Кроежът на шапки, или как да отстреляме Кубрат
На мен ми се е случвало и по тази причина знам.
Все едно всички зли сили и неприятни шансове на света да се съюзят и да създадат всичко допустимо да те съсипят. Все едно Демиургът (тоя, който е направил материалния свят съгласно гностиците) ти има зъб и прави всичко допустимо да те види паднал на земята. Все едно да ти откраднат колата до момента в който ядеш кифла, а в кифлата да се окаже че има камък от ремонтите на центъра и да ти счупи челен зъб. Нещо такова.
Та по този начин и с Кубрат, благия.
Никога не съм бил заплашителен почитател на Кубрат Пулев – някак постоянно когато видя лицето на тоя фамозен боксьор, иззад рамото ми стартира да шепти остарелият човекомразец Ломброзо. Със сигурност се сещате – нещо там за Homo delicvens. Това невисоко чело и присъщи челюсти, тези... хайде да не не преставам, такава една расистка физиогномика постоянно си лежи у нас, само че е пошла – аз се вардя от такива съждения; усетя ли се, че осъждам за един човек по външността му – резиля се. За страдание – отново не преставам. Единственото ми опрощение е, че евентуално всички по този начин вършат – съдят си най-безотговорно за хората по външността им; само че малко на брой го осъзнават.
Както и да е – Кубрат е славно момче. Но в този момент, демон да го вземе, все едно целият щаб на дяволите се е наговорил да се събере и да му скрои шапка.
Внимателно изгледах мача му с румънеца Богдан Дину. Не разбирам задоволително от бокс, та да давам експертни оценки, само че ми се стори, че Кубрат Пулев се боксира напълно обикновено. Тоест – решително и без непотребни страсти. Получи тежка аркада още към началото, само че я преглътна и продължи самоуверено. В първите рундове никой от боксьорите не надделяваше. Дори може да се каже, че румънецът някак правеше по-добро усещане. Може би беше по-енергичен, само че не и по-ефективен. След аркадата имаше (всички тези описания са мои напълно субективни впечатления) един къс миг, в който Кубрат беше (като че ли) разгневен, само че това скоро отмина.
След това българинът направи нокдаун на румънеца със серия от удари, които, даже за дилетант като мене, бяха нечисти. Румънецът поседна до въжетата. Но по-късно се изправи и мачът продължи. Така рунд след рунд българинът – не изключително атрактивно и не изключително чисто (според мен), си проправяше пътя към успеха.
Накрая румънецът падна – някак леко, по-скоро от уязвимост, в сравнение с поради някакъв застрашителен, пагубен удар; евентуално и подобен е имало, само че аз в действителност не разбирам и по тази причина не съумявам да записвам всички удари при тая експедитивност (а и въпреки всичко гледах мача на екран, не на огромен екран). Кубрат получи успеха, подвигна ръце, отиде да целуне мис Суши и да си навлече гнева на цялата тая фалшиво-пуританска и йезуитски политически правилна Америка.
Сега, на 14 май, Атлетическата комисия на щата Калифорния ще реши ориста на Кубрат. Но освен във връзка този сериозен мач, резултатът от който промоутърите на румънеца желаят да оспорят, само че и случая с мис Суши.
Като ще се разправяме с тебе – ще се разправяме вкупом! Тия думи слушам, изречени от щаба на дяволите на неприятния шанс, те прозвучават в главата ми като се замисля за горкия атакуван боксьор.
Ами случва се! – ще си кажат мнозина. А други ще добавят: То злото не идва единствено!
Но дали румънецът (по право не той, а хитреците към него) би и помислил да оспорва резултатите от тоя печално прочул се мач, в случай че не беше се случило това „ нещо ” с целуването на мис Суши?
Няма инцидентни неща, благи хора, няма и дяволи, няма и неприятен шанс. Така си мисля аз.
Когато видите някъде някой натакован (с най-голямо политически правилно опрощение!), да знаете, че някой го е натаковал! И не го е натаковал ей по този начин – без да желае – а го е натаковал напълно целенасочено; това не значи, че изцяло е осъзнавал какво прави; всички ние – нетрайни и ненадеждни хора – вършим всичко полуосъзнато. И когато вредим на някого – нормално вършим всичко допустимо да си въобразим, че му вредим за положително. Даже – за негово положително.
Или най-малко – с цел да спечелва правдата!
Та по този начин и румънският боксьор (и цялата негова промоутърска свита) – евентуално са си споделили най-благородно: Абе я както са го приклещили в този момент този ми ти Кубрат, както са го притиснали отвред с тая тъжба за полов тормоз и с това следствие – я и ние да вземем, че да му...
Хоп, тук сгреших! Никой не си мисли такива неща, тъй като всеки – и най-големият безсрамник на земята – държи да се усеща като добър и обективен човек. Всеки – върти-суче – само че гледа да си има някакво благородно опрощение за всички свои мерзости, които подхваща против някого. И всеки пакостник в действителност – може да се каже – е воден от положителни планове!
