На следващата страница на историята трябва да пише: „няма проблем,

На идната страница на историята би трябвало да написа: „ няма проблем, има предизвикателство, което би трябвало да го решим “. Това показа проф. Ивайло Копрев, ректор на Минно-геоложки университет „ Св. Ив. Рилски " в специфичното издание на Dir.bg Дискусионен клуб - " Прозрачно ръководство ". Участие в него взе и Боян Рашев, ръководещ сътрудник на Денкщат и водещ специалист в ръководството на силата, ресурсите и околната среда. Двамата бяха безапелационни, че преходът към зелена и устойчива стопанска система не може да се случи без минерално-суровинната промишленост. „ Всичко, което ни заобикаля е артикул на минерално-суровинната промишленост. Ако желаеме да сме цивилизовано общество ние би трябвало да се опрем на тази промишленост и да продължим да надграждаме “, съобщи проф. Копрев. Още по тематиката 14 юни 2022 2 апр 2022 28 апр 2021 „ Основната концепция на прехода е да преминем от петрол, газ и въглища към метали. Именно те ще движат стопанската система, тъй като прехода от стандартните изкопаеми горива към възобновими източници и електромобилност значи, че ние имаме потребност от големи количества метали, които да впрегнем в производството на избрани неща и сила. Ние по принцип имаме потребност от доста метали. Но внезапно в този момент потребността от тях нараства неведнъж “, изясни и Боян Рашев. Устойчиво развиване Според специалистите в случай че има софтуерна гражданска война в последните 30 години, огромна част от нея е в региона на минерално-суровинната промишленост. „ Преди 30 години извлекаемостта на метали от недрата на земята е била 10 пъти по-малка, в сравнение с е в този момент. Тоест ние в този момент може да добиваме по модерни технологии метали от руди с по-малки наличия, и с надалеч по-добра грижа за околната среда. Тоест неща, които преди 30 години са били боклук, в този момент са суровина “, изясни развиването на бранша проф. Копрев. Според него първата стъпка, с цел да подобрим климата и да удовлетворявам потребността си от първични материали, това е да стартираме да добиваме и да рециклираме нещата, които имаме. „ Но още веднъж ключът е в силата. Това е колосално количество електрическа енергия, което ние ще използваме “, изясни експертът. Така да вземем за пример при производството на един ветрогенератор е належащо толкоз количество алуминий, че действително е много противоречиво до каква степен е стопански преференциално и какъв отпечатък върху околната среда има това произвеждане, изясни проф. Копрев. „ Ветрогенератори, солари, кабели – всички тези артикули изискват толкоз доста сила, с цел да се произведат, че се получава по този начин, че ние инвестирайки в тези артикули в началото имаме потребност от гигантско количество сила. А тази сила в огромната си част е основана по стандартен прийом “, напомни Боян Рашев. По думите му неслучайно тези съставни елементи се създават в Китай – просто тъй като там въглищните мини бълват количества сила, които не можем даже да осмислим, че са вероятни. „ Китай използва към 55% от въглищата на света. Една страна. Също по този начин 60% от стоманата и медта – това са големи количества. В същото време всичко, което използваме в Европа де факто идва от Китай. “, изясни експертът по екологични политики. Според него отвън 1 трл. евро вложения, които Европейски Съюз желае да направи в акумулатори, ветрогенератори, слънчеви панели, ще са нужни и други 1 трл. евро, с цел да се добият нужните първични материали за тези енергийни производства. Подобни средства за миннодобивните компании обаче към този момент не са планувани. Металите са сърцето на зелената стопанска система Според проф. Копрев металите са сърцето на тази зелена стопанска система. „ Те са основата, без която няма по какъв начин да се получи зеления преход. Ние всички осъзнаваме, че е доста добре да използваме възобновимите източници. Защото това е естествена даденост, както са металите. Въпрос на време е тази възобновима сила да стане и ефикасна. Моето непретенциозно мнение е, че към този момент тя е по-скоро рекламна, а не ефикасна “. Според Рашев концепцията на Европа за цифрова промяна има сериозен минус. „ Големият проблем на световно равнище, е че ние не осъзнаваме, че няма такова разбиране като „ цифрова стопанска система “. То стана доста съвременно в последно време, само че няма такова нещо. За да има цифрова стопанска система, би