Защо БСП не вижда светлина в края на тунела
На кого ни оставяте, другарко Нинова?! "
Въпросът - зов, прозвучал на конгреса на Българска социалистическа партия в неделя, на който сякаш подалият оставка след евроизборите партиен водач Корнелия Нинова си я " отдръпна ", разкрива същинската драма в Столетницата. Тя не е за политическата орис на Нинова, чиято оставка ще стане още веднъж настояща единствено след няколко месеца при очертаващата се загуба и на локалните избори. Драмата на социалистите е, че парцелираната съпротива, обединена само от омразата и желанието си за реванш против Нинова, не може да излъчи харизматичен и способен претендент. За да има съществени шансове да детронира влязлата късно в редиците на партията някогашна приватизаторка, той би трябвало да може да гледа оттатък отстраняването на Борисов и ГЕРБ от властта. Конкурентът на партийния водач би трябвало да стане лице на преродената социалдемокрация и
да вдъхне очаквания за по-добър живот на фрустрираните, озлобени и обезверени българи.
С други думи – казусът е не замяната на Нинова с " наш " човек, а каква партия желае да бъде Българска социалистическа партия и с какви хора в редиците си желае да реализира смяната, която популяризира че носи.
На конгреса Нинова избра да " поеме имиджови вреди върху себе си ", само че да " защищити партията от безпорядък, борби за преодоляването й, с нечисти цели, загуба на поддръжка и срив в доверието ". И матира вътрешнопартийната съпротива. Силно беше посланието й към гравитиращия към партията капитал: " На тези предприемачи, които извън се бъркат в партийните ни работи, желая да кажа отсам: " Наиграхте се. Затворете си портфейлите. Българска социалистическа партия не се продава. Българска социалистическа партия не е стока. Българска социалистическа партия е идея. " Тези патетични думи несъмнено са били признати възторжено измежду обеднелите и маргинализирани гласоподаватели социалисти. Как обаче Нинова ще гради доверие и мостове към необятната външна страна и дребния и междинния бизнес, каквито поръчки дава от три години насам, с хора като Кирил Добрев зад тила си и Румен Овчаров край себе си - единствено тя си знае.
В това отношение обаче опозицията й наподобява още по-зле, най-много в очите на твърдия електорат на партията. Бизнес " тимът " към Георги Гергов, в който влизат хора като някогашния сив кардинал Димитър Дъбов и други, е извънредно неизвестен измежду членската маса на Българска социалистическа партия. Гергов да вземем за пример,
отхвърлен от партийния връх поради " ЦУМгейт ", продължава да " коли и беси " в Пловдив,
където още веднъж се задава изборна злополука за социалистите. Неслучайно критиците му не престават да сочат следения от него Пловдивски панаир и договорката за така наречен дупка в центъра на Варна като нагледни образци за бизнес съдействие сред страната в лицето на ГЕРБ и Българска социалистическа партия. Въпреки политическата борба посред им. Впрочем Нинова продължава да заобикаля да разяснява двете парещи бизнес тематики.
Вътрешнопартийната съпротива се дискредитира и с опълчването си на директния избор на партиен водач. Въпреки че той беше и продължава да бъде калкулиран за преизбиране на Нинова, с настояването идващият ръководител на партията да се избира постарому, от конгреса, критиците на Нинова заемат ретроградна позиция. Неслучайно в речта си на конгреса партийният водач акцентира, че директно се избират водачите на социалдемократически партии в Португалия, Велкобритания, Франция и други Във Англия в директния избор могат да се включат освен партийни членове, само че и последователи.
