Стефан Радев: Искам бюджетът да е инструмент за управление, не за дългове
На Сливен и Ямбол би трябвало да гледаме като на общо икономическо пространство, счита Радев.
© Надежда Чипева Профил
Стефан Радев е икономист по обучение. Завършил е Икономическия университет - Варна със компетентност " стопанска система и ръководство на промишлеността ". Има магистърска степен по счетоводство и надзор от УНСС. От 2010 година е квалифициран експерт-счетоводител. Повече от 10 години е бил изпълнителен финансов шеф на огромна компания. До встъпването си в служба като кмет на Сливен работи във финансовата сфера като инспектор. Още по тематиката
" Язаки " - Ямбол, насочва 30% от производството си към е-автомобили
Компанията към този момент има 6 хиляди чиновници в заводите си в България
12 сеп 2018
" Мел инвест " влага над 6 млн. лв. в хотели в Сливен и Котел
Холдингът е една от най-големите компании в района и има действия в земеделието, машинопроизводството и правенето на бира
10 сеп 2018
Призрачният курорт
Сливенските минерални бани тънат в давност
8 сеп 2018
Намери си бъдеще
Сливен и Ямбол търсят развиване като част от новата икономическа зона на линията " Тракия "
31 авг 2018 Статията е част от специфичното издание " Капитал Градове: Сливен, Ямбол ", което е подарък за всички, закупили вестник " Капитал " в интервала 7-13 септември.
Господин Радев, към момента ли е сериозно финансовото положение на община Сливен?
- Финансовото положение на общината фактически беше сериозно. Само преди две години и половина имахме просрочени отговорности в размер на над 25 млн. лв.. Изготвихме проект за финансово излекуване, който следваме и до през днешния ден. Сред поредицата от ограничения, които взехме, бяха издаване на общински дълг, организирахме извънредно сполучлива облигационна емисия, успяхме да рефинансираме старите банкови заеми и разплатихме насъбраните финансови отговорности. Използвахме и безлихвен заем от държавното управление по отношение на осъществяването на оздравителния проект.
Мерките ни бяха ориентирани към усъвършенстване на разноските и увеличение на приходите на общината. През този интервал успяхме да решим и всички проблеми с делата, които се водиха против община Сливен. Част от тях спечелихме, постигнахме положително съглашение с кредиторите. На други кредитори успяхме да изплатим отговорностите.
Остава единствено една дело – претенцията на Министерство на околната среда и водите за първия стадий от водния цикъл по стратегия ИСПА за 4 млн. лв.. Спечелихме делото на първа инстанция, остава съдът да се произнесе и втора инстанция.
Какви са сега просрочените отговорности на общината?
- Към края на юни просрочените отговорности са под 2 млн. лв., което ни дава вяра, че до края на годината ще решим казуса. Вече сме в нормите по този индикатор съгласно Закона за обществените финанси. Според мен обаче би трябвало да унищожаваме напълно просрочените отговорности, с цел да можем да приказваме за положително финансово положение на общината.
Какво докара община Сливен до това тежко финансово положение?
- Основната причина съгласно мен е неприятната финансова дисциплинираност. Това включва правенето на доста разноски, без да има източник на финансиране, както и незадоволителното усъвършенстване на разноските. Като умножим това по доста години, сумите стават огромни.
С какво е по-различен бюджетът на община Сливен тази година?
- Бюджетът ни е към 100 млн. лв., като цифрата е релативно непрекъснато през годините. Това, което се трансформира, е, че обратно във времето бюджетът се е употребявал по-скоро като инструмент за трупане на задължения, в сравнение с като финансово обмисляне. За 2015 година да вземем за пример бюджетът е изпълнен към 55%. Това значи, че плануваните доходи са изпълнени 55%, а разноски се вършат без значение от това. Нашият блян е да изпълняваме 100% бюджета, като през 2017 година към този момент осъществяването е 75%. Бюджетът ни би трябвало да стане действителен финансов проект и инструмент за ръководство, а не инструмент за трупане на задължения.
Кои са основните европейски планове, които ще трансформират образа на Сливен през тази и идната година?
