Чуждестранни инвеститори: заради прокуратурата изоставате от други държави
На фотографията от ляво надясно: Алекс Нестор, вицепрезидент за България и Европа, Канадско-българска бизнес мрежа, Омуртаг Петков, заместник-председател, Британско-българска бизнес асоциация, Венислав Йотов, вицепрезидент, Американска комерсиална камара в България, Мария Нецова, заместник-председател, правни въпроси и маркетинг, Конфиндустрия, Добра Славкова, Advantage Austria София, Търговски отдел, Австрийско посолство, Дейвид Хемпсън, и. д. ръководител, Норвежко-българска бизнес група.
Още по тематиката
Обвиненията против Ангел Семерджиев и Светла Тодорова идват около следствията, свързани с " Овергаз " на Сашо Дончев
В сигнала на шефа на " Блиц " Ивайло Крачунов се твърди, че ръководителят на Върховен касационен съд упражнява политическа активност
Според премиера Бойко Борисов – да
Осем двустранни търговски камари, представители на задграничния бизнес в страната, насочиха зов до българските управляващи - президент, министър председател, парламент, основен прокурор и ръководител на Върховния касационен съд, за промяна на правосъдната система, самостоятелен съд и отчетна прокуратурата. Писмото е подписано от камарите на Австрия, Съединени американски щати, Англия, Швейцария, Канада, Италия, Франция и Норвегия. Прави усещане, че измежду страните отсъства Германия.
Призивът е ориентиран към най-проблемните точки в правосъдните институции. В писмото се припомня, че сходен апел е бил изработен при започване на 2016 година
" Твърдо уверени сме, че неналичието на неутрален и ефикасен съд и прокуратура несъмнено се явява една от най-съществените бариери пред икономическия напредък в България, привличането на задгранични вложения и основаването на равни условия за всички стопански оператори - задгранични вложители или български бизнесмени, без значение дали сегашни или евентуални " се споделя в писмото, в което се акцентира, че зад апела стоят " най-големите интернационалните вложители в България, само че и на голям брой локални, български компании. "
След това се слагат четири съществени акцента, към които би трябвало да бъде ориентирана промяната
Независимост на правосъдната власт
Според вложителите отстояването на независимостта на правосъдната власт от участниците в политическия живот е декларативно, " само че липсва задоволително мощна политическа воля за реализиране на по този начин нужните промени, които да подсигуряват, че съдиите са напълно неподвластни на политически напън. "
Те акцентират, че прокуратурата " не би трябвало да има каквато и да е роля (в рамките на пленума) по отношение на решенията, свързани с кариерното развиване на съдиите и организацията на активността на съдилищата. "
Приветствайки разделянето на Висш съдебен съвет от предходната година, в писмото се обръща внимание на отхвърли на ГЕРБ да преразпредели квотите в съвета, което е довело до това, че " в самата конструкция на правосъдната гилдия, в която квотата на политическите назначения остава прекомерно мощна и не възпира оказването на непозволено въздействие. "
За да се преодолее този проблем вложителите молят за " предприемане на дейности, които да подсигуряват цялостната самостоятелност на правосъдната власт по всички институционални въпроси и да отстраняват вероятните механизми както за политическо въздействие, по този начин и за напън върху съда от страна на прокуратурата посредством предприемане на нужните последни стъпки за довеждане докрай на правосъдната промяна в нейната целокупност. "
Прозрачност и отчетност на прокуратурата
В писмото в прав текст се споделя, че главният проблем, който е останал след последните промени, свързани със правосъдната власт е, че " прокуратурата на процедура бе оставена без надзор. "
" В едно в действителност демократично общество не следва да съществува самостоятелност без отчетност, защото това подкопава самите устои на демокрацията " се споделя в писмото. Инвеститорите акцентират, че са надълбоко обезпокоени " от неналичието на задоволително отчетност на българската прокуратура пред обществото — събитие, заради което дейностите ѝ биват възприемани като подвластни от евентуално случайни решения на едно или друго лице. "
