на снимката: Н.Пр. посланикът на Кралство Испания в България Алехандро

на фотографията: Н.Пр. посланикът на Кралство Испания в България Алехандро Поланко МатаН.Пр. Алехандро Поланко Мата е дипломат на Испания в България. Започва дипломатическата си кариера през 1987 година, като е заемал длъжностите шеф за интернационалните финансови организации, шеф за връзките с Източна Европа, както и шеф на отдел за финансови организации в генералната дирекция за интернационалните стопански връзки. По време на административната си кариера в Министерството на външните работи той е заемал постовете помощник-генерален шеф по личния състав, общоприет секретар на фондация „ Съвет Испания-Съединени щати ” и общоприет шеф по интернационалните стопански връзки. След завръщането му като дипломат в Мавритания, той е назначен за общоприет шеф за рибните запаси и аквакултурите в Министерството на околната среда, морските и селските региони. Заемал е редица дипломатически длъжности в Австрия, Словения и Мароко, както и длъжността на дипломат на Испания в Мавритания, Мали и Алжир.В подтекста на мероприятията във връзка срещата на върха на НАТО в Мадрид през юни, на която участва президентът Румен Радев, и провеждането в София на семинара „ НАТО след Мадрид, урокът от Украйна “ проведен от посолствата на Испания и Съединени американски щати, Атлантическият Клуб и фондация „ Конрад Аденауер “, 28-то двуезично издание на български и британски език на списание „ Дипломация “ на Министерство на външните работи на Република България разгласява публикация на посланика на Испания Н.Пр. Алехандро Поланко Мата, озаглавена „ 40 години участие на Испания в НАТО: задължения, потенциал и взаимност “.ДЕБАТИ.БГ препубликуваме публикацията:
През 2022 година означаваме две значими събития както за Испания, по този начин и за Организацията на Северноатлантическия контракт в региона на европейската и световната сигурност и защита. От една страна, Срещата на върха на НАТО, която се организира на 29-30 юни в Мадрид, е безспорно крайъгълен камък в историята на организацията. Войната в Украйна и поуките от нея ще накарат сигурно Алианса да се трансформира и приспособява, а Мадрид ще се трансформира във олицетворение на тази нужда.

Но тази година е от особена значимост и за самата Испания, която отбелязва своята четиридесетгодишнина от участието си в Алианса. Испания се причислява към НАТО през 1982 година – в самото начало единствено гражданската конструкция, а малко по-късно и интегрираната военна конструкция. Само за няколко години, през които Испания трябваше да дефинира своя модел на присъединяване в НАТО, ние доказахме, че сме благонадежден член на тази организация посредством нашия ангажимент към вътрешното ѝ действие, както и посредством интензивно присъединяване в интервенциите на Алианса по света.

Въпреки че историята на нашите две страни – България и Испания, в региона на защитата и сигурността е много по-различна, считам, че едно ревю, обвързвано с испанския опит въз основа на 40-годишнината от влизането на страната ни в НАТО, както и по отношение на последните събития в Източна Европа, би могло да съставлява интерес. Затова ще се опитам да поразсъждавам върху това, по какъв начин нашето участие в НАТО оформи модернизацията на въоръжените ни сили, както и осъзнаването на нашето общество във връзка с геополитическите провокации и интернационализацията на нашите военни дейности. В края ще загатна нашите цели и очаквания с оглед Срещата на върха на НАТО.
Процесът на присъединение на Испания към НАТО: първите комплицирани няколко години
На пръв взор, от момента, в който нашето държавно управление взе такова решение, самото присъединение на Испания към НАТО беше доста явен и бърз развой. Наистина, единствено три години след промяната на политическия режим в Испания, първото демократично държавно управление разгласи, че Испания се готви да стане член на Алианса, а министър-председателят Леополдо Калво Сотело съобщи това на 25 февруари 1981 година тържествено по време на своята тирада при встъпването си в служба. Малко по-късно – на 2 декември 1981 година, Испания уведоми публично НАТО за своето желание да подпише Вашингтонския контракт, а съвсем автоматизирано Северноатлантическият съвет – висшият съюзнически орган за взимане на решения, изпрати на Испания формалната покана да започва процеса на присъединение. Само девет месеца по-късно – на 30 май 1982 година, Испания беше към този момент шестнадесетата държава-членка на НАТО.

