Гласувайте преференциално, друг изход няма
„ На изборите ще участваме Сульо, Пульо, Атанас и аз. ” Тези подигравателни думи на позабравения политик от 90-те години Жорж Ганчев от дълго време към този момент не са мотив за подбив. Партиите постоянно пълнят своите кандидатски листи с хора, които с биографиите си (или неналичието на такива) напряко карат човек да настръхне. Явно политическите сили у нас още са на стадия на развиване, на който считат, че могат да продадат на гласоподавателите даже и магаре, в случай че му е залепен партиен стикер.
Хайде, на нашите парламентарни избори сме се нагледали и привикнали на какво ли не. Вече никой не се учудва на неприятния „ материал ” в Народното събрание. Сега обаче идва вотът за Европейски парламент. Би трябвало кандидатите за Страсбург да се сортират на правилото „ най-хубавите от най-хубавите ”. Все отново тези хора ще бъдат лицето на България в единствения демократично определен орган на Европейския съюз. Вместо това обаче гласоподавателите би трябвало принудително да преглътнат следващата порция от същото, което политиците им сервират на всеки избор у нас.
Особено дразнещи са старите „ муцуни ”,
наводнили кандидатските листи. И не става въпрос единствено за някогашния ръководител на Народното събрание Александър Йорданов, който Съюз на демократичните сили настройки в редиците на ГЕРБ. Изненадващо огромен брой партийни водачи заеха челните места - като водачите на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ, на „ Воля ” Веселин Марешки и на НФСБ Валери Симеонов. Изглежда разчитат, че персоналната им известност ще притегли гласове и в случай че съумеят да завоюват мандат, най-вероятно ще го правят отстъпка на идващия в листата. Искат да дадат подтик на партиите си, това е ясно. Ако толкоз милееха за България обаче, в която всичките се кълнат, можеха най-малко за тези избори да стоят настрани. Последното, от което имаме потребност, е вотът за Европарламента да мине под сянката на хора, които свързваме с продължаващия крах на родната политика.
Партиите обаче се управляват от свои съображения, когато сортират претендентите, и няма никакво значение дали избраниците са подобаващи за Европарламента, а от време на време даже дали се харесват на гласоподавателите. В това отношение изключително многозначително е наличието на депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски в листата на придвижването. Бизнесменът към този момент е взел участие на евроизбори един път - през 2014 година Както тогава, по този начин и в този момент заема избираемото второ място. Навремето завоюва мандат, който отстъпи на идващия претендент в листата. Вероятно и в този момент ще успее.
Остава мистерия за какво „ съумелият млад мъж ” (както той самичък се титулува) постоянства в присъединяване си на евровота. Какъвто и да е отговорът обаче, включването му в листата на Движение за права и свободи, освен това като подгласник на партийния водач, е следващ гласовит пестник в лицето на гласоподавателите на придвижването. Говорим за човек, който изобщо не се появява на работа в Народното събрание. Медиите, които има, са тръбач и бранител на всяка власт, без значение какъв брой провалена и нездравословна е за България. Ахмед Доган обаче демонстративно демонстрира, че в случай че желае, може да го изпрати и в Европарламента. Добре, че Движение за права и свободи се провали в опита си да ликвидира преференцията. Така на гласоподавателите на партията остана оръжие, с което да се съпротивляват на сходни, авансово отрепетирани политически триумфи. Ако желаят да го употребяват, несъмнено.
