Не може да си интелектуалец без гражданска позиция
На книжния пазар скоро ще се появи следващата стихосбирка - "Тъй рече Виктор " - на известната и доста надарена поетеса Маргарита Петкова. Авторката към този момент разгласява във фейсбук няколко от стихотворенията, включени в нея, и бе заляна от цунамито на стотици поздрави от другари.
- Има ли специфична причина за издаването на тази стихосбирка, Маргарита? Кой е Виктор?
- Стихотворенията се пишат и в даден миг, когато са задоволително, издателят взема решение, че би трябвало да видят бял свят. Работата ми като стихотворец завършва с това да си напиша стиховете. Никога не съм могла да ги групирам и да ги класифицирам. Интересът към тези, които съчиних в този момент, е огромен. Щом народът желае, длъжни сме да му дадем. Що се отнася до Виктор, това не е съответен човек. Не съм имала ухажор с такова име, нито мисля, че ще имам, тъй като по принцип съм серийно моногамна и към този момент съм се застопорила на едно място. Но пък човек в никакъв случай не знае какво ще му се случи... Името Виктор ми пристигна внезапно. Няма никаква мистичност. Всеки, който е изкушен от мерената тирада, ще разбере защо приказвам. Авторът в никакъв случай не знае от кое място идват нещата, които написа.
- Колко книги си издала до момента?
- Имам три книги в съавторство с Добромир Банев. Ако ги считаме по половинка, значи до този миг съм издала петнайсет. Всъщност не обичам да издавам книги. Учудвам се на хора, които вършат това всяка година и които на моята и даже по-малка възраст имат по 70-80 стихосбирки. Количествените натрупвания в творчеството не водят до качествени промени. Христо Ботев, с който въобще не се съпоставям, за 28 години е написал 24 стихотворения - едно от тях не можеш да бутнеш.
- Хората, които визираш, може да са издали и над 100 стихосбирки, само че нямат твоите шлагери. В тях включвам и текстовете за песни - да вземем за пример "Болката отляво ".
- Човек би трябвало да чете стихотворения самичък със себе си. Докато радио се слуша непрестанно. И, без да искаш, текстовете на излъчените песни се натрапват - дай, боже, в хубавия смисъл. Така създателят става прочут, известен. Да, "Болката отляво " не е стихотворение, текст към ария е. Аз нормално не пиша текстове от този жанр, само че тогава се наложи - на Васил Найденов незабавно му трябваше ария, Стефан Димитров имаше подготвена музика и по този начин създадохме тази ария.
- Имаш ли в този момент болежка? Отляво ли е тя?
- Болката постоянно би трябвало да е отляво. Ако през този прелестен мускул не минава всичко и то не предизвиква болежка, не можем да изживяваме нещата както е редно. Защото една песъчинка, попаднала в мидата, точно посредством болката се трансформира в бисер.
- Спомена серийната си моногамност. Но преди време злите езици говореха, че си много ухажвана палава жена...
- Между ухажвана и палава има разлика колкото отсам до Марианската котловина. Продължавам да бъда ухажвана. Отвръщам със задявка на закачките, само че това не значи, че престъпвам границата сред седенето на една маса и прехвърлянето към леглото. Въпреки, че някои неща се вършат и върху масата... Може би съм изглеждала палава, тъй като имам свежо възприятие за комизъм. Едното няма нищо общо с другото. Разбира се, не се върша на светица - на задоволително години съм, та моята серийна моногамност да не се показва в двама души.
- Имаш поради двата си брака, нали?
- Да, тях имам поради. Имала съм задоволително обичани мъже - не като брой, а като качество.
- Завистливците злословеха, а може би и в този момент злословят, че измежду обичаните ти мъже бил Георги Джагаров, че той е трамплинът, който те е изстрелял към поетичните небеса.
