Св. пророк Йеремия
На първи май Църквата чества св. оракул Йеремия, който живял към 600 години преди Рождество Христово.
Йеремия бил наследник на духовник Хеликия и бил едвам на 15 години, когато Господ му заповядал да възвести волята Му на юдейския народ. " О, Господи Боже! - споделил Йеремия - аз не умея да приказвам, тъй като съм още млад ". Но Господ му споделил: " Не казвай: " Млад съм ", тъй като до всички, които ще те пратя, ще идеш и всичко, що ти заповядам ще кажеш. Не пердах се, тъй като Аз съм с тебе! " И Господ се допрял до устата на Йеремия и споделил: " Ето, Аз турих Моите думи в устата ти и те сложих над нации и царства, с цел да изкореняваш и разоряваш, да погубваш и разрушаваш, да съзиждаш и насаждаш " (Йеремия 1:6-10).
Това било в царуването на един от благочестивите юдейски царе, Йосия, който се стремял да възвърне поклонението на единия Бог. Юдейският народ в това време се предавал на пороци и идолослужение. Не единствено в покрайнините на Йерусалим, по хълмовете и горите, само че даже към самия храм Господен стояли идоли, на които старателно се правили жертвоприношения, а сред това служенето на същинския Бог се ограничавало единствено в едни външни обряди. Йеремия, дисциплиниран на Божията заръка, почнал да упреква народа поради идолопоклонството и да го предизвестява, че Божият яд ще пристигна над него. Той говорел на юдеите, че скоро ще ги нападне мощен народ, който ще опустоши отечеството им и ще унищожи укрепените им градове.
Народът с яд слушал думите на пророка и по подстрекаване на своите жреци и лъжепророци гневно преследвал Йеремия. Сам пророкът от време на време падал духом от преследванията на враговете.
Между това предсказанията се изпълнили: бедствията върху Йерусалим започнали; Юдея била нападната от египетския фараон Нехао, който превзел Йерусалим. Цар Йосия починал от рана, получена в сражението. Йеремия оплакал гибелта на благочестивия цар. Вместо Йосия фараон Нехао назначил за цар Йоаким, който задължил да му заплаща налог.
Но това първо злополучие не довело юдеите до покаяние; те продължавали да бъркат и да извършват единствено външните обреди на закона, който се състоял в жертви и всесъжения. Но освен външни обреди изисква Господ: Нему на първо място е нужно сърцето, изпълнено с откровено разкайване, религия и обич. Господ заповядал на Йеремия да застане при вратите на храма и да приказва на влизащия народ:
След това Господ откил на Йеремия всички бедствия, с които той ще накаже юдеите: дълговременно робуване на непознат народ, опустошение на Йерусалим, запустяване на цяла Юдея. " И труповете на тоя народ ще бъдат храна на небесни птици и на земни зверове, и не ще има кой да ги пропъжда ". Тъй споделил Господ: " В градовете на Юдея и по улиците йерусалимски ще пратя глас на празненство и глас на забавление, глас на жених и глас на невяста, тъй като тая земя ще стане пустиня ". (Йеремия 7:33-34).
Йеремия със обезсърчение сърдечно молел Бога за опрощение, само че Господ желал смирение и коригиране на юдеите. А те упорствали в граховете си, и заканите трябвало да се изпълнят. Йеремия правилно и храбро предавал на народа Божиите слова, призовавайки го към смирение. Той непрекъснато проповядвал в събранията национални и в храма, и в царския замък. Веднъж той, по заръка на Господа, взел глинен съд и го счупил пред всички, като предвещавал, че тъкмо по този начин Господ ще унищожи и съкруши народа, който прави беззакония. Но думите му не вразумявало слушателите, а единствено възбуждали в тях възмущение и гняв. Те един път хванали Йеремия в църковния двор и желали да го умъртвят, само че юдейските началници ги изтръгнали из ръцете на враговете му.