трябвало да има аналогова такава, която е гигантска. И тя би трябвало да пораства с големи темпове, с цел да обезпечи цифровата “, безапелационен бе той. Рашев даде образец с 5G мрежите и базовите им станции: “За тази технология за транспорт на данни се изискват почти 10 пъти повече базови станции, по отношение на 4G мрежите. Тук приказваме за доста производства на съставни елементи. Например 5G технологията изисква доста сребро. А то не е метал, за който нормално мислим като промишлен. Но действителността е, че сребро се изисква при фотоапарати, слънчеви панели, 5G мрежите и други “, добави той. Според него казусът при добива на сребро е, че няма задоволително вложения. “Неговото произвеждане зависи от други метали като цинка и медта. И скоро ще има огромен проблем заради обстоятелството, че ние желаеме да произвеждаме доста неща, има ги парите, само че среброто го няма. Няма го добивът “, изясни още Рашев. За какъв брой време се основава една работеща мина? За да го има прехода са нужни първични материали, само че мините не се основават за ден или два. „ Подложени сме на прочут напън допустимо най-бързо да станем „ зелени “. А в действителност добивния развой е муден. Една мина се построява сред 3 и 5 години в естествения свят. В България е за 18-20 година Причините за бавния развой у нас са всевъзможни – административни, опасенията на хората за екологичния резултат, да вземем за пример “, изясни проф. Копрев. „ Животът на една мина е сред 30 и 100 години. Това значи да се влага в хора, които да обучиш, да ги убедиш, че това е тяхното бъдеще. После да вложиш и в технология, която да е първо безвредна и след това екологосъобразна. И чак тогава стартират да се случват процесите “, изясни последователността експертът. Според него тази конкуренция с времето в България към този момент сме я изгубили – просто при нас процесите протичат десетократно по-бавно, в сравнение с би трябвало да се случват. Независимо, че имаме минни компании в топ 5 или топ 10 на света. И без значение, че у нас се намира един от четирите университета, профилирани в тази промишленост. „ Един минен план да се случва за 18-20 години е в основата на това в България да не участва нито една интернационална минна компания. На картата на огромните компании ние не съществуваме. Те даже не биха си помислили да дойдат в страна, където ще забият половин милиард и ще изчакат 20 години, с цел да стартират рандеман. Тук няма среда за минен бизнес за жалост. Въпреки че имаме някои залежи и условия, съчетани с обичаи и познания “, счита и Боян Рашев. Защо преходът е неосъществим в този момент? Рашев беше безапелационен още, че преходът сега е неосъществим. Процесът е дълъг и комплициран с металите. Wood Mackenzie разгласиха един доста забавен отчет тъкмо преди срещата за климата в Глазгоу. В него се споделяше в прав текст: „ енергийният преход в периодите, които светът си слага, е неосъществим. Точка. “ Просто тъй като физически светът няма по какъв начин да добие нужните мед, никел, литий. Финландската геоложка работа също излезе предходната година с отчет. Те споделят, че съгласно сметките им, в случай че светът желае да премине към цялостна декарбонизация, в това число с водород и нуклеарна сила, ще е нужно да се добие пет пъти повече никел в света, в сравнение с са потвърдените геоложки ресурси все още. При литий и кобалт е почти същото. Тоест хората споделят, че физически е невероятно да се случи това. Просто срокът няма по какъв начин да бъде изпълнен при наличните технологии за произвеждане на ВЕИ сила и за предпазване. При електрическата енергия точно съхранението е гигантския проблем “, изясни обстановката Рашев. Устойчивото на времето минно произвеждане Минното произвеждане е стабилно, най-малкото поради продължителността на живота на една мина, безапелационен бе проф. Копрев. „ Например в случай че аз съм на 20 години и стартира да изучавам в Минно-геоложкия университет, с цел да стартира да работя в една от минните компании, които добиват мед. През идващите 50 години тази мина ще работи, аз ще взимам най-хубавата заплата в България и ще имам сигурност в персонален проект. Това е реализирано в България от дребното съществени огромни компании, които работят в минерално-суровинната промишленост. Проблемът е, че с цел да бъдем съществени играчи на капиталовата карта, нас би трябвало да ни има. В момента ни няма не тъй като нямаме първични материали, фрагменти или