- Обичам чисто човешки Георги Джагаров. Да, в прочут смисъл той ми даде пътя с една своя голяма за това време публикация във в. "Литературен фронт ". За всички, които говореха и приказват, че съм била негова държанка, в тези години бях скандално млада. Но тогавашните мъже имаха едно качество, което се назовава честност. Всичките ми другари от компанията, в която влязох по волята на ориста - Георги Джагаров, Дончо Цончев, Васил Попов, Васко Жеков, Янко Станоев, Борислав Геронтиев, гледаха на мен като на момиченце, което никой няма право да поглежда с очите на мъж. Тъй като и в моето семейство цареше подобен морал, на мен в упоменатата компания ми беше уютно. А по какъв начин е изглеждало в профил, какво са си мислили и не престават да си мислят хората... Подчертавам дебело: всеки подозира другия единствено в това, на което самият той е кадърен. Приписват ми толкоз доста любовници, колкото не съм познавала персонално. Но не оборвам това, тъй като колкото повече оспорваш едно нещо, толкоз повече хората се съмняват: аха, да, бе, да... Като ми пришият нов ухажор, аз споделям "О, да, несъмнено ". Досега са ми приписвали все стойностни мъже. Злите езици за мен се оказаха благи.
- Преди дванайсет години бял свят видя твоята стихосбирка "Бермудският триъгълник ". Напоследък от ден на ден българи оприличават страната ни точно на Бермудски триъгълник. Правилна ли е тази асоциация?
- България е моята татковина. Преди известно време бях изумена, когато в един вестник за мой материал, където използвах думата татковина, ми бе обяснено, че е по-добре да я заобикалям, защото има отрицателно значение. Думата татковина не е овехтяла, тъй като ние сме родени тук, това е нашата родина, за която би трябвало да милеем. Тя не е име красно, земя парадайс, само че за това сме отговорни ние, а не родината. Не съм поетеса, която написа върху розова парфюмирана хартия някакви стихчета за облачета и пеперудки, пребивавам тук и в този момент. Живея в България тъкмо в това ужасно време. Не си избираме по кое време и къде да се раждаме.Трябва да живеем по метода, по който ни диктуват съвестта, възпитанието, моралът. Тъжно ми е, тъй като България обезлюдява. Тъжно ми е, тъй като нашите родители, които претърпяха тежките следвоенни години, в този момент се връщат отново в едно доста тежко съществуване - работили са цялостен живот, с цел да мизерстват. Още по-тъжно ми е за нашите деца, които не намират тук своите устои и се пръскат по тази пуста чужбина. Но не мога да ги укорявам, тъй като подобен е светът - уви, световен. Родината ми не може да не ми харесва. За страдание имаме пребогато политици и нито един общественик. Затова сме на този хал - в България няма държавност.
- Ти си от интелектуалците, които не се тормозят да приказват истината, да подлагат на критика. Други не смеят да изразят мнение, нямат гражданска позиция.
- Ами толкоз са интелектуалци. Не съм затворена в кула от слонова кост. Много ми харесва една мисъл на Бертолт Брехт: "Никой няма да пита какво е било времето, всеки ще пита къде са били поетите му. " Това, несъмнено, не се отнася единствено за поетите, а и за всевъзможни интелектуалци. Да, доста е комфортно да се скриеш в селската си къща, или в жилището си, трансфорат в библиотека, Много е комфортно да не си на показ, да си в някой холдинг, на уютно местенце. Не вървя по площадите и не митингувам не тъй като съм интелектуалка, а тъй като ми липсва точната и ясна аргументация против какво би трябвало да се излезе на площада. Нещата се размиват и заради това концепцията се губи. Но имам своята гражданска позиция и я декларирам в публицистиката си. Не може да си интелектуалец без гражданска позиция. Така, както не може да си създател без темперамент.
- Доста публицисти, поети, писатели, учени и други се тормозят, че в случай че изразят обществено позицията си, или ще бъдат уволнени, или ще бъдат натикани в шеста глуха. Т.е. подвластни са от политическата обстановка. Достойно ли е това държание?
- Хлябът или книгата - по този начин се преглеждат нещата. Не може да не си виновен за фамилията си, за родителите си. Но тази страна би трябвало да бъде наша майка, не мащеха. А ние също би трябвало да сме виновни за нея, да се грижим за нея, да й оказваме помощ да влезе в правия път, в случай че е кривнала нанякъде. Не се опасявам, показвам гражданската си позиция: най-вече да ми вземат инвалидната пенсия - 270 лева
- Значи не обичаш спокойствието на преклонената главичка, която остра сабя не сече?