Скоро по-късно вавилонския цар Навуходоносор превзел Йерусалим, разграбил храма и отвел в плен доста юдеи. Той оставил за цар Йоакил, само че му наложил тежък налог. Йеремия знаел, че пленът ще продължи 70 години, и споделил това на царя и народа. Но лъжепророците ги обнадеждавали, като уверявали, че пленът ще бъде кратковременен, и Йеремия бил затворен в тюрма.
Тук Господ му споделил:
" Вземи си свитък книга и напиши в него всички думи, които Аз ти приказвах, и заповядай да ги прочетат пред народа! Може би, домът Юдов, като чуе за бедствията, които мисля да им сторя, ще се извърнат всеки от злия си път, и Аз ще простя неправдата им и прегрешението им " (Йеремия 36:2-3).
Йеремия повикал своя възпитаник Варух, с цел да запише всичко, каквото му каже пророкът. Когато всичко било написано, Йеремия му споделил:
" Аз съм затворен и не мога да отида в дома Господен. Но иди ти в деня на поста, прочети тая книга пред народа! Може би той ще се смири пред Господа и ще отстъпи от своите неприятни каузи ".
Варух по този начин и направил. Царят разбрал за това, заповядал да донесат книгата и я изгорил. Господ заповядал на Йеремия още веднъж да напише книга, в която той повторил предходното, пробавил нови откровения, които получил от Господа, и апропо - знамение за скорошното ликвидиране на Йоаким. Действително, Йоаким, съблазнен от думите на лъжепророците, се отказал да заплати налог на спечелилия. Навуходоносор пратил армия. Йоаким бил погубен, и вместо него бил назначен за цар Йехония, а след него - Седекия.
Йеремия надълбоко скърбял за своето родно място. Той молел Бога да смекчи праведния Си яд и да приключи бедствието. Господ го утешавал, като му посочвал бъдещото време, когато Той ще върне юдеите от плена и още веднъж ще ги посели в земята, обещана на Якововото поколение. А още и на друго по-радостно събитие показал Господ. Той повторил на Йеремия обещанието на Спасителя, Който ще се роди от племето Давидово.
" Ето настъпват дни - споделил Господ - когато ще извърша това положително слово, което изрекох за Израилевия дом и Юдовия дом. В ония дни и в това време ще направя да израсте Давиду праведна Младочка и тя ще прави съд и правдини на земята. В ония дни Юда ще бъде избавен, и Йерусалим ще живее безвредно, и ще нарекат името: " Господ - наше опрощение " (Йеремия 33:14-16).
Както се сподели, Йеремия предвещавал на юдеите дълъг плен. Той писал на ония от тях, които били отведени във Вавилон, да понесат търпеливо своята орис, да строят къщи, да садят градини, да встъпват в брак, тъй като скоро не ще се върнат в Йерусалим. И да не слушат лъжепророците, които ги убеждавали към въстание, а да молят Бога за благоденствието на страната, в която се намират.
Това писмо станало известно в Йерусалим и възбудило гнева на юдеите. Те убедили цар Седекия още веднъж да заключи в тюрма наскоро освободения оракул.
Седекия също се отказал да заплати налога и Навуходоносор със мощна армия обсадил Йерусалим. Тогава царят повикал Йеремия и изискал от него съвет. Пророкът го посъветвал да се покори. Но лъжепророците предсказали, че вавилонският цар скоро ще вдигне обсадата. Действително, след няколко дни Навуходоносор вдигнал обсадата, като чул, че египетския цар идва на помощ на юдеите. Лъжепророците спечелили и Йеремия бил хвърлен в дълбока тинеста яма. Но скоро всички се убедили, че той бил прав: Навуходоносор, като победил египтяните още веднъж обърнал всички войски срещу Йерусалим.
Уплашеният Седекия заповядал да извадят пророка от ямата и го запитал, какво ще стане с него и с целия народ. Йеремия предсказал печални събития и пророчеството му скоро се изпълнило. Йерусалим бил обсаден, дълго бил малтретиран от мощен апетит и най-сетне бил високомерен. Пред очите на Седекия били убити синовете му, а на него изболи очите и окован във вериги бил откаран във Вавилон. Къщите били срутени или изгорени, а градът опустошен. Навуходоносор взел от храма всички скъпоценности и златни съдове. Били откарани в плен доста юдеи. Йерусалим безлюден. В Юдея останали единствено небогати овчари и земеделци.
