от първата година преди новата ера;
- първото столетие продължава от 1 януари 1 година до 31 декември 100 година, второто - от 1 януари 101 година до 31 декември 200 година, 21-ви век и Третото хилядолетие стартират на 1 януари 2001 година
Григорианският календар е малко по-дълъг от действителното време на циркулиране на Земята към Слънцето, т.е. 365,2425 вместо 365,2422 дни, тъй че, в случай че интервалът се резервира през вековете, към 3000-та година ще би трябвало да се отнеме още един ден.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
1752 година — Британската империя приема Григориански календар и пропуща 11 дни (предишният ден е 2 септември).
1812 година — Наполеонови войни: Седем дни след Бородинската борба, Наполеон със своята Велика войска влиза в Москва без пердах, само че намира градът зарязан и разпален от отстъпващите руснаци.
1829 година — Руско-турска война (1828-1829): Османската империя подписва с Русия Одринския кротичък контракт, който поставя завършек на войната.
1867 година — Излиза първото издание на " Капиталът " на Карл Маркс.
1901 година — Президента на Съединени американски щати Уилям Маккинли умира след покушението от 6 септември и поста заема Теодор Рузвелт.
1911 година — При атентат в Киевския спектакъл смъртоносно е прострелян министър-председателя на Русия Пьотър Столипин, който умира четири дни по-късно.
1917 година — Временното съветско държавно управление афишира Руската империя за република.
1918 година — Първа международна война: Започва офанзивата на Антантата при Добро поле.
1939 година — VS-300 на Игор Сикорски става първият сполучливо пробван хеликоптер.
1943 година — Назначено е Правителство на България отпред с Добри Божилов.
1944 година — Излиза първият брой на вестник " Земеделско знаме ", орган на Български земеделски народен съюз, с основен редактор Никола Петков.
1959 година — Съветският галактически уред Луна 2 става първия обект с човешки генезис на Луната, разбивайки се на нейната повърхнина.
1960 година — Приключва срещата в Багдад на страните производителки на нефт, с която се основава ОПЕК.
1978 година — Съюз на съветските социалистически републики изстрелва автоматизираният галактически уред Венера 12.
1999 година — Кирибати, Науру и Тонга се причисляват към Организацията на обединените народи.
2006 година — Покрив на летище на испанския остров Менорка се срутва и затрупва над 20 души. Според данни на районното държавно управление единствено трима души са потърпевши при случая.
Родени
208 година — Диадумениан, римски император († 218 г.)
1169 година — Алексий II Комнин, византийски император († 1183 г.)
1769 година — Александър декор Хумболт, немски естественик († 1859 г.)
1791 година — Франц Боп, немски лингвист († 1867 г.)
1817 година — Теодор Щорм, немски публицист († 1888 г.)
1838 година — Христо Иванов-Големия, български политик († 1898 г.)
1847 година — Димитър Греков, министър-председател на България († 1901 г.)
1847 година — Павел Яблочков, съветски откривател († 1894 г.)
1848 година — Адолф Албин, румънски шахматист († 1920 г.)
1849 година — Иван Павлов, съветски физиолог, Нобелов лауреат († 1936 г.)
1853 година — Марк-Емил Руше, швейцарски политик († 1912 г.)
1859 година — Добри Петков, български политик († 1932 г.)
1860 година — Даниел Бланшу, български възпитател († 1945 г.)
1860 година — Димитър Гешов, български боен деятел († 1922 г.)
1863 година — Стою Брадистилов, български боен деятел († 1930 г.)
1864 година — Робърт Сесил, британски политик, Нобелов лауреат († 1958 г.)
1868 година — Иван Пожарлиев, български боен († 1943 г.)
1884 година — Стоян Кантуров, български бунтовник († 1959 г.)
1889 година — Мария Естер де Каповиля, финален най-стар човек († 2006 г.)
1920 година — Марио Бенедети, уругвайски публицист († 2009 г.)
1920 година — Лорънс Клайн, американски икономист, Нобелов лауреат († 2013 г.)
1921 година — Иван Янчев, български артист († 1995 г.)
1928 година — Алберто Корда, кубински фотограф († 2001 г.)