- Да. Обаче мислиш ли, че животът на богаташите е спокоен? Всяка минута те треперят дали ще отвлекат детето им, дали ще гръмнат колата им, или тях самите. В този смисъл благодаря Богу и за това, че съм обикновено бедна българска поетеса.
- Един от богаташите, които визираш, съобщи тези дни, че се отхвърля от медийната си империя и ще учреди фондация, в която ще работят кристално чисти публицисти. Вярваш ли, че ще направи това?
- Той може да опита, само че от кое място ще откри кристално чисти публицисти? Впрочем, кристално чистите сега са без работа. Но не зная дали те биха се вързали на чистите планове на въпросния паралия, който и да е той. Малко съм остра и по тази причина ме недолюбват в "интелектуалните среди ". Пък и съм самостоятелна. Нямам стопанин, чийто гъз да лижа - с цел да ми пуска материали, с цел да ме командирова в чужбина и така нататък
- Според премиера Борисов българските публицисти са прекомерно свободни да пишат каквото си желаят. Обаче май се е пообъркал.
- Не вземам участие интензивно в живота заради това, че не мога да щъкам по всички страни на личен ход. Което не значи, че не се интересувам какво се случва в България. Факт е, че има автоцензура. Тя е най-страшното нещо за един създател. Абе, я по-добре да не издавам какво мисля, с цел да не ми изстине мястото. Самият Йосиф Хербст е споделил: "Каква публицистика без цензура?! ".
- Заглавието на едно твое стихотворение е "Решавам аз ". Ти какво решаваш в живота? Само личните си проблеми, или и тези на децата си?
- Аз вземам решение да върша всичките неточности в живота си. Никой не ми ги взема решение. Цял живот се крепя на самоиронията и черния си комизъм. На децата си съм давала някакви препоръки. Принципно не натрапвам мнение, само че давам образец. Защото възпитанието е нещо пожелателно. Нямаш право да кажеш "възпитах добре децата си ". Аз пробвах да им дам добър образец, да ги насоча да търсят отговорите в книгите, във филмите (не в холивудските бози!), в нещата от живота, от които те сами да си създадат подобаващите заключения. Ако ме попитат, мога да обмислям дружно с тях по съответния въпрос. Но не натрапвам мнението си.
- А забрани налагала ли си им?
- Не. Нормалното условие е да знаеш къде е детето ти и с кого, в случай че е под 18 години. И да не му разрешаваш да прави каквото си желае. Обясних на децата си, че не трябва да се краде, да се убива, да се лъжесвидетелства.
- На себе си налагала ли си забрани?
- Не. Защо да върша това? Каква възбрана да си наложа? Да не давам изявленията? Аз не съм се разпищолила и не давам изявленията на целия медиен свят. Обикновено се появявам в медиите, с цел да направя услуга на другари публицисти. Уважавам и предложения на непознати публицисти - на инат врагу. Просто тъй като някои имат пари и са подготвени на всичко, с цел да се появят на тв екран да вземем за пример, а мен ме канят. Защо да не кажа мнението си?
- Във времето на късния соц те нарочиха за създател на прословутия акростих "Долу Тодор Живков ". Оказа се, че не си ти. Защо след 10.11.1989 не разгласи себе си за отстъпник?
- Не мога да се пиша отстъпник, тъй като не съм била отстъпник. След прословутия Десети ноември Георги Тахов, който претендираше за авторство на въпросния акростих, беше написал писмо до Народното събрание, с цел да го признаят за отстъпник. Но аз заявих, че ще го осъждам до дупка за всички неимуществени вреди, които ми е предизвикал с това самопризнание чак в този момент. И той отдръпна апелацията си до Народното събрание. Когато са го разпитвали по случая и е трябвало да се подписва на всяка страница от показанията си, той първо писал "верен на Партията " и по-късно парафирал... Смешно е.
- Според Труман Капоти "Когато Бог ти даде заложба, той ти дава само бич, предопределен за самобичуване ". Често ли използваш божия бич?
- Да ти покажа белезите си? Всъщност - всички белези са в творчеството ми - и от положителното, и от неприятното. Така е заслужено. А аз съм човек, който малко по донкихотовски, цялостен живот се бори за вселенска правдивост. Не на мен да ми е добре, а на никого да не му е зле. И това не е някаква криворазбрана самарянщина, по-скоро "С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери. " Така е заслужено - с правдата човек е свободен.