обичаи, а тъй като обстановката в последните 30 години в нашата страна е такава, че се гледа на тези компании, като на сдружения, пристигнали да вземат едни бързи пари и да избягат “, съобщи професорът. Според Рашев направените до момента вложения в фабрики за сглобяване на машини и коли могат да се окажат мощно неустойчиви. „ Тези фабрики имат навика да се местят от район на район, според от това къде е най-евтина работната ръка. В момента, в който тук стандарта на живот се увеличи повече и няма задоволително евтина работна ръка, то завода безусловно се разглобява и за един месец се придвижва в Казахстан, да вземем за пример “, изясни Рашев. При мините това не е по този начин. Къде е България на минната карта? В Европа България е важен състезател при медта като рандеман и като металургия. Страната ни има голяма металургия, която внася ужасно доста концентрат. При медта България съвсем нищо не изнася като меден концентрат, а внася. При оловото и цинка е сходна обстановката, само че в по-малък мащаб. Страната ни може да навлезе и в добива на волфрам и манган доста съществено, стига да желае. Но държавното управление в България не желае, съобщи още Рашев. Според проф. Копрев сега с напредъка на технологиите даже и от по-бедни залежи може да се добива. В обстановката на голяма потребност от първични материали ние може да бъдем мотор на този развой в Европа. Стига да имаме волята това да се случи. Според професора доста браншове ще бъдат наранени от зеления преход. “Около една минна компания съпътстващите процеси са доста и те са свързани с пъти повече хора. Тези компании обслужват минната промишленост. Например в случай че хипотетично затворят мини „ Марица-Изток “ и всичките 7000 души излязат на улицата, то има още най-малко 40 000 души, които ще останат без работа. Приблизително едно към пет е съотношението “, изясни проф. Копрев. „ Всъщност е много по-зле “, отвърна Рашев по време на диалога. „ Ако сега затворят мини „ Марица-Изток “, в този момент те добиват рекордни количества въглища – в никакъв случай в историята си те не са добивали такива количества. Защо? Защото на Балканите има недостиг на електрическа енергия. И точно този недостиг в този момент се покрива от „ Марица-Изток “. Вече една година комплексът е ултимативния избавител на електроенергийната система на Балканите. Тоест в случай че на следващия ден затворят мини „ Марица-Изток “, то няма да има ток “, обрисува картината специалистът. В последните десетина години от добива, преработката и превозването на петрол, газ и въглища излязоха големи количества пари. Светът сподели: „ ОК, ние се отхвърляме от тази сила, желаеме друга. Коя е тя? ВЕИ-тата. “ Говорим за трилиони долари, които излязоха от бранша, който поддържа цивилизацията. И отидоха в нещо, което не е в положение да поддържа цивилизацията на този стадий. Обаче потреблението на петрол, газ и въглища продължава да пораства, не понижава. И в един миг не може да се добива, просто тъй като не е вложено нищо в добива на изкопаеми горива “, счита още Рашев. Нужна е смяна при добива на първични материали в Европа Според проф. Копрев в България и Европа не са удобни изискванията за откриване на нови рудници, само че ние ще бъдем принудени да ги разкрием. „ Не засегнахме един различен аспект – така наречен „ преработване на суровините “. Много хора изясняват, че има задоволително метали, само че единствено би трябвало да се рециклира. Енергията, нужна за преработване на един звук стомана, е доста по-скъпа от тази за добиването на един звук желязо. Пътят е да търсим, да изследваме и да откриваме нови залежи. Технологиите към този момент се развиха по този начин, че нещо, което доскоро е било боклук, в този момент е суровина. Тоест можем да го извличаме и това да става екологосъобразно “, уверен е проф. Копрев. Според него предприятията влагат трилиони в миннодобивната промишленост и те влагат парите си главно в екология. Тези компании държат отпечатъка върху природата да бъде най-малък. Най-малкото поради репутационните вреди, които биха имали. Все отново фирмите са листвани на тържищата. „ Всички желаеме да създадем нещата устойчиви, зелени и да останат и за поколенията след нас “ безапелационен бе проф. Копрев. Според него „ Българската минерално-суровинна промишленост е на картата на Европа. Тя е водеща, нашите мини са потвърдили, че са ефикасни в доста по-тежки условия, в сравнение с огромна част от мините по света. В