17 септември 1939 г.: Историческа справедливост за Беларус - кост в гърлото на Полша
„ На Сталин би трябвало да се издигне монумент в Беларус за пакта Молотов-Рибентроп “
17 септември е може би една от най-важните дати в историята на Беларус. На този ден през 1939 година стартира освободителният поход на Червената войска на територията на Западна Беларус, който се трансформира в определящ миг в процеса на образуване на беларуската държавност.
Но дълги години събитията от този интервал - от подписването на Договора за ненападение сред Съюз на съветските социалистически републики и Германия на 23 август до съвещанието на Народното събрание на Западна Беларус в края на октомври - остават в периферията на държавна идеология.
Това естествено докара до обстоятелството, че осведомителните празнини започнаха да се заемат от непозната идеология, която се основаваше на подправената теза за нападателния темперамент на дейностите на Съюз на съветските социалистически републики в навечерието и при започване на Втората международна война.
На първо място, става дума за Пакта за ненападение сред Съюз на съветските социалистически републики и Германия и секретния протокол към него (Пакта Молотов- Рибентроп). Според този документ той трябваше да разграничи сферите на взаимни ползи на Берлин и Москва в Източна Европа при положение на „ териториална и политическа метаморфоза “.
По-специално се планува Латвия, Естония, Финландия, Източна Полша и Бесарабия да бъдат включени в областта на ползите на Съюз на съветските социалистически републики, а Литва и Западна Полша - в областта на ползите на Германия. Според доста западни историци точно тези два документа стават причина за експлоадирането на Втората международна война, по време на която на 17 септември 1939 година Червената войска минава съветско-полската граница.
Пактът Молотов-Рибентроп е обект на разгорещена полемика повече от десетилетие, в която се сблъскват диаметрално противоположни гледни точки. От една страна, този документ и последвалите събития се правят оценка извънредно отрицателно, те са оповестени за главната причина за експлоадирането на Втората международна война и загубата на самостоятелност на редица европейски страни.
Тази позиция се поддържа в балтийските страни, Полша и даже в Украйна, макар че с помощта на съветско-германския контракт тя получи забележителна част от своите територии. Що се отнася до позицията на Европейския съюз, тя е изразена (2008 г.) в оповестяването от Европейския парламент на 23 август за „ Ден за възпоменание на жертвите на нацизма и сталинизма “.
От друга страна, противоположното отношение към този проблем се е развило в Русия и Беларус, а точно: Договорът от 1939 година и приложението към него подсигуряват сигурността на Съюз на съветските социалистически републики и са грамаден триумф за руската дипломация, позволявайки освобождението на земите на Западна Белорусия и Украйна и дава опция на Съветския съюз да се приготви за конфликта с Германия.
В Беларус отношението към събитията от август-септември 1939 година, при общ метод към този въпрос с Русия, има своя специфичност. В републиката главният акцент не е върху интернационалните проблеми, а върху развиването на беларуската държавност.
В същото време, за разлика от Русия, прозападният метод към казуса в продължение на доста години оказва доста въздействие върху формалното отношение към Договора и освободителната акция на Червената войска. До 2020 година измежду беларуските историци възгледите, наложени от Запада и на първо място от Полша, бяха мощни. Освен това се намесва и идеологически съставен елемент - прекачване на виновността за Втората международна война върху Съветския съюз.
През последните десетилетия „ самостоятелните “ беларуски медии, политолозите и всички, които имат отрицателно отношение към руския интервал в историята на Беларус и актуалните управляващи на републиката, постоянно са подготвяли за 17 септември материали, които се разграничават от формалната позиция на страната.
Като предписание те акцентираха „ неяснотата “ на събитията от това време, макар че беше прието, че Беларус е обединена вследствие на дейностите на Червената войска. В редица случаи бяха направени изказвания освен за „ парадоксалността “ на обединяването на беларуските земи, което „ е осъществено с помощта на дейностите на тоталитарна страна “ (?), само че и за „ руската експанзия “, за окупацията на Полша освен от Германия, само че и от Съветския съюз.
В същото време те си затварят очите за обстоятелството, че през годините на белоруските земи под диктата на Полша е имало целенасочена полонизация на локалното население на тези земи, а през 1937 година полското министерство на вътрешните работи създаде проект „ Перспективи за вътрешна блокада “, който, с цел да се реализира „ устойчиво преимущество на полското население “, включваше изселване на неполско население или размяната му с поляци.