Но макар тази експедитивност на правната процедура, първите няколко години на участие в тази организация не бяха за Испания толкоз гладки, колкото би могъл да си намерения човек – най-малко от обществена и политическа позиция. Защото обществената и политическата акомодация на една държава-членка на НАТО се оказа един много дълъг развой.

В началото на 80-те години на предишния век испанската политическа сцена не бе изцяло единомислеща във връзка с това присъединение. Няколко значими политически партии, представляващи забележителна част от популацията, не бяха изцяло уверени в навременността или в самото улеснение да станат част от Атлантическия алианс. Те бяха декларирали това намерено много преди Испания да разгласи публично своето желание, само че все пак, вместо да се търси и реализира политически консенсус, самото присъединение се оказа някак преждевременно. Разбира се, началото на 80-те години беше времето за интернационално показване на новата демократична Испания (член на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации в интервала 1981-1982 година, първи стъпки към Европейските общности), като сигурно вътрешнополитическият резултат от присъединението ни към НАТО беше някак омекотен, откакто в началото станахме част единствено от неговата гражданска конструкция. Самото присъединение се разглеждаше към момента като огромна и значима стъпка, за която беше належащо съответно политическо единогласие, което обаче не беше реализирано.

Най-вероятно множеството от обвързваните с участието в НАТО опасения се дължаха на интернационалната геополитическа обстановка, както и на позицията на Испания по време на Студената война. Съвсем естествено, през 50-те, 60- те и 70-те години Испания не беше част от руския блок, като през 1953 година беше сключила основни военни съглашения със Съединените щати, които позволяваха на американските самолети и кораби да употребяват испанските военни бази. Съвсем целеустремено обаче Испания не бе отишла по-нататък, като дори не беше изразила каквото и да е предпочитание да стане част от НАТО.

Липсата на политически и обществен консенсус докара до обвързван с присъединението към НАТО „ интервал на размисъл “, откакто в края на 1982 година Испанската социалистическа партия завоюва изборите. Преговорите за присъединение към военната конструкция на НАТО бяха прекъснати, а през 1984 година бе разгласен референдум. Министър-председателят Фелипе Гонсалес показа точките, които трябваше да бъдат утвърдени от испанския народ, в това число и това, че Испания ще продължи своето наличие в НАТО, само че без да се включва в неговата интегрирана военна конструкция, както и това, че на испанска територия няма да се позволяват нуклеарни оръжия. Референдумът се организира на 12 март 1986 година, като тези въпроси бяха утвърдени от 52% от популацията. От този миг нататък Испания продължи да взе участие пълноправно във всички съюзнически работни групи, в това число и в групите по бюджет и обмисляне.

Така първите няколко години от нашето участие в НАТО, въпреки и обещаващи, бяха изтъкани от пречки, както и от обвързвана с бъдещето неустановеност. Да забележим по какъв начин в действителност се развиха нещата от началото на 90-те години насетне.
Испания показва своите задължения към НАТО
В началото на 90-те бяха контрактувани детайлностите за присъединяване на Испания в НАТО в няколко области, включващи защита на испанската територия, на испанското въздушно пространство и на териториалните води, защита на Гибралтарския пролив, морските и въздушните интервенции, както в Източния Атлантик, по този начин и в Западното Средиземноморие, дружно с логистична поддръжка за интервенциите на НАТО. По отношение на интервенциите на Алианса, в които Испания можеше да взе участие през тези първи няколко години, беше контрактувано, че испанските военни управляващи ще запазят командването на един предполагаем испански контингент, както и че ще трансферират на командирите на НАТО само действен надзор върху съответни дейности. В същия подтекст, силите на НАТО на испанска територия щяха бъдат координирани от испанския шеф на защитата, като беше допустимо да има и испански командири на Съюзническите сили.

Преди да може да бъде въобще упомената и сложена още веднъж на масата за договаряния, тематиката за присъединяване на Испания в интегрираната военна конструкция на НАТО трябваше да изчака повече от десетилетие – доникъде на 90-те, до момента в който най-сетне този въпрос беше издигнат още веднъж. Всъщност, през 1996 година Народното събрание упълномощи испанското държавно управление да стартира договаряния за присъединение към новата военна командна конструкция на НАТО. На Срещата на върха на НАТО в Мадрид, състояла се през юли 1997 година, Испания повдигна още веднъж този въпрос, настоявайки обаче и за основаването на взаимен подрегионален щаб в Мадрид. Когато през м. декември същата година Атлантическият съвет утвърди новата командна конструкция, той одобри предлагането на Испания, като разположи гореспоменатия подрегионален щаб в Ретамарес; от този момент насам „ Щабът Ретамарес “ щеше да дава отговор за оперативното обмисляне в Югозападна Европа. А няколко години по-късно – на 1 януари 1999 година, испански боен личен състав бе ситуиран и в някои други обединени щабове, като по този начин Испания стана действителна част от военната конструкция на НАТО.

