Нешка Робева за ЧРД: Искам да изживея остатъка от живота си сред истината
На село разбираш към какъв брой непотребни неща се стремиш през цялото това време, споделя легендата
Легендата на българската и международна художествена гимнастика Нешка Робева чества през днешния ден своя 74-и рожден ден. Достигналата до най-високите върхове и като състезателка, и като треньор прима приказва пред „ Тема Спорт” за времето на изолираност, житейските уроци и метода, по който желае да продължи от тук насетне.
Легендарната Нешка Робева чества рожден ден
Г-жо Робева, здравейте. Как сте, по какъв начин се чувствате на фона на ситуацията, при която би трябвало да празнувате рождения си ден?
- Много добре. Даже ми е неловко да приказвам. Аз съм на село и не съм по насила тук, не е поради карантината. За хората, които живеят в града и са изгубили връзката с природата, е мъчно да се изясни. Както и да го разказваш, не могат да почувстват тази невероятна хубост и силата, с която всичко в природата се развива. Страхотно е.
Опасността от пандемията не ви е застигнала, популярност Богу…
- Вижте, аз предходната година изкарах едно заболяване, което безусловно подхожда на всичко, което разказват като COVID-19. С всички последици, сложното възобновяване. Много хора измряха предходната година, тъй като лежах в болница и знам какво беше. Така че това е рисково заболяване, само че на моята възраст човек към този момент схваща, че би трябвало дори да прави курбан на рождените си дни (смее се). Човек към този момент мисли по друг метод. Аз със личното си дете не съм била толкоз време, както в този момент с внучката ми и двамата ми племенници. Наистина е срамно, тъй като доста хора се опасяват. Бях за един ден до София и не съм виждала града по този метод. Разминавах се с хората, които бяха толкоз напрегнати и ядосани. А ние тук… беше ужасно.
Какво си помислихте, когато видяхте такава София?
- Три месеца тук, на село, и когато наближихме София, племенникът ми сподели „ Виж, към този момент се виждат постройките, няма го този смог”. Но малко преди София незабавно усещаш мръсния въздух, при изискване че това придвижване го няма. Нали ви споделям – разминавайки се с хората, разбрах, че нямам
никакво предпочитание да се прибирам
в този град. Тук не ми е скучно, никога. Сред тези растения, до внучката ми, която към този момент ни надскочи за няколко месеца, напряко избуя. Вие сте младеж и си мисля – имах щастието да изживея детството си в друго време, когато играехме по улиците, катерихме се по дърветата, ходех цяло лято на село, с доста пакости, само че и учим. Сега, когато виждам какво вършат с децата… И въпреки всичко моето внуче има щастието, че в този момент е на село. Какво става с хората? Програмирани са, желаят на 4 години, да ги строяват, да учат, а най-после нищо не знаят. Вие, и вас какъв живот ви чака, когато всички са привързани на работно място, всеки трепери за кредити… и си мисля по нощите, тъй като целият ден съм в градината и през вчерашния ден преброих 70 рози, по какъв начин ще живеят хората от тук нататък?!
Дали случилото се ще ни отвори очите и за неща, за които не сме се замисляли досега?
- Всичко зависи от настройката на индивида. На запад се развива придвижване през младежите „ желая си живота”. Все повече вие ще осъзнаете, че колата, тапите, нервите, пералня, сушилня… това не е разкош. Вярно е, че аз от лагерите съм привикнала и на по-малко, само че тук, на село, разбираш, какъв брой непотребни неща имаш
и какъв брой малко живееш
Това ме кара да се замисля по какъв начин съм живяла аз, по същия метод, против който в този момент стоя. От заран до вечер в залата, с непознатите проблеми – победи, загуби, много претърпях, само че няма ужасно.
Липсва ли ви трупата?
