Завръщането на Лампард не бива да събира легендите в Челси
На „ Стамфорд Бридж” замязва на комикс, в който всички супергерои от предишното се събират, с цел да ревизират дали някоя от старите им сили може да се преобразува в нещо потребно за днешния ден. Този лист пораства непрестанно: Петер Чех, Дидие Дрогба, може би даже Клод Макелеле или Ашли Коул. Хей, някой да има настоящ телефонен номер на Асиер дел Орно?
Има единствено един значим човек в цялата тази обстановка и това, което Франк Лампард си мисли, е това, което би трябвало да се случи. Ако той успее да се споразумее с Марина Грановская и стане първият британски управител на клуба от 23 години насам, това няма да значи, че ще му трябват и съотборниците от спечелилия Купата на Англия през 2007 година отбор или пък момците от Мюнхен 2012. Той ще се нуждае от тези, на които се доверява изцяло и цени най-вече, а това не значи безусловно най-големите имена от времената му на терена или тези, които сами имат упоритостите да станат мениджъри на „ сините”.
Изкушаваща е теорията, че сполучливите някогашни играчи на даден клуб носят у себе си някакво скрито познание за него, което може да върне славните му дни. Освен това, любопитно, е и удивително известна измежду сполучливите някогашни играчи. Рио Фърдинанд – претендент за незнайно тъкмо каквато директорска роля, която Ед Уудуърд желае да запълни с без значение тъкмо кой някогашен футболист на Манчестър Юнайтед, приказва предходната седмица за формулиране на „ идеология” на клуба. Това звучи отлично, но в действителност Челси се нуждае просто от управител, който да избира вярната единайсеторка и да се приготвя за хилядите дребни елементи по пътя към печеленето на футболни мачове.
Никой не очакваше Лампард да е в тази позиция единствено година след навлизането си в мениджърството, само че положителният му първи сезон с Дарби Каунти и необикновените условия към Челси му предоставиха опцията. Разбира се, кариерата му на състезател на „ сините” способства за това, но завръщането на една легенда в клуба не значи, че е нужно те всичките заедно да се съберат още веднъж.
Асистентите на Лампард – Джоуди Морис и Крис Джоунс, различен някогашен треньор в Челси, са ядрото. Лампард би трябвало да може да избира с кого да работи. Неговата кариера бе така епична и цялостна с паметни мачове, че е елементарно да си го представиш да събере остарялата банда за продължение. Реалността обаче е, че специалността на мениджъра е напълно друг филм.
Има уют в спомените за достиженията в предишното и за играчите, съдействали за тях. За сполучливото менажиране обаче от голяма важност е единствено дали те бива в тренирането, разузнаването, анализирането или някоя от другите характерни области. Няма някакво вродено качество, което подготвя даден човек да е сполучлив единствено поради общото минало. Ужасната метафора „ ДНК” би трябвало да се изтръгне от речниците на специалистите по корпоративна просвета и да се върне на изследващите генома учени. Има единствено такива, които стават за мениджъри, и такива, които не стават.
Мечтата на Челси наподобява да е реализиране на модела на Аякс със завръщащите се герои от предишното. Няма подозрение, че той сработва на моменти там, а и в Байерн (Мюнхен), но при все че не дава никаква гаранция. Марк Овермарс и Едвин ван дер Сар да вземем за пример уволниха Денис Бергкамп с претекст, разказан внимателно като „ разлики в мненията по отношение на спортно-техническата политика”. Същото разграничение в мненията го има и в Байерн, където новите старши треньори биват описвани от време на време като „ назначението, по което изпълнителният шеф Карл-Хайнц Румениге и президентът Ули Хьонес се споразумяха”, а не като мечтаното и от двамата.
