Венецианската комисия: Разследващият главния прокурор не трябва да е избран от прокурори
На изключително съвещание в събота държавното управление одобри законопроект, съгласно който " самостоятелен " прокурор, зависещ на основния, ще може да го проверява при положение на осъществено закононарушение. Проектът съществено се разминава с резолюцията на Комитета на министрите на Съвета на Европа и мнението на Венецианската комисия, което беше оповестено публично вечерта на 9 декември. То повтаря кардиналните неща от мнението й от 2017 година Вчера министърът на правораздаването Данаил Кирилов подреди да се разгласява превод на цялостния документ на Венецианската комисия " с оглед интерпретациите по тематиката ". " Дневник " разгласява частта, озаглавена " Кой може да е " самостоятелен прокурор " в българската система? " и част от заключението. Пълния вид четете тук.
Кой може да е " самостоятелен прокурор " в българската система?
Други решения, обсъждани в София, бяха свързани най-много с концепцията за " самостоятелен прокурор ", неподчинен на основния прокурор. По-специално бяха направени следните оферти:
• Възлагане на такива следствия на основния контрольор,
• Възлагане на такива следствия на шефа на Националната следствена работа (НСлС);
• Възлагане на следствието на специфичен ad hoc прокурор.
Има положителни причини в интерес на концепцията за " самостоятелен прокурор ". В мнението от 2017 година, когато се разисква механизмът за премахване от служба на основния прокурор, според член 129, параграф 3, стр. 5 от Конституцията, Венецианската комисия акцентира, че зависи от българския законодател да разработви подобаващи процедури, които да подсигуряват отчетността на основния прокурор. Като сподели това, Венецианската комисия въпреки всичко очерта някои съществени характерности на такава процедура. Тя предложи всяко следствие, ориентирано към основния прокурор, да се организира от лице или орган, самостоятелен от основния прокурор; това лице или орган би трябвало да има собствен личен потенциал за определяне на обстоятелства и прокурорските членове на Висш съдебен съвет не би трябвало да имат блокиращата мощ в процеса на такова следствие.
Според мнението на Венецианската комисия терзанията на Европейския съд за правата на индивида (ЕСПЧ) в решението по делото " Колеви " ще бъдат прегледани, в случай че делата, свързани с основния прокурор, се отдръпват от юрисдикцията на елементарните следователи и прокурори, подчинени на основния прокурор, и в случай че са поверени на орган или длъжностно лице, което не получава инструкции от основния прокурор, което не дължи назначението си на основния прокурор и чиято по-нататъшна кариера не зависи даже в дълготраен проект от основния прокурор (като края на кариерата или даже пенсионираните прокурори или съдии). Цялото това разискване обаче ще бъде неефикасно, в случай че фигурата на " самостоятелен следовател ", неподчинена на основния прокурор, е конституционно невъзможна, най-малко според настоящата Конституцията.
Член 127 от Конституцията изброява пълномощията на прокуратурата: управлява следствията, повдига обвинявания против причинители на закононарушения, поддържа обвинявания в съдилища и други Член 126, параграф 2 от Конституцията гласи, че основният прокурор " упражнява контрол във връзка с законността " от работата на всички прокурори. Може да се направи изводът, че прокурорите имат монопол върху всички наказателни следствия и че всички прокурори би трябвало да бъдат подчинени на основния прокурор, който следи законността на техните дейности. Ако Конституцията се пояснява по този метод,
фигурата на " самостоятелен " прокурор става невъзможна без някои промени в Конституцията.
Въпреки това е вероятен и по-гъвкав метод към тълкуването на " прокурорския монопол ". На първо място, Наказателно-процесуален кодекс планува правосъден надзор за правомерност на някои дейности на прокуратурата, което на пръв взор не нарушава " монопола " и не повдига никакъв парламентарен въпрос. Второ и по-важното е, че Конституцията би трябвало да се пояснява в светлината на общоприети правила, един от тях е nemo judex in causa sua, никой не може да бъде арбитър по неговия личен случай. Трудно е да си представим, че българският парламентарен ред по някакъв метод не дава отговор на този принцип, даже и да не е дефиниран в Конституцията.