Този към този момент стихотворец ангажимент беше потвърден и посредством модернизирането на испанските въоръжени сили. По едно и също време модернизацията на испанските въоръжени сили, както и испанската идея за защита, бяха ръководени въз основа на участието ни в НАТО. Това бяха едни взаимно-подхранващи се процеси по един комплициран метод. През 1984 година военният личен състав на Испания наброяваше към 300 000 души – численост, излизаща доста отвън границите на взаимност, заради което този личен състав трябваше да бъде редуциран до 130 000 висококвалифицирани експерти (нещо, което беше реализирано през първото десетилетие на новия век), а наложителната военна работа беше анулирана през 2001 година Освен всичко това, оръжейните системи трябваше да дават отговор на общоприетите спецификации на НАТО и да подсигуряват оперативна съгласуемост с другите държави-членки и сътрудници на НАТО, което докара до поредната замяна на военния материал.

Подобно понижаване на бройките се случи също и в България. В рамките на НАТО България реши да понижи, професионализира и модернизира личните си въоръжени сили. През 1990 година военният личен състав на тази страна наброяваше към 120 000 души, само че по-късно беше редуциран до 32 000 професионални, добре подготвени бойци. Военната тегоба беше отстранена през 2007 година А през последните няколко години, с цел да бъдат обезпечени взаимните военни учения и интервенции, България постави старания да придобие нови оръжейни системи, които да са съвместими с останалите държави-членки на НАТО.
Мисии и триумфи на Испания като държава-членка на НАТО
Сред другите способи, по които Испания сподели (а и към момента показва) своите задължения към НАТО, бяха присъединяване в интервенциите на Алианса с боен личен състав и военни материали, както и дейното присъединяване в ежедневното ръководство на Организацията на Северноатлантическия контракт, както и в полемиките за нейното бъдеще и разширение.

Испания стартира да дава своя принос към задачите на НАТО още през 1992 година посредством няколко интервенции в непосредствена непосредственост до територията на България. Тя назначи екипаж и капитан на фрегатата на флота на НАТО – „ STANAVFORMED ” („ Постоянни военноморски сили в Средиземно море “) с мандат да наложи оръжейно ембарго в подтекста на Балканските войни. По-късно, след Дейтънското съглашение от 1995 година, Испания взе участие в ръководената от НАТО задача IFOR („ Сили за осъществяване в Босна “), която размени предходната задача на сините каски на Организация на обединените нации. Още един път, година по-късно, IFOR отстъпи място на SFOR („ Стабилизиращи сили “) и Испания продължи да бъде един от участниците до 2004 година, когато това ръководство бе поето от Европейския съюз.

Все още в тази част на Европа, Испания взе участие в ръководените от НАТО задачи в Косово, които започнаха през 1999 година Така испанските военновъздушни сили взеха присъединяване в интервенцията на НАТО „ Съюзнически сили “, чиято цел беше да принуди режима на Слободан Милошевич да подпише спокойно съглашение. След това Испания бе част и от KFOR в Косово, където за интервала 1999- 2009 година изпрати общо 22 000 бойци, които осигуриха умиротворяването на този район, безвредното завръщане по домовете им на съвсем един милион бежанци и обезвреждането на взривните устройства.

Точно по това време един испанец – някогашен министър на външните работи – Хавиер Солана, бе определен за общоприет секретар на НАТО, като остана на поста от 1995 до 1999 година Този „ крайъгълен камък ” дава опция да се вникне и в уговорката на Испания към вътрешното действие на НАТО, което оказа въздействие върху последвалата рационализация на самия Алианс. Като образец за промяната на командната конструкция на НАТО, която стартира през 2010 година с концепцията да стане доста по-гъвкава, по-ефективна и по-лесна за разрастване, Испания съумя да „ подслони ” един от двата Обединени центъра за въздушни интервенции. Това означаваше, че от този миг нататък въздушните интервенции на НАТО в отбрана на Южна Европа щяха да се организират към този момент от Торехон де Ардос, близо до Мадрид. А през 2010 година Испания съумя да сертифицира и даде разполагаем на НАТО и собствен личен Център за върхови достижения за битка с спонтанни взривни устройства в Ойо де Мансанарес.

