На извънредното заседание на Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС),

На изключителното съвещание на Националният съвет за тристранно съдействие (НСТС), планувано за 16 часа през днешния ден работодатели, синдикати и държавното управление ще се разискват препоръчаните от държавното управление планове да промени на трите закона: за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г.; за бюджета на държавното публично обезпечаване за 2022 година и за държавния бюджет на Република България за 2022 година Още по тематиката 6 юни 2022 Точните планове на Министерството на финансите демонстрират за актуализацията на държавния бюджет, че до края на годината е планувано да изхарчат близо 2 милиарда лв. повече, само че и заложените доходи са повече – с близо 1.650 милиарда лв.. Заложеният недостиг остава 4.1%, а икономическият напредък пада до 2.9%. От плановете на финансовото министерство се вижда, че държавното управление залага по-висок предел и за нов дълг. Таванът се усилва с близо 3 милиарда лв. и става малко над 10 милиарда лв.. През месец май Министерството на финансите актуализира макроикономическата си прогноза за 2022 година, с което бе отразено настоящото развиване на националната стопанска система, променените допускания за интернационалната среда, както и оферти пакет от антикризисни ограничения, които са заложени в актуализацията на държавния бюджет. В изпратена до медиите позиция Българската стопанска камара (БСК) утвърждава доста от предложенията на кабинета, само че има и някои възражания, защото обещанието за промени (предвидени и в Коалиционното споразумение), които да бъдат препоръчани посредством актуализация на Държавния бюджет, остава неосъществено. Разбираме изключителната геополитическа обстановка, провокирана от военния спор в Украйна, която радикално промени политическия и публичен фокус. Това не значи, че националният ни дневен ред не е настоящ. България повече от всеки път се нуждае от амбициозна икономическа стратегия, която да насърчи вложенията, да сътвори среда на доверие (доколкото това е допустимо в актуалната ситуация) и небосвод за бизнесмените, аргументира позицията си БСК. Според работодателската организация, амбициозните упования за ориентиране на средства в обществената сфера не могат да бъдат финансирани в дълготраен проект със заемни средства. За да може България да си разреши да ползва на процедура обществена поддръжка към уязвимите групи от обществото по резистентен метод, е нужна работеща стопанска система и конкурентоспособни предприятия, които да основават работни места с висока добавена стойност, осигуряващи високи приходи. Освен това, съгласно БСК, главната част от планувани разноски са със обществена тенденция, а в това време, съвсем липсват действителни ограничения, които да доведат до планувания в сегашния ЗДБРБ стопански напредък на Брутният вътрешен продукт с 4.8%, вместо това е заложен спад на растежа до 2.9 на 100. Доколкото са планувани ограничения, ориентирани към бизнеса, те са свързани с понижаване на административната тежест, което поддържаме и чакаме да са поредна политика на държавното управление, а не под формата на инцидентна „ антикризисна “ мярка с краткотраен темперамент. Обещанието за промени (предвидени и в Коалиционното споразумение), които да бъдат препоръчани посредством актуализация на Държавния бюджет, остава неосъществено. Разбираме изключителната геополитическа обстановка, провокирана от военния спор в Украйна, която радикално промени политическия и публичен фокус. Това не значи, че националният ни дневен ред не е настоящ. България повече от всеки път се нуждае от амбициозна икономическа стратегия, която да насърчи вложенията, да сътвори среда на доверие (доколкото това е допустимо в актуалната ситуация) и небосвод за бизнесмените. Амбициозните упования за ориентиране на средства в обществената сфера не могат да бъдат финансирани в дълготраен проект със заемни средства. За да може България да си разреши да ползва на процедура обществена поддръжка към уязвимите групи от обществото по резистентен метод, е нужна работеща стопанска система и конкурентоспособни предприятия, които да основават работни места с висока добавена стойност, осигуряващи високи приходи. Позицията на БСК може да бъде прочетена на интернет страницата: ; ; От БСК напомнят, че Европейската комисия в своята пролетна макроикономическа прогноза дава 2.1% растеж на българския Брутният вътрешен продукт. Съществените разлики от прогнозата на Европейска комисия могат да доведат до нереалистично оптимистична оценка на бюджетния недостиг и, след това – до неговото доста нарастване над стойностите на актуалните планове. Следва да се има поради, че основаването на прогнозата на данните от първото тримесечие не регистрира действителните резултати от войната в Украйна, предизвестява БСК. Камарата има и следите по-съществени забележки: - Планираното нарастване на брутното формиране на главен капитал е нереалистично високо - 5.5 %. То се обосновава главно с държавни разноски, които могат да не бъдат направени, поради проблеми в тръжни и други обществени процедури. В същото време, бизнесът поема резултата от увеличените цени на суровините посредством отсрочване на капиталовите разноски, с цел да предлага на крайните консуматори на конкурентни цени. - Преките задгранични вложения още веднъж са планувани на ниско равнище - 2.4% от Брутният вътрешен продукт. - Салдото по настоящата сметка и комерсиалния баланс се утежнява, което слага под подозрение покачвания размер на разноските за обществени ограничения. Дефицитът по настоящата сметка на платежния баланс се усилва до 2.4% от прогнозния Брутният вътрешен продукт, което допуска преосмисляне на заложените разноски. - Компенсациите на един нает (9.2) са планувани да нарастват със същия ритъм, както при напредък на Брутният вътрешен продукт от 4.2% за 2021 година, при изискване че за тази година е ревизиран на 2.9%. Това е нереалистично. - Липсват съответни ограничения, които да вземат решение главния стопански проблем – възходящата инфлация. Социалната поддръжка в сегашния миг е значима, само че сама по себе си не взема решение този проблем. Липсват ограничения, които да доведат до понижение на непотребното количество пари в послание, както и не откриваме ограничения, които да водят до значително повишаване на Брутният вътрешен продукт за балансиране с достигнатото нарастване на паричната маса. - Не е понижен бюджетният недостиг, при изискване че се предвиждат спомагателни доходи. Също по този начин, това е следващото легитимиране на бюджети с планувани дефицити, което започва от 2020 година и което се трансформира в нормална процедура. Увеличаването на разнообразни обществени заплащания посредством бюджетни дефицити ще докара до непрекъснато струпване на дълг и, в дълготраен интервал – до неизбежно нарастване на данъчната тежест. - БСК поддържа мнението, че политиката на непрестанно повишение на приходите в актуалната икономическа обстановка основава риск от серпантина „ увеличение на доходи-цени “. За да се поддържа покупателната дарба на популацията, е нужна самодейна политика за стимулиране на вложенията и увеличение на конкурентоспособността на фирмите. Социална поддръжка по резистентен метод е невъзможна без солидна икономическа основа.