С подобен бизнес и абстрактен багаж върешнопартийната съпротива, в която личат и стойностни имена като Атанас Мерджанов, Антон Кутев и други, е компрометирана в зародищ. На тясна поддръжка в партията, само че не и на прочувствена вълна, в тяхна изгода могат да разчитат за вбъдеще " кандидати " като Валери Жаблянов и Красимир Янков. А фигурата на водача на ПЕС Сергей Станишев, който е брандиран като " най-европейското лице " на Българска социалистическа партия, ще продължава да избледнява. Над него така и така тежат провинения като въвеждане на неолибералния плосък налог, който задълбочава общественото неравноправие,
избора на Делян Пеевски за началник на ДАНС, въпреки и единствено за един ден,
и 11 загуби от ГЕРБ.
Най-големият проблем във вътрешнопартиен проект обаче е, че няма ясно обособено и чуваемо ляво крило, което да бъде същински коректив на партийното управление. В Българска социалистическа партия има обособени фигури, изключително измежду по-младите, които биха могли да извършват тази роля. Но ще отидат ли те оттатък вътрешнопартийната рецензия? На този въпрос към момента не се ангажирам да давам отговори, въпреки че идейната обърканост води Българска социалистическа партия все по-навътре в тунела без светлина.
Миналата година Ана Пиринска да вземем за пример направи пагубен разбор на прехвалената от Нинова и обкръжението й " Визия за България " в публикация за списание " Ново време ". Но той остана нечут измежду по-широкия кръг от симпатизанти на Българска социалистическа партия. Основно обръщение в него е, че, " борбата против разрушителния неолиберализъм няма да бъде извоювана с войнстващ шовинизъм, а с радикална прогресивна социалистическа опция ". Тя изброи какъв брой пъти се повтарят клучови думи в документа: " взаимност " - два пъти, " напредък " – нито един път, " служащи " - два пъти, " употреба " – нито един път, " неравноправие " – 4 пъти, " класа " – един път, " олигархия " - нито един път, " капитализъм " - нито един път, " страна " – над 30 пъти, " стопанска система " - над 25 пъти, " бизнес " - над 15 пъти, " вложения " с разновидностите на думата - над 20 пъти. " Наред с някои положителни хрумвания и начинания, " Визията " наяве фаворизира ролята на страната. И тук въпросът е не дали, а каква страна? В каква рамка ще облечем тези по този начин нужни обществени политики, регулации, правила, отбрана на групови ползи и така нататък? Социална и правова страна, полицейска страна или може би
" корпоративна страна ", приложена за първи път от Бенито Мусолини във фашистка Италия. "
Очевидно партията, в чието управление няма служащи и хора на труда, която продължава да се срами да приказва за капитализъм и класова битка в изискванията на глобализация, не си е написала домашното до дъно. Неслучайно сякаш " заплюти " от социалистите тематики като прогресивното подоходно облагане и нуждата от прецизно законодателство против " модерното иго " в доста браншове на производството и услугите и други се изговарят с извънредно стеснение от водещи представители на партията. Или даже се премълчават.
Освен това, макар " всенародното " разискване на " Визията ", което в действителност си беше кръжочна активност на функционери и деятели на Българска социалистическа партия, до началото на акцията за евроизборите, в която заложиха на антикорупционната изразителност, Нинова и обкръжението й сърфираха на напълно друга вълна. С закостенял жар в очите, с дяснопопулистки обосновки и окрилени от техния нов кумир – унгарския автократ Виктор Орбан, те громяха Истанбулската спогодба, джендъра и Плана на Организация на обединените нации за миграцията и разпространяваха " обичайните фамилни полезности ". Тази идеологическа линия продължи и с остра рецензия на Стратегията за детето, която в това време, след гласовита опозиция на всички консервативни среди в България, беше оттеглена от държавното управление.
Българска социалистическа партия към този момент е замязяла на орел, рак и щука.
От партийната стратегия, в която като пътеводна звезда продължава да грее демократичният социализъм, непредубеденият четец може да остане с усещане, че чете документи на социалдемократическа партия. Наследството на Станишев пък тежи с направения тогава завой към неоиберализма и ограничение на трудовите права, омекотяван със обществена изразителност, а Нинова води бащината тайфа към консерватизма, националпопулизма и " консервативното ляво ".
