Всички искат Истанбул. Но Ердоган – и главата на Имамоглу
На последните локални избори в Турция през 2019-та година опозицията в страната съумя да победи в четири от петте най-големи града в югоизточната ни съседка: Истанбул, Анкара, Измир и Анталия, губейки обаче в Бурса. По данни на Турския статистически институт за 2021-ва година, въпросните четири мегаполиса съставляват към 50% от БВП-то на страната. Този тогавашен триумф на турската съпротива бе въображаем като стратегически подобен. Един път, заради това, че на неговата основа тя се надяваше да нападна сполучливо идващите парламентарни и президентски избори. Втори път, защото контролът върху тези стопански колоси осигуряваше опция за функционалното оцеляване на политически обединения - най-вече главната опозиционна Народно-републиканската партия (НРП) и в по-малка степен Добрата партия - чрез контрола им върху локалния запас. Не на последно място, точно на локалните избори през 2019-та година изгря звездата на настоящия кмет на Истанбул, Екрем Имамоглу, чиято фигура от този момент насам се приема като единствената такава, която може да конкурира турския президент Реджеп Таийп Ердоган в народен мащаб.
Миналата година обаче групировката на президента, Партията на справедливостта и развиването (АКП), настояща взаимно с по-малката националистическа такава на Девлет Бахчели, съумяха да завоюват както изборите за Меджлис на страната, по този начин и тези за президентската й институция. Това бе извънреден пестник за турската съпротива, от който тя към момента не може да се съвземе. Оттогава насам в нейните среди протекоха няколко процеса, всеки един от които в допълнение проблематизира вероятностите й за триумф по отношение на изборите тази неделя. Става дума за следното.
На първо място, турската съпротива се разпадна на съставните си елементи. Това докара до декомпозирането на така и така комплицираната коалиция, състояща се от секуларисти, националисти, ислямисти, подкрепяни (макар и неофициално) от кюрди. Най-важната електорално групировка от тази коалиция след НРП, Добрата партия на Мерал Акшенер, издигна свои лични претенденти за вота тази неделя, в това число в Истанбул и Анкара. Това направиха и кюрдите от Народната партия за тъждество и народна власт, както и някои от по-малките ислямистки обединения, които също бяха в необятната коалиция към НРП на последните парламентарни и президентски избори.
На второ място, в самата НРП, която е най-значимата електорално и като въздействие групировка измежду опозицията, също текат процеси, които вместо да заздравят партията, по-скоро я отслабват. Тези проблеми на групировката имат и кадрово, и идеологическо измерение. По отношение на кадровия аспект, промяната на предходния ръководител на НРП Кемал Кълъчдароглу, който злощастно загуби президентските избори против Ердоган, с новия водач Йозгюр Йозел освен че не успокои партията, само че по-скоро сякаш докара до спомагателни исблъсъци в нея (в НРП сега съществува триадата Кълъчдароглу - Йозел - Имамоглу, в която всеки е против всеки). По отношение на идеологическата повърхност, Йозгюр наследява един отдавнашен проблем на НРП, обвързван с нейната ценностна еднаквост. Тук става въпрос за това, че групировката не може да създаде сполучлив синтез сред нейното минало, изразяващо се в прецизен секуларизъм и шовинизъм, и потребностите на сегашното й, изискващи от нея идеологическо " разтваряне ", тъй че тя да бъде електорално конкурентноспособна на Ердогановата АКП. От доста години насам НРП наподобява на автомобил, който не може да даде нито ляв, нито десен мигач, само че примигващите й стопове по-скоро алармират, че тя се движи в спешен режим. По този метод новият водач на партията Йозгюр Йозел е притиснат по едно и също време от предишното на Кемал Кълъчдароглу и от бъдещето на Екрем Имамоглу.