- Аз я разпуснах преди три години и остана една дребна група, които работят сами. Даже и във Facebook нямам предпочитание да влизам, само че моите момчета от трупата, както и доста гимнастички от целия свят, ми се обаждат. Най-много се гордея с тези деца, с които работех в трупата. Сигурно тъй като те към този момент бяха приключили учебно заведение и с тях спорехме, обсъждахме, до момента в който с гимнастичките нямаше разногласия – правеха това, което им кажа. Те мислят по различен метод. Понякога ги наблюдавам какво пишат и им се веселя, тъй като чувствам една зрялост, позиция, зад която застават. Обещали сме си, защото тук, на Трудовец, имаме база на Левски и желая да я разработим и да я употребяваме. Та сме се разбрали, когато мине всичко, да се съберем тук. С тях преживявах в действителност всичко, към което съм се стремяла – не надпреварите, а сцената. Тези цялостни зали, читалища или площади, отново е обвързвано всичко с нерви, само че това ме зареждаше най-вече.
Какво си пожелавате за рождения ден?
- Ако ми се даде още малко време, бих желала да изживея живота си по този начин, както в този момент го върша. Онзи ден копахме картофите и децата ме щадят. Насадихме доматите, като чухме прогнозата, че се чакат градушки, да ни бяхте видели по какъв начин измежду нощ,
с фенерчета, забиваме колците
и опъваме мрежите. Като бях и в София си взех разсада за пипер, доста е хубаво. Иска ми се тази база да я създадем в действителност, тъй като имам какво да дам на децата, отвън това да ги изучавам по какъв начин да си движат ръцете и краката. Ако ми се даде още време да поживея, желая да бъда тук, измежду истината. Така бих нарекла природата – да пребивавам в истината. И да оказвам помощ, в случай че имат потребност от мен. Да създадем тази база. Дългосрочни проекти в никакъв случай не съм правила с изключение на тактиките за международни и европейски (смее се). Благодаря ви, че се обадихте. Съветвам ви – в действителност помислете за живота си. Когато майка ми споделяше „ Неше, животът е като един миг”, аз не я слушах, тъй като даже на 40 години се усещах на 15-20. До 60 години се усещах по този начин, само че по-късно, внезапно, всичко е минало като гръмотевица и си казваш – какво пропуснах? Затова мислете. Живейте вашия живот по този начин, както желаете.
Благодаря ви, поисквам ви да посрещнете празника си щастлива.
- Ооо, тук ми готвят изненади. Така че ще бъде прелестно (смее се). Хари ЛАТИФЯН, " Тема Спорт " Снимки: Иван Йочев, Sportal.bg
Легендата на българската и международна художествена гимнастика Нешка Робева чества през днешния ден своя 74-и рожден ден. Достигналата до най-високите върхове и като състезателка, и като треньор прима приказва пред „ Тема Спорт” за времето на изолираност, житейските уроци и метода, по който желае да продължи от тук насетне.
Легендарната Нешка Робева чества рожден ден Г-жо Робева, здравейте. Как сте, по какъв начин се чувствате на фона на ситуацията, при която би трябвало да празнувате рождения си ден?
- Много добре. Даже ми е неловко да приказвам. Аз съм на село и не съм по насила тук, не е поради карантината. За хората, които живеят в града и са изгубили връзката с природата, е мъчно да се изясни. Както и да го разказваш, не могат да почувстват тази невероятна хубост и силата, с която всичко в природата се развива. Страхотно е.
Опасността от пандемията не ви е застигнала, популярност Богу…
- Вижте, аз предходната година изкарах едно заболяване, което безусловно подхожда на всичко, което разказват като COVID-19. С всички последици, сложното възобновяване. Много хора измряха предходната година, тъй като лежах в болница и знам какво беше. Така че това е рисково заболяване, само че на моята възраст човек към този момент схваща, че би трябвало дори да прави курбан на рождените си дни (смее се). Човек към този момент мисли по друг метод. Аз със личното си дете не съм била толкоз време, както в този момент с внучката ми и двамата ми племенници. Наистина е срамно, тъй като доста хора се опасяват. Бях за един ден до София и не съм виждала града по този метод. Разминавах се с хората, които бяха толкоз напрегнати и ядосани. А ние тук… беше ужасно.
Какво си помислихте, когато видяхте такава София?