- На първо място това е планът за интегриран градски превоз, който стартирахме през тази година. Проектът е на стойност 14 млн. лв.. Вече подновихме автобусния си парк, като купихме 27 рейса на стойност 8.9 млн. лв.. Предстои възобновяване на над 140 спирки на градския превоз и създаване на 10 км велоалеи.
Изпълняваме плана за синя зона на три стадия, като сега върви възстановяване въз основата на превозвача, доставката на рейсове, въвеждане на осведомителна система. Започва и построяването на велоалеите.
Правим ремонт на кръстовището " Розова градина ", който приключваме в края на есента. Това е най-тясното място в връзката на града. Нерядко там се образуват тапи и има потребност от оборудване, което да улесни придвижването на транспортни средства и пешеходци. За обекта получихме национално финансиране в размер на 2.2 млн.лева. Започваме план за облагородяване на градската среда в поречието на р. Асеновска. Предвиждаме създаване на парк, на велоалеи и уреди за игра на децата, спортна площадка. Подобен план следва и в кв. " Република ". Започваме повсеместен ремонт на 4 детски градини. По Оперативна програма " Региони в напредък " разполагаме с 25 млн. лв.. През идната година предвиждаме да създадем изцяло обновяване на бул. " Хаджи Димитър ". Правим и ремонт на селата в община Сливен в размер на 1 млн. лв., предоставени ни целево от страната.
Как ще решите проблемите с водоснабдяването в общината?
- Целият пакет от вложения във водния бранш за община Сливен е в размер на 60 млн. лв.. Той включва създаване на канализацията и довеждащ тръбопровод от пречиствателната станция, както и създаване на извеждащ тръбопровод от пречиствателната станция и вложения в възстановяване на водоснабдяването. Предстои да се подпише контракта по Оперативна програма " Околна среда ". Особено значимо е да осъществяваме два основни плана - създаване на канализация на сливенския кв. " Речица ", в който живеят над 5000 поданици, както и стартирането на пречиствателната станция за питейни води.
А по какъв начин ще подобрите икономическия капацитет на община Сливен?
- Предвиждаме създаване на нова индустриална зона на мястото на бившето летище в Сливен. Това е терен, за който сега създаваме Подробен устройствен план. Той е с повърхност 2500 дка, със самолетна писта. Разработваме концепцията и се надяваме тя да бъде печеливша за нас. Ще работим взаимно с Министерството на стопанската система и държавното дружество " Индустриални зони ", като създадем общо сдружение.
Новата икономическа зона ще бъде ситуирана на пътя, който свързва Сливен и Ямбол. Мнението ми е, че в случай че стартира да се гледа на нашите два града като на общо икономическо пространство, ще завоюват и двата района. В двете общини има над 200 000 поданици. Големите вложители в Сливен – " Е.Миролио " и " Язаки ", на процедура са вложители и в Ямбол. Те към този момент гледат двата града тъкмо по този метод - като общо икономическо пространство.
Какви са преимуществата от близостта на двата града?
- Аз преглеждам тази непосредственост по-скоро като двойно по-големи благоприятни условия за хората, имайки поради даже културния календар на общините или съществуването на работна ръка. Разстоянието от Сливен до Ямбол от 28 км се взима едвам за 20 минути. Ако гледаме на двата града като общо икономическо пространство, това значи и удвояване на опциите на набиране на готови хора, два пъти по-голям локален пазар. Надявам се да осъществяваме концепцията за двойно разширение на пътя сред Сливен и Ямбол.
Сливен е измежду градовете с най-вече ромско население. Как решавате проблемите на малцинството?
- Образованието е това, което може да усъвършенства вероятностите пред ромите. Завършихме и оборудваме нова детска градина на територията на ромския квартал " Надежда " с потенциал за 150 деца. Имаме проблем с ранното отпадане на ромските деца от учебно заведение. По публична статистика ромското население в община Сливен е от порядъка на 14-15%.
За мен по-скоро проблемите касаят група от хора, които мъчно приключват образованието си, казусът не е етнически. Нашата цел е да създадем инфраструктура, да работим с децата, с цел да имат те шанса да се развиват сполучливо.