Все още не е ясно каква ще е ролята на Петер Чех, макар че занапред можем да сме сигурни, че никой механически шеф няма да е по-овластен от могъщата Грановская. Дрогба няма да е в треньорския щаб. Макелеле може да следи играчите чартърен. Коул може да работи нещо в академията. Завръщането на Джон Тери е по-сложно, тъй като автоматизирано ще трансформира кино лентата в „ Шоуто на тандема Лампард и Тери”. Това се получаваше добре, когато те бяха на терена, но не е стабилно йерархически на пейката.
А каква единствено работа го чака Лампард! В дните след напускането на Еден Азар най-голямата паника ще е тази от кое място ще идват головете другия сезон, когато, най-малко както е все още, няма да може да се протяга ръка към трансферния пазар. Клубът не вижда бъдеще с Гонсало Игуаин, който ще се завърне в Ювентус с Маурицио Сари. Това оставя налични единствено Оливие Жиру, Миши Батшуай (той при други условия щеше да бъде продаден след три преотстъпвания за 18 месеца) и Тами Ейбрахам.
Жиру и Батшуай вкараха общо 7 гола в Премиър Лийг предишния сезон, като белгиецът изкара половината сезон във Валенсия и там заби единствено един гол в Ла Лига. Ейбрахам вкара 26 чартърен в Астън Вила в Чемпиъншип, в това число един в плейофие, но нямаше да има обезпечено завръщане в Челси, в случай че не беше трансферното ембарго. Азар бе голмайстор на „ сините” в шампионата с 16 попадения, само че даже и с него Челси имаше най-малкия брой вкарани голове в Топ 6 – 63, тоест с 32 по-малко от първенеца Манчестър Сити.
Това са съществени проблеми за оправяне от Лампард в очертаващия се невиждан сезон за тима. Още занапред акцията се усеща като гасенето на пожари от годините, когато Арсен Венгер трябваше да балансира загубата на основни фигури при неналичието на задоволително средства за прехвърляния поради изплащането на новия стадион. След като към този момент са назначавали и уволнявали съвсем всеки вероятен управител, в Челси взеха смелото решение да изберат Лампард. Всеки с просто око вижда какъв брой ще е сложна работата му и управлението ще би трябвало през цялото време просто да прави всичко, което той сметне за подходящо.
Сам Уолъс, „ Дейли Телеграф”
Има единствено един значим човек в цялата тази обстановка и това, което Франк Лампард си мисли, е това, което би трябвало да се случи. Ако той успее да се споразумее с Марина Грановская и стане първият британски управител на клуба от 23 години насам, това няма да значи, че ще му трябват и съотборниците от спечелилия Купата на Англия през 2007 година отбор или пък момците от Мюнхен 2012. Той ще се нуждае от тези, на които се доверява изцяло и цени най-вече, а това не значи безусловно най-големите имена от времената му на терена или тези, които сами имат упоритостите да станат мениджъри на „ сините”.
Изкушаваща е теорията, че сполучливите някогашни играчи на даден клуб носят у себе си някакво скрито познание за него, което може да върне славните му дни. Освен това, любопитно, е и удивително известна измежду сполучливите някогашни играчи. Рио Фърдинанд – претендент за незнайно тъкмо каквато директорска роля, която Ед Уудуърд желае да запълни с без значение тъкмо кой някогашен футболист на Манчестър Юнайтед, приказва предходната седмица за формулиране на „ идеология” на клуба. Това звучи отлично, но в действителност Челси се нуждае просто от управител, който да избира вярната единайсеторка и да се приготвя за хилядите дребни елементи по пътя към печеленето на футболни мачове.
Никой не очакваше Лампард да е в тази позиция единствено година след навлизането си в мениджърството, само че положителният му първи сезон с Дарби Каунти и необикновените условия към Челси му предоставиха опцията. Разбира се, кариерата му на състезател на „ сините” способства за това, но завръщането на една легенда в клуба не значи, че е нужно те всичките заедно да се съберат още веднъж.