Казвайки, че основният прокурор има изключителното право да организира наказателно гонене против всички в страната, в това число себе си, или да управлява такова гонене, в действителност значи, че този чиновник не може да бъде измамен под отговорност за своите незаконни действия. Всъщност някои конституционни органи (като парламент, Конституционен съд или монархията в някои страни) постоянно са обект на политическа отчетност, а не на юридическа отчетност. Спорно е обаче дали основният прокурор в България принадлежи към тази специфична категория длъжностни лица и във всеки случай решението по делото " Колеви " приказва за правната отчетност на основния прокурор.
Няма подозрение, че конституционният мандат на основния прокурор и на прокуратурата би трябвало да се съблюдава. Трябва да е невероятно да се сътвори паралелна институция, която да поеме значима част от прокурорските функционалности, които в този момент принадлежат на прокуратурата, ръководена от основния прокурор. Подобна промяна сигурно ще се нуждае от изменение на Конституцията – даже вероятно изменение от Великото национално заседание.1 Въпреки това, съгласно мнението на Венецианската комисия, Конституцията може да се пояснява като оставяне на пространство за някакъв ad hoc механизъм, използван в тези редки и маргинални случаи, когато ще има потребност за привличане на основния прокурор или някой, тясно обвързван с основния прокурор, под наказателна отговорност. Оттеглянето на тази категория каузи от юрисдикцията на основния прокурор не нарушава същността на неговия парламентарен мандат.
Накратко, концепцията за самостоятелен прокурор може да бъде приложена на процедура
единствено в случай че Конституционният съд на България одобри, че монополът на прокуратурата,
ръководена от основния прокурор, върху обществените обвинявания не е безспорен и могат да се създадат някои изключения от това общо предписание за попречване на спор на ползи, без да се постановат промени в Конституцията. В този случай самостоятелният прокурор може да бъде определен посредством съществуващите конституционни структури и процедури. Конституционността на тези решения може да бъде изпитана посредством процедура на пояснение на Конституцията.
Както беше маркирано нагоре, двама съществуващи длъжностни лица бяха посочени като претенденти за ролята на " самостоятелен прокурор " в такива случаи - основният контрольор и шефът на Национална следствена служба. Що се отнася до основния контрольор (ГИ), той/тя получава мандат от Народното събрание и по този метод е самостоятелен от основния прокурор (вж. член 132а от Конституцията). Функциите на ГИ обаче са избрани от Конституцията и не включват наказателни следствия, а по-скоро се отнасят до дисциплинарната област. Предоставянето на ГИ пълномощията за следствие по отношение на основния прокурор може да изисква смяна на Конституцията. По същия метод ГИ ще би трябвало да получи всички функционалности на прокурор, което също може да изисква изменение на Конституцията.
Директорът на Националната следствена работа (НСлС) се избира с 8 гласа на членовете на Прокурорската гилдия при номинация, която може да пристигна от основния прокурор (вж. член 174, параграф 1 от ЗСВ). Осовобождаването на шефа също се взема решение от Висшия правосъден съвет (вж. Член 175, параграф 6). Разбира се, че въпреки шефът да е заместник-главния прокурор служебно, неговият мандат е по-силен от този на други заместници. Въпреки това шефът остава институционално обвързван с основния прокурор, посредством прокурорската гилдия, където основният прокурор играе решаваща роля. Освен това, както е обяснено на докладчиците в София, като следовател,
шефът е процедурно зависещ на контролиращите прокурори и посредством тях - на основния прокурор.
Превръщането на шефа в същински самостоятелна фигура ще изисква промени в метода на неговото назначение, отчетност и най-важното, като му дава прокурорски функционалности и отдръпва решенията си от всевъзможен процесуален контрол от " елементарни " прокурори. Трябва да е допустимо да се промени методът на назначение на шефа, с цел да стане той по-независим от основния прокурор, без да се трансформира Конституцията. На докладчиците беше обяснено, че преди 2009 година следствената работа се радваше на по-висока степен на административна самостоятелност от прокуратурата, до момента в който конституционната рамка остава същата. По този метод теоретично би трябвало да бъде допустима и реверсивна промяна, която да даде на шефа по-независим статут. Що се отнася до даването на прокурорски функционалности stricto sensu на шефа, това може да изисква изменение на Конституцията, в случай че концепцията на прокурорския монопол се пояснява прецизно.
