Хампарцумян разкритикува Манолова за личния фалит
На рецензия подложи настояването на омбудсмана Мая Манолова за закон за частния банкрут изпълнителният шеф на „ Уникредит Булбанк” Левон Хампарцумян.
„ На мен ми е мъчно да вляза в мотивацията на госпожа Манолова във връзка с персоналната несъстоятелност”, съобщи банкерът пред NOVA.
Дойде ли време за персоналния банкрут в България
Българите са точни в заплащането на тока и ипотеките, другото отсрочват
Докога заемът в България ще е доживотна присъда?
Има европейска инструкция, която се готви в тази посока. В България и сега хора, които не могат да заплащат са предпазени от закона. В тези страни, в които персоналният банкрут съществува, това е система от благоприятни условия и надлежно санкции – може да загубиш достъп до заем, да стане доста безценен заемът. Т.е. животът на един човек, който стигне до това състояние, по принцип се затруднява”, сподели Хампарцумян.
По думите му подобен закон не може да бъде тесногръд – би трябвало да има „ стоманен кредитен указател, а и в България злоупотребата с права е народен спорт. Има страни, в които това чисто културно, етично не е така”.
„ Ако създадем изискванията частните лица да вършат това, което се прави във фирмения свят – прекачване на компании и имущество на малоимотни, изпразване на компании от наличие, мислите ли че това няма да се случи в българската система, в случай че законът е изработен „ от ден до пладне”?
Хампарцумян уточни, че се съмнява по какъв начин ще бъде изработен законът за персоналния банкрут, само че и счита, че е добре да няма подобен закон.
Той удостовери, че при влизане в европейския банков съюз, България ще би трябвало да одобри сходна регулация, а и доста други правила, които са синхронизирани с тези в еврозоната. „ Но двете неща не са неизбежно и неотложно свързани”.
„ Мисля, че смисъла на този частен банкрут, първо като брой хора, които биха били наранени, е прекомерно малко, с цел да става най-важният проблем за решаване”
Банкерът уточни още, че упованията за намаляване на лихвите по заемите след възможното влизане на България в еврозоната са нереалистични.
„ На другия ден се разсънваме, животът е същия, би трябвало да поставяме същите старания, да вършим същите промени, да растем стабилно. Ако имаме прекомерно високи упования, каквото политиците постоянно са изкушени да основат, след това настава отчаяние и евроскептицизъм”, разяснява финансистът.
„ Най-вероятно влизането в еврозоната, даже процесът на влизане, ще бъде фактор, който ще потиска растежа на лихвите, само че има доста други фактори, работещи в противоположна посока. Въпросът е по какъв начин ще се развиват светът, Европа, България и всеки самостоятелно – дали ще има хубава работа, сполучлива компания и т.н.”, разясни Хампарцумян.
„ Влизането в еврозоната е щемпел за качеството на българската стопанска система, страната и нейните граждани”, акцентира банкерът.
„ Българската стопанска система не е гараж, в който като вкараш 3 коли за ремонт и вземеш 5 задатъка, можеш да купиш кожено палто на жена си. Значително е по-сложна. И общоевропейският подтекст е по-сложен. Неща като основаването на банков съюз и в бъдеще на фискален подобен, са детайли от това Европа да бъде по-голяма и по-силна стопанска система – сравнима със САЩ”, уточни Хампарцумян.
„ Това, което се случи в Гърция за 10 години, ние го преживяхме в доста по-остър вид 1997- 2000 година Излязохме от рецесията извънредно бързо, само че с цената на много съществени лишения”, съобщи банкерът. „ Аз бях в това държавно управление. То загуби целия си политически капитал, само че направи доста реформи”.
Хампарцумян регистрира, че макар рецесията Гърция има 5 пъти по-голям БВП от България, само че добави, че Брутният вътрешен продукт на Румъния към този момент надвишава гръцкия.
„ Ако се съпоставяме със личното си минало, ние сме постигнали ужасно доста. Но ние се съпоставяме с останалия свят и там има какво да се желае”, сподели банкерът.
„ Ние в този момент сме тръгнали да влизаме в банковия съюз, който включва и надзорни механизми”, съобщи Хампарцумян и отхвърли да има опозиция против това от банкерите. „ Моята банка - „ Уникредит” е от дълго време под контрол – има и банки, които ще влязат там, когато България се присъедини”.
Според банкера няма данни за идната финансова рецесия в идващите няколко години.
„ Цикличността е нещо, присъщо за пазарните стопански системи. Дали ще бъде под формата на рецесия или по-спокоен стопански спад – някой ден ще пристигна. Но в идващите 2-3 години наподобява, че няма признаци това да се случи”, сподели Хампарцумян. „ Добра вест за България е, че нормално, до момента в който тези неща стигнат до тук, лишава повече време, в сравнение с в по-динамичните и по-развити стопански системи. Т.е. нашата назадничавост парадоксално е някаква дребна защита”.
