Главните особености на снарядите с обеднен уран
На процедура всички медии започнаха да разясняват слуха, че Англия има намерение да даде на Украйна снаряди с обеднен уран. Може бе има нещо правилно, тъй като водачът на Беларус Александър Лукашенко много ненадейно съобщи пред беларуската осведомителна организация БЕЛТА, че в случай че западните страни дадат на Киев снаряди с обеднен уран, то Минск ще получи от Русия муниции с същински уран.
„ Веднага щом тези муниции се взривят над позициите на съветските войски, ще видите, че това ще бъде урок за цялата планета. Русия разполага освен с обеднен уран, вие го знаете доста добре “, сподели той и добави, че би трябвало да се страни от безумието и ескалацията и да се обърне внимание на това по какъв начин Путин и Си Цзинпин са говорили за спокойно решение на въпроса с Украйна.
Нека се спрем малко по-подробно на тези неособено нови оръжия и муниции, в които се употребява обеднен уран.
Опитите за преосмисляне на танковите снаряди и превръщането им в по-мощни са почнали още от момента, в който бронираната техника се е появила на бойното поле. Предполагаше се, че появяването на снаряди с уран в тях ще докара до гражданска война в поразяването на вражеските бронирани машини. Но внезапно се оказа, че нещата напълно не са толкоз елементарни, колкото се считаше в началото.
Снарядите с обеднен уран
На избран стадий от създаването на танковите муниции стана ясно, че обичайните снаряди с кумулативна бойна глава могат изцяло да изчерпят капацитета си при пукотевица по цели, оборудвани с динамична отбрана. Една от трендовете в създаването на такива снаряди бе производството на тандемно-кумулативни снаряди – снаряди, при които първата бойна част на снаряда унищожава динамичната отбрана, а втората образува кумулативна фуния и пробива бронята на танка.
Друга наклонност бе създаването на бронебойни подкалибрени снаряди Armour-piercing ammunition (AP). Темата се създава най-активно при започване на 50-те години, когато излиза наяве, че кинетичната сила на снаряда може да бъде задоволителна, с цел да пробие танк, без да се употребяват взривни субстанции.
Техният главният акцент е специфичният железен кол, „ опакован “ в палет, който се отделя след изстрелването. След излизането си от цевта на оръдието този кол, с помощта на размерите и аеродинамичната си форма, набира доста по-голяма скорост и сила от обичайните танкови муниции. Почти незабавно обаче оръжейните майстори се сблъскаха с елементарната физика. Опитите да се усили дължината на бронебойния „ лом “ и неговата маса доведоха до това, че след изстрела този арсенал губи своята непоклатимост и лети на всички места другаде, само че не и към задачата.
Решението бе снарядът да има ядро от обеднен уран. Този материал е най-малко два пъти по-плътен от стандартните метали и сплави, което дава опция за основаването на снаряди с доста по-голямо навлизане в бронята при един и същи размер.
В резултат от това снарядите с обеднен уран станаха повсеместни. Те могат да се употребяват в относително старите танкове, като английския Challenger 2 и американския M1 Abrams, както и в актуалните Т-80БВМ, Т-90М и Т-14 Армата. Занапред, изключително на фона на увеличаващата се дебелина на бронята, тези снаряди ще се развиват и усъвършенстват.
Единственият „ антидот “ на тези муниции се считаха дейните системи за отбрана. Въпреки това, заради обстоятелството, че те не се вкараха в всеобщ мащаб, към момента не може и да се приказва, че някой е предпазен от новите снаряди с обеднен уран.
Използването на тези снаряди се смята за уместно на дистанции от 1500-1700 метра. На тази отдалеченост обичайният стандартен снаряд ще загуби част от кинетичната си сила, до момента в който подкалибреният арсенал с обеднен уран ще резервира 90% от първичната си скорост от 1700 метра в секунда.
Съществува обаче едно затруднение. Танковите сражения в актуалните войни (освен в Ирак с неговите големи пясъчни площи) в 90% от случаите се водят на разстояние, по-малко от километър. Останалата част от работата по поразяване на задачите се прави от артилерийските и противотанковите екипажи. Ето за какво потреблението на снаряди с обеднен уран в борбата изисква освен свръхмодерни и надеждни танкове, само че и най-опитните екипажи, които въобще могат да се намерят.