На трето място, някогашните съдружни сътрудници на НРП в лицето на националистическите и ислямистки обединения трансформират точно партията на Йозгюр Йозел в главен обект на своята рецензия в границите на настоящата акция за локални избори. Въпреки че претендентите на НРП в Истанбул, Анкара, Измир, Анталия, Хатай и т.н се пробват да концентрират главното си обръщение против АКП, стараейки се по този метод да доближат до оптимално доста хора, някогашните съдружни сътрудници на НРП несъмнено основават фонов звук, който оказва помощ на групировката на Ердоган.
Не на последно място, настрана внимание заслужава позиционирането на кюрдите в задаващите се избори, защото те имат изцяло обективната опция да решат кой ще завоюва кметските места в няколко оспорвани мегаполиси като Истанбул и Анкара. За разлика от обстановката на предходните локални избори, когато кюрдите в огромните турски градове поддържаха претендентите за кметове на НРП, в настоящата такава позицията на упомената нагоре кюрдска Народна партия за тъждество и народна власт надалеч не е толкоз еднопосочна. Ситуацията в Истанбул е показателна за ситуирането на кюрдите по отношение на тези избори. От една страна, те издигаха собствен претендент за кмет (всъщност даже тандем претенденти, само че това е обвързвано със спецификата на партията). Това автоматизирано значи, че каквито и гласове да получи кюрдската номинация, те ще са преобладаващо за сметка на Екрем Имамоглу. От друга страна обаче, претендентът на кюрдите е по-скоро слаб подобен, което е явно мигане в интерес на този на НРП. Именно заради последното евентуално не се стигна до издигането на доста по-силна кандидатура от средите на кюрдите в лицето на Башак Демирташ, брачната половинка на Селахатин Демирташ, който, бидейки някогашен водач на главната кюрдска групировка, излежава доживотна присъда.
Но тъкмо арестуваният Демирташ сподели по-рано през годината, че кюрдите в страната би трябвало да стоят на равно разстояние сред НРП и АКП, т.е. да приказват и с двете обединения, което бе разтълкувано като разграничаване от НРП, поради електоралното координиране на дейностите им против партията на Ердоган през последните няколко вота. В основата на сходно рекалибриране на държанието на кюрдите стои следното тяхно схващане: от синхронизацията им с турската съпротива те не са спечелили нищо, само че единствено в допълнение са усложнили връзките си с Ердоган. Въпреки това, на терен в Истанбул (и други градове) има несъмнено съдействие сред кюрдите и НРП, изразяващо се в нежеланието на кюрдите да издигат свои претенденти за районни кметове и препоръки.
За разлика от турската съпротива, разграничена на няколко сегмента и страдаща от вътрешни противоборства, обединението към АКП влиза в задаващите се избори с две основни преимущества: психическо, подбудено от триумфа на парламентарните и президентски избори предходната година, и общоприетото материално такова, в лицето на достъпа до стопански и медиен запас.
Но за Реджеп Таийп Ердоган значимото на този локален избор е не просто да победи опозиционните партии, доколкото той към този момент е правил това неведнъж, а да разбие и конкурентния облик на Екрем Имамоглу, към който вероятно може да се породи сплотяващо придвижване в народен мащаб. Затова Ердоган разчита на родния му Истанбул освен да се завърне в обятията му - като перлата на Турция и столицата на политическия план на Ердоган, само че и градът на Босфора да унищожи шанса за основаването на негов конкурент в стратегически аспект. Понеже точно Имамоглу, който се държи надпартийно и акумулира разнообразна поддръжка, е апетитен като претендента на опозицията за президентските избори през 2028-та година. И в случай че сходен небосвод въпреки всичко е дълга писта, осеяна с въпросителни, съгласно социолозите настоящият кмет на Истанбул въпреки всичко остава с по-добри шансове да надделее в борбата за мегаполиса по отношение на тези на претендента на АКП, Мурат Курум. Ако на президентските избори предходната година турската съпротива имаше мощна организация и слаба кандидатура, на тези е по-скоро противоположното - в Истанбул и Анкара тя има мощни претенденти, само че по-ограничена организация зад тила им.