По заповед на царя началникът на вавилонските войски оказвал почитание към пророка и му предложил да отиде във Вавилон, като му обещавал, че той ще живее в респект и достолепие. Но Йеремия предпочел да остане с най-бедните поданици на Йерусалим. Той излял своята тъга за тежката орис на юдеите в ария, известна под името " Плач Иеремиев " ; продължавал да възвестява на юдеите волята Божия и ги увещавал към покорности смирение.
Но, както и по-рано, юдеите малко се вслушвали в неговие предизвестия. След известно време те се разбунтували срещу вавилонския шеф и го умъртвили, а по-късно, изплашени от царския яд, избягали в Египет, където принудително взели със себе си Йеремия.
В Египет Йеремия доста пророчествувал и за рухването на Вавилон, и за гибелта на юдеите, които избягали в Египет. Те умъртвили пророка с камъни. Пророчеството се сбъднало още същата година: Навуходоносор превзел Египет и предал на гибел всички юдеи, намиращи се там.
Между египтяните са запазило пророчеството на Йеремия за дохождане в тяхната страна на Дева с Младенеца, роден в пещера и положен в ясли. Поради това египтяните изобразявали девственица, покрай която в ясли лежи младенец, и се покланяли на това изображение. Цар Птоломей (360-283 година пр.Хр.), който живял дълго по-късно, запитал жреците, що значи това изображение, и те му дали отговор: " Това е велика загадка, предвъзвестена на нашите татковци от популярен оракул. Ние чакаме нейното осъществяване ".
По-късно, когато израилският военачалник Юда Макавей излязъл на война срещу цар Антиох, явил му се във привидение оракул Йеремия, блестящ в популярност: " Кой е тоя? " - запитал Макавей. Отговорили му: " Това е същинския братолюбец, свети оракул Йеремия, който доста моли Господа за людете и за своя град ". Йеремия протегнал ръка, показал на Юда златен меч и му споделил: " Вземи в този момент тоя заветен меч и съкруши с него враговете на Израиля! "
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Йеремия бил наследник на духовник Хеликия и бил едвам на 15 години, когато Господ му заповядал да възвести волята Му на юдейския народ. " О, Господи Боже! - споделил Йеремия - аз не умея да приказвам, тъй като съм още млад ". Но Господ му споделил: " Не казвай: " Млад съм ", тъй като до всички, които ще те пратя, ще идеш и всичко, що ти заповядам ще кажеш. Не пердах се, тъй като Аз съм с тебе! " И Господ се допрял до устата на Йеремия и споделил: " Ето, Аз турих Моите думи в устата ти и те сложих над нации и царства, с цел да изкореняваш и разоряваш, да погубваш и разрушаваш, да съзиждаш и насаждаш " (Йеремия 1:6-10).
Това било в царуването на един от благочестивите юдейски царе, Йосия, който се стремял да възвърне поклонението на единия Бог. Юдейският народ в това време се предавал на пороци и идолослужение. Не единствено в покрайнините на Йерусалим, по хълмовете и горите, само че даже към самия храм Господен стояли идоли, на които старателно се правили жертвоприношения, а сред това служенето на същинския Бог се ограничавало единствено в едни външни обряди. Йеремия, дисциплиниран на Божията заръка, почнал да упреква народа поради идолопоклонството и да го предизвестява, че Божият яд ще пристигна над него. Той говорел на юдеите, че скоро ще ги нападне мощен народ, който ще опустоши отечеството им и ще унищожи укрепените им градове.
Народът с яд слушал думите на пророка и по подстрекаване на своите жреци и лъжепророци гневно преследвал Йеремия. Сам пророкът от време на време падал духом от преследванията на враговете.
Между това предсказанията се изпълнили: бедствията върху Йерусалим започнали; Юдея била нападната от египетския фараон Нехао, който превзел Йерусалим. Цар Йосия починал от рана, получена в сражението. Йеремия оплакал гибелта на благочестивия цар. Вместо Йосия фараон Нехао назначил за цар Йоаким, който задължил да му заплаща налог.
