Мъдрост и коварство на Пестеливите
На масата са близо 2 трилиона евро, а в близост царува разкол. Накратко: Европейският съвет на главите на изпълнителната власт. Миналата събота, след среща на 17-18 юли, по проект главите трябваше да стигнат единодушие по какъв начин да разделят тези 1.87 трл. евро – от тях 745 мрд. евро ексклузивен фонд за възобновяване от пандемията, останалите са постоянния бюджет на Съюза. Светът бе в детайли осведомен кой от водачите с кого се скарал, какво споделил, кой гледал неприятно и по какъв начин се плашили един различен с несъгласие на бюджета и изключителния фонд, само че остана неразбираем смисълът и дълбочината на разприте. Накрая, чак във вторник рано сутринта главите оповестиха: Имаме единодушие.
Разбраха ли се в действителност?
Не. Компромис е доближат, единодушие не проличава. Приет е постоянният бюджет в рамките, пресметнати от Еврокомисията след неизбежното орязване поради напусналото кралство, непокътнати са сегашните правила и процедури. „ Дълбоките промени “ във финансовия модел на Съюза (собствени приходоизточници, нови финансови принадлежности, които да наложат възвращаемост и неведнъж „ револвиращи “ фондове) тихомълком заглъхнаха, сигурно ще чуем за тях след 5 години, когато стартира пазарлъкът за идната 7-годишна „ рамка “. Горещият спор, който към този момент е сподавен със ситуационен компромис, само че тлее и от време на време ще се разгаря всякога, когато би трябвало да се превеждат живи пари на страните получатели, - е за възстановителния фонд. Зад него е прикрит доста по-дълбокият въпрос: по по какъв начин ще се харчи общият, взаимен дълг на Съюза. „ Правилата “ вземат решение кой ще боцка в общата паница и кой ще гледа жално, осъден в ъгъла. Дреболия е дали бюджетните дарове ще бъдат окастрени с 50 милиарда евро за сметка на повече заеми. Правилата, правата за достъп са смисълът на
протеста на Пестеливите,
с който стартира новият ерес. Т.нар. „ Пестелива четворка “ ( “The Frugal Four ”, “frugal ” има значение на „ непретенциозен, сдържан “, не чак „ свидлив “) са Нидерландия, Австрия, Дания и Швеция. Странно за какво настойчиво ги броят до четири, откакто Финландия явно поддържа същите позиции. Ако наблюдавате риториката на Пестеливите мъчно ще откриете какво здравият житейски разсъдък може да възрази. Те са израз на дълбока и вековна мъдрост от мирогледа на пуритана протестант: не е редно спестовният и усърдният да заплаща сметката на разточителния и разпуснат съсед; който заплаща парите би трябвало да може да реши дали получателят съблюдава уговореното и реализира задачите, за които му се дава; който взема непознати пари би трябвало да извърши поставените условия. Финансирането от Брюксел копае пропасти и поражда тежко неравноправие вътре в страните получатели, правилно виждат Пестеливите, ето пандемията: от нея в действителност са страдат хотелиерът Тошо и кебапчията Гошо, а помощи се дават на страната и оттова пълнят джобовете на малцината определени по търгове и поръчки. Един страда, различен взема отплата. С тези и дузина сходни премъдрости Пестеливите
отхвърлят „ Трансферния съюз “,
по този начин назовават вероятността богатият, състоятелен и ефикасен Север непрекъснато да трансферира приходи, да субсидира безконечния недостиг на изоставащия, неизпълнителен, безпаричен Юг. Нали по този начин? Честни са Пестеливите, строги са, само че обективни и който не слуша, да се сърди на себе си, тъй като е по-глупав, по-мързелив, по-неорганизиран, та по тази причина е по-беден. Те, мъдрите и по-заможни другари ще оказват помощ, несъмнено, тъй като са великодушни и положителни, обаче както те решат, с мярка и при ясни, строги условия. Ами! Коварна неистина са сякаш разумните изводи, тъй като е неистина основата на цялата структура – че изискванията за търгуване (terms of trade) на европейския пазар са обективни и идентични за всички страни. Това не е правилно.
