Защо мерките срещу коронавируса не работят?***
На конференция на Националния действен щаб (НОЩ) беше изтъкнато, че няма да има спомагателни ограничения, тъй като те не работят. Причината била в това, че хората не ги съблюдават. Според мен, истината е друга. Хората не могат да съблюдават ограниченията, даже и да желаят. Много постоянно тези, които са най-прилежни, тъй като са най-уплашени, имат повече признаци, тъй като имунната им система се срутва от страха и напрежението към пандемията.
В науката и в медицината истината се открива единствено посредством съпоставяне на сравними огромни групи хора през еднакъв интервал от време (едната група е изложена на намеса или лекарство, а другата не). Една година по-късно, данните демонстрират, че при съпоставяне на сравними страни ограниченията на никое място на са довели до спад в смъртността на човек от популацията. Например, Белгия, Чехия и Англия ползват локдаун, само че не са с по-ниска смъртност от Холандия и Швеция. Същото се отнася и при съпоставяне на Бразилия (без локдаун) с Аржентина и Перу, или Беларус с България. Дори и с по-старо население, несравнимо по-свободната Флорида не е по-зле от Калифорния, чийто губернатор наложи драконовски ограничения.
Страхувам се, че множеството политици не схващат сложността на (i) човешката природа и (ii) пробния принцип в науката. Локдауните биха работили чудесно в един съвършен свят, т.е. в лабораторни условия, когато откривателите управляват множеството фактори. Разбира се, цялостната обществена изолираност ще спре разпространяването на вируса и ще понижи броя на жертвите. Това обаче не е допустимо, защото хората са обществено свързани. Те биха починали изолирани един от различен, освен тъй като имат потребност от закупуване на храна, само че също и от човешкото наличие и допиране. Изглежда, че смисъла на тази съществена социално-биологична причинност е едва разбрано и незадоволително оценено.
По прилика: Едно е да откриете удобния резултат на лекарството в клетъчна линия или в изолирана тъкан и напълно друго нещо е да докажете резултата му върху целия, извънредно комплициран организъм, където взаимоотношенията сред разнообразни кафези, тъкани, органи и системи е толкоз преплетен, че е невероятно да се предскаже действителният резултат на лекарството, в случай че не се направи опит. Затова, след първичното изследване на клетъчно равнище, откривателите организират опити, сравняващи огромни групи сходни организми от един и същи тип, със и без лекарството.
По същия метод наподобява разумно да се ползват локдауни, тъй като те в действителност са ефикасни в дребни, изолирани системи като да вземем за пример. Година по-късно пробните доказателства от използването на санитарни ограничения в други, по-сложни и преплетени системи, ясно демонстрират, че на процедура локдауните и маските не носят никакви медицински изгоди, без значение от теорията, която ни споделя, че би трябвало ограниченията да работят. Именно по тази причина науката се базира на пробни наблюдения, а освен на теории.
Боя се, че политиците са прекомерно арогантни по отношение на властта си над природата. Не осъзнават ли те, че човешките общества са прекомерно сложни и обществено свързани, с цел да се да ползват повсеместни изолационни ограничения към пандемия, чийто общо популационен морталитет е относително невисок (около 0.15% от цялото население, което е изложено на вируса)? Mерки са нужни единствено за рисковите групи. Данните демонстрират, че няма смисъл да се ползва всеобщ локдаун, тъй като той води до извънредно нездравословни както социално-икономически по този начин и психически странични резултати, които на процедура отстраняват техните възможни епидемиологически изгоди.
Основният въпрос е: Защо политиците не престават със същите ограничения, които очевидно не работят както демонстрират насъбраните пробни данни от март 2020 година насам? Нима тези, които предлагат локдауните биха траяли да дават на личното си дете лекарство, което не води до възстановяване, а го поврежда повече? Изглежда не е инцидентен фактът, че единствената страна в Европейския съюз без локдаун е също единствена по различен индикатор. Шведската конституция изисква такива решения да се вземат не от политици, а от самостоятелна здравна организация.
Не е ли надалеч по-ефективно и по-евтино да се обезпечат спомагателни запаси в здравната система? Защо в този момент се харчат трилиони за възобновяване на унищожените стопански системи по света, вместо да се вложат няколко милиарда в здравната система?