Та евентуално румънците са си споделили: Ето! Кубрат Пулев е един рушител на морала и ние не трябва да оставяме една неправда, една от многото, в които е забъркан, да остане без отмъщение!
Хората, благи хора, доста обичат да си намират изкупителни жертви. И да ги назовават Дявол или Сатана или Бог знае по какъв начин. Примерно – Кубрат Пулев. Взимат черна багра и боядисват, а като се изключи че боядисват – си и имат вяра – че това, което е станало черно от тяхното боядисване – си е било черно по принцип!
Кубрат става все по-черен. Четките-баданарки по него играят. Атлетическата комисия към този момент ще се занимава не с бял българин, а с цър арапин. Как няма да е пристрастна, откакто има толкоз неприязън, витаеща към него? С нож да я режеш!
И евентуално комисията ще го нарита, благия Кубрат. Защото най-приятно е да хулиш охуления, а също по този начин – и да риташ наритания. Получава се една такава – взаимност сред ритащите и хулещите. Румънци, атлетически комисии и Джени Сушита се прегръщат и понасят във радостен танец над прегазения Кубрат.
Някой ще рече: И какво постигаш с тая диатриба, какво казваш? Че хората са неприятни и атакуват тоя, който е елементарен за нападане? Че това всеки го знае! Видят ли, че някой е в неизгодна позиция, видят ли, че някой е подгънал крайник – хвърлят се. И след половин час неприятно лаене, щракане на челюсти и джвакане на кръв и жили – остава единствено скелета. Това е истината за Човешката Природа!
Така ще рече някой.
Но аз ще му отговоря: Пишещия е задължен цялостен живот да припомня на хората че са животни надълбоко в себе си. Че носят зверското и грозното. Но че са изцяло способни да озаптяват всичко това. И точно това е човешкото.
Ти пък – ще кажат – в този момент какви патоси изведе от някакъв си боксьор и някаква си суши-кифла!
Но аз ще отговоря: Не става въпрос за боксьор, не става въпрос за суши и не става въпрос за кифли! Не става въпрос за нищо друго, а единствено за това, че би трябвало постоянно да сме доста деликатни!
Да внимаваме доста - да не се трансформираме в освирепели кучета, джавкащи в гневна глутница, жадна за кръв. Която - види ли някой до преди ден доста мощен, само че в този момент слаб – да налита, с цел да пие кръв.
Само това се пробвам да припомня аз.
Все едно всички зли сили и неприятни шансове на света да се съюзят и да създадат всичко допустимо да те съсипят. Все едно Демиургът (тоя, който е направил материалния свят съгласно гностиците) ти има зъб и прави всичко допустимо да те види паднал на земята. Все едно да ти откраднат колата до момента в който ядеш кифла, а в кифлата да се окаже че има камък от ремонтите на центъра и да ти счупи челен зъб. Нещо такова.
Та по този начин и с Кубрат, благия.
Никога не съм бил заплашителен почитател на Кубрат Пулев – някак постоянно когато видя лицето на тоя фамозен боксьор, иззад рамото ми стартира да шепти остарелият човекомразец Ломброзо. Със сигурност се сещате – нещо там за Homo delicvens. Това невисоко чело и присъщи челюсти, тези... хайде да не не преставам, такава една расистка физиогномика постоянно си лежи у нас, само че е пошла – аз се вардя от такива съждения; усетя ли се, че осъждам за един човек по външността му – резиля се. За страдание – отново не преставам. Единственото ми опрощение е, че евентуално всички по този начин вършат – съдят си най-безотговорно за хората по външността им; само че малко на брой го осъзнават.
Както и да е – Кубрат е славно момче. Но в този момент, демон да го вземе, все едно целият щаб на дяволите се е наговорил да се събере и да му скрои шапка.
Внимателно изгледах мача му с румънеца Богдан Дину. Не разбирам задоволително от бокс, та да давам експертни оценки, само че ми се стори, че Кубрат Пулев се боксира напълно обикновено. Тоест – решително и без непотребни страсти. Получи тежка аркада още към началото, само че я преглътна и продължи самоуверено. В първите рундове никой от боксьорите не надделяваше. Дори може да се каже, че румънецът някак правеше по-добро усещане. Може би беше по-енергичен, само че не и по-ефективен. След аркадата имаше (всички тези описания са мои напълно субективни впечатления) един къс миг, в който Кубрат беше (като че ли) разгневен, само че това скоро отмина.
След това българинът направи нокдаун на румънеца със серия от удари, които, даже за дилетант като мене, бяха нечисти. Румънецът поседна до въжетата. Но по-късно се изправи и мачът продължи. Така рунд след рунд българинът – не изключително атрактивно и не изключително чисто (според мен), си проправяше пътя към успеха.