Асистентите на Лампард – Джоуди Морис и Крис Джоунс, различен някогашен треньор в Челси, са ядрото. Лампард би трябвало да може да избира с кого да работи. Неговата кариера бе така епична и цялостна с паметни мачове, че е елементарно да си го представиш да събере остарялата банда за продължение. Реалността обаче е, че специалността на мениджъра е напълно друг филм.
Има уют в спомените за достиженията в предишното и за играчите, съдействали за тях. За сполучливото менажиране обаче от голяма важност е единствено дали те бива в тренирането, разузнаването, анализирането или някоя от другите характерни области. Няма някакво вродено качество, което подготвя даден човек да е сполучлив единствено поради общото минало. Ужасната метафора „ ДНК” би трябвало да се изтръгне от речниците на специалистите по корпоративна просвета и да се върне на изследващите генома учени. Има единствено такива, които стават за мениджъри, и такива, които не стават.
Мечтата на Челси наподобява да е реализиране на модела на Аякс със завръщащите се герои от предишното. Няма подозрение, че той сработва на моменти там, а и в Байерн (Мюнхен), но при все че не дава никаква гаранция. Марк Овермарс и Едвин ван дер Сар да вземем за пример уволниха Денис Бергкамп с претекст, разказан внимателно като „ разлики в мненията по отношение на спортно-техническата политика”. Същото разграничение в мненията го има и в Байерн, където новите старши треньори биват описвани от време на време като „ назначението, по което изпълнителният шеф Карл-Хайнц Румениге и президентът Ули Хьонес се споразумяха”, а не като мечтаното и от двамата.
Все още не е ясно каква ще е ролята на Петер Чех, макар че занапред можем да сме сигурни, че никой механически шеф няма да е по-овластен от могъщата Грановская. Дрогба няма да е в треньорския щаб. Макелеле може да следи играчите чартърен. Коул може да работи нещо в академията. Завръщането на Джон Тери е по-сложно, тъй като автоматизирано ще трансформира кино лентата в „ Шоуто на тандема Лампард и Тери”. Това се получаваше добре, когато те бяха на терена, но не е стабилно йерархически на пейката.
А каква единствено работа го чака Лампард! В дните след напускането на Еден Азар най-голямата паника ще е тази от кое място ще идват головете другия сезон, когато, най-малко както е все още, няма да може да се протяга ръка към трансферния пазар. Клубът не вижда бъдеще с Гонсало Игуаин, който ще се завърне в Ювентус с Маурицио Сари. Това оставя налични единствено Оливие Жиру, Миши Батшуай (той при други условия щеше да бъде продаден след три преотстъпвания за 18 месеца) и Тами Ейбрахам.
Жиру и Батшуай вкараха общо 7 гола в Премиър Лийг предишния сезон, като белгиецът изкара половината сезон във Валенсия и там заби единствено един гол в Ла Лига. Ейбрахам вкара 26 чартърен в Астън Вила в Чемпиъншип, в това число един в плейофие, но нямаше да има обезпечено завръщане в Челси, в случай че не беше трансферното ембарго. Азар бе голмайстор на „ сините” в шампионата с 16 попадения, само че даже и с него Челси имаше най-малкия брой вкарани голове в Топ 6 – 63, тоест с 32 по-малко от първенеца Манчестър Сити.
Това са съществени проблеми за оправяне от Лампард в очертаващия се невиждан сезон за тима. Още занапред акцията се усеща като гасенето на пожари от годините, когато Арсен Венгер трябваше да балансира загубата на основни фигури при неналичието на задоволително средства за прехвърляния поради изплащането на новия стадион. След като към този момент са назначавали и уволнявали съвсем всеки вероятен управител, в Челси взеха смелото решение да изберат Лампард. Всеки с просто око вижда какъв брой ще е сложна работата му и управлението ще би трябвало през цялото време просто да прави всичко, което той сметне за подходящо.
Сам Уолъс, „ Дейли Телеграф”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