Автор: Д-р Владимир Гърков
Предвид голямата значимост на тематиката, зададе на доктор Гърков следните въпроси по позицията му, на които той отговори:
1. Защо при сравненията Ви на сравними страни няма точни цифри на развиване на пандемията по отношение на наложени ограничения за избрани интервали от време, най-малко в 3 месеца период? По какви критерии сравнявате страните, посочени в позицията Ви?
Няма точни цифри на развиване на пандемията по отношение на наложени ограничения за избрани интервали от време, тъй като това не е теоретичен метод, който се употребява в епидемиологията и медицината. Няма по какъв начин да се откри нито причинно-следствена нито корелационна връзка сред ограничения и смъртност, в случай че се наблюдава смъртността във времето единствено при една популация след използването на ограничения, тъй като спадът или нарастването на тази смъртност може да се дължи на други фактори, а не на ограниченията. Ако имахме машина на времето и може да се върнем обратно в предишното като подложим същото население за същия интервал от време на липса на ограничения, тогава може да се откри причинно-следствена връзка сред ограничения и смъртност. В отсъствието на машина на времето, учените могат да открият не причинно-следствена връзка, а единствено корелация. Това става само и единствено посредством съпоставяне на сравними и огромни групи от организми, които се подлагат на друга намеса едновременно. По прилика, няма по какъв начин да се откри дали едно лекарство лекува, в случай че се наблюдава какво се случва след използването му при един пациент, тъй като този пациент може да почине или да оздравее заради естествения ход на болестта, а не под въздействие на лекарството. Именно по тази причина стандартът в научното дирене е така наречен.
Това, което съпоставям, е смъртността на 1 милион души една година след началото на пандемията при страни, които са сходни по географско състояние, генотип на популацията, условия на външната среда, размер на популацията, демографски характерности, положение на здравната система, и така нататък. Тези цифри са взети. Разбира се факторите, които въздействат на смъртността са безчет. Именно по тази причина е нужно да се съпоставят големи групи население, което усилва статистическата меродавност на следените разлики. Напрimer, Белгия и Холандия - те са на процедура като една страна. Гъсто обитаеми, с сходно население и просвета, само че ползват доста разнообразни ограничения. Сравнявам страни, които са с най-малко 10-милионно население. Калифорния и Флорида са доста милионни, с сходен климат и така нататък Затова да вземем за пример да се съпоставя Швеция с Норвегия и Финландия е неточно. Швеция е в пъти по-населена и с по-голяма плътност на популацията. Както и сравнението сред европейски страни и Китай е несъстоятелно.
2. Защо да има ограничения единствено за рисковите групи, откакто сме взаимносвързани - не би ли било неефективно човек от рискова група да носи маска в магазина/търговския център, а всички други да не носят, откакто неведнъж беше посочено от разнообразни експерти, че концепцията на маската е повече да пазиш другите от себе си, а не себе си от другите?
Подходът да се пазят единствено рисковите групи (при ниска обща смъртност) е заложен във всеки учебник по епидемиология. Логиката е следната: Ако дадеш опция на младите и здравите да придобият натурален имунитет като се срещнат с вируса, тези хора първо няма да натоварят здравната система и второ след време ще престанат да бъдат източник на болест за рисковите групи. Това е методът, който, както изясни проф. Чорбанов, се предлага от над 55 000 самостоятелни учени от целия свят, които работят в най-престижните университети като Харвард, Станфорд, Йейл, Оксфорд и така нататък Ето тяхната!
3. Казвате, че " данните демонстрират, че няма смисъл да се ползва всеобщ локдаун " - кои данни, от кой източник/кои източници, за кои страни и в какъв интервал от време?
Това е изводът който всеки човек може самичък да направи, като съпоставя смъртността на 1 милион души от COVID-19 в сравними страни една година по-късно. Вижда се, че няма разлика по този индикатор сред страните с локдаун в съпоставяне със страните без подобен (или със доста по-слаби мерки). Например, Белгия с Холандия и Швеция, Перу и Аржентина с Бразилия, Калифорния с Флорида, Аризона и Тексас с Мексико, и така нататък
Това което съм написал, не е мое мнение. То се базира на голям брой научни изявления и разбори от други, надалеч по-умни от мен хора, които са същински и то самостоятелни специалисти. Например, Джон Йоанидис от Станфорд, който е епидемиолог и биостатистик от международна големина. Той е създател на най-цитираната публикация в историята на науката.