Интервюто взе Сашка Панайотова
© Надежда Чипева Профил
Стефан Радев е икономист по обучение. Завършил е Икономическия университет - Варна със компетентност " стопанска система и ръководство на промишлеността ". Има магистърска степен по счетоводство и надзор от УНСС. От 2010 година е квалифициран експерт-счетоводител. Повече от 10 години е бил изпълнителен финансов шеф на огромна компания. До встъпването си в служба като кмет на Сливен работи във финансовата сфера като инспектор. Още по тематиката
" Язаки " - Ямбол, насочва 30% от производството си към е-автомобили
Компанията към този момент има 6 хиляди чиновници в заводите си в България
12 сеп 2018
" Мел инвест " влага над 6 млн. лв. в хотели в Сливен и Котел
Холдингът е една от най-големите компании в района и има действия в земеделието, машинопроизводството и правенето на бира
10 сеп 2018
Призрачният курорт
Сливенските минерални бани тънат в давност
8 сеп 2018
Намери си бъдеще
Сливен и Ямбол търсят развиване като част от новата икономическа зона на линията " Тракия "
31 авг 2018 Статията е част от специфичното издание " Капитал Градове: Сливен, Ямбол ", което е подарък за всички, закупили вестник " Капитал " в интервала 7-13 септември.
Господин Радев, към момента ли е сериозно финансовото положение на община Сливен?
- Финансовото положение на общината фактически беше сериозно. Само преди две години и половина имахме просрочени отговорности в размер на над 25 млн. лв.. Изготвихме проект за финансово излекуване, който следваме и до през днешния ден. Сред поредицата от ограничения, които взехме, бяха издаване на общински дълг, организирахме извънредно сполучлива облигационна емисия, успяхме да рефинансираме старите банкови заеми и разплатихме насъбраните финансови отговорности. Използвахме и безлихвен заем от държавното управление по отношение на осъществяването на оздравителния проект.
Мерките ни бяха ориентирани към усъвършенстване на разноските и увеличение на приходите на общината. През този интервал успяхме да решим и всички проблеми с делата, които се водиха против община Сливен. Част от тях спечелихме, постигнахме положително съглашение с кредиторите. На други кредитори успяхме да изплатим отговорностите.
Остава единствено една дело – претенцията на Министерство на околната среда и водите за първия стадий от водния цикъл по стратегия ИСПА за 4 млн. лв.. Спечелихме делото на първа инстанция, остава съдът да се произнесе и втора инстанция.
Какви са сега просрочените отговорности на общината?
- Към края на юни просрочените отговорности са под 2 млн. лв., което ни дава вяра, че до края на годината ще решим казуса. Вече сме в нормите по този индикатор съгласно Закона за обществените финанси. Според мен обаче би трябвало да унищожаваме напълно просрочените отговорности, с цел да можем да приказваме за положително финансово положение на общината.
Какво докара община Сливен до това тежко финансово положение?
- Основната причина съгласно мен е неприятната финансова дисциплинираност. Това включва правенето на доста разноски, без да има източник на финансиране, както и незадоволителното усъвършенстване на разноските. Като умножим това по доста години, сумите стават огромни.
С какво е по-различен бюджетът на община Сливен тази година?
- Бюджетът ни е към 100 млн. лв., като цифрата е релативно непрекъснато през годините. Това, което се трансформира, е, че обратно във времето бюджетът се е употребявал по-скоро като инструмент за трупане на задължения, в сравнение с като финансово обмисляне. За 2015 година да вземем за пример бюджетът е изпълнен към 55%. Това значи, че плануваните доходи са изпълнени 55%, а разноски се вършат без значение от това. Нашият блян е да изпълняваме 100% бюджета, като през 2017 година към този момент осъществяването е 75%. Бюджетът ни би трябвало да стане действителен финансов проект и инструмент за ръководство, а не инструмент за трупане на задължения.
Кои са основните европейски планове, които ще трансформират образа на Сливен през тази и идната година?