- Три месеца тук, на село, и когато наближихме София, племенникът ми сподели „ Виж, към този момент се виждат постройките, няма го този смог”. Но малко преди София незабавно усещаш мръсния въздух, при изискване че това придвижване го няма. Нали ви споделям – разминавайки се с хората, разбрах, че нямам
никакво предпочитание да се прибирам
в този град. Тук не ми е скучно, никога. Сред тези растения, до внучката ми, която към този момент ни надскочи за няколко месеца, напряко избуя. Вие сте младеж и си мисля – имах щастието да изживея детството си в друго време, когато играехме по улиците, катерихме се по дърветата, ходех цяло лято на село, с доста пакости, само че и учим. Сега, когато виждам какво вършат с децата… И въпреки всичко моето внуче има щастието, че в този момент е на село. Какво става с хората? Програмирани са, желаят на 4 години, да ги строяват, да учат, а най-после нищо не знаят. Вие, и вас какъв живот ви чака, когато всички са привързани на работно място, всеки трепери за кредити… и си мисля по нощите, тъй като целият ден съм в градината и през вчерашния ден преброих 70 рози, по какъв начин ще живеят хората от тук нататък?!
Дали случилото се ще ни отвори очите и за неща, за които не сме се замисляли досега?
- Всичко зависи от настройката на индивида. На запад се развива придвижване през младежите „ желая си живота”. Все повече вие ще осъзнаете, че колата, тапите, нервите, пералня, сушилня… това не е разкош. Вярно е, че аз от лагерите съм привикнала и на по-малко, само че тук, на село, разбираш, какъв брой непотребни неща имаш
и какъв брой малко живееш
Това ме кара да се замисля по какъв начин съм живяла аз, по същия метод, против който в този момент стоя. От заран до вечер в залата, с непознатите проблеми – победи, загуби, много претърпях, само че няма ужасно.
Липсва ли ви трупата?
- Аз я разпуснах преди три години и остана една дребна група, които работят сами. Даже и във Facebook нямам предпочитание да влизам, само че моите момчета от трупата, както и доста гимнастички от целия свят, ми се обаждат. Най-много се гордея с тези деца, с които работех в трупата. Сигурно тъй като те към този момент бяха приключили учебно заведение и с тях спорехме, обсъждахме, до момента в който с гимнастичките нямаше разногласия – правеха това, което им кажа. Те мислят по различен метод. Понякога ги наблюдавам какво пишат и им се веселя, тъй като чувствам една зрялост, позиция, зад която застават. Обещали сме си, защото тук, на Трудовец, имаме база на Левски и желая да я разработим и да я употребяваме. Та сме се разбрали, когато мине всичко, да се съберем тук. С тях преживявах в действителност всичко, към което съм се стремяла – не надпреварите, а сцената. Тези цялостни зали, читалища или площади, отново е обвързвано всичко с нерви, само че това ме зареждаше най-вече.
Какво си пожелавате за рождения ден?
- Ако ми се даде още малко време, бих желала да изживея живота си по този начин, както в този момент го върша. Онзи ден копахме картофите и децата ме щадят. Насадихме доматите, като чухме прогнозата, че се чакат градушки, да ни бяхте видели по какъв начин измежду нощ,
с фенерчета, забиваме колците
и опъваме мрежите. Като бях и в София си взех разсада за пипер, доста е хубаво. Иска ми се тази база да я създадем в действителност, тъй като имам какво да дам на децата, отвън това да ги изучавам по какъв начин да си движат ръцете и краката. Ако ми се даде още време да поживея, желая да бъда тук, измежду истината. Така бих нарекла природата – да пребивавам в истината. И да оказвам помощ, в случай че имат потребност от мен. Да създадем тази база. Дългосрочни проекти в никакъв случай не съм правила с изключение на тактиките за международни и европейски (смее се). Благодаря ви, че се обадихте. Съветвам ви – в действителност помислете за живота си. Когато майка ми споделяше „ Неше, животът е като един миг”, аз не я слушах, тъй като даже на 40 години се усещах на 15-20. До 60 години се усещах по този начин, само че по-късно, внезапно, всичко е минало като гръмотевица и си казваш – какво пропуснах? Затова мислете. Живейте вашия живот по този начин, както желаете.
Благодаря ви, поисквам ви да посрещнете празника си щастлива.
- Ооо, тук ми готвят изненади. Така че ще бъде прелестно (смее се). Хари ЛАТИФЯН, " Тема Спорт " Снимки: Иван Йочев, Sportal.bg
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