.jpg )
.jpg )
- Има ли специфична причина за издаването на тази стихосбирка, Маргарита? Кой е Виктор?
- Стихотворенията се пишат и в даден миг, когато са задоволително, издателят взема решение, че би трябвало да видят бял свят. Работата ми като стихотворец завършва с това да си напиша стиховете. Никога не съм могла да ги групирам и да ги класифицирам. Интересът към тези, които съчиних в този момент, е огромен. Щом народът желае, длъжни сме да му дадем. Що се отнася до Виктор, това не е съответен човек. Не съм имала ухажор с такова име, нито мисля, че ще имам, тъй като по принцип съм серийно моногамна и към този момент съм се застопорила на едно място. Но пък човек в никакъв случай не знае какво ще му се случи... Името Виктор ми пристигна внезапно. Няма никаква мистичност. Всеки, който е изкушен от мерената тирада, ще разбере защо приказвам. Авторът в никакъв случай не знае от кое място идват нещата, които написа.
- Колко книги си издала до момента?
- Имам три книги в съавторство с Добромир Банев. Ако ги считаме по половинка, значи до този миг съм издала петнайсет. Всъщност не обичам да издавам книги. Учудвам се на хора, които вършат това всяка година и които на моята и даже по-малка възраст имат по 70-80 стихосбирки. Количествените натрупвания в творчеството не водят до качествени промени. Христо Ботев, с който въобще не се съпоставям, за 28 години е написал 24 стихотворения - едно от тях не можеш да бутнеш.
- Хората, които визираш, може да са издали и над 100 стихосбирки, само че нямат твоите шлагери. В тях включвам и текстовете за песни - да вземем за пример "Болката отляво ".
- Човек би трябвало да чете стихотворения самичък със себе си. Докато радио се слуша непрестанно. И, без да искаш, текстовете на излъчените песни се натрапват - дай, боже, в хубавия смисъл. Така създателят става прочут, известен. Да, "Болката отляво " не е стихотворение, текст към ария е. Аз нормално не пиша текстове от този жанр, само че тогава се наложи - на Васил Найденов незабавно му трябваше ария, Стефан Димитров имаше подготвена музика и по този начин създадохме тази ария.
- Имаш ли в този момент болежка? Отляво ли е тя?
- Болката постоянно би трябвало да е отляво. Ако през този прелестен мускул не минава всичко и то не предизвиква болежка, не можем да изживяваме нещата както е редно. Защото една песъчинка, попаднала в мидата, точно посредством болката се трансформира в бисер.
- Спомена серийната си моногамност. Но преди време злите езици говореха, че си много ухажвана палава жена...
- Между ухажвана и палава има разлика колкото отсам до Марианската котловина. Продължавам да бъда ухажвана. Отвръщам със задявка на закачките, само че това не значи, че престъпвам границата сред седенето на една маса и прехвърлянето към леглото. Въпреки, че някои неща се вършат и върху масата... Може би съм изглеждала палава, тъй като имам свежо възприятие за комизъм. Едното няма нищо общо с другото. Разбира се, не се върша на светица - на задоволително години съм, та моята серийна моногамност да не се показва в двама души.
- Имаш поради двата си брака, нали?
- Да, тях имам поради. Имала съм задоволително обичани мъже - не като брой, а като качество.
- Завистливците злословеха, а може би и в този момент злословят, че измежду обичаните ти мъже бил Георги Джагаров, че той е трамплинът, който те е изстрелял към поетичните небеса.