При тази идейна какафония е ясно за какво Българска социалистическа партия не може да завоюва за своите проекти нови групи от електората. Нито в центъра, накъдето тегли Нинова, нито от прекариата – онази необятна, само че аморфна маса от трудово и обществено незащитени хора, в това число прохождащи на трудовия пазар младежи. Имено неналичието на каквито и да е бродове към младите е стратегическият проблем на Българска социалистическа партия, който виси с голяма мощ с продължаващото застаряване на елетората й. Специфично негово отражение е неналичието на каквато и да е работеща идея и преден опит за работа на партията в обществените мрежи, където са дейни и " живеят " евентуалните нови гласоподаватели на социалистите. Вместо това управлението им продължава да държи на тромавата, ориентирана към твърдия електорат партийна БСТВ.
На евроизборите Българска социалистическа партия съумя да затвърди твърдия си електорат, не стимулира необятната си външна страна и
изобщо не съумя да генерира углавен избор против ГЕРБ.
Въпреки понесените загуби групировката на Бойко Борисов резервира позицията си на партия на " междинния " българин. Профилът на гласувалите съгласно екзит пола на " Галъп " сочи, че Столетницата е трета политическа мощ измежду младите (18–30 г.), след ГЕРБ и Движение за права и свободи. В съвсем всички възрастови групи господства ГЕРБ. Българска социалистическа партия е първа единствено измежду най-възрастните – с избор от 41% измежду пенсионерите и 39% измежду тези на и над 60-годишна възраст. Така Българска социалистическа партия изостава съдбовно зад " младия " избор на партии и обединения като Движение за права и свободи, " Демократична България " и Вътрешна македонска революционна организация.
А без разтваряне на електоралното ветрило и готовност на нови прослойки, които да гласоподават за нея, и най-хубавите планове на Българска социалистическа партия ще си останат единствено в скучно написаните и неразбрани партийни документи.
Авторът е доцент по публицистика във ВТУ " Св. св. Кирил и Методий ", специалист по политически връзки.
Въпросът - зов, прозвучал на конгреса на Българска социалистическа партия в неделя, на който сякаш подалият оставка след евроизборите партиен водач Корнелия Нинова си я " отдръпна ", разкрива същинската драма в Столетницата. Тя не е за политическата орис на Нинова, чиято оставка ще стане още веднъж настояща единствено след няколко месеца при очертаващата се загуба и на локалните избори. Драмата на социалистите е, че парцелираната съпротива, обединена само от омразата и желанието си за реванш против Нинова, не може да излъчи харизматичен и способен претендент. За да има съществени шансове да детронира влязлата късно в редиците на партията някогашна приватизаторка, той би трябвало да може да гледа оттатък отстраняването на Борисов и ГЕРБ от властта. Конкурентът на партийния водач би трябвало да стане лице на преродената социалдемокрация и
да вдъхне очаквания за по-добър живот на фрустрираните, озлобени и обезверени българи.
С други думи – казусът е не замяната на Нинова с " наш " човек, а каква партия желае да бъде Българска социалистическа партия и с какви хора в редиците си желае да реализира смяната, която популяризира че носи.
На конгреса Нинова избра да " поеме имиджови вреди върху себе си ", само че да " защищити партията от безпорядък, борби за преодоляването й, с нечисти цели, загуба на поддръжка и срив в доверието ". И матира вътрешнопартийната съпротива. Силно беше посланието й към гравитиращия към партията капитал: " На тези предприемачи, които извън се бъркат в партийните ни работи, желая да кажа отсам: " Наиграхте се. Затворете си портфейлите. Българска социалистическа партия не се продава. Българска социалистическа партия не е стока. Българска социалистическа партия е идея. " Тези патетични думи несъмнено са били признати възторжено измежду обеднелите и маргинализирани гласоподаватели социалисти. Как обаче Нинова ще гради доверие и мостове към необятната външна страна и дребния и междинния бизнес, каквито поръчки дава от три години насам, с хора като Кирил Добрев зад тила си и Румен Овчаров край себе си - единствено тя си знае.
