Преп. Параскева Петка Търновска. Св. мчци Назарий, Гервасий, Протасий и Целсий
На Петковден - 14 октомври, църквата уважава Света Параскева или още наричана Света Петка. Този ден обаче е именуван още Зимен Петковден и в българските вярвания бележи прехода към зимата.
Света Петка се счита за покровител на дома и фамилията. От Петковден стартират сгледите на годежите и сватбите, защото в националните разбирания светицата е настойник на раждането и плодовитостта, както при хората, по този начин и при животните.
Петковден бележи края на земеделската работа - последната есенна сеитба, прибирането на реколтата. До тогава всичката земеделска работа би трябвало да е завършила, за това и народа споделя „ На Петковден ралото да ти е под стрехата ".
На Петковден се вършат родови курбани и се месят обредни хлябове, като най-големия наименуван „ Света Петка ", се поставя на трапезата върху мъжка риза, паничка сол и чаша вино. Къщата се ръси със светена вода, обредния самун се прекажда и цялото семейство му се покланя три пъти. След това най-възрастната жена подвига хляба високо и благославя с него всички и раздава късчета.
На масата ни на Петковден е хубаво да участва: гювеч с овнешко, курбан супа, сармички с лозови листи, шкембе, ястия с праз, обредни хлябове.
Св. преподобна Параскева Епиватска, наричана от нашия народ и Петка Българска, е една от най-обичаните и почитани светици освен в България, само че и в целия православен свят. Живее през ХI век, просиява с чудни отшелнически и аскетични подвизи в светите земи на Палестина и приключва земния си път в родния си Епиват, където нетленните й мощи правят многочислени чудеса. Оттам стартират нейните дълги посмъртни скитания по земите на Балканския полуостров, които я вършат " своя " и за българи, и за сърби, и за румънци, и за гърци...
Освен благочестивия й живот и чудотворните й мощи, за всеправославната респект към св. Параскева огромно значение има и нейното име, което на гръцки значи " петък ". Това е денят на кръстната гибел на Спасителя. Монахинята св. Параскева постоянно се изобразява на икони и фрески паралелно със св. Неделя в царски одежди - знак на Възкресението в неделния ден.
Въздигането на посмъртната популярност на св. Параскева е обвързвано с българското царство. Когато Източната римска империя пада под властта на латините (след 1204 г.), мощите на преподобната Петка били пренесени от Епиват в Търново през 1238 година, по времето на цар Йоан Асен II и патриарх Йоаким. Тук преподобната се радва на извънредно уважение като настойничка на града и на цялото царство. Тук е написано и най-вдъхновеното житие на светицата - от св. патриарх Евтимий. В Търново светите мощи остават до рухването на българската столица през 1393 година След това са пренесени в свободния още Бдин, столицата на Видинското царство, само че когато османците превземат и тази твърдина в 1396 година, реликвата още веднъж е пренесена, този път в Белград. След окончателното завземане и на сръбските земи при султан Сюлейман Великолепни мощите на светицата били пренесени в Цариград в 1521 година.
С благословението на Вселенския патриарх Партений на 13 юни 1641 година мощите на св. Петка са пренесени в новопостроения храм " Св. Три светители " в Яш. Храмът е повдигнат по времето на крал Василий Лупу и осветлен от Молдовския митрополит Варлаам. В тази черква те били съхранявани в готическата зала на Василий Лупу в параклиса, където след избухналия пожар по знамение остават невредими.
На 27 декември 1888 година с благословението на митрополит Йосиф мощите й са пренесени в новата митрополитска катедрала в Яш, където обитават и до през днешния ден, утвърждавайки храма и града като основен център на поклонничеството в Румъния.
Светите мъченици Назарий, Гервасий, Протасий и Целсий живели в първия век - във века на апостолите.
Назарий бил наследник на юдеина Африкан и християнката Перпетуа. Майката била получила Кръщение от ръцете на Св. деятел Петър.
Като станал пълновръстен, Назарий поискал да посвети себе си на мисионерската работа измежду езичниците. Тръгнал да проповядва настъпването на царството Божие по всякакви градове, из всякакви страни.
Дошъл в Медиолан (днешният град Милано, бел. Pravoslavieto.com). Тук, както и на доста други места, бушувало гонение против християните, подхванато от император Нерон. В една от медиоланските тъмници били затворени християните Гервасий и Протасий, братя-близнаци. Назарий бил подложен на мъчения и изпъден от града, загдето ги посетил и им дал помощ.