Последният модел, обсъждан на съвещанията в София, се състоеше в основаването на служба на ad hoc специфичен прокурор - или даже авариен лист на ad hoc прокурори – който би могъл да встъпи в служба и да поеме прокурорски функционалности в случаите, когато основният прокурор може да бъде забъркан. Списъкът на такива ad hoc прокурори може да бъде утвърден от Висш съдебен съвет от пенсионирани (или в края на кариерата си) прокурори, следователи и съдии и по-късно да бъде формиран посредством чоп, когато пристигна време и Висш съдебен съвет получи информация по отношение на случая с присъединяване на основния прокурор. Възможни са и други модели за номиниране на ad hoc прокурори, само че е значимо да се подсигурява, че членовете на Висш съдебен съвет от прокуратурата не играят решаваща роля при тяхното назначение. Комисията повтаря в тази връзка предходната си рекомендация по отношение на сегашния състав на Прокуроската гилдия на Висш съдебен съвет. В допълнение ще бъде значимо да се подсигурява, че след прекратяването на мандата им такива ad hoc прокурори няма потребност да се връщат към системата на прокуратурата и да станат подчинени на основния прокурор. Отново въвеждането на този модел на законодателно равнище би изисквало по-гъвкаво пояснение на монопола на " прокурорите ".
Заключение
По отношение на наличието на предлагането обаче съществува огромен риск препоръчаният механизъм да не успее да реализира посочените цели, заради позицията на основния прокурор в прокуратурата и неговото/нейното значимо въздействие в границите на Висш съдебен съвет. По този метод, с цел да вземе решение за отстраняването на основния прокурор, Пленумът на Висш съдебен съвет ще би трябвало да разчита всъщност на информацията, получена от следователите и прокурорите, които са подчинени на основния прокурор. Предвид състава на Прокурорската гилдия, ще бъде мъчно да се намерят трима членове, които желаят да внесат предложение за премахване, и седемнайсет членове да гласоподават за него. По този метод, макар че отстраняването на основния прокурор наподобява рационално решение на доктрина, то може да не работи на процедура.
Освен това механизмът за премахване е уголемен към ръководителите на двете висши съдилища. Това не се изисква от Европейски съд по правата на човека и е рисково за правосъдната самостоятелност. Отстраняването на висши съдии от Пленума, където съдиите са в чисто малцинство, опонира на европейските стандарти и не се изисква от текста или логиката на българската Конституция. Венецианската комисия приканва българските управляващи тази част от предлагането да отпадне.
Що се отнася до отстраняването на основния прокурор, има няколко метода този механизъм да се направи ненапълно по-ефективен. Например законодателството може да планува обвързване на разследващите/прокурорите да рапортуват случаи, които засягат основния прокурор, пред Висш съдебен съвет, да задължат основния прокурор да се въздържа от предоставяне на указания в такива случаи, при изискване че
членовете на Висш съдебен съвет, които не са свързани с обвиняването, могат да предизвикват премахване
и да се намали прагът на болшинството, належащо за взимане на решение за премахване на основния прокурор. Въпреки това, даже при тези промени, механизмът за премахване рискува да бъде непълен, с цел да подсигурява независимостта на следствието, ориентирано към основния прокурор. И по този начин, би трябвало да се проучат други решения. Тези решения могат да включват въвеждане на опция за правосъден надзор върху отводите за формиране наказателно следствие или възлагане на наказателни преписки на някакъв " самостоятелен прокурор ". Някои от тези промени може да изискват промени в Конституцията, в случай че Конституционният съд не даде по-гъвкаво пояснение на понятието прокурорски монопол.
И най-после, предходните рекомендации на Венецианската комисия остават годни. По-специално " съдиите, определени от техните сътрудници, би трябвало да съставляват минимум половината от членовете на Съдийската гилдия на [ВСС] ". " Съдийската гилдия може да получи част от пълномощията на Пленума във връзка с съдиите (по-специално властта да назначи/отстрани ръководителите на двете висши съдилища); като опция тези решения могат да бъдат взети с " двойно болшинство " от членовете, определените от съдии, и всички членове на ВСС] " (вж. параграф 112 от Становището от 2017 г.) Що се отнася до Прокурорската гилдия, значимо е да се подсигурява неговият плуралистичен състав състав:
определените от Народното събрание членове не би трябвало да имат прокурорски опит,
а би трябвало да съставляват други специалности и в закона би трябвало да се направи смяна в този смисъл. Изпълнението на тези рекомендации ще понижи въздействието на основния прокурор в границите на българското магистратура и може да усъвършенства обстановката при самостоятелни следствия. Без тези по-общи промени промени в процедурата по следствие като тези, разказани нагоре, рискуват да имат единствено стеснен резултат.