Трансферният съюз от дълго време е натрапен,
единствено че прехвърлянията на приход вървят в друга посока: от юг към север и от изток към запад. В началото на деветдесетте, когато бе договарян новият пазарен ред в Европа, договорката бе ясна: унищожаваме централно плануваните тоталитарни стопански системи в Източна Европа, отваряме всички пазари за европейските компании, натрупали капитал, опит и пазарни позиции от епохи. Те получават права наедно с локалните „ съперници “ – вчерашни компании, без капитал, без активи, с стеснен заем (онези, които въпреки всичко получат финансиране заплащат в пъти по-високи от западняка лихви, тъй като са по-рискови. Чрез задграничните вложения в източната външна страна западният вложител е абониран за приходи – лихви и дивиденти, в размери, немислими в Западна и Северна Европа (примерно: 17% държавно обезпечена облага върху вложенията в електроцентрали и обществени концесии!). В подмяна на това дотациите от европейския бюджет за земеделците в Източна Европа бяха контрактувани на половина по-ниски за „ Средна Европа “, а крайният, балкански Изток получи едвам 1/4 от парите, които Брюксел заплаща на „ спестовния “ датчанин или холандец за същия артикул. Вместо да се изравняват, пазарните условия в Европа с всяка смяна се втвърдяват и изкривяват във щета на Изтока и (в по-малка степен) на Юга. Вземете за образец „ енергийните пакети “, „ зелената договорка “ и „ пакета Мобилност “. Това са единствено жестоко нахвърляни ексизи на
сегашната трансферна картина
в Европейския съюз. Подробни и аргументирани проучвания на полски и маджарски икономисти с цифри и обстоятелства от родните си страни демонстрират пътя и пресмятат сумите на чистия приход, който всяка година заплащат на староевропейските сътрудници. Големите вложители в района – немските компании са най-големите чисти получатели на тези прехвърляния на приход, „ спестовните “ австрийски и холандски компании се подреждат незабавно след тях. Най-голям длъжник на приход към Стара Европа е Полша. В България заради по-малкия размер и пазарен дял на европейските вложения, резултатът от този трансфер се усеща доста по-слабо. Вероятно нашата страна е единственият чист адресат на прехвърляния от Европа. Не за дълго - и без да отчитаме резултата от източването (draining) на работна мощ към по-тучните трудови пазари. Но скоро и България ще стане чист длъжник на приход към Европа. Нетните заплащания от Брюксел ще понижават, вноските ни в общия бюджет ще порастват, вложенията на евросъюзниците у нас ще се усилват, а изискванията за достъп на български компании до пазарите в Стара Европа в случай че не се утежняват още, ще не престават да са все по този начин неравни. С причини за нереална правдивост
Пестеливите разрушават консенсуса
за присъединение на Източна Европа към Евросъюза: Западът получи категорично, абсолютно, незабавно цялостен достъп до пазара на Изтока, одобри обаче (в неразбираемо бъдеще) да интегрира Нова Европа, да влага и заплати за конвергенция на Изтока към европейската стопанска система. Сега първата част от историческата договорка е изпълнена и към този момент „ спестовно “ се отхвърля цената за това. Оспорват не всички, несъмнено. Най-печелившите от статуквото в Германия и във Франция схващат потребността от опазване и деликатно контролиране на прехвърлянията на приход в Европа, те са таман в тяхна изгода, нищо че на фискалната повърхнина са чисти донори на брюкселския бюджет. Бунтът на Пестеливите е по-опасен за тях, в сравнение с за Изтока и Юга. Взривят ли консенсуса, на който се крепи Европейски Съюз, разцеплението на Европа по хилядолетния разлом Изток-Запад (Рим-Византия) ще се окаже неизбежно. А знаем, че преди да се отвори разломът, бедните, груби варвари завладяват богатия, интелигентен и хубав Рим. Четете Едуард Гибън (1737-1794), обяснил е всичко.
Разбраха ли се в действителност?
Не. Компромис е доближат, единодушие не проличава. Приет е постоянният бюджет в рамките, пресметнати от Еврокомисията след неизбежното орязване поради напусналото кралство, непокътнати са сегашните правила и процедури. „ Дълбоките промени “ във финансовия модел на Съюза (собствени приходоизточници, нови финансови принадлежности, които да наложат възвращаемост и неведнъж „ револвиращи “ фондове) тихомълком заглъхнаха, сигурно ще чуем за тях след 5 години, когато стартира пазарлъкът за идната 7-годишна „ рамка “. Горещият спор, който към този момент е сподавен със ситуационен компромис, само че тлее и от време на време ще се разгаря всякога, когато би трябвало да се превеждат живи пари на страните получатели, - е за възстановителния фонд. Зад него е прикрит доста по-дълбокият въпрос: по по какъв начин ще се харчи общият, взаимен дълг на Съюза. „ Правилата “ вземат решение кой ще боцка в общата паница и кой ще гледа жално, осъден в ъгъла. Дреболия е дали бюджетните дарове ще бъдат окастрени с 50 милиарда евро за сметка на повече заеми. Правилата, правата за достъп са смисълът на
протеста на Пестеливите,
с който стартира новият ерес. Т.нар. „ Пестелива четворка “ ( “The Frugal Four ”, “frugal ” има значение на „ непретенциозен, сдържан “, не чак „ свидлив “) са Нидерландия, Австрия, Дания и Швеция. Странно за какво настойчиво ги броят до четири, откакто Финландия явно поддържа същите позиции. Ако наблюдавате риториката на Пестеливите мъчно ще откриете какво здравият житейски разсъдък може да възрази. Те са израз на дълбока и вековна мъдрост от мирогледа на пуритана протестант: не е редно спестовният и усърдният да заплаща сметката на разточителния и разпуснат съсед; който заплаща парите би трябвало да може да реши дали получателят съблюдава уговореното и реализира задачите, за които му се дава; който взема непознати пари би трябвало да извърши поставените условия. Финансирането от Брюксел копае пропасти и поражда тежко неравноправие вътре в страните получатели, правилно виждат Пестеливите, ето пандемията: от нея в действителност са страдат хотелиерът Тошо и кебапчията Гошо, а помощи се дават на страната и оттова пълнят джобовете на малцината определени по търгове и поръчки. Един страда, различен взема отплата. С тези и дузина сходни премъдрости Пестеливите
отхвърлят „ Трансферния съюз “,
по този начин назовават вероятността богатият, състоятелен и ефикасен Север непрекъснато да трансферира приходи, да субсидира безконечния недостиг на изоставащия, неизпълнителен, безпаричен Юг. Нали по този начин? Честни са Пестеливите, строги са, само че обективни и който не слуша, да се сърди на себе си, тъй като е по-глупав, по-мързелив, по-неорганизиран, та по тази причина е по-беден. Те, мъдрите и по-заможни другари ще оказват помощ, несъмнено, тъй като са великодушни и положителни, обаче както те решат, с мярка и при ясни, строги условия. Ами! Коварна неистина са сякаш разумните изводи, тъй като е неистина основата на цялата структура – че изискванията за търгуване (terms of trade) на европейския пазар са обективни и идентични за всички страни. Това не е правилно.
