25 години от бомбите над Югославия или мълчанието на дипломатите и викът на генералите
На Конференция във връзка 25 години от бомбардировките над Югославия АБВ събра дипломати, историци и общественици, представители на Българска академия на науките и Българското дипломатическо сдружение. В събитието присъединяване взе посланикът на Р Сърбия в София Н. Пр. Желко Йович.
24 март 1999 година е дата, която в никакъв случай няма да се не помни в Сърбия. НАТО стартира 11-седмични въздушни удари против Югославия. Кодовото наименование на интервенцията е „ Съюзна мощ ", а в американския щаб тя е известна като интервенция „ Благородна наковалня ". Бомбардировките на НАТО избиват над 4 хиляди души - остарели, млади, дами и деца, към 10 хиляди са осакатени, две трети от тях са цивилни.
Професор Любомир Халачев, ръководител на Гражданския съвет към АБВ, уточни, че е значимо да помним събитията в западната ни съседка отпреди 25 години, да помним избитите и осакатени, поколенията унищожени животи по този начин, че да не се повтаря.
Н. Пр. Желко Йович, дружно със фамилията си тогава, също е измежду понеслите ударите на НАТО. Той акцентира, че бомбите над Югославия са в прорез с интернационалното право, отвън всевъзможен тип правила и морал, било то и в условия на военни дейности. Войната в Югославия, съгласно посланика, е началото на събитията в световен мащаб по-късно. С този боен акт на НАТО е била отворена Кутията на Пандора, довела след себе си поредност от събития в нашето съвремие.
Н. Пр. Желко Йович уточни, че войната в Югославия надалеч не е настрана събитие - тя се отразява и на прилежащите страни. Той напомни, че в погранично село заблудена натовска ракета се стовари върху покрива на къща на българска територия. Посланикът разяснява спецификата на балканските нации и акцентира значимостта на дипломацията - когато дипломатите мълчат, приказват генералите.
„ С конференцията, на която ни събрахте през днешния ден, направихте сериозна крачка към моята Сърбия, към моя народ и в името и паметта на всеки един, който е потърпевш. Благодаря и бездънен реверанс! ".
Председателят на АБВ Румен Петков акцентира значимостта на съхранената историческа памет такава, каквато е и без да бъде преработена и пренаписвана в услуга на политическата обстановка.
Журналистът Велислава Дърева показа персоналните си мемоари от 1999 година, митингите на българските общественици - у нас и в Сърбия, в които самата тя е взела участие. Когато почнали бомбардировките на НАТО върху Белград, върху снарядите на сръбски имало надпис „ Честит православен Великден " - невъобразима подигравка и низост. Войната за мен стана персонална, когато беше бомбардирана белградската телевизия - хора, които са мои сътрудници и другари, бяха избити, описа Дърева. „ За мен задачата на публицистиката е тази - хората би трябвало да знаят истината. Защото в противоположен случай господства една безнаказана и безконтролна неистина в този свят ".
Татяна Дончева, като депутат тогава, е била част от социалистическата група, отпътувала за Югославия в поддръжка на бранителите на Белград. Сградата, където е била срещата в Белград, няколко часа по-късно е била разрушена.
Президентът Георги Първанов през 1999 година е взел участие интензивно в митингите против войната в Югославия. Той и през днешния ден пази парче от американска ракета, паднала в Граовско. Много е значимо да се знае, че българският народ тогава беше срещу тази война, с доста всеобщи митинги, единствено шепа управници беше за военния спор и тогава, както и в този момент, бяха водени от желанията на западните сътрудници и образец за това е взетото скрито решение да се даде въздушното ни пространство за натовските самолети, описа президентът. И до през днешния ден не е ясно за какво беше нападната Югославия, сподели в умозаключение Георги Първанов.
24 март 1999 година е дата, която в никакъв случай няма да се не помни в Сърбия. НАТО стартира 11-седмични въздушни удари против Югославия. Кодовото наименование на интервенцията е „ Съюзна мощ ", а в американския щаб тя е известна като интервенция „ Благородна наковалня ". Бомбардировките на НАТО избиват над 4 хиляди души - остарели, млади, дами и деца, към 10 хиляди са осакатени, две трети от тях са цивилни.
Професор Любомир Халачев, ръководител на Гражданския съвет към АБВ, уточни, че е значимо да помним събитията в западната ни съседка отпреди 25 години, да помним избитите и осакатени, поколенията унищожени животи по този начин, че да не се повтаря.
Н. Пр. Желко Йович, дружно със фамилията си тогава, също е измежду понеслите ударите на НАТО. Той акцентира, че бомбите над Югославия са в прорез с интернационалното право, отвън всевъзможен тип правила и морал, било то и в условия на военни дейности. Войната в Югославия, съгласно посланика, е началото на събитията в световен мащаб по-късно. С този боен акт на НАТО е била отворена Кутията на Пандора, довела след себе си поредност от събития в нашето съвремие.
Н. Пр. Желко Йович уточни, че войната в Югославия надалеч не е настрана събитие - тя се отразява и на прилежащите страни. Той напомни, че в погранично село заблудена натовска ракета се стовари върху покрива на къща на българска територия. Посланикът разяснява спецификата на балканските нации и акцентира значимостта на дипломацията - когато дипломатите мълчат, приказват генералите.
„ С конференцията, на която ни събрахте през днешния ден, направихте сериозна крачка към моята Сърбия, към моя народ и в името и паметта на всеки един, който е потърпевш. Благодаря и бездънен реверанс! ".
Председателят на АБВ Румен Петков акцентира значимостта на съхранената историческа памет такава, каквато е и без да бъде преработена и пренаписвана в услуга на политическата обстановка.
Журналистът Велислава Дърева показа персоналните си мемоари от 1999 година, митингите на българските общественици - у нас и в Сърбия, в които самата тя е взела участие. Когато почнали бомбардировките на НАТО върху Белград, върху снарядите на сръбски имало надпис „ Честит православен Великден " - невъобразима подигравка и низост. Войната за мен стана персонална, когато беше бомбардирана белградската телевизия - хора, които са мои сътрудници и другари, бяха избити, описа Дърева. „ За мен задачата на публицистиката е тази - хората би трябвало да знаят истината. Защото в противоположен случай господства една безнаказана и безконтролна неистина в този свят ".
Татяна Дончева, като депутат тогава, е била част от социалистическата група, отпътувала за Югославия в поддръжка на бранителите на Белград. Сградата, където е била срещата в Белград, няколко часа по-късно е била разрушена.
Президентът Георги Първанов през 1999 година е взел участие интензивно в митингите против войната в Югославия. Той и през днешния ден пази парче от американска ракета, паднала в Граовско. Много е значимо да се знае, че българският народ тогава беше срещу тази война, с доста всеобщи митинги, единствено шепа управници беше за военния спор и тогава, както и в този момент, бяха водени от желанията на западните сътрудници и образец за това е взетото скрито решение да се даде въздушното ни пространство за натовските самолети, описа президентът. И до през днешния ден не е ясно за какво беше нападната Югославия, сподели в умозаключение Георги Първанов.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