В обръщението към българските управляващи се обръща внимание, че " съвсем на никое място другаде в Европа прокуратурата не е самостоятелна освен в реализирането на своята рутинна активност, само че и от самата страна и обществото, на които е призвана да служи. "
Чуждестранните вложители оферират " осъществяване на необятен публичен спор по отношение на възможното изваждане на институцията от структурата на правосъдната власт и установяването на механизъм за нейната отчетност пред изпълнителната и/или законодателната власт (например посредством по-нататъшна децентрализация, вменяване на отговорности за докладване и налагане на действителни наказания в случаи на следствия, които могат да бъдат окачествени като произвол), което в последна сметка да подсигурява отчетността на институцията пред обществото. "
В писмото се обръща внимание, че безотчетността на прокуратурата в композиция с неналичието на правосъден конторл на част от прокурорските актове по следствието (държавното обвиняване има цялостен монопол върху това дали да образува или не следствие и дали да упрекна или не някого) водят до това " необятно публикуваното чувство за безвластие и безотговорност, подкопаващо устоите на българското общество, и за това България да изостава в редица обществено-икономически аспекти спрямо други държави-членки на Европейски Съюз от Източна Европа. "
В документа се акцентира, че потребността от промени в Наказателно-процесуалният кодекс и Наказателният кодекс би трябвало да бъдат осъвременени: " Това е несъмнено нужна причина за сполучливото наказателно гонене на незаконни действия, изключително на корупционни престъпения от висок публичен интерес, само че също по този начин да вземем за пример и на всички типове измами, изключително такива, свързани със злоупотреби с Търговския указател и с разпореждания на Търговския закон. Не би трябвало да забравяме, че огромната власт непроменяемо върви ръка за ръка с огромна отговорност. "
Повишаване на успеваемостта и ефикасността на правосъдния развой
На последващо място в писмото се обръща внимание на " неизброимите случаи " на закъснение в " досъдебна и правосъдна фаза ", което е " собено изострен проблем, подкопаващ действието на системата като цяло. В допълнение, общият принцип на инцидентно систематизиране на делата както в прокуратурата, по този начин и в съдилищата би трябвало да бъде укрепен посредством по-голяма вътрешна отчетност и бистрота, с цел да се подсигурява, че разпределянето на делата не може да бъде манипулирано, гаранция, която е безусловно нужна за една обективна и ефикасна правосъдна система. "
Електронно правораздаване и промяна на правното обучение
Като основен миг от промяната вложителите показват и " създаването и въвеждането на същинска система на електронно правораздаване и модернизирането на правното обучение в България и възстановяване на неговото качество са безусловно нужни. "
" Реформата на правосъдната система е в основата на всички останали промени. Нейното реализиране и довеждане докрай ще увеличи капацитета за стопански напредък на България и ще способства за действителен разцвет и правдивост за българското общество " приключва писмото.
Още по тематиката
Обвиненията против Ангел Семерджиев и Светла Тодорова идват около следствията, свързани с " Овергаз " на Сашо Дончев
В сигнала на шефа на " Блиц " Ивайло Крачунов се твърди, че ръководителят на Върховен касационен съд упражнява политическа активност
Според премиера Бойко Борисов – да
Осем двустранни търговски камари, представители на задграничния бизнес в страната, насочиха зов до българските управляващи - президент, министър председател, парламент, основен прокурор и ръководител на Върховния касационен съд, за промяна на правосъдната система, самостоятелен съд и отчетна прокуратурата. Писмото е подписано от камарите на Австрия, Съединени американски щати, Англия, Швейцария, Канада, Италия, Франция и Норвегия. Прави усещане, че измежду страните отсъства Германия.