Следете ни на всички места и когато и да е с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Гугъл Play и AppStore.
За още настоящи вести от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
„ На мен ми е мъчно да вляза в мотивацията на госпожа Манолова във връзка с персоналната несъстоятелност”, съобщи банкерът пред NOVA.
Дойде ли време за персоналния банкрут в България
Българите са точни в заплащането на тока и ипотеките, другото отсрочват
Докога заемът в България ще е доживотна присъда?
Има европейска инструкция, която се готви в тази посока. В България и сега хора, които не могат да заплащат са предпазени от закона. В тези страни, в които персоналният банкрут съществува, това е система от благоприятни условия и надлежно санкции – може да загубиш достъп до заем, да стане доста безценен заемът. Т.е. животът на един човек, който стигне до това състояние, по принцип се затруднява”, сподели Хампарцумян.
По думите му подобен закон не може да бъде тесногръд – би трябвало да има „ стоманен кредитен указател, а и в България злоупотребата с права е народен спорт. Има страни, в които това чисто културно, етично не е така”.
„ Ако създадем изискванията частните лица да вършат това, което се прави във фирмения свят – прекачване на компании и имущество на малоимотни, изпразване на компании от наличие, мислите ли че това няма да се случи в българската система, в случай че законът е изработен „ от ден до пладне”?
Хампарцумян уточни, че се съмнява по какъв начин ще бъде изработен законът за персоналния банкрут, само че и счита, че е добре да няма подобен закон.
Той удостовери, че при влизане в европейския банков съюз, България ще би трябвало да одобри сходна регулация, а и доста други правила, които са синхронизирани с тези в еврозоната. „ Но двете неща не са неизбежно и неотложно свързани”.
„ Мисля, че смисъла на този частен банкрут, първо като брой хора, които биха били наранени, е прекомерно малко, с цел да става най-важният проблем за решаване”
Банкерът уточни още, че упованията за намаляване на лихвите по заемите след възможното влизане на България в еврозоната са нереалистични.
„ На другия ден се разсънваме, животът е същия, би трябвало да поставяме същите старания, да вършим същите промени, да растем стабилно. Ако имаме прекомерно високи упования, каквото политиците постоянно са изкушени да основат, след това настава отчаяние и евроскептицизъм”, разяснява финансистът.
„ Най-вероятно влизането в еврозоната, даже процесът на влизане, ще бъде фактор, който ще потиска растежа на лихвите, само че има доста други фактори, работещи в противоположна посока. Въпросът е по какъв начин ще се развиват светът, Европа, България и всеки самостоятелно – дали ще има хубава работа, сполучлива компания и т.н.”, разясни Хампарцумян.
„ Влизането в еврозоната е щемпел за качеството на българската стопанска система, страната и нейните граждани”, акцентира банкерът.
„ Българската стопанска система не е гараж, в който като вкараш 3 коли за ремонт и вземеш 5 задатъка, можеш да купиш кожено палто на жена си. Значително е по-сложна. И общоевропейският подтекст е по-сложен. Неща като основаването на банков съюз и в бъдеще на фискален подобен, са детайли от това Европа да бъде по-голяма и по-силна стопанска система – сравнима със САЩ”, уточни Хампарцумян.
„ Това, което се случи в Гърция за 10 години, ние го преживяхме в доста по-остър вид 1997- 2000 година Излязохме от рецесията извънредно бързо, само че с цената на много съществени лишения”, съобщи банкерът. „ Аз бях в това държавно управление. То загуби целия си политически капитал, само че направи доста реформи”.
Хампарцумян регистрира, че макар рецесията Гърция има 5 пъти по-голям БВП от България, само че добави, че Брутният вътрешен продукт на Румъния към този момент надвишава гръцкия.
„ Ако се съпоставяме със личното си минало, ние сме постигнали ужасно доста. Но ние се съпоставяме с останалия свят и там има какво да се желае”, сподели банкерът.
„ Ние в този момент сме тръгнали да влизаме в банковия съюз, който включва и надзорни механизми”, съобщи Хампарцумян и отхвърли да има опозиция против това от банкерите. „ Моята банка - „ Уникредит” е от дълго време под контрол – има и банки, които ще влязат там, когато България се присъедини”.
Според банкера няма данни за идната финансова рецесия в идващите няколко години.
„ Цикличността е нещо, присъщо за пазарните стопански системи. Дали ще бъде под формата на рецесия или по-спокоен стопански спад – някой ден ще пристигна. Но в идващите 2-3 години наподобява, че няма признаци това да се случи”, сподели Хампарцумян. „ Добра вест за България е, че нормално, до момента в който тези неща стигнат до тук, лишава повече време, в сравнение с в по-динамичните и по-развити стопански системи. Т.е. нашата назадничавост парадоксално е някаква дребна защита”.
Следете ни на всички места и когато и да е с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Гугъл Play и AppStore.
За още настоящи вести от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