Твърдото предпочитание на Испания да бъде част от НАТО, от неговата рационализация и от ежедневната работа на тази организация може да се разбере и от обстоятелството, че Испания даде разполагаем на НАТО два щаба с висока степен на подготвеност: един военноморски – на борда на кораба клас LPD „ Кастилия “, със седалище в Рота, както и един наземен – в Бетера (Валенсия). Тези щабове поемат от време на време командването на Силите за реагиране на НАТО (NRF), или с други думи, това са щабове със сухопътни, въздушни и морски съставни елементи, гъвкави, бързо реагиращи и устойчиви, отговарящи за справяне с неочакваните закани за сигурността на държавите-членки на НАТО.

Но дано се върнем към присъединяване на Испания във военните интервенции на НАТО. Испания взе участие и в няколко военноморски интервенции на Алианса: в интервала 2001-2016 година в „ Активни старания “ (за битка с тероризма в Средиземно море), а в интервала 2008-2016 година – в интервенцията „ Морски страж “ (заменила „ Активни старания “ и продължаваща до този момент), както и в интервенцията „ Океански щит “ (за битка с пиратството в Аденския залив и Индийския океан). Освен всичко това, Испания беше и една от участващите страни в ръководените от НАТО задачи в някои други конфликтни точки, като да вземем за пример в Афганистан, Либия и Ирак.

Що се отнася до Афганистан, двете задачи на НАТО в тази страна съставляват най-дългият ангажимент на Испания във военна задача в чужбина, където страната съумява да резервира своите военни старания и своя контингент в продължение на близо две десетилетия. Испания беше също неразделна част, както от ISAF („ Международните стабилизиращи сили в Афганистан “, 2001-2014 г.), по този начин и от „ Решителна поддръжка “ (от 2015 до 2021 г.). През 2005 година в границите на ISAF, които в действителност представляваха бойна и подготвителна задача, Испания завладя военната база в Херат, както и Провинциалния екип за възобновяване в Бадгис (PRT) в Западен Афганистан. В продължение на дълги години испанските контингенти осъществиха 28 000 патрула, деактивираха 1400 самоделни взривни устройства, помогнаха на безчет цивилни.. и дадоха 102 жертви. През 2012 година Испания отстъпи командването на PRT Бадгис на силите на Афганистан, а през 2015 година последният испански боец напусна военната база в Херат. А по време на „ Решителна поддръжка “, имайки поради обучителния темперамент на тази втора задача, испанските сили съумяха да подкрепят и обучат на място висши афганистански офицери от Кабул до 12 май 2021 година, когато си възвърнаха флага след края на задачата.

Може би един от най-важните акценти през тези години бе основаването в базата в Херат на болница роля 2Е, както и отваряне на най-голяма аптека в Афганистан. Испания обаче не ограничи тяхното потребление само за съюзническите бойци, защото по времето, в което за това отговаряше Испания, на мнозина афганистанци бе оказана помощ от тези медицински заведения. Тук се преплитат още веднъж испанската и българската история, тъй като с изключение на с войски и военни инструктори, част от българския принос към ISAF се състоеше в даването на военни медицински екипи. Те бяха обезпечавани от Военномедицинската академия в София, като още от 2004 година помагаха в испанската болница роля 2Е в Херат, поддържайки в това време прелестни персонални и професионални връзки с испанския личен състав на място.

Що се отнася до Либия, Испания взе участие, съгласно своите благоприятни условия – по море и по въздух, в интервенцията на НАТО „ Обединен бранител “ – интервенция, която през 2011 година продължи единствено няколко месеца с мандат отбрана на либийското цивилно население от незаконните милиции. По отношение на Ирак, Испания взе участие в NMI („ Мисията на НАТО в Ирак “) още от самото ѝ основаване през 2018 година, а в границите на тази задача 7 испански длъжностни лица организираха образование на иракските сили за сигурност, с цел да могат да засилят битката си против ISIS (Ислямска държава). Така че, съответно тази задача не беше „ бойна задача ” в дословния смисъл на думата, а по-скоро задача за създаване на потенциал – сходно на задачата „ Решителна поддръжка “ в Афганистан. всичко това демонстрира, че, без значение от фактическото наличие на самите задачи или от „ тежестта ” на испанския принос, Испания беше ангажирана по един или различен метод с НАТО.

