Die Presse: Климатичните данъци на ЕС ще ударят най-силно Русия
На пръв взор концепцията наподобява привлекателна. За да не постанова ограничения за запазване на климата на личните си компании, Европейски Съюз има намерение да наложи климатичен налог на вносните артикули в бъдеще. Само преди няколко дни канцлерът на Германия Ангела Меркел и френският държавен глава Еманюел Макрон настояха за следващ път, че плануваният граничен налог върху вноса на въглерод би трябвало да бъде въведен допустимо най-скоро. Това написа изданието Die Presse в материал, представен от организация " Фокус ".
Има задоволително последователи на тази концепция - най-вече в Европа. В последна сметка тази мярка ще е от изгода освен за европейския климатичен баланс, само че и за европейската индустрия. Но там, където има спечелили, постоянно има губещи.
Какво значи климатичния налог за обичайните снабдители на Европейски Съюз? Според консултанти от Boston Consulting Group (BCG) Русия може да е измежду най-засегнатите. Тази страна, заради териториалната си непосредственост до Европа, е главният ѝ снабдител на енергийни запаси. Европейски Съюз изразходва 280 милиарда $ за импорт на недопечен петрол през 2018 година Четвърт от тази сума е за петрол от съветските залежи. Ако в бъдеще Европейски Съюз увеличи налога върху вноса на въглероди, който ще се пресмята според от въглеродните излъчвания от производството и превозването на нефт до Европа, обстановката може скоро да се промени. Това отбелязва в скорошен разбор на BCG. Данъкът се пресмята на 30 евро на звук въглерод. В този случай всички снабдители на нефт общо губят към една пета от маржовете си.
Тази мярка ще удари Русия по-силно от другите, защото производството на петрол и газ в Русия е обвързвано с изключително високи въглеродни излъчвания. Един барел петрол, създаден в Русия, води до обособяване на съвсем два пъти повече въглерод, в сравнение с в Саудитска Арабия. Тази разлика е елементарно обяснима: в Русия изкопаемите първични материали лежат доста по-дълбоко в земята, в сравнение с в Близкия изток, тъй че добивът ѝ е обвързван с по-големи разноски, в сравнение с в мекия пясък на пустините. В резултат петролът от Саудитска Арабия ще се полза с 30-50% по-нисък налог за въглерод от съветския. Експертите допускат, че може да се наложи някои химически фабрики в Европа да сменят доставчиците.
Подобна обстановка има и при вноса на стомана. Европейските автомобилни производители и машиностроители годишно купуват валцувана стомана на стойност 20 милиарда $ в чужбина. Досега на този пазар преобладаваха китайски компании, продаващи стомана на най-ниски цени. Както в Русия и Украйна, производството на стомана в Китай е доста по-вредно за околната среда, в сравнение с в Европа, Турция или Северна Америка. Ако данъкът върху вноса на въглерод е включен в индустриалните разноски, тогава актуалните продавачи на евтина стомана бързо ще изгубят своето преимущество.
Ако не приведат индустриалните си мощности в сходство със актуалните условия, те могат да изгубят своя дял на немския пазар. От това ще се възползват най-много европейските стоманодобивни предприятия, които към този момент създават стомана по доста по-екологични способи от съперниците.
Според разбора на BCG, данъкът върху въглеродните излъчвания ще даде късмет на европейската промишленост още веднъж да се конкурира при равни условия с други производители. Това е теорията. Но на процедура съществени спънки стоят на пътя на реализирането на желанията на Меркел и Макрон. Европейската комисия публично поддържа плана и чака облага от 14 милиарда евро от неговото осъществяване. Но към момента не е ясно по какъв начин ще се пресмята въглеродният налог. Това е доста разгорещена полемика.