В това отношение обаче опозицията й наподобява още по-зле, най-много в очите на твърдия електорат на партията. Бизнес " тимът " към Георги Гергов, в който влизат хора като някогашния сив кардинал Димитър Дъбов и други, е извънредно неизвестен измежду членската маса на Българска социалистическа партия. Гергов да вземем за пример,
отхвърлен от партийния връх поради " ЦУМгейт ", продължава да " коли и беси " в Пловдив,
където още веднъж се задава изборна злополука за социалистите. Неслучайно критиците му не престават да сочат следения от него Пловдивски панаир и договорката за така наречен дупка в центъра на Варна като нагледни образци за бизнес съдействие сред страната в лицето на ГЕРБ и Българска социалистическа партия. Въпреки политическата борба посред им. Впрочем Нинова продължава да заобикаля да разяснява двете парещи бизнес тематики.
Вътрешнопартийната съпротива се дискредитира и с опълчването си на директния избор на партиен водач. Въпреки че той беше и продължава да бъде калкулиран за преизбиране на Нинова, с настояването идващият ръководител на партията да се избира постарому, от конгреса, критиците на Нинова заемат ретроградна позиция. Неслучайно в речта си на конгреса партийният водач акцентира, че директно се избират водачите на социалдемократически партии в Португалия, Велкобритания, Франция и други Във Англия в директния избор могат да се включат освен партийни членове, само че и последователи.
С подобен бизнес и абстрактен багаж върешнопартийната съпротива, в която личат и стойностни имена като Атанас Мерджанов, Антон Кутев и други, е компрометирана в зародищ. На тясна поддръжка в партията, само че не и на прочувствена вълна, в тяхна изгода могат да разчитат за вбъдеще " кандидати " като Валери Жаблянов и Красимир Янков. А фигурата на водача на ПЕС Сергей Станишев, който е брандиран като " най-европейското лице " на Българска социалистическа партия, ще продължава да избледнява. Над него така и така тежат провинения като въвеждане на неолибералния плосък налог, който задълбочава общественото неравноправие,
избора на Делян Пеевски за началник на ДАНС, въпреки и единствено за един ден,
и 11 загуби от ГЕРБ.
Най-големият проблем във вътрешнопартиен проект обаче е, че няма ясно обособено и чуваемо ляво крило, което да бъде същински коректив на партийното управление. В Българска социалистическа партия има обособени фигури, изключително измежду по-младите, които биха могли да извършват тази роля. Но ще отидат ли те оттатък вътрешнопартийната рецензия? На този въпрос към момента не се ангажирам да давам отговори, въпреки че идейната обърканост води Българска социалистическа партия все по-навътре в тунела без светлина.
Миналата година Ана Пиринска да вземем за пример направи пагубен разбор на прехвалената от Нинова и обкръжението й " Визия за България " в публикация за списание " Ново време ". Но той остана нечут измежду по-широкия кръг от симпатизанти на Българска социалистическа партия. Основно обръщение в него е, че, " борбата против разрушителния неолиберализъм няма да бъде извоювана с войнстващ шовинизъм, а с радикална прогресивна социалистическа опция ". Тя изброи какъв брой пъти се повтарят клучови думи в документа: " взаимност " - два пъти, " напредък " – нито един път, " служащи " - два пъти, " употреба " – нито един път, " неравноправие " – 4 пъти, " класа " – един път, " олигархия " - нито един път, " капитализъм " - нито един път, " страна " – над 30 пъти, " стопанска система " - над 25 пъти, " бизнес " - над 15 пъти, " вложения " с разновидностите на думата - над 20 пъти. " Наред с някои положителни хрумвания и начинания, " Визията " наяве фаворизира ролята на страната. И тук въпросът е не дали, а каква страна? В каква рамка ще облечем тези по този начин нужни обществени политики, регулации, правила, отбрана на групови ползи и така нататък? Социална и правова страна, полицейска страна или може би
" корпоративна страна ", приложена за първи път от Бенито Мусолини във фашистка Италия. "
Очевидно партията, в чието управление няма служащи и хора на труда, която продължава да се срами да приказва за капитализъм и класова битка в изискванията на глобализация, не си е написала домашното до дъно. Неслучайно сякаш " заплюти " от социалистите тематики като прогресивното подоходно облагане и нуждата от прецизно законодателство против " модерното иго " в доста браншове на производството и услугите и други се изговарят с извънредно стеснение от водещи представители на партията. Или даже се премълчават.