Испания взе участие също и в задачи на НАТО на територията на някои други държави-членки на Алианса. Например от 2014 година насам тя взе участие в задачата в Турция озаглавена „ Активна ограда “ с ракетна батерия Patriot и с мандат отбрана на турското население от балистични ракети, които биха могли да се появят от прилежаща Сирия. Въпреки че в този случай оръжейната система е испанска и се ръководи от 150 души испански личен състав, тя е координирана от Въздушното командване на НАТО в Рамщайн.

По отношение на Източния фланг, който за жалост през днешния ден е обект на ежедневните вести, Испания взе участие в поредност от непрекъснати интервенции в цяла Европа. Така, от една страна, още от 2017 година насам Испания е ангажирана в „ Засилено предно наличие ” (EFP) на НАТО в балтийските страни и Полша с мандат наземно въздържане. Испанското бронетанково кавалерийско звено с повече от 330 души личен състав, шест бойни танка „ Leopard 2 ” и няколко други бронирани транспортни средства е ситуирано в Латвия. Поради събитията в Източна Европа, от месец март 2022 година насам, шест тежки артилерийски независими гаубици M109 и още 160 чиновници са интегрирани в испанския принос към EFP в Латвия.

Може би едни от най-известните интервенции на НАТО с присъединяване на Испания са така наречен интервенции за запазване на въздушното пространство. Поради анексирането на Крим през 2014 година НАТО създаде в допълнение тези интервенции по своя източен фланг под името „ Засилена въздушна полиция ” (EAP). Оттогава насам Испания взе участие от време на време в балтийски интервенции за запазване на въздушното пространство от въздушни бази в Естония и Литва, по-специално, като оставя разполагаем на НАТО сред 4 и 8 от своите изтребители Eurofighter, F-18 или Mirage F-1, дружно с към 130 души личен състав.

Освен това, в границите на интервенция „ Засилена въздушна полиция ”, Испания поддържа неотдавна опциите за запазване на въздушното пространство на Румъния и България. В продължение на няколко месеца през 2021 година шест испански изтребителя Eurofighter в Румъния помогнаха при интервенции по прихващане. А в България испанският аеротактически отряд „ Стрела “ ДИПЛОМАЦИЯ 28/2022 28 ЕВРОПЕЙСКА СИГУРНОСТ („ Destacamento Aerotáctico Strela “), дружно с четири изтребителя Eurofighter и 130 души личен състав, организира взаимно с българските сили от авиобаза Граф Игнатиево в интервала февруари-март 2022 година сходна задача на взаимно въздушно наблюдаване и прихващане. Лично аз бях очевидец на това по какъв начин тази интервенция на НАТО в България се оказа опция за нашите две страни да укрепят двустранните си връзки. По време на посещаване при испанския контингент на 21 февруари испанският министърът на защитата Маргарита Роблес се срещна с министър Янев, като двамата споделиха своите гледни точки по няколко тематики в региона на защитата и се ангажираха за бъдещо съдействие във военната област. Точно това е един от скритите позитивни резултати на интервенциите на НАТО – те дават на държавите-членки опция да се опознаят по-добре, да схванат провокациите пред защитата си, както и да укрепят своите връзки доста по-стабилно, в сравнение с само посредством срещите в Брюксел. По време на визитата си в Испания на 28 и 29 април 2022 година – цели двадесет и три години след последната президентска аудиенция, президентът Радев затвърди това двустранно съдействие в региона на сигурността в границите на НАТО. На българския mрезидент бе предоставена опция да посети Комбинирания въздушен действен център на НАТО в Торехон де Ардос (CAOCTJ), както и да отличи с почести въздушните бойни групи „ Аla-14 ” и аеротактическия отряд „ Стрела “, взели участие в задачата за запазване на въздушното пространство на България.