Но това първо злополучие не довело юдеите до покаяние; те продължавали да бъркат и да извършват единствено външните обреди на закона, който се състоял в жертви и всесъжения. Но освен външни обреди изисква Господ: Нему на първо място е нужно сърцето, изпълнено с откровено разкайване, религия и обич. Господ заповядал на Йеремия да застане при вратите на храма и да приказва на влизащия народ:
След това Господ откил на Йеремия всички бедствия, с които той ще накаже юдеите: дълговременно робуване на непознат народ, опустошение на Йерусалим, запустяване на цяла Юдея. " И труповете на тоя народ ще бъдат храна на небесни птици и на земни зверове, и не ще има кой да ги пропъжда ". Тъй споделил Господ: " В градовете на Юдея и по улиците йерусалимски ще пратя глас на празненство и глас на забавление, глас на жених и глас на невяста, тъй като тая земя ще стане пустиня ". (Йеремия 7:33-34).
Йеремия със обезсърчение сърдечно молел Бога за опрощение, само че Господ желал смирение и коригиране на юдеите. А те упорствали в граховете си, и заканите трябвало да се изпълнят. Йеремия правилно и храбро предавал на народа Божиите слова, призовавайки го към смирение. Той непрекъснато проповядвал в събранията национални и в храма, и в царския замък. Веднъж той, по заръка на Господа, взел глинен съд и го счупил пред всички, като предвещавал, че тъкмо по този начин Господ ще унищожи и съкруши народа, който прави беззакония. Но думите му не вразумявало слушателите, а единствено възбуждали в тях възмущение и гняв. Те един път хванали Йеремия в църковния двор и желали да го умъртвят, само че юдейските началници ги изтръгнали из ръцете на враговете му.
Скоро по-късно вавилонския цар Навуходоносор превзел Йерусалим, разграбил храма и отвел в плен доста юдеи. Той оставил за цар Йоакил, само че му наложил тежък налог. Йеремия знаел, че пленът ще продължи 70 години, и споделил това на царя и народа. Но лъжепророците ги обнадеждавали, като уверявали, че пленът ще бъде кратковременен, и Йеремия бил затворен в тюрма.
Тук Господ му споделил:
" Вземи си свитък книга и напиши в него всички думи, които Аз ти приказвах, и заповядай да ги прочетат пред народа! Може би, домът Юдов, като чуе за бедствията, които мисля да им сторя, ще се извърнат всеки от злия си път, и Аз ще простя неправдата им и прегрешението им " (Йеремия 36:2-3).
Йеремия повикал своя възпитаник Варух, с цел да запише всичко, каквото му каже пророкът. Когато всичко било написано, Йеремия му споделил:
" Аз съм затворен и не мога да отида в дома Господен. Но иди ти в деня на поста, прочети тая книга пред народа! Може би той ще се смири пред Господа и ще отстъпи от своите неприятни каузи ".
Варух по този начин и направил. Царят разбрал за това, заповядал да донесат книгата и я изгорил. Господ заповядал на Йеремия още веднъж да напише книга, в която той повторил предходното, пробавил нови откровения, които получил от Господа, и апропо - знамение за скорошното ликвидиране на Йоаким. Действително, Йоаким, съблазнен от думите на лъжепророците, се отказал да заплати налог на спечелилия. Навуходоносор пратил армия. Йоаким бил погубен, и вместо него бил назначен за цар Йехония, а след него - Седекия.
Йеремия надълбоко скърбял за своето родно място. Той молел Бога да смекчи праведния Си яд и да приключи бедствието. Господ го утешавал, като му посочвал бъдещото време, когато Той ще върне юдеите от плена и още веднъж ще ги посели в земята, обещана на Якововото поколение. А още и на друго по-радостно събитие показал Господ. Той повторил на Йеремия обещанието на Спасителя, Който ще се роди от племето Давидово.