По-общо Венецианската комисия акцентира, че казусът, разпознат в " Колеви ", не може да бъде решен с едно само изменение, а по-скоро ще изисква композиция от институционални промени, нови процедурни и материални правила и еволюция на професионалния етос и политическата просвета.
Кой може да е " самостоятелен прокурор " в българската система?
Други решения, обсъждани в София, бяха свързани най-много с концепцията за " самостоятелен прокурор ", неподчинен на основния прокурор. По-специално бяха направени следните оферти:
• Възлагане на такива следствия на основния контрольор,
• Възлагане на такива следствия на шефа на Националната следствена работа (НСлС);
• Възлагане на следствието на специфичен ad hoc прокурор.
Има положителни причини в интерес на концепцията за " самостоятелен прокурор ". В мнението от 2017 година, когато се разисква механизмът за премахване от служба на основния прокурор, според член 129, параграф 3, стр. 5 от Конституцията, Венецианската комисия акцентира, че зависи от българския законодател да разработви подобаващи процедури, които да подсигуряват отчетността на основния прокурор. Като сподели това, Венецианската комисия въпреки всичко очерта някои съществени характерности на такава процедура. Тя предложи всяко следствие, ориентирано към основния прокурор, да се организира от лице или орган, самостоятелен от основния прокурор; това лице или орган би трябвало да има собствен личен потенциал за определяне на обстоятелства и прокурорските членове на Висш съдебен съвет не би трябвало да имат блокиращата мощ в процеса на такова следствие.
Според мнението на Венецианската комисия терзанията на Европейския съд за правата на индивида (ЕСПЧ) в решението по делото " Колеви " ще бъдат прегледани, в случай че делата, свързани с основния прокурор, се отдръпват от юрисдикцията на елементарните следователи и прокурори, подчинени на основния прокурор, и в случай че са поверени на орган или длъжностно лице, което не получава инструкции от основния прокурор, което не дължи назначението си на основния прокурор и чиято по-нататъшна кариера не зависи даже в дълготраен проект от основния прокурор (като края на кариерата или даже пенсионираните прокурори или съдии). Цялото това разискване обаче ще бъде неефикасно, в случай че фигурата на " самостоятелен следовател ", неподчинена на основния прокурор, е конституционно невъзможна, най-малко според настоящата Конституцията.
Член 127 от Конституцията изброява пълномощията на прокуратурата: управлява следствията, повдига обвинявания против причинители на закононарушения, поддържа обвинявания в съдилища и други Член 126, параграф 2 от Конституцията гласи, че основният прокурор " упражнява контрол във връзка с законността " от работата на всички прокурори. Може да се направи изводът, че прокурорите имат монопол върху всички наказателни следствия и че всички прокурори би трябвало да бъдат подчинени на основния прокурор, който следи законността на техните дейности. Ако Конституцията се пояснява по този метод,
фигурата на " самостоятелен " прокурор става невъзможна без някои промени в Конституцията.
Въпреки това е вероятен и по-гъвкав метод към тълкуването на " прокурорския монопол ". На първо място, Наказателно-процесуален кодекс планува правосъден надзор за правомерност на някои дейности на прокуратурата, което на пръв взор не нарушава " монопола " и не повдига никакъв парламентарен въпрос. Второ и по-важното е, че Конституцията би трябвало да се пояснява в светлината на общоприети правила, един от тях е nemo judex in causa sua, никой не може да бъде арбитър по неговия личен случай. Трудно е да си представим, че българският парламентарен ред по някакъв метод не дава отговор на този принцип, даже и да не е дефиниран в Конституцията.
Казвайки, че основният прокурор има изключителното право да организира наказателно гонене против всички в страната, в това число себе си, или да управлява такова гонене, в действителност значи, че този чиновник не може да бъде измамен под отговорност за своите незаконни действия. Всъщност някои конституционни органи (като парламент, Конституционен съд или монархията в някои страни) постоянно са обект на политическа отчетност, а не на юридическа отчетност. Спорно е обаче дали основният прокурор в България принадлежи към тази специфична категория длъжностни лица и във всеки случай решението по делото " Колеви " приказва за правната отчетност на основния прокурор.