- Обичам чисто човешки Георги Джагаров. Да, в прочут смисъл той ми даде пътя с една своя голяма за това време публикация във в. "Литературен фронт ". За всички, които говореха и приказват, че съм била негова държанка, в тези години бях скандално млада. Но тогавашните мъже имаха едно качество, което се назовава честност. Всичките ми другари от компанията, в която влязох по волята на ориста - Георги Джагаров, Дончо Цончев, Васил Попов, Васко Жеков, Янко Станоев, Борислав Геронтиев, гледаха на мен като на момиченце, което никой няма право да поглежда с очите на мъж. Тъй като и в моето семейство цареше подобен морал, на мен в упоменатата компания ми беше уютно. А по какъв начин е изглеждало в профил, какво са си мислили и не престават да си мислят хората... Подчертавам дебело: всеки подозира другия единствено в това, на което самият той е кадърен. Приписват ми толкоз доста любовници, колкото не съм познавала персонално. Но не оборвам това, тъй като колкото повече оспорваш едно нещо, толкоз повече хората се съмняват: аха, да, бе, да... Като ми пришият нов ухажор, аз споделям "О, да, несъмнено ". Досега са ми приписвали все стойностни мъже. Злите езици за мен се оказаха благи.
- Преди дванайсет години бял свят видя твоята стихосбирка "Бермудският триъгълник ". Напоследък от ден на ден българи оприличават страната ни точно на Бермудски триъгълник. Правилна ли е тази асоциация?
- България е моята татковина. Преди известно време бях изумена, когато в един вестник за мой материал, където използвах думата татковина, ми бе обяснено, че е по-добре да я заобикалям, защото има отрицателно значение. Думата татковина не е овехтяла, тъй като ние сме родени тук, това е нашата родина, за която би трябвало да милеем. Тя не е име красно, земя парадайс, само че за това сме отговорни ние, а не родината. Не съм поетеса, която написа върху розова парфюмирана хартия някакви стихчета за облачета и пеперудки, пребивавам тук и в този момент. Живея в България тъкмо в това ужасно време. Не си избираме по кое време и къде да се раждаме.Трябва да живеем по метода, по който ни диктуват съвестта, възпитанието, моралът. Тъжно ми е, тъй като България обезлюдява. Тъжно ми е, тъй като нашите родители, които претърпяха тежките следвоенни години, в този момент се връщат отново в едно доста тежко съществуване - работили са цялостен живот, с цел да мизерстват. Още по-тъжно ми е за нашите деца, които не намират тук своите устои и се пръскат по тази пуста чужбина. Но не мога да ги укорявам, тъй като подобен е светът - уви, световен. Родината ми не може да не ми харесва. За страдание имаме пребогато политици и нито един общественик. Затова сме на този хал - в България няма държавност.
- Ти си от интелектуалците, които не се тормозят да приказват истината, да подлагат на критика. Други не смеят да изразят мнение, нямат гражданска позиция.
- Ами толкоз са интелектуалци. Не съм затворена в кула от слонова кост. Много ми харесва една мисъл на Бертолт Брехт: "Никой няма да пита какво е било времето, всеки ще пита къде са били поетите му. " Това, несъмнено, не се отнася единствено за поетите, а и за всевъзможни интелектуалци. Да, доста е комфортно да се скриеш в селската си къща, или в жилището си, трансфорат в библиотека, Много е комфортно да не си на показ, да си в някой холдинг, на уютно местенце. Не вървя по площадите и не митингувам не тъй като съм интелектуалка, а тъй като ми липсва точната и ясна аргументация против какво би трябвало да се излезе на площада. Нещата се размиват и заради това концепцията се губи. Но имам своята гражданска позиция и я декларирам в публицистиката си. Не може да си интелектуалец без гражданска позиция. Така, както не може да си създател без темперамент.
- Доста публицисти, поети, писатели, учени и други се тормозят, че в случай че изразят обществено позицията си, или ще бъдат уволнени, или ще бъдат натикани в шеста глуха. Т.е. подвластни са от политическата обстановка. Достойно ли е това държание?
- Хлябът или книгата - по този начин се преглеждат нещата. Не може да не си виновен за фамилията си, за родителите си. Но тази страна би трябвало да бъде наша майка, не мащеха. А ние също би трябвало да сме виновни за нея, да се грижим за нея, да й оказваме помощ да влезе в правия път, в случай че е кривнала нанякъде. Не се опасявам, показвам гражданската си позиция: най-вече да ми вземат инвалидната пенсия - 270 лева
- Значи не обичаш спокойствието на преклонената главичка, която остра сабя не сече?
- Да. Обаче мислиш ли, че животът на богаташите е спокоен? Всяка минута те треперят дали ще отвлекат детето им, дали ще гръмнат колата им, или тях самите. В този смисъл благодаря Богу и за това, че съм обикновено бедна българска поетеса.