1929 година — Фердинан Ойоно, камерунски публицист и политик († 2010 г.)
1930 година — Антон Дончев, български публицист
1936 година — Уолтър Кьониг, американски артист
1937 година — Ренцо Пиано, италиански проектант
1940 година — Венцеслав Константинов, български публицист и преводач
1942 година — Хираня Лал Шрестха, непалски посланик
1944 година — Гюнтер Нетцер, немски футболист
1947 година — Сам Нийл, новозеландски артист
1950 година — Адемир Кенович, босненски режисьор
1954 година — Васил Стоев, български музикант
1956 година — Константинос Александру Караманлис, министър-председател на Гърция
1958 година — Джон Херингтън, американски астронавт
1965 година — Дмитрий Медведев, трети президент на Руската Федерация
1973 година — Румен Иванов, български футболист
1975 година — Антоанета Добрева-Нети, българска певица
1983 година — Ейми Уайнхаус, британска певица († 2011 г.)
1985 година — Ая Уето, японска актриса и певица
1987 година — Джейда Атеш, турска актриса
Починали
23 година — Юлий Цезар Друз, римски военачалник и консул (* 13 пр.н.е. г.)
407 година — Йоан Златоуст, просветител и богослов (* 349 г.)
775 година — Константин V Копроним, византийски император (* 719 г.)
891 година — Стефан VI, римски папа (*? г.)
1067 година — Прохор Пчински, български светец (*? г.)
1321 година — Данте Алигиери, италиански стихотворец (* 1265 г.)
1523 година — Адриан VI, римски папа (* 1459 г.)
1712 година — Джовани Доменико Касини, френски астроном (* 1625 г.)
1851 година — Джеймс Фенимор Купър, американски публицист (* 1789 г.)
1852 година — Артър Уелсли, херцог на Уелингтън (* 1769 г.)
1901 година — Уилям Маккинли, 25-ти президент на Съединени американски щати, (покушение) (* 1843 г.)
1903 година — Мирчо Кипрев, български бунтовник (* 1880 г.)
1906 година — Армен Купциос, гръцки бунтовник (* 1885 г.)
1916 година — Хосе Ечегарай, испански драматург (* 1832 г.)
1920 година — Ичко Димитров, български офицер и бунтовник (* 1880 г.)
1927 година — Айседора Дънкан, американска танцьорка (* 1877 г.)
1927 година — Хуго Бал, немски стихотворец и драматург (* 1886 г.)
1937 година — Томаш Масарик, първи президент на Чехословакия (* 1850 г.)
1957 година — Асен Белковски, български художник (* 1879 г.)
1967 година — Енчо Тагаров, български артист (* 1904 г.)
1970 година — Рудолф Карнап, германо-американски мъдрец (* 1891 г.)
1982 година — Грейс Кели, американска актриса, принцеса на Монако (* 1929 г.)
1984 година — Джанет Гейнър, американска актриса (* 1906 г.)
1984 година — Рада Балевска, професор (* 1903 г.)
2001 година — Стелиос Казантзидис, гръцки артист и музикант
2005 година — Искра Йосифова, българска актриса (* 1954 г.)
2005 година — Робърт Уайз, американски кино режисьор (* 1914 г.)
2008 година — Георги Китов, български археолог (* 1943 г.)
2009 година — Патрик Суейзи, американски артист (* 1952 г.)
2011 година — Рудолф Мьосбауер, немски физик, притежател на Нобелова премия за физика през 1961 година (* 1929 г.)
Празници
Източноправославна черква — Въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен (Кръстовден) (Кръстьо, Ставри)
Празник на вестник “Българска войска ” — На този ден през 1944 година излиза брой 1 на вестник “Народна армия ” ( “Всекидневен вестник за войската и народа ”), преименуван на 14 септември 1952 година в “Народна войска ”. На 27 май 1991 година е преименуван във в. ”Българска войска ”
Професионален празник на Национална работа „ Пожарна сигурност и отбрана на популацията ” и на българските пожарникари — Годишнина от учредяването през 1905 година на първото професионално обединяване на пожарникарите в България. Обявен за празник с Решение на Министерски съвет от 12 септември 1995 година
Празник на град Силистра
Източник: Wikipedia
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