В науката и в медицината истината се открива единствено посредством съпоставяне на сравними огромни групи хора през еднакъв интервал от време (едната група е изложена на намеса или лекарство, а другата не). Една година по-късно, данните демонстрират, че при съпоставяне на сравними страни ограниченията на никое място на са довели до спад в смъртността на човек от популацията. Например, Белгия, Чехия и Англия ползват локдаун, само че не са с по-ниска смъртност от Холандия и Швеция. Същото се отнася и при съпоставяне на Бразилия (без локдаун) с Аржентина и Перу, или Беларус с България. Дори и с по-старо население, несравнимо по-свободната Флорида не е по-зле от Калифорния, чийто губернатор наложи драконовски ограничения.
Страхувам се, че множеството политици не схващат сложността на (i) човешката природа и (ii) пробния принцип в науката. Локдауните биха работили чудесно в един съвършен свят, т.е. в лабораторни условия, когато откривателите управляват множеството фактори. Разбира се, цялостната обществена изолираност ще спре разпространяването на вируса и ще понижи броя на жертвите. Това обаче не е допустимо, защото хората са обществено свързани. Те биха починали изолирани един от различен, освен тъй като имат потребност от закупуване на храна, само че също и от човешкото наличие и допиране. Изглежда, че смисъла на тази съществена социално-биологична причинност е едва разбрано и незадоволително оценено.
По прилика: Едно е да откриете удобния резултат на лекарството в клетъчна линия или в изолирана тъкан и напълно друго нещо е да докажете резултата му върху целия, извънредно комплициран организъм, където взаимоотношенията сред разнообразни кафези, тъкани, органи и системи е толкоз преплетен, че е невероятно да се предскаже действителният резултат на лекарството, в случай че не се направи опит. Затова, след първичното изследване на клетъчно равнище, откривателите организират опити, сравняващи огромни групи сходни организми от един и същи тип, със и без лекарството.
По същия метод наподобява разумно да се ползват локдауни, тъй като те в действителност са ефикасни в дребни, изолирани системи като да вземем за пример. Година по-късно пробните доказателства от използването на санитарни ограничения в други, по-сложни и преплетени системи, ясно демонстрират, че на процедура локдауните и маските не носят никакви медицински изгоди, без значение от теорията, която ни споделя, че би трябвало ограниченията да работят. Именно по тази причина науката се базира на пробни наблюдения, а освен на теории.
Боя се, че политиците са прекомерно арогантни по отношение на властта си над природата. Не осъзнават ли те, че човешките общества са прекомерно сложни и обществено свързани, с цел да се да ползват повсеместни изолационни ограничения към пандемия, чийто общо популационен морталитет е относително невисок (около 0.15% от цялото население, което е изложено на вируса)? Mерки са нужни единствено за рисковите групи. Данните демонстрират, че няма смисъл да се ползва всеобщ локдаун, тъй като той води до извънредно нездравословни както социално-икономически по този начин и психически странични резултати, които на процедура отстраняват техните възможни епидемиологически изгоди.
Основният въпрос е: Защо политиците не престават със същите ограничения, които очевидно не работят както демонстрират насъбраните пробни данни от март 2020 година насам? Нима тези, които предлагат локдауните биха траяли да дават на личното си дете лекарство, което не води до възстановяване, а го поврежда повече? Изглежда не е инцидентен фактът, че единствената страна в Европейския съюз без локдаун е също единствена по различен индикатор. Шведската конституция изисква такива решения да се вземат не от политици, а от самостоятелна здравна организация.
Не е ли надалеч по-ефективно и по-евтино да се обезпечат спомагателни запаси в здравната система? Защо в този момент се харчат трилиони за възобновяване на унищожените стопански системи по света, вместо да се вложат няколко милиарда в здравната система?
Автор: Д-р Владимир Гърков
Предвид голямата значимост на тематиката, зададе на доктор Гърков следните въпроси по позицията му, на които той отговори:
1. Защо при сравненията Ви на сравними страни няма точни цифри на развиване на пандемията по отношение на наложени ограничения за избрани интервали от време, най-малко в 3 месеца период? По какви критерии сравнявате страните, посочени в позицията Ви?