Видовете снаряди с обеднен уран
Боеприпасите с ядро от обеднен уран могат да се създават единствено в страни с добре развита индустрия, тъй че описът на страните, които имат такива оръжия, е дребен. Обединеното кралство разполага със снарядите L26A1, за които се приказва, че ще бъдат употребявани и в чужбина. Съединени американски щати разполагат с танковите снаряди М829 с диаметър 120 мм, а Русия – със 125-милиметрови снаряди вид „ Свинец “ и „ Свинец-2 “ с уранова и уран-волфрамова вътрешност.
Противно на общоприетото разбиране, снарядите с обеднен уран, които придават на боеприпасите по-голяма компактност и дарба да поразяват задачите, не се употребяват единствено в танковите снаряди. Всъщност, могат да се употребяват на всички места.
В Съединени американски щати да вземем за пример, този вид муниции се употребяват в противовъздушните системи MK15, оръдията GAU-8 в щурмовите самолети A-10 Warthog и 25-милиметровите муниции за БМП Bradley.
В Съединените щати този вид снаряди се употребяват в противовъздушните системи MK15, оръдията GAU-8 в щурмовите самолети A-10 Warthog и 25-милиметровите муниции за бойните машини Bradley.
Въпреки по-малкия диаметър на снарядите спрямо танковите снаряди, тези муниции са доста по-смъртоносни и могат да пробиват едва бронирани цели от огромни дистанции с по-кратка серия – да вземем за пример 3 вместо 6 изстрела, което де факто прави потреблението им по-ефективно от стандартните муниции.
Опасностите от потреблението на амуниции с обеднен уран
По време на „ Пустинна стихия “ американската войска е употребила минимум 750 000 боеприпаса, съдържащи уран, за поразяване на наземни цели. Според другите оценки това количество е сравнимо с 270-300 тона обеднен уран, заровен в земята или хвърлен от въздуха в реките.
По време на събитията в Ирак през 2003 година Съединени американски щати и страните от НАТО още веднъж употребяват такива снаряди за пукотевица, само че този път са употребявани на половина по-малко – единствено 300 000 снаряда. По-малкият брой е обезщетен от по-високата компактност на урана в боеприпасите – след „ Пустинна стихия “ успеваемостта на снарядите за оръдията е счетена за незадоволителна, боеприпасите са усъвършенствани и усъвършенствани.
За потреблението на снаряди с обеднен уран от страна на Русия и Китай на процедура няма никаква информация, само че е ясно, че тези страни разполагат с огромни количества от тези муниции.
Първоначално се считаше, че обедненият уран е по-малко рисков от арсена или живака, даже когато се употребява в такива количества, само че след това извършените изследвания демонстрираха каква е действителната обстановка.
През 2000 година Global Security разгласява отчет за заплахите от потреблението на огромни количества такива муниции. В него се показва, че макар ниската си радиоактивност обедненият уран има дълъг интервал на полуразпад. В огромни дози (а 300 тона към този момент са индустриален обем) тежкият метал може да аргументи отравяне на почвата, подпочвените и повърхностните води, езерата, потоците, което неизбежно ще се отрази на здравето на животните, а по-късно и на хората.
Снарядите с обеднен уран обаче са рискови и за тези, които ги употребяват. Проблемът се състои в това, че при изстрелването на такива муниции известно количество уранов прахуляк, който е по-скоро аерозол, попада върху кожата и лигавиците. Може да няма неотложен резултат, само че в случай че екипажите на танковете употребяват такива снаряди всеки ден в продължение на месец, рано или късно ще настъпи тежко химическо отравяне и гибел.
Съществува заплаха и за цивилните жители. Някои специалисти са на мнение, че този прахуляк е мощно летлив и може да се смеси с елементарния прахуляк и преваляванията. Това би могло да докара до радиоактивно замърсяване на 40-50 километра от мястото на най-широко потребление на такива снаряди, като всичко ще зависи единствено от посоката напразно.