Преференцията може
да избави от отчаяние и почитателите на българската „ консервативна вълна ”,
която се оказа изумително плитка, съдейки по листите на родните националисти. Особено индикативен е казусът на Вътрешна македонска революционна организация - единствената партия от „ Обединени патриоти ”, която има късмет да вземе мандат. Начело на листата е евродепутатът Ангел Джамбазки, който доста старателно замазва обстоятелството, че дължи първия си мандат на Николай Бареков. През 2014 година „ воеводите ” влязоха в коалиция с някогашния публицист, без доста да му мислят, след което бързо го зарязаха в името на „ патриотичното обединяване ” с Валери Симеонов и Волен Сидеров. Джамбазки обаче остана в Страсбург. Сега от Вътрешна македонска революционна организация примамват гласоподавателите с обещания за война с „ джендър идеологията ” и по тази причина издигнаха за Европарламента всякакви дейни борци с „ третия пол ” като режисьора Андрей Слабаков и писателя Александър Урумов. И какво излиза? Вместо да работят за равнене на благосъстоянието на българина с това на междинния европеец, националпопулистите ще гонят призрака на джендър опасността из коридорите на Европарламента.
Пътят към Страсбург се задръсти и от
хора, които гледат на изборите като на трамплин,
посредством който да се оттласнат от дъното, което са блъснали. Евгения Банева, попаднала в ареста със брачна половинка си Николай Банев, изникна като водач на листата на „ Българско национално обединяване ” - странна групировка, почнала като коалиция през 2017 година, в която се насъбраха причудливи организации като Асоциация на българските пенсионери, „ Български углавен отряд ”, Асоциация на агроекологичните производители и други Проваленият политик Александър Томов - бивш социалист, началник на „ Кремиковци ” и на футболния клуб ЦСКА, образува обединението „ Движение Заедно ”, в която са намести и Мария Пиргова - бивш зам.-председател на ЛИДЕР, по-известна като партията на предприемача Христо Ковачки.
Съвсем тъпо наподобява ситуацията при Николай Бареков. Много му се желае да продължи със сладкия живот в Европарламента, само че не можа даже да събере сносна листа и записва само себе си и своя съводещ по тв „ Евроком ” Димитър Байрактаров. Като „ претендент на всички българи ” гордо разгласи, че ще взе участие на изборите Николай Ненчев - бившият боен министър в кабинета „ Борисов 2 ”, който сега е обвиняем поради ремонта на изтребителите МиГ-29.
Така наподобяват доста от претендентите - подсъдими, тв клоуни, втръснали на всички партийни водачи и провалени политици, търсещи ново начало в най-високата демократична институция на Европейски Съюз. Затова ровете в интернет, четете биографии, издирвайте дребното свестни хора, промъкнали се в партийните листи. И гласувайте преференциално. Друг излаз няма.
Хайде, на нашите парламентарни избори сме се нагледали и привикнали на какво ли не. Вече никой не се учудва на неприятния „ материал ” в Народното събрание. Сега обаче идва вотът за Европейски парламент. Би трябвало кандидатите за Страсбург да се сортират на правилото „ най-хубавите от най-хубавите ”. Все отново тези хора ще бъдат лицето на България в единствения демократично определен орган на Европейския съюз. Вместо това обаче гласоподавателите би трябвало принудително да преглътнат следващата порция от същото, което политиците им сервират на всеки избор у нас.
Особено дразнещи са старите „ муцуни ”,
наводнили кандидатските листи. И не става въпрос единствено за някогашния ръководител на Народното събрание Александър Йорданов, който Съюз на демократичните сили настройки в редиците на ГЕРБ. Изненадващо огромен брой партийни водачи заеха челните места - като водачите на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ, на „ Воля ” Веселин Марешки и на НФСБ Валери Симеонов. Изглежда разчитат, че персоналната им известност ще притегли гласове и в случай че съумеят да завоюват мандат, най-вероятно ще го правят отстъпка на идващия в листата. Искат да дадат подтик на партиите си, това е ясно. Ако толкоз милееха за България обаче, в която всичките се кълнат, можеха най-малко за тези избори да стоят настрани. Последното, от което имаме потребност, е вотът за Европарламента да мине под сянката на хора, които свързваме с продължаващия крах на родната политика.