Спомняйки си за тези съответни задачи, ми хрумват следните две изводи. Първо, че редица задачи на НАТО с испанско присъединяване са се провеждали на територията на България и близо до нея – на Балканите, в Адриатическо море, на румънска територия, а към този момент и на българска територия. И второ, че България е показвала постоянно уговорките си към НАТО по метод, сходен на този на Испания – посредством присъединяване в многочислените задачи на Северноатлантическия алианс.
Заключение: размишления за Мадрид и поучения след 40 години участие в НАТО
Първите по-сложни години от нашето участие в НАТО са останали към този момент от дълго време обратно. В продължение на дълги години Испания и испанското общество съумяха да потвърдят своя ангажимент към Алианса посредством присъединяване в редица задачи на НАТО по света. Ние участвахме уверено във вътрешното възобновяване на организацията, като бяхме нейн седми по принос финансов донор и също по този начин домакини в Мадрид на две срещи на върха на НАТО (през 1997 и 2022 г.). Само за няколко години въпросът „ да бъдем ли част от Алианса ” се промени от чисто политически в чисто механически, защото за нас това е единственият метод, който има смисъл в днешния свят, само че най-много пред лицето на днешните споделени провокации.

В един скорошен семинар, проведен от Атлантическия клуб в България, взаимно с Фондация „ Конрад Аденауер “, Дипломатическия институт към българското Министерство на външните работи и посолствата на Съединени американски щати и Испания в София под надпис „ НАТО след Мадрид: урокът от Украйна “, испанският министър на външните работи, господин Мануел Албарес, очерта главните детайли на нашите задължения във връзка с сигурността в Европа и отвън нея:

„ През последните четиридесет години Испания обезпечи на Алианса своята преданост към правилата и полезностите на Вашингтонския контракт, своето самодейно отношение и своето високо равнище на ангажираност към задачата на Алианса във всяка област или пространство – било то по земя, море или въздух; на изток, на запад, на север или на юг. За взаимните интервенции на съдружниците Испания обезпечи повече от 125 000 мъже и дами от нашите въоръжени сили. А сега съвсем 1100 от тези мъже и дами са ситуирани в Латвия, Литва, Турция, Средиземно море и Атлантическия океан ”.

Министърът акцентира също и специфичния принос на Испания към развиването на НАТО през XXI век – с две съществени хрумвания, които подкрепихме по време на Срещата на върха в Мадрид: сензитивност към Юга и по-голяма съгласуваност и съдействие сред НАТО и Европейския съюз. Нестабилността и тероризмът, както и неконтролираните потоци от бежанци и мигранти, са феномени, които от ден на ден и все по-пряко засягат сигурността на Европа. Тези провокации изискват размисъл и внимание от страна на съдружниците, даже и в разгара на украинския спор. От друга страна, взаимното допълнение сред качествата на Европейски Съюз и НАТО беше демонстрирано в отговора на съветската експанзия в Украйна. По време на испанското председателство на Съвета на Европейски Съюз през второто полугодие на 2023 година ние ще продължим да работим според правилата на съгласуваност и синергия сред двете организации, които се оказаха извънредно ефикасни и значими.

Точно в този момент, когато сме очевидци на един съдбоносен миг за НАТО и когато мирът и сигурността в евроатлантическото пространство са съществено застрашени, а интернационалният ред е нападнат, единството би трябвало да бъде в основата на нашия отговор и това е концепцията, въз основа на която Испания организира Срещата на върха. Това единение ще залегне също и в основата на определянето от страна на съдружниците на новата стратегическа идея, с цел да могат да отговорят на обичайните и нововъзникващите закани.

Когато обърна взор обратно към Испания през 80-те години на предишния век, не мога да не си помисля какъв брой значима е еволюцията, през която мина испанското общество. Наистина първичното отношение към Атлантическия алианс, което човек можеше да долови в някои браншове на испанското общество и на испанската политика преди четиридесет години обратно, се е трансформирало доста. Днес броят на задачите на НАТО, които Испания е направила сполучливо, както и необятната поддръжка за НАТО от страна на испанското общество, ни разрешават да предвиждаме един наш непрекъснат ангажимент към сигурността на континента. Чрез първичния подтик на нашето участие в НАТО и присъединяване ни в задачи на НАТО ние успяхме да модернизираме нашите въоръжени сили и да променим метода, по който те схващат военните функционалности посредством разширение на обсега и на потенциала за триумф.

Тези четиридесет години бяха за нас една история на триумфа, само че през днешния ден, изправени пред нови закани, най-голямото предизвикателство ще бъде единството, както акцентира някогашният общоприет секретар на НАТО Хавиер Солана, по време на упоменатия нагоре семинар в София: „ Срещата на върха в Мадрид е дори по-важна заради обстановката в Украйна, а и като цяло. Това е в действителност моментът, в който НАТО би трябвало да употребява своя разсъдък и здрав разсъдък, като се опита да пристъпи напред с позиция, която да бъде добра за всички “.