" Ето настъпват дни - споделил Господ - когато ще извърша това положително слово, което изрекох за Израилевия дом и Юдовия дом. В ония дни и в това време ще направя да израсте Давиду праведна Младочка и тя ще прави съд и правдини на земята. В ония дни Юда ще бъде избавен, и Йерусалим ще живее безвредно, и ще нарекат името: " Господ - наше опрощение " (Йеремия 33:14-16).
Както се сподели, Йеремия предвещавал на юдеите дълъг плен. Той писал на ония от тях, които били отведени във Вавилон, да понесат търпеливо своята орис, да строят къщи, да садят градини, да встъпват в брак, тъй като скоро не ще се върнат в Йерусалим. И да не слушат лъжепророците, които ги убеждавали към въстание, а да молят Бога за благоденствието на страната, в която се намират.
Това писмо станало известно в Йерусалим и възбудило гнева на юдеите. Те убедили цар Седекия още веднъж да заключи в тюрма наскоро освободения оракул.
Седекия също се отказал да заплати налога и Навуходоносор със мощна армия обсадил Йерусалим. Тогава царят повикал Йеремия и изискал от него съвет. Пророкът го посъветвал да се покори. Но лъжепророците предсказали, че вавилонският цар скоро ще вдигне обсадата. Действително, след няколко дни Навуходоносор вдигнал обсадата, като чул, че египетския цар идва на помощ на юдеите. Лъжепророците спечелили и Йеремия бил хвърлен в дълбока тинеста яма. Но скоро всички се убедили, че той бил прав: Навуходоносор, като победил египтяните още веднъж обърнал всички войски срещу Йерусалим.
Уплашеният Седекия заповядал да извадят пророка от ямата и го запитал, какво ще стане с него и с целия народ. Йеремия предсказал печални събития и пророчеството му скоро се изпълнило. Йерусалим бил обсаден, дълго бил малтретиран от мощен апетит и най-сетне бил високомерен. Пред очите на Седекия били убити синовете му, а на него изболи очите и окован във вериги бил откаран във Вавилон. Къщите били срутени или изгорени, а градът опустошен. Навуходоносор взел от храма всички скъпоценности и златни съдове. Били откарани в плен доста юдеи. Йерусалим безлюден. В Юдея останали единствено небогати овчари и земеделци.
По заповед на царя началникът на вавилонските войски оказвал почитание към пророка и му предложил да отиде във Вавилон, като му обещавал, че той ще живее в респект и достолепие. Но Йеремия предпочел да остане с най-бедните поданици на Йерусалим. Той излял своята тъга за тежката орис на юдеите в ария, известна под името " Плач Иеремиев " ; продължавал да възвестява на юдеите волята Божия и ги увещавал към покорности смирение.
Но, както и по-рано, юдеите малко се вслушвали в неговие предизвестия. След известно време те се разбунтували срещу вавилонския шеф и го умъртвили, а по-късно, изплашени от царския яд, избягали в Египет, където принудително взели със себе си Йеремия.
В Египет Йеремия доста пророчествувал и за рухването на Вавилон, и за гибелта на юдеите, които избягали в Египет. Те умъртвили пророка с камъни. Пророчеството се сбъднало още същата година: Навуходоносор превзел Египет и предал на гибел всички юдеи, намиращи се там.
Между египтяните са запазило пророчеството на Йеремия за дохождане в тяхната страна на Дева с Младенеца, роден в пещера и положен в ясли. Поради това египтяните изобразявали девственица, покрай която в ясли лежи младенец, и се покланяли на това изображение. Цар Птоломей (360-283 година пр.Хр.), който живял дълго по-късно, запитал жреците, що значи това изображение, и те му дали отговор: " Това е велика загадка, предвъзвестена на нашите татковци от популярен оракул. Ние чакаме нейното осъществяване ".
По-късно, когато израилският военачалник Юда Макавей излязъл на война срещу цар Антиох, явил му се във привидение оракул Йеремия, блестящ в популярност: " Кой е тоя? " - запитал Макавей. Отговорили му: " Това е същинския братолюбец, свети оракул Йеремия, който доста моли Господа за людете и за своя град ". Йеремия протегнал ръка, показал на Юда златен меч и му споделил: " Вземи в този момент тоя заветен меч и съкруши с него враговете на Израиля! "
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