Чили и Перу медното наличие доближава десетки проценти, а при нас приказваме за 0,08-0,10% “. Предизвикателствата в света В целия свят минния отрасъл има великански проблем. Никой не желае мини. Буквално. Но това няма по какъв начин да се случи – хем да не добиваме нищо, хем да имаме всичко. Проблемът е голям. В Перу и Чили, където се добива 40% от медта на света, има сума ти големи мини, които не работят. А те не работят, тъй като в близост някакви хора имат проблем с тях. Основната причина е, че хората не считат, че получават задоволително от облагите от добива. Перу и Чили имат президенти с много леви визии. Това е ясно по какъв начин ще свърши във връзка с медта, в случай че тези ръководители тръгнат да национализират предприятия – това ще бъде злополука. Всякакъв енергиен преход свършва незабавно. Според Рашев в Европа само скандинавските страни и ненапълно в Полша имат съответна политика във връзка с минерално-суровинната си промишленост. „ Какви са положителните условия там? Защо се влага там? Първо във Финландия и Норвегия изобщо няма концесионна такса. Такова разбиране няма. Хората схващат, че тази промишленост е нужна, с цел да е основа на стопанската система. Освен това схващат, че цели райони, въобще да се развиват, зависят от това някой нещо да прави там. В Швеция концесионната такса е 0,2% от наличието метал в рудата, което е смешно малко. Това са и най-богатите страни в Европа. Те знаят какъв брой значимо е това и го вършат “, изясни обстановката Рашев. Инфлационна серпантина Проблемите с инфлацията в Европа също основават редица главоболия на фирмите. „ В основата на инфлационната серпантина е растежа на цените на суровините. Металите са измежду тях. Енергийните запаси като петрол, газ и въглища са в основата на всички места. И инфлационната серпантина зависи главно от това, че са се налели великански количества пари и се разхвърляха на всички. Имаше нулеви лихви, влага се без въобще да се мисли, че би трябвало да има възвръщаемост на някакъв капитал. И металите я подхранват тази инфлационна серпантина. Но металите са безпомощни. Ние може да имаме колкото си желаеме руди, само че в случай че нямаме силата, посредством която ние да ги извлечем, добием и произведем нещо от тях, то ние нямаме нищо. А пък силата е петрол, газ и въглища, каквото и да си приказваме “, счита Рашев. А какво ще вършим за младите фрагменти? " Аз съм доста горделив, че съм ученик на Минно-геоложкия университет. Ние сме университет на 70 години. И през тези години сме съумели да образоваме над 30 000 инженери, които работят на всички места по света ", съобщи по време на полемиката проф. Копрев. „ Няма по-добър еколог, който да схваща екологичните проблемите на една мина, от човек, приключил в Минно-геоложки университет. Този човек се е научил „ по какъв начин да цапа “, условно казано, с цел да може и да „ почисти след себе си “, изясни проф. Копрев. Според него няма по-добри специалисти, които да вземат решение проблемите на зелената сила, от хората, приключили Минно-геоложкия университет. Те знаят по какъв начин да търсят, изследват и добиват. А по-късно и по какъв начин да рекултивират терена. „ Ние сме един от четирите европейски университета, които са профилирани в тази тенденция. Ние се гордеем, в България сме най-хубавия университет, който има връзка с бизнеса, с минерално-суровинната промишленост. „ Забележете следния факт: фирмите, които работят тук, в по-голямата си част са непозната благосъстоятелност. Но единствено 1 % са чужденците, които работят. Всички останали са български инженери, приключили нашия университет. В последните дни и месеци се приказва, че нашето висше обучение не е най-хубавото на света и ние би трябвало да се обединим и да станем по-видими. Ако в този момент реша да отида да работя в Чили, какво би трябвало да направя? Просто би трябвало да си преведа дипломата на испански език. И незабавно стартирам да работя като инженер. Отговорът на въпроса за нашето обучение е това “, изясни професорът. Според Рашев огромен проблем е, че младежите си нямат и концепция от кое място идва всичко. „ Просто нямат визия. Те употребяват телефоните, нямат концепция от кое място е минал този телефон, с цел да се създаде. И си мислят, че света може да съществува без огромните фабрики и мини. Това е учебен проблем номер 1 за света.

Целият диалог на Дискусионен клуб - " Прозрачно ръководство " можете да и на страницата на Дир.бг