От Италия Назарий се запътил за Галия, където кръстил голям брой езичници, сред които и момъка Целсий. С благословението на майка си Целсий, който имал високо обучение, поискал да стане помощник на Назарий в благовестническото му дело. От Назарий той изучил евангелските истини и тръгнал да го съпровожда при мисионерските му пътешествия.
Двамата благовестители на доста места били бити, оковани и затваряни в тъмници.
След доста инциденти пристигнали в Медиолан, където още били затворени Гервасий и Протасий. Вмъкнали се в тъмницата с желание да ги утешат и с нещо подкрепят.
Управителят Анулин се научил за това и наредил да бъдат хванати и обезглавени. Скоро по-късно били убити и Гервасий и Протасий.
Мощите на тия двама свети мъченици в четвъртия век били открити от светителя Амвросий, свещеник на същия град Медиолан.
Една година, през време на Великия пост, откакто се причастил, св. Амвросий Медиолански траял старателно да се моли. Както се молел, хвалел и благославял Бога, изпаднал в изключително плодородно положение: видял до себе си двама юноши в бели облекла с вдигнати нагоре ръце. Те се молели дружно с него. Когато излязъл от това положение, юношите станали невидими.
Продължил още по-усилено да пости и да се моли. На втората нощ, както се молел, имал същото привидение. На третата нощ, заради безсилие от поста, не могъл въобще да заспи. Молел се с огромно старание. И отново видял до себе си ония двама юноши. Видял до тях и един трети, в лицето на който познал св. деятел Павел.
Великият деятел разкрил на светителя, че на това място, където стои, се намират в земята мощите на светите мъченици Протасий и Гервасий. Апостолът му наредил да извади мощите и да ги сложи в черква за всенародна респект.
Служители на Църквата в Медиолан разкопали мястото и намерили мощите на двамата братя - близнаци с ръкописа на житието им.
Между присъстващите бил и медиоланският презвитер Павлин. Той споделя в какво положение били открити мощите: виждала се кръв, като че сега изтича; главата - с коса и брада, като че в този момент е положена в гроба; лицето - ярко, като че в този момент е умито. Из мощите лъхтял мирис, който превъзхождал всички известни аромати.
Света Петка се счита за покровител на дома и фамилията. От Петковден стартират сгледите на годежите и сватбите, защото в националните разбирания светицата е настойник на раждането и плодовитостта, както при хората, по този начин и при животните.
Петковден бележи края на земеделската работа - последната есенна сеитба, прибирането на реколтата. До тогава всичката земеделска работа би трябвало да е завършила, за това и народа споделя „ На Петковден ралото да ти е под стрехата ".
На Петковден се вършат родови курбани и се месят обредни хлябове, като най-големия наименуван „ Света Петка ", се поставя на трапезата върху мъжка риза, паничка сол и чаша вино. Къщата се ръси със светена вода, обредния самун се прекажда и цялото семейство му се покланя три пъти. След това най-възрастната жена подвига хляба високо и благославя с него всички и раздава късчета.
На масата ни на Петковден е хубаво да участва: гювеч с овнешко, курбан супа, сармички с лозови листи, шкембе, ястия с праз, обредни хлябове.
Св. преподобна Параскева Епиватска, наричана от нашия народ и Петка Българска, е една от най-обичаните и почитани светици освен в България, само че и в целия православен свят. Живее през ХI век, просиява с чудни отшелнически и аскетични подвизи в светите земи на Палестина и приключва земния си път в родния си Епиват, където нетленните й мощи правят многочислени чудеса. Оттам стартират нейните дълги посмъртни скитания по земите на Балканския полуостров, които я вършат " своя " и за българи, и за сърби, и за румънци, и за гърци...
Освен благочестивия й живот и чудотворните й мощи, за всеправославната респект към св. Параскева огромно значение има и нейното име, което на гръцки значи " петък ". Това е денят на кръстната гибел на Спасителя. Монахинята св. Параскева постоянно се изобразява на икони и фрески паралелно със св. Неделя в царски одежди - знак на Възкресението в неделния ден.