- На първо място това е планът за интегриран градски превоз, който стартирахме през тази година. Проектът е на стойност 14 млн. лв.. Вече подновихме автобусния си парк, като купихме 27 рейса на стойност 8.9 млн. лв.. Предстои възобновяване на над 140 спирки на градския превоз и създаване на 10 км велоалеи.
Изпълняваме плана за синя зона на три стадия, като сега върви възстановяване въз основата на превозвача, доставката на рейсове, въвеждане на осведомителна система. Започва и построяването на велоалеите.
Правим ремонт на кръстовището " Розова градина ", който приключваме в края на есента. Това е най-тясното място в връзката на града. Нерядко там се образуват тапи и има потребност от оборудване, което да улесни придвижването на транспортни средства и пешеходци. За обекта получихме национално финансиране в размер на 2.2 млн.лева. Започваме план за облагородяване на градската среда в поречието на р. Асеновска. Предвиждаме създаване на парк, на велоалеи и уреди за игра на децата, спортна площадка. Подобен план следва и в кв. " Република ". Започваме повсеместен ремонт на 4 детски градини. По Оперативна програма " Региони в напредък " разполагаме с 25 млн. лв.. През идната година предвиждаме да създадем изцяло обновяване на бул. " Хаджи Димитър ". Правим и ремонт на селата в община Сливен в размер на 1 млн. лв., предоставени ни целево от страната.
Как ще решите проблемите с водоснабдяването в общината?
- Целият пакет от вложения във водния бранш за община Сливен е в размер на 60 млн. лв.. Той включва създаване на канализацията и довеждащ тръбопровод от пречиствателната станция, както и създаване на извеждащ тръбопровод от пречиствателната станция и вложения в възстановяване на водоснабдяването. Предстои да се подпише контракта по Оперативна програма " Околна среда ". Особено значимо е да осъществяваме два основни плана - създаване на канализация на сливенския кв. " Речица ", в който живеят над 5000 поданици, както и стартирането на пречиствателната станция за питейни води.
А по какъв начин ще подобрите икономическия капацитет на община Сливен?
- Предвиждаме създаване на нова индустриална зона на мястото на бившето летище в Сливен. Това е терен, за който сега създаваме Подробен устройствен план. Той е с повърхност 2500 дка, със самолетна писта. Разработваме концепцията и се надяваме тя да бъде печеливша за нас. Ще работим взаимно с Министерството на стопанската система и държавното дружество " Индустриални зони ", като създадем общо сдружение.
Новата икономическа зона ще бъде ситуирана на пътя, който свързва Сливен и Ямбол. Мнението ми е, че в случай че стартира да се гледа на нашите два града като на общо икономическо пространство, ще завоюват и двата района. В двете общини има над 200 000 поданици. Големите вложители в Сливен – " Е.Миролио " и " Язаки ", на процедура са вложители и в Ямбол. Те към този момент гледат двата града тъкмо по този метод - като общо икономическо пространство.
Какви са преимуществата от близостта на двата града?
- Аз преглеждам тази непосредственост по-скоро като двойно по-големи благоприятни условия за хората, имайки поради даже културния календар на общините или съществуването на работна ръка. Разстоянието от Сливен до Ямбол от 28 км се взима едвам за 20 минути. Ако гледаме на двата града като общо икономическо пространство, това значи и удвояване на опциите на набиране на готови хора, два пъти по-голям локален пазар. Надявам се да осъществяваме концепцията за двойно разширение на пътя сред Сливен и Ямбол.
Сливен е измежду градовете с най-вече ромско население. Как решавате проблемите на малцинството?
- Образованието е това, което може да усъвършенства вероятностите пред ромите. Завършихме и оборудваме нова детска градина на територията на ромския квартал " Надежда " с потенциал за 150 деца. Имаме проблем с ранното отпадане на ромските деца от учебно заведение. По публична статистика ромското население в община Сливен е от порядъка на 14-15%.
За мен по-скоро проблемите касаят група от хора, които мъчно приключват образованието си, казусът не е етнически. Нашата цел е да създадем инфраструктура, да работим с децата, с цел да имат те шанса да се развиват сполучливо.
Интервюто взе Сашка Панайотова
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