Често се не помни, че Варшава се готви да се бори със Съветския съюз, а ръководителят на полското външно министерство Йозеф Бек осведоми Рибентроп на 26 януари 1939 година, че главната цел на Полша е „ отслабването и провалянето на Русия “, че Полша има намерение да претендира за руска Украйна и достъп до Черно море.
На 4 март 1939 година се пръква на бял свят полския проект за война със Съветския съюз, наименуван Wschód( " Изток " ). И всичко това се премълчава и „ не помни от беларуските последователи на концепцията за възобновяване на Реч Посполита „ от море до море “.
Официалната позиция на беларуската страна по отношение на пакта и последвалите го събития произлиза от руската историческа школа. По-специално, Пактът за ненападение се пояснява като акт, който разреши на Съветския съюз да забави началото на войната, а обединяването на беларуските земи се назовава „ най-важното събитие “ в националната история.
През 2019 година президентът на Беларус Александър Лукашенко сподели: „ На Сталин би трябвало да издигне монумент в Беларус... за пакта Молотов-Рибентроп, тъй като същинските граници, сегашните граници на нашата Беларус, бяха пресъздадени с помощта на това. “
В същото време до събитията от 2020 година, когато в Беларус беше осъществен опит за държавен прелом, републиката на публично равнище не придаваше огромно значение на опитите за фундаментално преразглеждане на историята на Съюз на съветските социалистически републики въз основа на западноевропейската идеологии.
Тъжният резултат от това беше обилие от спекулации и откровени неистини за събитията от 1939 година, които съперниците на беларуските управляващи се пробваха да вкарат в публичното схващане. По всевъзможен метод смисъла на освободителния поход на Червената войска за беларусите беше заличено, обликът на Полша като жертва на две „ безчовечен сили “ беше изведен на напред във времето.
Едва предходната година, когато в Минск най-сетне стана ясно, че няма вероятности за определяне на, в случай че не другарски, то най-малко естествени връзки с полските управляващи, беларуската страна постави цялостен завършек на проблематизирането на събитията от 1939 година
През юни 2021 година Александър Лукашенко подписа декрет за оповестяване на 17 септември за Ден на националното единение. Днес, отбелязва беларуският водач, тази дата е „ освен увещание за цената на свободата и независимостта, само че и респект към епохата, която ни даде правото на нас, беларусите, да заемем своето място на картата на света “.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
17 септември е може би една от най-важните дати в историята на Беларус. На този ден през 1939 година стартира освободителният поход на Червената войска на територията на Западна Беларус, който се трансформира в определящ миг в процеса на образуване на беларуската държавност.
Но дълги години събитията от този интервал - от подписването на Договора за ненападение сред Съюз на съветските социалистически републики и Германия на 23 август до съвещанието на Народното събрание на Западна Беларус в края на октомври - остават в периферията на държавна идеология.
Това естествено докара до обстоятелството, че осведомителните празнини започнаха да се заемат от непозната идеология, която се основаваше на подправената теза за нападателния темперамент на дейностите на Съюз на съветските социалистически републики в навечерието и при започване на Втората международна война.
На първо място, става дума за Пакта за ненападение сред Съюз на съветските социалистически републики и Германия и секретния протокол към него (Пакта Молотов- Рибентроп). Според този документ той трябваше да разграничи сферите на взаимни ползи на Берлин и Москва в Източна Европа при положение на „ териториална и политическа метаморфоза “.
По-специално се планува Латвия, Естония, Финландия, Източна Полша и Бесарабия да бъдат включени в областта на ползите на Съюз на съветските социалистически републики, а Литва и Западна Полша - в областта на ползите на Германия. Според доста западни историци точно тези два документа стават причина за експлоадирането на Втората международна война, по време на която на 17 септември 1939 година Червената войска минава съветско-полската граница.
Пактът Молотов-Рибентроп е обект на разгорещена полемика повече от десетилетие, в която се сблъскват диаметрално противоположни гледни точки. От една страна, този документ и последвалите събития се правят оценка извънредно отрицателно, те са оповестени за главната причина за експлоадирането на Втората международна война и загубата на самостоятелност на редица европейски страни.
Тази позиция се поддържа в балтийските страни, Полша и даже в Украйна, макар че с помощта на съветско-германския контракт тя получи забележителна част от своите територии. Що се отнася до позицията на Европейския съюз, тя е изразена (2008 г.) в оповестяването от Европейския парламент на 23 август за „ Ден за възпоменание на жертвите на нацизма и сталинизма “.