На изборите тази неделя турската съпротива ще се яви в слаба кондиция. Нещо повече, тя няма действителен късмет да усили резултатите си в народен мащаб по отношение на последните локални избори преди пет години. По-вероятно е тя да отстъпи въздействие: въпросът е къде, какъв брой и на каква цена. Максимумът, който тя може да осъществя, е да запази позициите си. Но това ще е мъчно. При това, по-трудно, в сравнение с й бе преди пет години.
Миналата година обаче групировката на президента, Партията на справедливостта и развиването (АКП), настояща взаимно с по-малката националистическа такава на Девлет Бахчели, съумяха да завоюват както изборите за Меджлис на страната, по този начин и тези за президентската й институция. Това бе извънреден пестник за турската съпротива, от който тя към момента не може да се съвземе. Оттогава насам в нейните среди протекоха няколко процеса, всеки един от които в допълнение проблематизира вероятностите й за триумф по отношение на изборите тази неделя. Става дума за следното.
На първо място, турската съпротива се разпадна на съставните си елементи. Това докара до декомпозирането на така и така комплицираната коалиция, състояща се от секуларисти, националисти, ислямисти, подкрепяни (макар и неофициално) от кюрди. Най-важната електорално групировка от тази коалиция след НРП, Добрата партия на Мерал Акшенер, издигна свои лични претенденти за вота тази неделя, в това число в Истанбул и Анкара. Това направиха и кюрдите от Народната партия за тъждество и народна власт, както и някои от по-малките ислямистки обединения, които също бяха в необятната коалиция към НРП на последните парламентарни и президентски избори.
На второ място, в самата НРП, която е най-значимата електорално и като въздействие групировка измежду опозицията, също текат процеси, които вместо да заздравят партията, по-скоро я отслабват. Тези проблеми на групировката имат и кадрово, и идеологическо измерение. По отношение на кадровия аспект, промяната на предходния ръководител на НРП Кемал Кълъчдароглу, който злощастно загуби президентските избори против Ердоган, с новия водач Йозгюр Йозел освен че не успокои партията, само че по-скоро сякаш докара до спомагателни исблъсъци в нея (в НРП сега съществува триадата Кълъчдароглу - Йозел - Имамоглу, в която всеки е против всеки). По отношение на идеологическата повърхност, Йозгюр наследява един отдавнашен проблем на НРП, обвързван с нейната ценностна еднаквост. Тук става въпрос за това, че групировката не може да създаде сполучлив синтез сред нейното минало, изразяващо се в прецизен секуларизъм и шовинизъм, и потребностите на сегашното й, изискващи от нея идеологическо " разтваряне ", тъй че тя да бъде електорално конкурентноспособна на Ердогановата АКП. От доста години насам НРП наподобява на автомобил, който не може да даде нито ляв, нито десен мигач, само че примигващите й стопове по-скоро алармират, че тя се движи в спешен режим. По този метод новият водач на партията Йозгюр Йозел е притиснат по едно и също време от предишното на Кемал Кълъчдароглу и от бъдещето на Екрем Имамоглу.
На трето място, някогашните съдружни сътрудници на НРП в лицето на националистическите и ислямистки обединения трансформират точно партията на Йозгюр Йозел в главен обект на своята рецензия в границите на настоящата акция за локални избори. Въпреки че претендентите на НРП в Истанбул, Анкара, Измир, Анталия, Хатай и т.н се пробват да концентрират главното си обръщение против АКП, стараейки се по този метод да доближат до оптимално доста хора, някогашните съдружни сътрудници на НРП несъмнено основават фонов звук, който оказва помощ на групировката на Ердоган.
