Местни избори 2019: Светлинка надежда
На пръв взор нещата и на тези локални избори не се трансформират изключително – ГЕРБ си е първа политическа мощ, Българска социалистическа партия се пъчи с някой и различен балотаж в по-голям регионален град. Но числата демонстрират безапелационно – партията на Бойко Борисов се разклаща.
Почти на всички места в огромните градове няма победител още на първи тур – а не беше по този начин преди четири години. Знаково е ситуацията в София – Йорданка Фандъкова завоюва през 2015 година още на първи тур, без никакво напрежение, а в този момент сривът е двоен. И единствената причина да няма по-голямо наказване за ГЕРБ е фактът, че към момента най-организираната от позиция на структури партия е Българска социалистическа партия. От бодил, та на глог – в никакъв случай към този момент няма да има метод, в който наричащите се социалисти комунисти ще сменят наричащите се десни и десноцентристки комунисти.
Начините да има смяна са два – или посредством напълно ново и доста известно лице, към което да се образува партията, както стана със Симеон Сакскобургготски и Бойко Борисов, или посредством образуване на болшинство от гражданско общество, което застава зад хрумвания, а не зад облаги, роднински връзки и боязън " да не се върне комунизмът ". Затова и е толкоз хубаво да забележим случилото се в София, където едно момче и неговите приятели, дълго време в действителност наблягали на очевидните провали на Фандъкова, с цел да не останат скрити и основното – излизали с голям брой оферти за промени в София, съумяха да завоюват повече, в сравнение с Ангел Джамбазки, Волен Сидеров и претендентът на НФСБ Стефан Иванов едновременно.
Колкото и да има напъвания по тази или онази тематика, София е градът в България, който притегля и събира най-вече хора поради икономическите благоприятни условия. Простичко казано – в София фактически има повече хора, които не треперят за насъщния всеки ден и към този момент поглеждат по-напред от носа си. И това " по-напред ” се изрази точно в събитие като " Спаси София ".
Далеч съм от мисълта, че " Спаси София " е панацея. Явлението обаче може да е. Явление, при което по-млади хора, без очевидни политически връзки и наследства, се провеждат в неправителствени организации, почват да се занимават с политики, касаещи мястото, където живеят, и хората, които живеят с тях. Първо – с оферти и гонене на цели за осъществяване на политики от виновните ръководещи, А когато узреят, се явяват на локални избори – в търсене на доверие, с цел да могат директно да осъществят концепциите си.
Ако на повече места в България такива организации почнат да пробиват, тогава може да се оформят и политически партии, в които ченгетата не могат да влязат елементарно - тъй като те не се интересуват от дребните ни проблеми, които доста елементарно се трансформират доста добре. А остарелият наказателен уред от комунистическа България към момента продължава е най-големият воденичен камък на шията ни – тези, които назоваваме олигархия и статукво. Тези, които познаваме посредством лицето на Делян Пеевски – по-точно стоящите зад него. Тези, които ще създадат всичко, с цел да управляват властта и надлежно страната. Само по този начин няма някой в миналото да им потърси сметка.
Досега в България постоянно тръгвахме по лесния път – новият избавител. Време е да престанем и да се хванем на работа – изпод нагоре, а не противоположното. Време е да почнем да градим първо от нас, от хората към нас, от дребната ни обща среда, от локалната общественост и тогава, когато го създадем, да гледаме към общото, националното. Да минем от " всички крадат, само че тези са по-малкото зло " на " стига им на тези, желаеме повече от идващите "! На колкото повече места има такова мислене, толкоз повече опция на политическото статукво ще имаме. И повече вяра, че в миналото ще имаме естествена страна. Но в случай че не разберем, че няма различен метод, с изключение на последователното израстване, непрекъснато ще сме на дъното – и ще го копаем много постоянно! Дано проявим от ден на ден непримиримост и феномени като " Спаси София " да се появят по-устойчиво и в другите български градове.
Автор: Ивайло Ачев
Почти на всички места в огромните градове няма победител още на първи тур – а не беше по този начин преди четири години. Знаково е ситуацията в София – Йорданка Фандъкова завоюва през 2015 година още на първи тур, без никакво напрежение, а в този момент сривът е двоен. И единствената причина да няма по-голямо наказване за ГЕРБ е фактът, че към момента най-организираната от позиция на структури партия е Българска социалистическа партия. От бодил, та на глог – в никакъв случай към този момент няма да има метод, в който наричащите се социалисти комунисти ще сменят наричащите се десни и десноцентристки комунисти.
Начините да има смяна са два – или посредством напълно ново и доста известно лице, към което да се образува партията, както стана със Симеон Сакскобургготски и Бойко Борисов, или посредством образуване на болшинство от гражданско общество, което застава зад хрумвания, а не зад облаги, роднински връзки и боязън " да не се върне комунизмът ". Затова и е толкоз хубаво да забележим случилото се в София, където едно момче и неговите приятели, дълго време в действителност наблягали на очевидните провали на Фандъкова, с цел да не останат скрити и основното – излизали с голям брой оферти за промени в София, съумяха да завоюват повече, в сравнение с Ангел Джамбазки, Волен Сидеров и претендентът на НФСБ Стефан Иванов едновременно.
Колкото и да има напъвания по тази или онази тематика, София е градът в България, който притегля и събира най-вече хора поради икономическите благоприятни условия. Простичко казано – в София фактически има повече хора, които не треперят за насъщния всеки ден и към този момент поглеждат по-напред от носа си. И това " по-напред ” се изрази точно в събитие като " Спаси София ".
Далеч съм от мисълта, че " Спаси София " е панацея. Явлението обаче може да е. Явление, при което по-млади хора, без очевидни политически връзки и наследства, се провеждат в неправителствени организации, почват да се занимават с политики, касаещи мястото, където живеят, и хората, които живеят с тях. Първо – с оферти и гонене на цели за осъществяване на политики от виновните ръководещи, А когато узреят, се явяват на локални избори – в търсене на доверие, с цел да могат директно да осъществят концепциите си.
Ако на повече места в България такива организации почнат да пробиват, тогава може да се оформят и политически партии, в които ченгетата не могат да влязат елементарно - тъй като те не се интересуват от дребните ни проблеми, които доста елементарно се трансформират доста добре. А остарелият наказателен уред от комунистическа България към момента продължава е най-големият воденичен камък на шията ни – тези, които назоваваме олигархия и статукво. Тези, които познаваме посредством лицето на Делян Пеевски – по-точно стоящите зад него. Тези, които ще създадат всичко, с цел да управляват властта и надлежно страната. Само по този начин няма някой в миналото да им потърси сметка.
Досега в България постоянно тръгвахме по лесния път – новият избавител. Време е да престанем и да се хванем на работа – изпод нагоре, а не противоположното. Време е да почнем да градим първо от нас, от хората към нас, от дребната ни обща среда, от локалната общественост и тогава, когато го създадем, да гледаме към общото, националното. Да минем от " всички крадат, само че тези са по-малкото зло " на " стига им на тези, желаеме повече от идващите "! На колкото повече места има такова мислене, толкоз повече опция на политическото статукво ще имаме. И повече вяра, че в миналото ще имаме естествена страна. Но в случай че не разберем, че няма различен метод, с изключение на последователното израстване, непрекъснато ще сме на дъното – и ще го копаем много постоянно! Дано проявим от ден на ден непримиримост и феномени като " Спаси София " да се появят по-устойчиво и в другите български градове.
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