- Един от богаташите, които визираш, съобщи тези дни, че се отхвърля от медийната си империя и ще учреди фондация, в която ще работят кристално чисти публицисти. Вярваш ли, че ще направи това?
- Той може да опита, само че от кое място ще откри кристално чисти публицисти? Впрочем, кристално чистите сега са без работа. Но не зная дали те биха се вързали на чистите планове на въпросния паралия, който и да е той. Малко съм остра и по тази причина ме недолюбват в "интелектуалните среди ". Пък и съм самостоятелна. Нямам стопанин, чийто гъз да лижа - с цел да ми пуска материали, с цел да ме командирова в чужбина и така нататък
- Според премиера Борисов българските публицисти са прекомерно свободни да пишат каквото си желаят. Обаче май се е пообъркал.
- Не вземам участие интензивно в живота заради това, че не мога да щъкам по всички страни на личен ход. Което не значи, че не се интересувам какво се случва в България. Факт е, че има автоцензура. Тя е най-страшното нещо за един създател. Абе, я по-добре да не издавам какво мисля, с цел да не ми изстине мястото. Самият Йосиф Хербст е споделил: "Каква публицистика без цензура?! ".
- Заглавието на едно твое стихотворение е "Решавам аз ". Ти какво решаваш в живота? Само личните си проблеми, или и тези на децата си?
- Аз вземам решение да върша всичките неточности в живота си. Никой не ми ги взема решение. Цял живот се крепя на самоиронията и черния си комизъм. На децата си съм давала някакви препоръки. Принципно не натрапвам мнение, само че давам образец. Защото възпитанието е нещо пожелателно. Нямаш право да кажеш "възпитах добре децата си ". Аз пробвах да им дам добър образец, да ги насоча да търсят отговорите в книгите, във филмите (не в холивудските бози!), в нещата от живота, от които те сами да си създадат подобаващите заключения. Ако ме попитат, мога да обмислям дружно с тях по съответния въпрос. Но не натрапвам мнението си.
- А забрани налагала ли си им?
- Не. Нормалното условие е да знаеш къде е детето ти и с кого, в случай че е под 18 години. И да не му разрешаваш да прави каквото си желае. Обясних на децата си, че не трябва да се краде, да се убива, да се лъжесвидетелства.
- На себе си налагала ли си забрани?
- Не. Защо да върша това? Каква възбрана да си наложа? Да не давам изявленията? Аз не съм се разпищолила и не давам изявленията на целия медиен свят. Обикновено се появявам в медиите, с цел да направя услуга на другари публицисти. Уважавам и предложения на непознати публицисти - на инат врагу. Просто тъй като някои имат пари и са подготвени на всичко, с цел да се появят на тв екран да вземем за пример, а мен ме канят. Защо да не кажа мнението си?
- Във времето на късния соц те нарочиха за създател на прословутия акростих "Долу Тодор Живков ". Оказа се, че не си ти. Защо след 10.11.1989 не разгласи себе си за отстъпник?
- Не мога да се пиша отстъпник, тъй като не съм била отстъпник. След прословутия Десети ноември Георги Тахов, който претендираше за авторство на въпросния акростих, беше написал писмо до Народното събрание, с цел да го признаят за отстъпник. Но аз заявих, че ще го осъждам до дупка за всички неимуществени вреди, които ми е предизвикал с това самопризнание чак в този момент. И той отдръпна апелацията си до Народното събрание. Когато са го разпитвали по случая и е трябвало да се подписва на всяка страница от показанията си, той първо писал "верен на Партията " и по-късно парафирал... Смешно е.
- Според Труман Капоти "Когато Бог ти даде заложба, той ти дава само бич, предопределен за самобичуване ". Често ли използваш божия бич?
- Да ти покажа белезите си? Всъщност - всички белези са в творчеството ми - и от положителното, и от неприятното. Така е заслужено. А аз съм човек, който малко по донкихотовски, цялостен живот се бори за вселенска правдивост. Не на мен да ми е добре, а на никого да не му е зле. И това не е някаква криворазбрана самарянщина, по-скоро "С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери. " Така е заслужено - с правдата човек е свободен.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