Учител с над 30-годишен стаж: От нашата професия започват всички останали
На прага на един от най-светлите празници, Деня на националните будители, беседва с преподавател с повече от 30-годишен професионален опит. Маргарита Сапунджиева преподава история и цивилизация, и география и стопанска система в СОУ " Св. Паисий Хилендарски " в гр. Дупница. Г-жа Сапунджиева е приключила история и география във ВТУ " Св. Св. Кирил и Методий " в гр. Велико Търново. Разговаряме с нея за компликациите на специалността, перипетиите, през които е предходна и тайната на сполучливия преподавател.
Г-жо Сапунджиева, смятате ли, че специалността преподавател в България е задоволително почетена и почтено показана пред обществото?
Професията преподавател е най-благородната и виновна специалност, колкото и клиширано да звучи, тя е предопределение. От нашата специалност стартират всички останали специалности, тъй като ние сме хората, които първи откриваме призванията на децата, оказваме помощ им да опознаят себе си и да повярват в силите и качествата си, насочваме ги и им оказваме помощ да вървят по стръмната пътека към триумфа. В най-важните и сложни години на израстването на едно дете и превръщането му в персона, изявена персона, ние, учителите сме непроменяемо до него, несъмнено, дружно с родителите му. Но доста постоянно нашите дейности и действия са коментирани в много по-голяма степен, в сравнение с родителските. Много постоянно попадаме под прицела на злободневни мнения, които слагат под един знаменател цялата учителска колегия, а това е погрешно и обидно.
Отливът във висшите образователни заведения от педагогическите специалности е задоволително индикативен за непопулярността на учителската специалност. Дефицитът на добре готови и подготвени фрагменти към този момент се усеща осезаемо в българското учебно заведение. Като преподавател по история имам една фантазия и вярата, че тя ще се сбъдне, а точно, бленувам за времето, когато българите ще произнасят думичката " Даскале " с онази респект и почитание, с която са я казвали през Възраждането, за разлика от неуважителния звук, с който в този момент се загатва. И в случай че това се случи мисля, че тогава специалността ни ще бъде почтено показана пред обществото.
Вие сте дълготраен учител. Кога Ви е било най-трудно да упражнявате специалността?
Няма такива моменти. Малки, ежедневни компликации постоянно е имало, има ги в този момент, допускам ще ги има и за напред. И след толкоз години аз не преставам да обичам работата си, устремявам се да се модернизирам, да се квалифицирам, да давам всичко от себе си, да бъда потребна за учениците.
Какво съгласно Вас би трябвало да се промени в българското обучение?
Доста неща. Можем доста обстойно и нашироко да беседваме по този въпрос. Има доста елементи, които би трябвало да се трансформират, с цел да дава отговор българското обучение на условията на актуалния глобализиращ се свят. За междинното обучение е от изключително значение демократизирането на учебната среда и повишението на ролята на учебното заведение да образова, възпитава и социализира.
Ако бяхте министър на образованието за един ден, какво бихте създали?
За един ден би ми било мъчно да направя нещо с трайни последствия, само че бих направила всичко допустимо да понижа административната бюрократична активност, с която се занимаваме учителите всекидневно.
Каква е тайната на сполучливия преподавател?
Себеотдаването, огромната обич към децата и специалността, постоянството и упоритостта в работата, умеенето да носиш отговорност за дейностите и постъпките си, да отстояваш себе си, да бъдеш образец за генерации възпитаници. Добрият, сполучливият преподавател може да възпламени и поддържа искриците на любознателността, които карат децата да учат, творят и съумяват.
Коя е най-хубавата изненада, която възпитаници са Ви правили?
Съвсем неотдавна една ученичка ми сподели, че за първи път учи история на драго сърце. Тя го загатна напълно откровено и доброволно, само че за мен тези думи бяха самопризнание за добре свършена работа от моя страна. Почувствах задоволство, стана ми благо и доста прелестно.
А по кое време сте се почувствала в действителност тъжна - от неуспеха на някое дете, или от обида- изречена от него?