Призивът е ориентиран към най-проблемните точки в правосъдните институции. В писмото се припомня, че сходен апел е бил изработен при започване на 2016 година
" Твърдо уверени сме, че неналичието на неутрален и ефикасен съд и прокуратура несъмнено се явява една от най-съществените бариери пред икономическия напредък в България, привличането на задгранични вложения и основаването на равни условия за всички стопански оператори - задгранични вложители или български бизнесмени, без значение дали сегашни или евентуални " се споделя в писмото, в което се акцентира, че зад апела стоят " най-големите интернационалните вложители в България, само че и на голям брой локални, български компании. "
След това се слагат четири съществени акцента, към които би трябвало да бъде ориентирана промяната
Независимост на правосъдната власт
Според вложителите отстояването на независимостта на правосъдната власт от участниците в политическия живот е декларативно, " само че липсва задоволително мощна политическа воля за реализиране на по този начин нужните промени, които да подсигуряват, че съдиите са напълно неподвластни на политически напън. "
Те акцентират, че прокуратурата " не би трябвало да има каквато и да е роля (в рамките на пленума) по отношение на решенията, свързани с кариерното развиване на съдиите и организацията на активността на съдилищата. "
Приветствайки разделянето на Висш съдебен съвет от предходната година, в писмото се обръща внимание на отхвърли на ГЕРБ да преразпредели квотите в съвета, което е довело до това, че " в самата конструкция на правосъдната гилдия, в която квотата на политическите назначения остава прекомерно мощна и не възпира оказването на непозволено въздействие. "
За да се преодолее този проблем вложителите молят за " предприемане на дейности, които да подсигуряват цялостната самостоятелност на правосъдната власт по всички институционални въпроси и да отстраняват вероятните механизми както за политическо въздействие, по този начин и за напън върху съда от страна на прокуратурата посредством предприемане на нужните последни стъпки за довеждане докрай на правосъдната промяна в нейната целокупност. "
Прозрачност и отчетност на прокуратурата
В писмото в прав текст се споделя, че главният проблем, който е останал след последните промени, свързани със правосъдната власт е, че " прокуратурата на процедура бе оставена без надзор. "
" В едно в действителност демократично общество не следва да съществува самостоятелност без отчетност, защото това подкопава самите устои на демокрацията " се споделя в писмото. Инвеститорите акцентират, че са надълбоко обезпокоени " от неналичието на задоволително отчетност на българската прокуратура пред обществото — събитие, заради което дейностите ѝ биват възприемани като подвластни от евентуално случайни решения на едно или друго лице. "
В обръщението към българските управляващи се обръща внимание, че " съвсем на никое място другаде в Европа прокуратурата не е самостоятелна освен в реализирането на своята рутинна активност, само че и от самата страна и обществото, на които е призвана да служи. "
Чуждестранните вложители оферират " осъществяване на необятен публичен спор по отношение на възможното изваждане на институцията от структурата на правосъдната власт и установяването на механизъм за нейната отчетност пред изпълнителната и/или законодателната власт (например посредством по-нататъшна децентрализация, вменяване на отговорности за докладване и налагане на действителни наказания в случаи на следствия, които могат да бъдат окачествени като произвол), което в последна сметка да подсигурява отчетността на институцията пред обществото. "
В писмото се обръща внимание, че безотчетността на прокуратурата в композиция с неналичието на правосъден конторл на част от прокурорските актове по следствието (държавното обвиняване има цялостен монопол върху това дали да образува или не следствие и дали да упрекна или не някого) водят до това " необятно публикуваното чувство за безвластие и безотговорност, подкопаващо устоите на българското общество, и за това България да изостава в редица обществено-икономически аспекти спрямо други държави-членки на Европейски Съюз от Източна Европа. "
В документа се акцентира, че потребността от промени в Наказателно-процесуалният кодекс и Наказателният кодекс би трябвало да бъдат осъвременени: " Това е несъмнено нужна причина за сполучливото наказателно гонене на незаконни действия, изключително на корупционни престъпения от висок публичен интерес, само че също по този начин да вземем за пример и на всички типове измами, изключително такива, свързани със злоупотреби с Търговския указател и с разпореждания на Търговския закон. Не би трябвало да забравяме, че огромната власт непроменяемо върви ръка за ръка с огромна отговорност. "
Повишаване на успеваемостта и ефикасността на правосъдния развой
На последващо място в писмото се обръща внимание на " неизброимите случаи " на закъснение в " досъдебна и правосъдна фаза ", което е " собено изострен проблем, подкопаващ действието на системата като цяло. В допълнение, общият принцип на инцидентно систематизиране на делата както в прокуратурата, по този начин и в съдилищата би трябвало да бъде укрепен посредством по-голяма вътрешна отчетност и бистрота, с цел да се подсигурява, че разпределянето на делата не може да бъде манипулирано, гаранция, която е безусловно нужна за една обективна и ефикасна правосъдна система. "
Електронно правораздаване и промяна на правното обучение
Като основен миг от промяната вложителите показват и " създаването и въвеждането на същинска система на електронно правораздаване и модернизирането на правното обучение в България и възстановяване на неговото качество са безусловно нужни. "
" Реформата на правосъдната система е в основата на всички останали промени. Нейното реализиране и довеждане докрай ще увеличи капацитета за стопански напредък на България и ще способства за действителен разцвет и правдивост за българското общество " приключва писмото.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