Няма подозрение, че конституционният мандат на основния прокурор и на прокуратурата би трябвало да се съблюдава. Трябва да е невероятно да се сътвори паралелна институция, която да поеме значима част от прокурорските функционалности, които в този момент принадлежат на прокуратурата, ръководена от основния прокурор. Подобна промяна сигурно ще се нуждае от изменение на Конституцията – даже вероятно изменение от Великото национално заседание.1 Въпреки това, съгласно мнението на Венецианската комисия, Конституцията може да се пояснява като оставяне на пространство за някакъв ad hoc механизъм, използван в тези редки и маргинални случаи, когато ще има потребност за привличане на основния прокурор или някой, тясно обвързван с основния прокурор, под наказателна отговорност. Оттеглянето на тази категория каузи от юрисдикцията на основния прокурор не нарушава същността на неговия парламентарен мандат.
Накратко, концепцията за самостоятелен прокурор може да бъде приложена на процедура
единствено в случай че Конституционният съд на България одобри, че монополът на прокуратурата,
ръководена от основния прокурор, върху обществените обвинявания не е безспорен и могат да се създадат някои изключения от това общо предписание за попречване на спор на ползи, без да се постановат промени в Конституцията. В този случай самостоятелният прокурор може да бъде определен посредством съществуващите конституционни структури и процедури. Конституционността на тези решения може да бъде изпитана посредством процедура на пояснение на Конституцията.
Както беше маркирано нагоре, двама съществуващи длъжностни лица бяха посочени като претенденти за ролята на " самостоятелен прокурор " в такива случаи - основният контрольор и шефът на Национална следствена служба. Що се отнася до основния контрольор (ГИ), той/тя получава мандат от Народното събрание и по този метод е самостоятелен от основния прокурор (вж. член 132а от Конституцията). Функциите на ГИ обаче са избрани от Конституцията и не включват наказателни следствия, а по-скоро се отнасят до дисциплинарната област. Предоставянето на ГИ пълномощията за следствие по отношение на основния прокурор може да изисква смяна на Конституцията. По същия метод ГИ ще би трябвало да получи всички функционалности на прокурор, което също може да изисква изменение на Конституцията.
Директорът на Националната следствена работа (НСлС) се избира с 8 гласа на членовете на Прокурорската гилдия при номинация, която може да пристигна от основния прокурор (вж. член 174, параграф 1 от ЗСВ). Осовобождаването на шефа също се взема решение от Висшия правосъден съвет (вж. Член 175, параграф 6). Разбира се, че въпреки шефът да е заместник-главния прокурор служебно, неговият мандат е по-силен от този на други заместници. Въпреки това шефът остава институционално обвързван с основния прокурор, посредством прокурорската гилдия, където основният прокурор играе решаваща роля. Освен това, както е обяснено на докладчиците в София, като следовател,
шефът е процедурно зависещ на контролиращите прокурори и посредством тях - на основния прокурор.
Превръщането на шефа в същински самостоятелна фигура ще изисква промени в метода на неговото назначение, отчетност и най-важното, като му дава прокурорски функционалности и отдръпва решенията си от всевъзможен процесуален контрол от " елементарни " прокурори. Трябва да е допустимо да се промени методът на назначение на шефа, с цел да стане той по-независим от основния прокурор, без да се трансформира Конституцията. На докладчиците беше обяснено, че преди 2009 година следствената работа се радваше на по-висока степен на административна самостоятелност от прокуратурата, до момента в който конституционната рамка остава същата. По този метод теоретично би трябвало да бъде допустима и реверсивна промяна, която да даде на шефа по-независим статут. Що се отнася до даването на прокурорски функционалности stricto sensu на шефа, това може да изисква изменение на Конституцията, в случай че концепцията на прокурорския монопол се пояснява прецизно.
