Евродепутатите: Имаме нужда от повече сътрудничество с българския парламент
На среща сред българските членове на Европейския парламент и ръководителя на Народното събрание Росен Желязков стана ясно, че евродепутатите настояват за повече съдействие с българския парламент. Те укориха работата на политическите партии.
„ Има признати досиета, по които България не е изказала мнение поради неналичието на държавно управление. Заради това имаме потребност от непрекъснат разговор с Народното събрание, с цел да имаме национална позиция и подготвеност да включим България в разискването на значими тематики, с цел да се избегнат тежки последици за страната. Бихме се радвали да имаме и контакт с комисиите в Народното събрание “, разяснява Искра Михайлова (ДПС/АЛДЕ).
Тя даде образец с Европейския обществен фонд за климата, който се чака да стартира работа от 2025 година и да поддържа домакинствата и бизнеса за енергийния преход и квотите за излъчванията на здания и коли. Михайлова означи, че от 27 страни членки 20 са декларирали подготвеност, а България още не знае кой ще има потребност от тази поддръжка.
Александър Йорданов (СДС/ЕНП) укори ротацията на ръководителя на Народното събрание и означи, че това е „ извънредно несериозно “. Според него ротацията е „ заигравка с демокрацията “, а партиите би трябвало да поемат отговорност за основаване на държавно управление, което да работи по време на целия си мандат, а не за седмици или месеци.
По време на полемиката се засегнаха въпросите за участието на България в Шенген и еврозоната, както и осъществяването на Плана за възобновяване и резистентност.
Желязков и евродепутатите споделиха общи опасения, че е допустимо България да бъде отделена от Румъния в процеса по приемане.
Според Илхан Кючюк (ДПС/АЛДЕ) такова обособяване би било „ геополитическо отдалечаване от Европейски Съюз “, а Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП) разяснява, че България изостава доста по отношение на Румъния. Като една от аргументите е неналичието на български представители в европейските институции поради невъзможността да се сътвори постоянно държавно управление.
„ Във всеки диалог с европейските институции първият въпрос е по кое време ще имате постоянно държавно управление и какво можем да създадем ние “, показа още Ковачев.
Той и останалите български членове на Европейския парламент обявиха ясната си поддръжка за Мария Габриел, като съгласно тях нейните контакти ще дадат летящ старт за България и икономическата рамка ще бъде нормализирана, с цел да се преустановят спекулациите какво може да се случи с българската валута. Андрей Слабаков (ВМРО/Европейски консерватори и реформисти) отбеляза, че „ най-сетне културата и образованието ще бъде приоритет в България “.
Евродепутатите обявиха, че постоянно са намирали общ език в работата за националните ползи, без значение от коя политическа групировка са определени. Те се надяват да бъдат образец за народните представители.
Желязков означи, че е значимо да се отговори на въпроса за какво България е значима за Европейски Съюз, а „ освен да се разпространяват европейските полезности “.
„ Има признати досиета, по които България не е изказала мнение поради неналичието на държавно управление. Заради това имаме потребност от непрекъснат разговор с Народното събрание, с цел да имаме национална позиция и подготвеност да включим България в разискването на значими тематики, с цел да се избегнат тежки последици за страната. Бихме се радвали да имаме и контакт с комисиите в Народното събрание “, разяснява Искра Михайлова (ДПС/АЛДЕ).
Тя даде образец с Европейския обществен фонд за климата, който се чака да стартира работа от 2025 година и да поддържа домакинствата и бизнеса за енергийния преход и квотите за излъчванията на здания и коли. Михайлова означи, че от 27 страни членки 20 са декларирали подготвеност, а България още не знае кой ще има потребност от тази поддръжка.
Александър Йорданов (СДС/ЕНП) укори ротацията на ръководителя на Народното събрание и означи, че това е „ извънредно несериозно “. Според него ротацията е „ заигравка с демокрацията “, а партиите би трябвало да поемат отговорност за основаване на държавно управление, което да работи по време на целия си мандат, а не за седмици или месеци.
По време на полемиката се засегнаха въпросите за участието на България в Шенген и еврозоната, както и осъществяването на Плана за възобновяване и резистентност.
Желязков и евродепутатите споделиха общи опасения, че е допустимо България да бъде отделена от Румъния в процеса по приемане.
Според Илхан Кючюк (ДПС/АЛДЕ) такова обособяване би било „ геополитическо отдалечаване от Европейски Съюз “, а Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП) разяснява, че България изостава доста по отношение на Румъния. Като една от аргументите е неналичието на български представители в европейските институции поради невъзможността да се сътвори постоянно държавно управление.
„ Във всеки диалог с европейските институции първият въпрос е по кое време ще имате постоянно държавно управление и какво можем да създадем ние “, показа още Ковачев.
Той и останалите български членове на Европейския парламент обявиха ясната си поддръжка за Мария Габриел, като съгласно тях нейните контакти ще дадат летящ старт за България и икономическата рамка ще бъде нормализирана, с цел да се преустановят спекулациите какво може да се случи с българската валута. Андрей Слабаков (ВМРО/Европейски консерватори и реформисти) отбеляза, че „ най-сетне културата и образованието ще бъде приоритет в България “.
Евродепутатите обявиха, че постоянно са намирали общ език в работата за националните ползи, без значение от коя политическа групировка са определени. Те се надяват да бъдат образец за народните представители.
Желязков означи, че е значимо да се отговори на въпроса за какво България е значима за Европейски Съюз, а „ освен да се разпространяват европейските полезности “.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