От друга страна, противоположното отношение към този проблем се е развило в Русия и Беларус, а точно: Договорът от 1939 година и приложението към него подсигуряват сигурността на Съюз на съветските социалистически републики и са грамаден триумф за руската дипломация, позволявайки освобождението на земите на Западна Белорусия и Украйна и дава опция на Съветския съюз да се приготви за конфликта с Германия.
В Беларус отношението към събитията от август-септември 1939 година, при общ метод към този въпрос с Русия, има своя специфичност. В републиката главният акцент не е върху интернационалните проблеми, а върху развиването на беларуската държавност.
В същото време, за разлика от Русия, прозападният метод към казуса в продължение на доста години оказва доста въздействие върху формалното отношение към Договора и освободителната акция на Червената войска. До 2020 година измежду беларуските историци възгледите, наложени от Запада и на първо място от Полша, бяха мощни. Освен това се намесва и идеологически съставен елемент - прекачване на виновността за Втората международна война върху Съветския съюз.
През последните десетилетия „ самостоятелните “ беларуски медии, политолозите и всички, които имат отрицателно отношение към руския интервал в историята на Беларус и актуалните управляващи на републиката, постоянно са подготвяли за 17 септември материали, които се разграничават от формалната позиция на страната.
Като предписание те акцентираха „ неяснотата “ на събитията от това време, макар че беше прието, че Беларус е обединена вследствие на дейностите на Червената войска. В редица случаи бяха направени изказвания освен за „ парадоксалността “ на обединяването на беларуските земи, което „ е осъществено с помощта на дейностите на тоталитарна страна “ (?), само че и за „ руската експанзия “, за окупацията на Полша освен от Германия, само че и от Съветския съюз.
В същото време те си затварят очите за обстоятелството, че през годините на белоруските земи под диктата на Полша е имало целенасочена полонизация на локалното население на тези земи, а през 1937 година полското министерство на вътрешните работи създаде проект „ Перспективи за вътрешна блокада “, който, с цел да се реализира „ устойчиво преимущество на полското население “, включваше изселване на неполско население или размяната му с поляци.
Често се не помни, че Варшава се готви да се бори със Съветския съюз, а ръководителят на полското външно министерство Йозеф Бек осведоми Рибентроп на 26 януари 1939 година, че главната цел на Полша е „ отслабването и провалянето на Русия “, че Полша има намерение да претендира за руска Украйна и достъп до Черно море.
На 4 март 1939 година се пръква на бял свят полския проект за война със Съветския съюз, наименуван Wschód( " Изток " ). И всичко това се премълчава и „ не помни от беларуските последователи на концепцията за възобновяване на Реч Посполита „ от море до море “.
Официалната позиция на беларуската страна по отношение на пакта и последвалите го събития произлиза от руската историческа школа. По-специално, Пактът за ненападение се пояснява като акт, който разреши на Съветския съюз да забави началото на войната, а обединяването на беларуските земи се назовава „ най-важното събитие “ в националната история.
През 2019 година президентът на Беларус Александър Лукашенко сподели: „ На Сталин би трябвало да издигне монумент в Беларус... за пакта Молотов-Рибентроп, тъй като същинските граници, сегашните граници на нашата Беларус, бяха пресъздадени с помощта на това. “
В същото време до събитията от 2020 година, когато в Беларус беше осъществен опит за държавен прелом, републиката на публично равнище не придаваше огромно значение на опитите за фундаментално преразглеждане на историята на Съюз на съветските социалистически републики въз основа на западноевропейската идеологии.
Тъжният резултат от това беше обилие от спекулации и откровени неистини за събитията от 1939 година, които съперниците на беларуските управляващи се пробваха да вкарат в публичното схващане. По всевъзможен метод смисъла на освободителния поход на Червената войска за беларусите беше заличено, обликът на Полша като жертва на две „ безчовечен сили “ беше изведен на напред във времето.
Едва предходната година, когато в Минск най-сетне стана ясно, че няма вероятности за определяне на, в случай че не другарски, то най-малко естествени връзки с полските управляващи, беларуската страна постави цялостен завършек на проблематизирането на събитията от 1939 година
През юни 2021 година Александър Лукашенко подписа декрет за оповестяване на 17 септември за Ден на националното единение. Днес, отбелязва беларуският водач, тази дата е „ освен увещание за цената на свободата и независимостта, само че и респект към епохата, която ни даде правото на нас, беларусите, да заемем своето място на картата на света “.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