Последният модел, обсъждан на съвещанията в София, се състоеше в основаването на служба на ad hoc специфичен прокурор - или даже авариен лист на ad hoc прокурори – който би могъл да встъпи в служба и да поеме прокурорски функционалности в случаите, когато основният прокурор може да бъде забъркан. Списъкът на такива ad hoc прокурори може да бъде утвърден от Висш съдебен съвет от пенсионирани (или в края на кариерата си) прокурори, следователи и съдии и по-късно да бъде формиран посредством чоп, когато пристигна време и Висш съдебен съвет получи информация по отношение на случая с присъединяване на основния прокурор. Възможни са и други модели за номиниране на ad hoc прокурори, само че е значимо да се подсигурява, че членовете на Висш съдебен съвет от прокуратурата не играят решаваща роля при тяхното назначение. Комисията повтаря в тази връзка предходната си рекомендация по отношение на сегашния състав на Прокуроската гилдия на Висш съдебен съвет. В допълнение ще бъде значимо да се подсигурява, че след прекратяването на мандата им такива ad hoc прокурори няма потребност да се връщат към системата на прокуратурата и да станат подчинени на основния прокурор. Отново въвеждането на този модел на законодателно равнище би изисквало по-гъвкаво пояснение на монопола на " прокурорите ".
Заключение
По отношение на наличието на предлагането обаче съществува огромен риск препоръчаният механизъм да не успее да реализира посочените цели, заради позицията на основния прокурор в прокуратурата и неговото/нейното значимо въздействие в границите на Висш съдебен съвет. По този метод, с цел да вземе решение за отстраняването на основния прокурор, Пленумът на Висш съдебен съвет ще би трябвало да разчита всъщност на информацията, получена от следователите и прокурорите, които са подчинени на основния прокурор. Предвид състава на Прокурорската гилдия, ще бъде мъчно да се намерят трима членове, които желаят да внесат предложение за премахване, и седемнайсет членове да гласоподават за него. По този метод, макар че отстраняването на основния прокурор наподобява рационално решение на доктрина, то може да не работи на процедура.
Освен това механизмът за премахване е уголемен към ръководителите на двете висши съдилища. Това не се изисква от Европейски съд по правата на човека и е рисково за правосъдната самостоятелност. Отстраняването на висши съдии от Пленума, където съдиите са в чисто малцинство, опонира на европейските стандарти и не се изисква от текста или логиката на българската Конституция. Венецианската комисия приканва българските управляващи тази част от предлагането да отпадне.
Що се отнася до отстраняването на основния прокурор, има няколко метода този механизъм да се направи ненапълно по-ефективен. Например законодателството може да планува обвързване на разследващите/прокурорите да рапортуват случаи, които засягат основния прокурор, пред Висш съдебен съвет, да задължат основния прокурор да се въздържа от предоставяне на указания в такива случаи, при изискване че
членовете на Висш съдебен съвет, които не са свързани с обвиняването, могат да предизвикват премахване
и да се намали прагът на болшинството, належащо за взимане на решение за премахване на основния прокурор. Въпреки това, даже при тези промени, механизмът за премахване рискува да бъде непълен, с цел да подсигурява независимостта на следствието, ориентирано към основния прокурор. И по този начин, би трябвало да се проучат други решения. Тези решения могат да включват въвеждане на опция за правосъден надзор върху отводите за формиране наказателно следствие или възлагане на наказателни преписки на някакъв " самостоятелен прокурор ". Някои от тези промени може да изискват промени в Конституцията, в случай че Конституционният съд не даде по-гъвкаво пояснение на понятието прокурорски монопол.
И най-после, предходните рекомендации на Венецианската комисия остават годни. По-специално " съдиите, определени от техните сътрудници, би трябвало да съставляват минимум половината от членовете на Съдийската гилдия на [ВСС] ". " Съдийската гилдия може да получи част от пълномощията на Пленума във връзка с съдиите (по-специално властта да назначи/отстрани ръководителите на двете висши съдилища); като опция тези решения могат да бъдат взети с " двойно болшинство " от членовете, определените от съдии, и всички членове на ВСС] " (вж. параграф 112 от Становището от 2017 г.) Що се отнася до Прокурорската гилдия, значимо е да се подсигурява неговият плуралистичен състав състав:
определените от Народното събрание членове не би трябвало да имат прокурорски опит,
а би трябвало да съставляват други специалности и в закона би трябвало да се направи смяна в този смисъл. Изпълнението на тези рекомендации ще понижи въздействието на основния прокурор в границите на българското магистратура и може да усъвършенства обстановката при самостоятелни следствия. Без тези по-общи промени промени в процедурата по следствие като тези, разказани нагоре, рискуват да имат единствено стеснен резултат.
По-общо Венецианската комисия акцентира, че казусът, разпознат в " Колеви ", не може да бъде решен с едно само изменение, а по-скоро ще изисква композиция от институционални промени, нови процедурни и материални правила и еволюция на професионалния етос и политическата просвета.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