Няма точни цифри на развиване на пандемията по отношение на наложени ограничения за избрани интервали от време, тъй като това не е теоретичен метод, който се употребява в епидемиологията и медицината. Няма по какъв начин да се откри нито причинно-следствена нито корелационна връзка сред ограничения и смъртност, в случай че се наблюдава смъртността във времето единствено при една популация след използването на ограничения, тъй като спадът или нарастването на тази смъртност може да се дължи на други фактори, а не на ограниченията. Ако имахме машина на времето и може да се върнем обратно в предишното като подложим същото население за същия интервал от време на липса на ограничения, тогава може да се откри причинно-следствена връзка сред ограничения и смъртност. В отсъствието на машина на времето, учените могат да открият не причинно-следствена връзка, а единствено корелация. Това става само и единствено посредством съпоставяне на сравними и огромни групи от организми, които се подлагат на друга намеса едновременно. По прилика, няма по какъв начин да се откри дали едно лекарство лекува, в случай че се наблюдава какво се случва след използването му при един пациент, тъй като този пациент може да почине или да оздравее заради естествения ход на болестта, а не под въздействие на лекарството. Именно по тази причина стандартът в научното дирене е така наречен.
Това, което съпоставям, е смъртността на 1 милион души една година след началото на пандемията при страни, които са сходни по географско състояние, генотип на популацията, условия на външната среда, размер на популацията, демографски характерности, положение на здравната система, и така нататък. Тези цифри са взети. Разбира се факторите, които въздействат на смъртността са безчет. Именно по тази причина е нужно да се съпоставят големи групи население, което усилва статистическата меродавност на следените разлики. Напрimer, Белгия и Холандия - те са на процедура като една страна. Гъсто обитаеми, с сходно население и просвета, само че ползват доста разнообразни ограничения. Сравнявам страни, които са с най-малко 10-милионно население. Калифорния и Флорида са доста милионни, с сходен климат и така нататък Затова да вземем за пример да се съпоставя Швеция с Норвегия и Финландия е неточно. Швеция е в пъти по-населена и с по-голяма плътност на популацията. Както и сравнението сред европейски страни и Китай е несъстоятелно.
2. Защо да има ограничения единствено за рисковите групи, откакто сме взаимносвързани - не би ли било неефективно човек от рискова група да носи маска в магазина/търговския център, а всички други да не носят, откакто неведнъж беше посочено от разнообразни експерти, че концепцията на маската е повече да пазиш другите от себе си, а не себе си от другите?
Подходът да се пазят единствено рисковите групи (при ниска обща смъртност) е заложен във всеки учебник по епидемиология. Логиката е следната: Ако дадеш опция на младите и здравите да придобият натурален имунитет като се срещнат с вируса, тези хора първо няма да натоварят здравната система и второ след време ще престанат да бъдат източник на болест за рисковите групи. Това е методът, който, както изясни проф. Чорбанов, се предлага от над 55 000 самостоятелни учени от целия свят, които работят в най-престижните университети като Харвард, Станфорд, Йейл, Оксфорд и така нататък Ето тяхната!
3. Казвате, че " данните демонстрират, че няма смисъл да се ползва всеобщ локдаун " - кои данни, от кой източник/кои източници, за кои страни и в какъв интервал от време?
Това е изводът който всеки човек може самичък да направи, като съпоставя смъртността на 1 милион души от COVID-19 в сравними страни една година по-късно. Вижда се, че няма разлика по този индикатор сред страните с локдаун в съпоставяне със страните без подобен (или със доста по-слаби мерки). Например, Белгия с Холандия и Швеция, Перу и Аржентина с Бразилия, Калифорния с Флорида, Аризона и Тексас с Мексико, и така нататък
Това което съм написал, не е мое мнение. То се базира на голям брой научни изявления и разбори от други, надалеч по-умни от мен хора, които са същински и то самостоятелни специалисти. Например, Джон Йоанидис от Станфорд, който е епидемиолог и биостатистик от международна големина. Той е създател на най-цитираната публикация в историята на науката.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