Трансферният съюз от дълго време е натрапен,
единствено че прехвърлянията на приход вървят в друга посока: от юг към север и от изток към запад. В началото на деветдесетте, когато бе договарян новият пазарен ред в Европа, договорката бе ясна: унищожаваме централно плануваните тоталитарни стопански системи в Източна Европа, отваряме всички пазари за европейските компании, натрупали капитал, опит и пазарни позиции от епохи. Те получават права наедно с локалните „ съперници “ – вчерашни компании, без капитал, без активи, с стеснен заем (онези, които въпреки всичко получат финансиране заплащат в пъти по-високи от западняка лихви, тъй като са по-рискови. Чрез задграничните вложения в източната външна страна западният вложител е абониран за приходи – лихви и дивиденти, в размери, немислими в Западна и Северна Европа (примерно: 17% държавно обезпечена облага върху вложенията в електроцентрали и обществени концесии!). В подмяна на това дотациите от европейския бюджет за земеделците в Източна Европа бяха контрактувани на половина по-ниски за „ Средна Европа “, а крайният, балкански Изток получи едвам 1/4 от парите, които Брюксел заплаща на „ спестовния “ датчанин или холандец за същия артикул. Вместо да се изравняват, пазарните условия в Европа с всяка смяна се втвърдяват и изкривяват във щета на Изтока и (в по-малка степен) на Юга. Вземете за образец „ енергийните пакети “, „ зелената договорка “ и „ пакета Мобилност “. Това са единствено жестоко нахвърляни ексизи на
сегашната трансферна картина
в Европейския съюз. Подробни и аргументирани проучвания на полски и маджарски икономисти с цифри и обстоятелства от родните си страни демонстрират пътя и пресмятат сумите на чистия приход, който всяка година заплащат на староевропейските сътрудници. Големите вложители в района – немските компании са най-големите чисти получатели на тези прехвърляния на приход, „ спестовните “ австрийски и холандски компании се подреждат незабавно след тях. Най-голям длъжник на приход към Стара Европа е Полша. В България заради по-малкия размер и пазарен дял на европейските вложения, резултатът от този трансфер се усеща доста по-слабо. Вероятно нашата страна е единственият чист адресат на прехвърляния от Европа. Не за дълго - и без да отчитаме резултата от източването (draining) на работна мощ към по-тучните трудови пазари. Но скоро и България ще стане чист длъжник на приход към Европа. Нетните заплащания от Брюксел ще понижават, вноските ни в общия бюджет ще порастват, вложенията на евросъюзниците у нас ще се усилват, а изискванията за достъп на български компании до пазарите в Стара Европа в случай че не се утежняват още, ще не престават да са все по този начин неравни. С причини за нереална правдивост
Пестеливите разрушават консенсуса
за присъединение на Източна Европа към Евросъюза: Западът получи категорично, абсолютно, незабавно цялостен достъп до пазара на Изтока, одобри обаче (в неразбираемо бъдеще) да интегрира Нова Европа, да влага и заплати за конвергенция на Изтока към европейската стопанска система. Сега първата част от историческата договорка е изпълнена и към този момент „ спестовно “ се отхвърля цената за това. Оспорват не всички, несъмнено. Най-печелившите от статуквото в Германия и във Франция схващат потребността от опазване и деликатно контролиране на прехвърлянията на приход в Европа, те са таман в тяхна изгода, нищо че на фискалната повърхнина са чисти донори на брюкселския бюджет. Бунтът на Пестеливите е по-опасен за тях, в сравнение с за Изтока и Юга. Взривят ли консенсуса, на който се крепи Европейски Съюз, разцеплението на Европа по хилядолетния разлом Изток-Запад (Рим-Византия) ще се окаже неизбежно. А знаем, че преди да се отвори разломът, бедните, груби варвари завладяват богатия, интелигентен и хубав Рим. Четете Едуард Гибън (1737-1794), обяснил е всичко.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