Освен това, макар " всенародното " разискване на " Визията ", което в действителност си беше кръжочна активност на функционери и деятели на Българска социалистическа партия, до началото на акцията за евроизборите, в която заложиха на антикорупционната изразителност, Нинова и обкръжението й сърфираха на напълно друга вълна. С закостенял жар в очите, с дяснопопулистки обосновки и окрилени от техния нов кумир – унгарския автократ Виктор Орбан, те громяха Истанбулската спогодба, джендъра и Плана на Организация на обединените нации за миграцията и разпространяваха " обичайните фамилни полезности ". Тази идеологическа линия продължи и с остра рецензия на Стратегията за детето, която в това време, след гласовита опозиция на всички консервативни среди в България, беше оттеглена от държавното управление.
Българска социалистическа партия към този момент е замязяла на орел, рак и щука.
От партийната стратегия, в която като пътеводна звезда продължава да грее демократичният социализъм, непредубеденият четец може да остане с усещане, че чете документи на социалдемократическа партия. Наследството на Станишев пък тежи с направения тогава завой към неоиберализма и ограничение на трудовите права, омекотяван със обществена изразителност, а Нинова води бащината тайфа към консерватизма, националпопулизма и " консервативното ляво ".
При тази идейна какафония е ясно за какво Българска социалистическа партия не може да завоюва за своите проекти нови групи от електората. Нито в центъра, накъдето тегли Нинова, нито от прекариата – онази необятна, само че аморфна маса от трудово и обществено незащитени хора, в това число прохождащи на трудовия пазар младежи. Имено неналичието на каквито и да е бродове към младите е стратегическият проблем на Българска социалистическа партия, който виси с голяма мощ с продължаващото застаряване на елетората й. Специфично негово отражение е неналичието на каквато и да е работеща идея и преден опит за работа на партията в обществените мрежи, където са дейни и " живеят " евентуалните нови гласоподаватели на социалистите. Вместо това управлението им продължава да държи на тромавата, ориентирана към твърдия електорат партийна БСТВ.
На евроизборите Българска социалистическа партия съумя да затвърди твърдия си електорат, не стимулира необятната си външна страна и
изобщо не съумя да генерира углавен избор против ГЕРБ.
Въпреки понесените загуби групировката на Бойко Борисов резервира позицията си на партия на " междинния " българин. Профилът на гласувалите съгласно екзит пола на " Галъп " сочи, че Столетницата е трета политическа мощ измежду младите (18–30 г.), след ГЕРБ и Движение за права и свободи. В съвсем всички възрастови групи господства ГЕРБ. Българска социалистическа партия е първа единствено измежду най-възрастните – с избор от 41% измежду пенсионерите и 39% измежду тези на и над 60-годишна възраст. Така Българска социалистическа партия изостава съдбовно зад " младия " избор на партии и обединения като Движение за права и свободи, " Демократична България " и Вътрешна македонска революционна организация.
А без разтваряне на електоралното ветрило и готовност на нови прослойки, които да гласоподават за нея, и най-хубавите планове на Българска социалистическа партия ще си останат единствено в скучно написаните и неразбрани партийни документи.
Авторът е доцент по публицистика във ВТУ " Св. св. Кирил и Методий ", специалист по политически връзки.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