Тъгата не е възприятие, което би трябвало да участва в учебно заведение. Винаги съм мислила и съм работила в посока на това, учебното заведение да бъде място, където децата да идват с наслада и наслаждение. Е, не всички дни могат да са преизпълнени с щастливи мигове, само че в случаи на неуспехи се стремя да оказа помощ на ученикът да открие аргументите за случилото се, да ги проучва и дружно да потърсим метод за превъзмогването на неуспеха. А що се отнася до обидите, тъпо е когато чуеш от устата на дете непристойни думи по нечий адрес, само че тук към този момент навлизаме в пространството на домашното образование.
Има ли деца, възпитаници, които не могат да бъдат научени на даден образователен материал, без значение от напъните, които един преподавател поставя?
О, несъмнено. Но това е тематика за различен диалог. Да уточним, че не приказваме за възпитаници, които занемаряват отговорностите си и не се приготвят всекидневно, вследствие на което натрупат пропуски, които мъчно се наваксват. Пак ще кажа, че това е тематика за различен диалог.
Четат ли българските деца отвън наложителната образователна литература?
Да, в последно време ми прави усещане, че броят на четящите възпитаници нараства. Разбира се не приказваме за великански скок, а за последователно увеличение на заинтригуваните деца, които желаят и покачват своята четивна просветеност, които се интересуват от тематики, засягащи разнообразни аспекти от живота и изискващи по-добра подготовка и това е радващо за всеки преподавател. Мотивираните деца нямат потребност от подканяне, те търсят, четат, разясняват, споделят, вслушват се, или не, в препоръките и насоките, които им даваме, и аз се веселя, че техният брой въпреки и постепенно се усилва.
Какво бихте поискала на всички учители по случай техния празник?
Много се веселя, че поставяте и смятате учителите за будители на съвремието. Оценката за нашата работа не постоянно е ласкава, думите по наш адрес не постоянно са доброжелателни, само че ние сме тези, които освен образоваме, само че и възпитаваме генерации възпитаници и желая да пожелая на сътрудниците в никакъв случай да не губят възрожденския си дух, който ги прави изключителни, и с помощта на който специалността преподавател в бъдеще ще заеме полагащото и се почтено място в нашето общество.
Интервю на Костадин Костов
Г-жо Сапунджиева, смятате ли, че специалността преподавател в България е задоволително почетена и почтено показана пред обществото?
Професията преподавател е най-благородната и виновна специалност, колкото и клиширано да звучи, тя е предопределение. От нашата специалност стартират всички останали специалности, тъй като ние сме хората, които първи откриваме призванията на децата, оказваме помощ им да опознаят себе си и да повярват в силите и качествата си, насочваме ги и им оказваме помощ да вървят по стръмната пътека към триумфа. В най-важните и сложни години на израстването на едно дете и превръщането му в персона, изявена персона, ние, учителите сме непроменяемо до него, несъмнено, дружно с родителите му. Но доста постоянно нашите дейности и действия са коментирани в много по-голяма степен, в сравнение с родителските. Много постоянно попадаме под прицела на злободневни мнения, които слагат под един знаменател цялата учителска колегия, а това е погрешно и обидно.
Отливът във висшите образователни заведения от педагогическите специалности е задоволително индикативен за непопулярността на учителската специалност. Дефицитът на добре готови и подготвени фрагменти към този момент се усеща осезаемо в българското учебно заведение. Като преподавател по история имам една фантазия и вярата, че тя ще се сбъдне, а точно, бленувам за времето, когато българите ще произнасят думичката " Даскале " с онази респект и почитание, с която са я казвали през Възраждането, за разлика от неуважителния звук, с който в този момент се загатва. И в случай че това се случи мисля, че тогава специалността ни ще бъде почтено показана пред обществото.
Вие сте дълготраен учител. Кога Ви е било най-трудно да упражнявате специалността?