Не на последно място, настрана внимание заслужава позиционирането на кюрдите в задаващите се избори, защото те имат изцяло обективната опция да решат кой ще завоюва кметските места в няколко оспорвани мегаполиси като Истанбул и Анкара. За разлика от обстановката на предходните локални избори, когато кюрдите в огромните турски градове поддържаха претендентите за кметове на НРП, в настоящата такава позицията на упомената нагоре кюрдска Народна партия за тъждество и народна власт надалеч не е толкоз еднопосочна. Ситуацията в Истанбул е показателна за ситуирането на кюрдите по отношение на тези избори. От една страна, те издигаха собствен претендент за кмет (всъщност даже тандем претенденти, само че това е обвързвано със спецификата на партията). Това автоматизирано значи, че каквито и гласове да получи кюрдската номинация, те ще са преобладаващо за сметка на Екрем Имамоглу. От друга страна обаче, претендентът на кюрдите е по-скоро слаб подобен, което е явно мигане в интерес на този на НРП. Именно заради последното евентуално не се стигна до издигането на доста по-силна кандидатура от средите на кюрдите в лицето на Башак Демирташ, брачната половинка на Селахатин Демирташ, който, бидейки някогашен водач на главната кюрдска групировка, излежава доживотна присъда.
Но тъкмо арестуваният Демирташ сподели по-рано през годината, че кюрдите в страната би трябвало да стоят на равно разстояние сред НРП и АКП, т.е. да приказват и с двете обединения, което бе разтълкувано като разграничаване от НРП, поради електоралното координиране на дейностите им против партията на Ердоган през последните няколко вота. В основата на сходно рекалибриране на държанието на кюрдите стои следното тяхно схващане: от синхронизацията им с турската съпротива те не са спечелили нищо, само че единствено в допълнение са усложнили връзките си с Ердоган. Въпреки това, на терен в Истанбул (и други градове) има несъмнено съдействие сред кюрдите и НРП, изразяващо се в нежеланието на кюрдите да издигат свои претенденти за районни кметове и препоръки.
За разлика от турската съпротива, разграничена на няколко сегмента и страдаща от вътрешни противоборства, обединението към АКП влиза в задаващите се избори с две основни преимущества: психическо, подбудено от триумфа на парламентарните и президентски избори предходната година, и общоприетото материално такова, в лицето на достъпа до стопански и медиен запас.
Но за Реджеп Таийп Ердоган значимото на този локален избор е не просто да победи опозиционните партии, доколкото той към този момент е правил това неведнъж, а да разбие и конкурентния облик на Екрем Имамоглу, към който вероятно може да се породи сплотяващо придвижване в народен мащаб. Затова Ердоган разчита на родния му Истанбул освен да се завърне в обятията му - като перлата на Турция и столицата на политическия план на Ердоган, само че и градът на Босфора да унищожи шанса за основаването на негов конкурент в стратегически аспект. Понеже точно Имамоглу, който се държи надпартийно и акумулира разнообразна поддръжка, е апетитен като претендента на опозицията за президентските избори през 2028-та година. И в случай че сходен небосвод въпреки всичко е дълга писта, осеяна с въпросителни, съгласно социолозите настоящият кмет на Истанбул въпреки всичко остава с по-добри шансове да надделее в борбата за мегаполиса по отношение на тези на претендента на АКП, Мурат Курум. Ако на президентските избори предходната година турската съпротива имаше мощна организация и слаба кандидатура, на тези е по-скоро противоположното - в Истанбул и Анкара тя има мощни претенденти, само че по-ограничена организация зад тила им.
На изборите тази неделя турската съпротива ще се яви в слаба кондиция. Нещо повече, тя няма действителен късмет да усили резултатите си в народен мащаб по отношение на последните локални избори преди пет години. По-вероятно е тя да отстъпи въздействие: въпросът е къде, какъв брой и на каква цена. Максимумът, който тя може да осъществя, е да запази позициите си. Но това ще е мъчно. При това, по-трудно, в сравнение с й бе преди пет години.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