Малка Богородица е! Любими имена черпят, а древни обичаи повеляват да не се..
На осми септември православните християни празнуват Рождество на Пресвета Богородица, или по-известен като Малка Богородица. Това е денят, в който е родена божията майка.
На този ден честват всички, които носят името Мария и неговите производни : Мара, Марена, Маренка, Маретка, Мари, Мариела, Мариета, Марийка, Марика, Марила, Марилка, Мариола, Мариона, Марионела, Мариора, Марита, Марица, Маричка, Маришка, Мариям, Марула, Маруся, Маруца, Маруша, Марче, Маря, Маряна, Маша, Машка, Мери, Мика, Мима, Мими, Мица, Мича, Миче, Мичка, Мария – Ана, Мария – Анка, Мария – Антоанета, Мария – Магдалена, Мария – Мара, Мария – Маргарита, Мариел – Мариан, Марий, Марио, Мариус, Борис, Богдан, Богомил, Богомила, Богомир и други.
Празник имат Мариите, които са още деца или не са минали под венчило – счита се, че е под въздействие на гръцката традиция.
На Малка Богородица не се прави домакинска работа.
Макар и наименуван от народа ни „ Малка Богородица” – евентуално поради това, че на него се уважава раждането на едно свято момиченце, предопределено да стане Божия майка - това въпреки всичко е един от огромните празници в годишния кръг.
Християните обичат и надълбоко почитат този празничен ден.
По национална традиция на него означават своя имен ден девойките, които носят името Мария.
На този ден храмов празник имат редица манастири в страната: Рилският, Троянският, Роженският, Врачешкият и други.
Третият празник в чест на Божията майка е този на нейното рождество.
8 септември се чества най-вече от дамите, с цел да са живи и здрави, да раждат леко и да им оказва помощ Богородица в неволя или тежка работа.
В нейно име се месят огромна пита, Богородичен самун, който се разчупва и раздава на всички в фамилията.
Едно парче се оставя за добитъка и се стрива в храната му, друго парче се назовава на къщата, с цел да я пази Богородица.
В някои краища пазят това парче чак до четвъртия ден на Божията майка, когато е празникът Събор на Пресвета Богородица (26 декември).
Този християнски празник е и един от най-предпочитаните за кръщенета и сватби.
В множеството региони сред Голяма и Малка Богородица дамите не тъкат, не шият (а някъде и не месят), с цел да са здрави децата им.
Между двете Богородици се пресаждат и развъждат множеството пролетни, многогодишни цветя и шубраци — божури, перуники, люляк.
Празникът Малка Богородица се ознаменува и с общоселски събори, хора, песни; нормално около черкви, манастири и оброчни места, свързани с Божията майка. Някъде в нейна чест колят и курбан - овен.
Обредността, обвързвана с Богородица постоянно има известни езически детайли, заради функционалната връзка на християнската светица с античните божества на плодородието и богините-майки.
Рожденият ден на Богородица съответствува с раждането на новия поземлен сезон.
Ритуалните практики се дефинират от концепцията за този поврат: те целят обезпечаване на изобилие, плодовитост и здраве посредством житната и животинска жертва.
Така в националния календар под патронажа на Божията майка стартира новият селскостопански цикъл.
На този ден честват всички, които носят името Мария и неговите производни : Мара, Марена, Маренка, Маретка, Мари, Мариела, Мариета, Марийка, Марика, Марила, Марилка, Мариола, Мариона, Марионела, Мариора, Марита, Марица, Маричка, Маришка, Мариям, Марула, Маруся, Маруца, Маруша, Марче, Маря, Маряна, Маша, Машка, Мери, Мика, Мима, Мими, Мица, Мича, Миче, Мичка, Мария – Ана, Мария – Анка, Мария – Антоанета, Мария – Магдалена, Мария – Мара, Мария – Маргарита, Мариел – Мариан, Марий, Марио, Мариус, Борис, Богдан, Богомил, Богомила, Богомир и други.
Празник имат Мариите, които са още деца или не са минали под венчило – счита се, че е под въздействие на гръцката традиция.
На Малка Богородица не се прави домакинска работа.
Макар и наименуван от народа ни „ Малка Богородица” – евентуално поради това, че на него се уважава раждането на едно свято момиченце, предопределено да стане Божия майка - това въпреки всичко е един от огромните празници в годишния кръг.
Християните обичат и надълбоко почитат този празничен ден.
По национална традиция на него означават своя имен ден девойките, които носят името Мария.
На този ден храмов празник имат редица манастири в страната: Рилският, Троянският, Роженският, Врачешкият и други.
Третият празник в чест на Божията майка е този на нейното рождество.
8 септември се чества най-вече от дамите, с цел да са живи и здрави, да раждат леко и да им оказва помощ Богородица в неволя или тежка работа.
В нейно име се месят огромна пита, Богородичен самун, който се разчупва и раздава на всички в фамилията.
Едно парче се оставя за добитъка и се стрива в храната му, друго парче се назовава на къщата, с цел да я пази Богородица.
В някои краища пазят това парче чак до четвъртия ден на Божията майка, когато е празникът Събор на Пресвета Богородица (26 декември).
Този християнски празник е и един от най-предпочитаните за кръщенета и сватби.
В множеството региони сред Голяма и Малка Богородица дамите не тъкат, не шият (а някъде и не месят), с цел да са здрави децата им.
Между двете Богородици се пресаждат и развъждат множеството пролетни, многогодишни цветя и шубраци — божури, перуники, люляк.
Празникът Малка Богородица се ознаменува и с общоселски събори, хора, песни; нормално около черкви, манастири и оброчни места, свързани с Божията майка. Някъде в нейна чест колят и курбан - овен.
Обредността, обвързвана с Богородица постоянно има известни езически детайли, заради функционалната връзка на християнската светица с античните божества на плодородието и богините-майки.
Рожденият ден на Богородица съответствува с раждането на новия поземлен сезон.
Ритуалните практики се дефинират от концепцията за този поврат: те целят обезпечаване на изобилие, плодовитост и здраве посредством житната и животинска жертва.
Така в националния календар под патронажа на Божията майка стартира новият селскостопански цикъл.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