Няма такива моменти. Малки, ежедневни компликации постоянно е имало, има ги в този момент, допускам ще ги има и за напред. И след толкоз години аз не преставам да обичам работата си, устремявам се да се модернизирам, да се квалифицирам, да давам всичко от себе си, да бъда потребна за учениците.
Какво съгласно Вас би трябвало да се промени в българското обучение?
Доста неща. Можем доста обстойно и нашироко да беседваме по този въпрос. Има доста елементи, които би трябвало да се трансформират, с цел да дава отговор българското обучение на условията на актуалния глобализиращ се свят. За междинното обучение е от изключително значение демократизирането на учебната среда и повишението на ролята на учебното заведение да образова, възпитава и социализира.
Ако бяхте министър на образованието за един ден, какво бихте създали?
За един ден би ми било мъчно да направя нещо с трайни последствия, само че бих направила всичко допустимо да понижа административната бюрократична активност, с която се занимаваме учителите всекидневно.
Каква е тайната на сполучливия преподавател?
Себеотдаването, огромната обич към децата и специалността, постоянството и упоритостта в работата, умеенето да носиш отговорност за дейностите и постъпките си, да отстояваш себе си, да бъдеш образец за генерации възпитаници. Добрият, сполучливият преподавател може да възпламени и поддържа искриците на любознателността, които карат децата да учат, творят и съумяват.
Коя е най-хубавата изненада, която възпитаници са Ви правили?
Съвсем неотдавна една ученичка ми сподели, че за първи път учи история на драго сърце. Тя го загатна напълно откровено и доброволно, само че за мен тези думи бяха самопризнание за добре свършена работа от моя страна. Почувствах задоволство, стана ми благо и доста прелестно.
А по кое време сте се почувствала в действителност тъжна - от неуспеха на някое дете, или от обида- изречена от него?
Тъгата не е възприятие, което би трябвало да участва в учебно заведение. Винаги съм мислила и съм работила в посока на това, учебното заведение да бъде място, където децата да идват с наслада и наслаждение. Е, не всички дни могат да са преизпълнени с щастливи мигове, само че в случаи на неуспехи се стремя да оказа помощ на ученикът да открие аргументите за случилото се, да ги проучва и дружно да потърсим метод за превъзмогването на неуспеха. А що се отнася до обидите, тъпо е когато чуеш от устата на дете непристойни думи по нечий адрес, само че тук към този момент навлизаме в пространството на домашното образование.
Има ли деца, възпитаници, които не могат да бъдат научени на даден образователен материал, без значение от напъните, които един преподавател поставя?
О, несъмнено. Но това е тематика за различен диалог. Да уточним, че не приказваме за възпитаници, които занемаряват отговорностите си и не се приготвят всекидневно, вследствие на което натрупат пропуски, които мъчно се наваксват. Пак ще кажа, че това е тематика за различен диалог.
Четат ли българските деца отвън наложителната образователна литература?
Да, в последно време ми прави усещане, че броят на четящите възпитаници нараства. Разбира се не приказваме за великански скок, а за последователно увеличение на заинтригуваните деца, които желаят и покачват своята четивна просветеност, които се интересуват от тематики, засягащи разнообразни аспекти от живота и изискващи по-добра подготовка и това е радващо за всеки преподавател. Мотивираните деца нямат потребност от подканяне, те търсят, четат, разясняват, споделят, вслушват се, или не, в препоръките и насоките, които им даваме, и аз се веселя, че техният брой въпреки и постепенно се усилва.
Какво бихте поискала на всички учители по случай техния празник?
Много се веселя, че поставяте и смятате учителите за будители на съвремието. Оценката за нашата работа не постоянно е ласкава, думите по наш адрес не постоянно са доброжелателни, само че ние сме тези, които освен образоваме, само че и възпитаваме генерации възпитаници и желая да пожелая на сътрудниците в никакъв случай да не губят възрожденския си дух, който ги прави изключителни, и с помощта на който специалността преподавател в бъдеще ще заеме полагащото и се почтено място в нашето общество.
Интервю на Костадин Костов
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