Извън Европейския съюз самодейността беше посрещната без възторг. Вярно е, че в Брюксел от самото начало акцентират, че ще намерят механизъм, който няма да бъде оспорван от Световната комерсиална организация. Въпреки това доста европейски търговски сътрудници ще дефинират налога върху въглеродните излъчвания като чист протекционизъм и ще се борят с него. И с цел да се предотврати появяването на реваншистки мита и появяването на едва аргументирани изключения, последователите на самодейността ще би трябвало да поставят дълги и упорити старания, с цел да убедят съперниците на концепцията.
Има задоволително последователи на тази концепция - най-вече в Европа. В последна сметка тази мярка ще е от изгода освен за европейския климатичен баланс, само че и за европейската индустрия. Но там, където има спечелили, постоянно има губещи.
Какво значи климатичния налог за обичайните снабдители на Европейски Съюз? Според консултанти от Boston Consulting Group (BCG) Русия може да е измежду най-засегнатите. Тази страна, заради териториалната си непосредственост до Европа, е главният ѝ снабдител на енергийни запаси. Европейски Съюз изразходва 280 милиарда $ за импорт на недопечен петрол през 2018 година Четвърт от тази сума е за петрол от съветските залежи. Ако в бъдеще Европейски Съюз увеличи налога върху вноса на въглероди, който ще се пресмята според от въглеродните излъчвания от производството и превозването на нефт до Европа, обстановката може скоро да се промени. Това отбелязва в скорошен разбор на BCG. Данъкът се пресмята на 30 евро на звук въглерод. В този случай всички снабдители на нефт общо губят към една пета от маржовете си.
Тази мярка ще удари Русия по-силно от другите, защото производството на петрол и газ в Русия е обвързвано с изключително високи въглеродни излъчвания. Един барел петрол, създаден в Русия, води до обособяване на съвсем два пъти повече въглерод, в сравнение с в Саудитска Арабия. Тази разлика е елементарно обяснима: в Русия изкопаемите първични материали лежат доста по-дълбоко в земята, в сравнение с в Близкия изток, тъй че добивът ѝ е обвързван с по-големи разноски, в сравнение с в мекия пясък на пустините. В резултат петролът от Саудитска Арабия ще се полза с 30-50% по-нисък налог за въглерод от съветския. Експертите допускат, че може да се наложи някои химически фабрики в Европа да сменят доставчиците.
Подобна обстановка има и при вноса на стомана. Европейските автомобилни производители и машиностроители годишно купуват валцувана стомана на стойност 20 милиарда $ в чужбина. Досега на този пазар преобладаваха китайски компании, продаващи стомана на най-ниски цени. Както в Русия и Украйна, производството на стомана в Китай е доста по-вредно за околната среда, в сравнение с в Европа, Турция или Северна Америка. Ако данъкът върху вноса на въглерод е включен в индустриалните разноски, тогава актуалните продавачи на евтина стомана бързо ще изгубят своето преимущество.
Ако не приведат индустриалните си мощности в сходство със актуалните условия, те могат да изгубят своя дял на немския пазар. От това ще се възползват най-много европейските стоманодобивни предприятия, които към този момент създават стомана по доста по-екологични способи от съперниците.
Според разбора на BCG, данъкът върху въглеродните излъчвания ще даде късмет на европейската промишленост още веднъж да се конкурира при равни условия с други производители. Това е теорията. Но на процедура съществени спънки стоят на пътя на реализирането на желанията на Меркел и Макрон. Европейската комисия публично поддържа плана и чака облага от 14 милиарда евро от неговото осъществяване. Но към момента не е ясно по какъв начин ще се пресмята въглеродният налог. Това е доста разгорещена полемика.
Извън Европейския съюз самодейността беше посрещната без възторг. Вярно е, че в Брюксел от самото начало акцентират, че ще намерят механизъм, който няма да бъде оспорван от Световната комерсиална организация. Въпреки това доста европейски търговски сътрудници ще дефинират налога върху въглеродните излъчвания като чист протекционизъм и ще се борят с него. И с цел да се предотврати появяването на реваншистки мита и появяването на едва аргументирани изключения, последователите на самодейността ще би трябвало да поставят дълги и упорити старания, с цел да убедят съперниците на концепцията.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