Накрая румънецът падна – някак леко, по-скоро от уязвимост, в сравнение с поради някакъв застрашителен, пагубен удар; евентуално и подобен е имало, само че аз в действителност не разбирам и по тази причина не съумявам да записвам всички удари при тая експедитивност (а и въпреки всичко гледах мача на екран, не на огромен екран). Кубрат получи успеха, подвигна ръце, отиде да целуне мис Суши и да си навлече гнева на цялата тая фалшиво-пуританска и йезуитски политически правилна Америка.
Сега, на 14 май, Атлетическата комисия на щата Калифорния ще реши ориста на Кубрат. Но освен във връзка този сериозен мач, резултатът от който промоутърите на румънеца желаят да оспорят, само че и случая с мис Суши.
Като ще се разправяме с тебе – ще се разправяме вкупом! Тия думи слушам, изречени от щаба на дяволите на неприятния шанс, те прозвучават в главата ми като се замисля за горкия атакуван боксьор.
Ами случва се! – ще си кажат мнозина. А други ще добавят: То злото не идва единствено!
Но дали румънецът (по право не той, а хитреците към него) би и помислил да оспорва резултатите от тоя печално прочул се мач, в случай че не беше се случило това „ нещо ” с целуването на мис Суши?
Няма инцидентни неща, благи хора, няма и дяволи, няма и неприятен шанс. Така си мисля аз.
Когато видите някъде някой натакован (с най-голямо политически правилно опрощение!), да знаете, че някой го е натаковал! И не го е натаковал ей по този начин – без да желае – а го е натаковал напълно целенасочено; това не значи, че изцяло е осъзнавал какво прави; всички ние – нетрайни и ненадеждни хора – вършим всичко полуосъзнато. И когато вредим на някого – нормално вършим всичко допустимо да си въобразим, че му вредим за положително. Даже – за негово положително.
Или най-малко – с цел да спечелва правдата!
Та по този начин и румънският боксьор (и цялата негова промоутърска свита) – евентуално са си споделили най-благородно: Абе я както са го приклещили в този момент този ми ти Кубрат, както са го притиснали отвред с тая тъжба за полов тормоз и с това следствие – я и ние да вземем, че да му...
Хоп, тук сгреших! Никой не си мисли такива неща, тъй като всеки – и най-големият безсрамник на земята – държи да се усеща като добър и обективен човек. Всеки – върти-суче – само че гледа да си има някакво благородно опрощение за всички свои мерзости, които подхваща против някого. И всеки пакостник в действителност – може да се каже – е воден от положителни планове!
Та евентуално румънците са си споделили: Ето! Кубрат Пулев е един рушител на морала и ние не трябва да оставяме една неправда, една от многото, в които е забъркан, да остане без отмъщение!
Хората, благи хора, доста обичат да си намират изкупителни жертви. И да ги назовават Дявол или Сатана или Бог знае по какъв начин. Примерно – Кубрат Пулев. Взимат черна багра и боядисват, а като се изключи че боядисват – си и имат вяра – че това, което е станало черно от тяхното боядисване – си е било черно по принцип!
Кубрат става все по-черен. Четките-баданарки по него играят. Атлетическата комисия към този момент ще се занимава не с бял българин, а с цър арапин. Как няма да е пристрастна, откакто има толкоз неприязън, витаеща към него? С нож да я режеш!
И евентуално комисията ще го нарита, благия Кубрат. Защото най-приятно е да хулиш охуления, а също по този начин – и да риташ наритания. Получава се една такава – взаимност сред ритащите и хулещите. Румънци, атлетически комисии и Джени Сушита се прегръщат и понасят във радостен танец над прегазения Кубрат.
Някой ще рече: И какво постигаш с тая диатриба, какво казваш? Че хората са неприятни и атакуват тоя, който е елементарен за нападане? Че това всеки го знае! Видят ли, че някой е в неизгодна позиция, видят ли, че някой е подгънал крайник – хвърлят се. И след половин час неприятно лаене, щракане на челюсти и джвакане на кръв и жили – остава единствено скелета. Това е истината за Човешката Природа!
Така ще рече някой.
Но аз ще му отговоря: Пишещия е задължен цялостен живот да припомня на хората че са животни надълбоко в себе си. Че носят зверското и грозното. Но че са изцяло способни да озаптяват всичко това. И точно това е човешкото.
Ти пък – ще кажат – в този момент какви патоси изведе от някакъв си боксьор и някаква си суши-кифла!
Но аз ще отговоря: Не става въпрос за боксьор, не става въпрос за суши и не става въпрос за кифли! Не става въпрос за нищо друго, а единствено за това, че би трябвало постоянно да сме доста деликатни!
Да внимаваме доста - да не се трансформираме в освирепели кучета, джавкащи в гневна глутница, жадна за кръв. Която - види ли някой до преди ден доста мощен, само че в този момент слаб – да налита, с цел да пие кръв.
Само това се пробвам да припомня аз.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