Партиите обаче се управляват от свои съображения, когато сортират претендентите, и няма никакво значение дали избраниците са подобаващи за Европарламента, а от време на време даже дали се харесват на гласоподавателите. В това отношение изключително многозначително е наличието на депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски в листата на придвижването. Бизнесменът към този момент е взел участие на евроизбори един път - през 2014 година Както тогава, по този начин и в този момент заема избираемото второ място. Навремето завоюва мандат, който отстъпи на идващия претендент в листата. Вероятно и в този момент ще успее.
Остава мистерия за какво „ съумелият млад мъж ” (както той самичък се титулува) постоянства в присъединяване си на евровота. Какъвто и да е отговорът обаче, включването му в листата на Движение за права и свободи, освен това като подгласник на партийния водач, е следващ гласовит пестник в лицето на гласоподавателите на придвижването. Говорим за човек, който изобщо не се появява на работа в Народното събрание. Медиите, които има, са тръбач и бранител на всяка власт, без значение какъв брой провалена и нездравословна е за България. Ахмед Доган обаче демонстративно демонстрира, че в случай че желае, може да го изпрати и в Европарламента. Добре, че Движение за права и свободи се провали в опита си да ликвидира преференцията. Така на гласоподавателите на партията остана оръжие, с което да се съпротивляват на сходни, авансово отрепетирани политически триумфи. Ако желаят да го употребяват, несъмнено.
Преференцията може
да избави от отчаяние и почитателите на българската „ консервативна вълна ”,
която се оказа изумително плитка, съдейки по листите на родните националисти. Особено индикативен е казусът на Вътрешна македонска революционна организация - единствената партия от „ Обединени патриоти ”, която има късмет да вземе мандат. Начело на листата е евродепутатът Ангел Джамбазки, който доста старателно замазва обстоятелството, че дължи първия си мандат на Николай Бареков. През 2014 година „ воеводите ” влязоха в коалиция с някогашния публицист, без доста да му мислят, след което бързо го зарязаха в името на „ патриотичното обединяване ” с Валери Симеонов и Волен Сидеров. Джамбазки обаче остана в Страсбург. Сега от Вътрешна македонска революционна организация примамват гласоподавателите с обещания за война с „ джендър идеологията ” и по тази причина издигнаха за Европарламента всякакви дейни борци с „ третия пол ” като режисьора Андрей Слабаков и писателя Александър Урумов. И какво излиза? Вместо да работят за равнене на благосъстоянието на българина с това на междинния европеец, националпопулистите ще гонят призрака на джендър опасността из коридорите на Европарламента.
Пътят към Страсбург се задръсти и от
хора, които гледат на изборите като на трамплин,
посредством който да се оттласнат от дъното, което са блъснали. Евгения Банева, попаднала в ареста със брачна половинка си Николай Банев, изникна като водач на листата на „ Българско национално обединяване ” - странна групировка, почнала като коалиция през 2017 година, в която се насъбраха причудливи организации като Асоциация на българските пенсионери, „ Български углавен отряд ”, Асоциация на агроекологичните производители и други Проваленият политик Александър Томов - бивш социалист, началник на „ Кремиковци ” и на футболния клуб ЦСКА, образува обединението „ Движение Заедно ”, в която са намести и Мария Пиргова - бивш зам.-председател на ЛИДЕР, по-известна като партията на предприемача Христо Ковачки.
Съвсем тъпо наподобява ситуацията при Николай Бареков. Много му се желае да продължи със сладкия живот в Европарламента, само че не можа даже да събере сносна листа и записва само себе си и своя съводещ по тв „ Евроком ” Димитър Байрактаров. Като „ претендент на всички българи ” гордо разгласи, че ще взе участие на изборите Николай Ненчев - бившият боен министър в кабинета „ Борисов 2 ”, който сега е обвиняем поради ремонта на изтребителите МиГ-29.
Така наподобяват доста от претендентите - подсъдими, тв клоуни, втръснали на всички партийни водачи и провалени политици, търсещи ново начало в най-високата демократична институция на Европейски Съюз. Затова ровете в интернет, четете биографии, издирвайте дребното свестни хора, промъкнали се в партийните листи. И гласувайте преференциално. Друг излаз няма.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