Въздигането на посмъртната популярност на св. Параскева е обвързвано с българското царство. Когато Източната римска империя пада под властта на латините (след 1204 г.), мощите на преподобната Петка били пренесени от Епиват в Търново през 1238 година, по времето на цар Йоан Асен II и патриарх Йоаким. Тук преподобната се радва на извънредно уважение като настойничка на града и на цялото царство. Тук е написано и най-вдъхновеното житие на светицата - от св. патриарх Евтимий. В Търново светите мощи остават до рухването на българската столица през 1393 година След това са пренесени в свободния още Бдин, столицата на Видинското царство, само че когато османците превземат и тази твърдина в 1396 година, реликвата още веднъж е пренесена, този път в Белград. След окончателното завземане и на сръбските земи при султан Сюлейман Великолепни мощите на светицата били пренесени в Цариград в 1521 година.
С благословението на Вселенския патриарх Партений на 13 юни 1641 година мощите на св. Петка са пренесени в новопостроения храм " Св. Три светители " в Яш. Храмът е повдигнат по времето на крал Василий Лупу и осветлен от Молдовския митрополит Варлаам. В тази черква те били съхранявани в готическата зала на Василий Лупу в параклиса, където след избухналия пожар по знамение остават невредими.
На 27 декември 1888 година с благословението на митрополит Йосиф мощите й са пренесени в новата митрополитска катедрала в Яш, където обитават и до през днешния ден, утвърждавайки храма и града като основен център на поклонничеството в Румъния.
Светите мъченици Назарий, Гервасий, Протасий и Целсий живели в първия век - във века на апостолите.
Назарий бил наследник на юдеина Африкан и християнката Перпетуа. Майката била получила Кръщение от ръцете на Св. деятел Петър.
Като станал пълновръстен, Назарий поискал да посвети себе си на мисионерската работа измежду езичниците. Тръгнал да проповядва настъпването на царството Божие по всякакви градове, из всякакви страни.
Дошъл в Медиолан (днешният град Милано, бел. Pravoslavieto.com). Тук, както и на доста други места, бушувало гонение против християните, подхванато от император Нерон. В една от медиоланските тъмници били затворени християните Гервасий и Протасий, братя-близнаци. Назарий бил подложен на мъчения и изпъден от града, загдето ги посетил и им дал помощ.
От Италия Назарий се запътил за Галия, където кръстил голям брой езичници, сред които и момъка Целсий. С благословението на майка си Целсий, който имал високо обучение, поискал да стане помощник на Назарий в благовестническото му дело. От Назарий той изучил евангелските истини и тръгнал да го съпровожда при мисионерските му пътешествия.
Двамата благовестители на доста места били бити, оковани и затваряни в тъмници.
След доста инциденти пристигнали в Медиолан, където още били затворени Гервасий и Протасий. Вмъкнали се в тъмницата с желание да ги утешат и с нещо подкрепят.
Управителят Анулин се научил за това и наредил да бъдат хванати и обезглавени. Скоро по-късно били убити и Гервасий и Протасий.
Мощите на тия двама свети мъченици в четвъртия век били открити от светителя Амвросий, свещеник на същия град Медиолан.
Една година, през време на Великия пост, откакто се причастил, св. Амвросий Медиолански траял старателно да се моли. Както се молел, хвалел и благославял Бога, изпаднал в изключително плодородно положение: видял до себе си двама юноши в бели облекла с вдигнати нагоре ръце. Те се молели дружно с него. Когато излязъл от това положение, юношите станали невидими.
Продължил още по-усилено да пости и да се моли. На втората нощ, както се молел, имал същото привидение. На третата нощ, заради безсилие от поста, не могъл въобще да заспи. Молел се с огромно старание. И отново видял до себе си ония двама юноши. Видял до тях и един трети, в лицето на който познал св. деятел Павел.
Великият деятел разкрил на светителя, че на това място, където стои, се намират в земята мощите на светите мъченици Протасий и Гервасий. Апостолът му наредил да извади мощите и да ги сложи в черква за всенародна респект.
Служители на Църквата в Медиолан разкопали мястото и намерили мощите на двамата братя - близнаци с ръкописа на житието им.
Между присъстващите бил и медиоланският презвитер Павлин. Той споделя в какво положение били открити мощите: виждала се кръв, като че сега изтича; главата - с коса и брада, като че в този момент е положена в гроба; лицето - ярко, като че в този момент е умито. Из мощите лъхтял мирис, който превъзхождал всички известни аромати.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